Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 163
Добрич, 25.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият
административен съд, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 6/2021 год.
Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл.131, ал.2 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 145
и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Драган Цанков" №37,
представлявано от изп. директори Н.Б. и С.П. против мълчалив отказ на орган по
приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска администрация – Добрич по искане
по чл.129, ал.1 от ДОПК за прихващане и
възстановавяне на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО, потвърден с Решение по чл.155 от ДОПК №17-18-8-1/27.11.2020
г. на Кмета на община Добрич. В жалбата и в
уточнителните молби са релевирани доводи за
незаконосъобразност на оспорения отказ по съображения за противоречието му с
материалния закон,
както и на решението на кмета, с което същият е потвърден. Жалбоподателят
поддържа тезата, че възложеният с Постановление за възлагане на недвижим имот
от 01.09.2014 г. недвижим имот с идентификатор 72624.603.223 по КККР на гр.
Добрич, находящ се на бул. „Трети март“ №48 с площ от 1 297 кв.м. и със
застроена площ от 236 кв.м. – сграда от четири етажа с предназначение
„промишлена сграда“ няма издадено разрешение за въвеждане в експлоатация. Във връзка с промяна на нормативната уредба,
считано от 01.01.2019 г., ПИБ АД е подало нова декларация по чл.14 от
29.10.2019 г. за сградата, тъй като земята вече е била декларирана през 2014 г.
Твърди се, че неправилно е начислен МДТ и ТБО за сградата преди 2019 година, с
оглед разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗМДТ. Излагат се съображения, че сградата
не е използвана и не е генерирала отпадъци. По подробно изложени
в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ
на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска администрация - Добрич за издаване на Акт за възстановяване/прихващане на недължимо платени суми за местни данъци и такси и ТБО и се
върне преписката на компетентия орган със задължителни указания по тълкуването
и прилагането на закона, относно допълнително начислените и заплатени суми от
Банката за ДНИ в размер на 1 391,97
лева и ТБО – 9 379,81 лева за период от датата на придобиване на имота до
2018 г., вкл. са недължимо платени и същите следва да бъдат прихванати и/или
възстановени. Моли, да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
По
делото са представени и писмени бележки.
Ответникът по жалбата - Кмет на община Добрич, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа становището, че
има издаден АУЗ от 25.06.2020 г. за процесния имот, който не е оспорен, влязъл
е в сила и е платен, поради което и оспорването е недопустимо и неоснователно.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
С
Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2014 г. на ЧСИ Сл.
Сербезов е възложен на ПИБ АД, ПИ с идент. 72624.603.223 по КККР на гр. Добрич,
находящ се в гр. Добрич, бул. „Трети март“ №48 с площ 1297 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана територия, начин на трайно
ползване за друг вид производствен, складов обект, ведно с построената в него
сграда с идент. 72624.603.223.1 със застроена площ от 236 кв.м., брой етажи –
4, предназначение – промишлена сграда. /лист 40/. Изрично в Постановлението за
възлагане е посочено, че за сградата няма издадено разрешение за въвеждане в
експлоатация.
С
Декларация по чл.14 от ЗМДТ, с вх. №**********/27.10.2014 г. /лист 35/ е
деклариран посочения по-горе недвижим имот, а именно земя с идент. 72624.603.223 с площ 1297 кв.м.
С
Данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. №**********/29.10.2019 г., банката е
декларирала и промишлената сграда /лист 44/.
След
запознаване с информация, публикувана на електронната страница на община Добрич
за определените данъци за имота е
подадено възражение с рег. №17-18-5/27.05.2020 г. срещу така начислените
данъци до Директор на МДТ при община Добрич, по което е извършена проверка. С
писмо изх. №17-18-5/01.07.2020 г. е отговорено на оспорващия, като е посочено,
че задълженията за ДНИ и ТБО са определени правилно и законосъобразно.
С
АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК №23560-1/24.06.2020 г. на ПИБ АД са установени
задължения за периода 2014 – 2019 г., в размер на 1 741.96 лева ДНИ и
лихва 523,11 лева и за ТБО – 9 379,81 лева и лихва 2 816,65 лева
/лист 27/.
Подадено
е второ възражение с вх. №17-18-5-2/07.07.2020 г. от ПИБ, на което е отговорено
с писмо с изх. №17-18-5-4/18.08.2020 г., в което отново е посочено, че
задълженията са правилно определени. Няма данни това писмо да е обжалвано по
съдебен ред, поради което и не се оспорва, че АУЗ не е обжалван и е влязъл в
законна сила. Задълженията за заплатени от жалбоподателя /лист 23/ на
25.06.2020 г..
На
17.08.2020 г. от страна на ПИБ АД гр. София до Директора на ДМДТ при община
Добрич е направено искане по чл.129 от ДОПК във връзка с чл.9б и чл.4, ал.1-5
от ЗМДТ, с което се иска прихващане/възстановяване на недължимо платени суми за
ДНИ и ТБО за имота, собственост на банката, находящ се в гр. Добрич, бул.
„Трети март“ №48. Основното обстоятелство заявено в искането е, че за сградата
в имота няма издадено разрешение за въвеждане в експлоатация, поради което и до
01.01.2019 г. не се дължат данъци и такси. /лист 19/
По
така направеното искане няма произнасяне на компетентния орган, поради което е налице
мълчалив отказ. Същият е обжалван с жалба с вх. №07-3455/25.09.2020 г.,
подадена от ПИБ АД до Директора на Дирекция „МДТ“ при община Добрич /лист 20/.
Според
оспорващия в законоустановения срок няма произнасяне от по-горестоящия
административен орган, поради което и е налице мълчаливо потвърждение.
По
делото е представено Решение по чл.155 от ДОПК, №17-18-8-1/27.11.2020 г. на
кмета на община Добрич, с което е потвърден изцяло мълчалив отказ, постановен
от Органа по приходите в община град Добрич по искане по чл.129, ал.1 от ДОПК
за прихващане/възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО за имот,
собственост на ПИБ АД, с административен адрес гр. Добрич, бул. „Трети март“
№48, с рег. №17-18-5-1/17.08.2020 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните,
намира за установено следното:
Задълженията за данък при възмездно придобиване на
имущество, за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци,
представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3
от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за данък при възмездно придобиване на имущество, за
данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, приложимият ред е
регламентираният в ДОПК такъв, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и във
вр. с чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. В чл. 4, ал. 3 във вр. с, ал. 4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата
по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед
на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в,
ал. 5 на чл. 4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на
решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на
НАП. Законовото предвиждане, че приложимият ред за установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци и такси по ЗМДТ е
регламентираният в ДОПК такъв, обуславя извод, че този ред следва да се приеме
за приложим и по отношение на процедурата за прихващане и/или възстановяване на
недължимо събрани и/или внесени /платени/ местни данъци и такси, доколкото тази
процедура е следствие от установяването и събирането на публичните вземания на
общината, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.
Особеното производство по прихващане и възстановяване на
недължимо събрани или платени суми във връзка с публични вземания /в т.ч.
публични общински вземания за местни данъци и такси/, е регламентирано в глава
ХVІ, раздел І, чл. 129 и сл. от ДОПК. Посочената нормативна регламентация
определя реда за образуването и сроковете за провеждане на производството,
инициирано от орган по приходите или по писмено искане на лицето; процесуалните
условия за разглеждането на искането и материалноправните основания за
постановяване на Акт за прихващане и/ или възстановяване.
В случая административното производство е инициирано от
"ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД с писмено искане до органите по приходите в общинска
администрация - Добрич вх. №17-18-5-3/17.08.2020 г., за възстановяване на недължимо платени суми за
местни данъци и такси. С оглед на посоченото от дружеството основание, на което
се претендира възстановяване като недължимо платени суми за местни данъци и
такси, искането се явява подадено в законово регламентирания срок по чл. 129,
ал. 1, изр. второ от ДОПК и е подлежало на разглеждане от сезирания орган по
приходите с произнасяне по неговата основателност в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК - 30 дни от постъпването на искането, доколкото няма данни да е възложено
извършването на ревизия. Непроизнасянето в този срок на органа по приходите по
искането за издаване на Акт за прихващане и/ или възстановяване, релевира
наличието на мълчалив отказ по см. на чл. 131, ал. 1 от ДОПК, подлежащ на
обжалване в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне /чл. 131, ал.
2 от ДОПК/. "ПИБ“
АД в посочения срок надлежно е упражнило правото си да
оспори мълчаливия отказ на органа по приходите с подадена по реда на чл. 152 и
сл. от ДОПК жалба вх. №17-18-8/28.09.2020 г. до Директор на Дирекция "МДТ" при община
Добрич /като в случая жалбата е неправилно адресирана до некомпетентен орган/.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 от ДОПК,
кмета на община Добрич, в каеството му на решаващ
орган е разгледал жалбата и се е произнесъл с мотивирано решение в срока
по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.,
като е потвърдил мълчаливия отказ на органа по приходите на община Добрич.
Подадената от "Първа инвестиционна банка“ АД жалба против
мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска
администрация -
Добрич за издаване на Акт за възстановяване/прихващане на недължимо платени суми за местен данък върху недвижимите имоти и местна
такса за битови отпадъци, съдът приема за процесуално допустима - оспорването е
направено от легитимирано лице с правен интерес; в законово регламентирания
срок по чл. 156, ал. 5 във вр. с, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 131, ал. 2 от ДОПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
От фактическа страна по делото не е спорно, а и се
установява от събраните доказателства, че сградата, предмет на
постановлението за възлагане от 01.09.2014 г. е декларирана на 29.10.2019 г. с
деклрация по чл.14 от ЗМДТ. Посочено е от оспорващия, че същата е декларирана в
този момент, тъй като е настъпила промяна в разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г. Установява се също безспорно по делото, че процесната
сграда не е въведена в експлоатация, и това не се оспорва от ответника.
Относимите в случая предпоставките за възникване на
задължението за заплащане на ДНИ са регламентирани в чл. 11 (субект на
задължението), чл. 10, ал. 1 (обект на облагане) и чл. 15 (начален момент) ЗМДТ.
Спорът между страните е свързан с началния момент на
възникване на задължението за заплащане на данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ подаването на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от страна на задълженото лице
не е правопораждащият факт, от който възниква задължението за данък.
В приложимата й редакция /в сила до изм. и доп. - ДВ, бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ предвиждаше, че
"За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото
на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало
използването".
Или законодателят е предвидил две алтернативи
предпоставки, с които се свързва началният момент на възникване на задължението
за заплащане на ДНИ за новопостроените сгради /в частност на самостоятелни
обекти в същите/ за субектите по чл. 11 от ЗМДТ - "завършването" или
"започване на ползването" им. Безспорно е в
настоящия казус, че сградата е била предмет на прехвърлителна сделка още на
13.08.2007 г., когато е продадена. В последствие същата е била и ипотекирана,
т.е. следва да се приеме, че към 2007 г. е била завършена. Същата през годините е сменяла собственика си
и навсякъде в документите за собственост е посочено, че тя е изградена, т.е.
строителството и е завършено още към един предходен преди 2019 година период.
Независимо
от горното, съдът намира, че жалбоподателят не се
е възползвал от правото да оспори по надлежния ред и в законоустановения срок
АУЗД №23560-1/24.06.2020 г., поради което същият е проявил последиците си на стабилен административен акт,
засягащ по негативен начин правната сфера на жалбоподателя. Недопустимо е в производство по реда на чл. 129 от ДОПК, да се оспорват
задължения, установени с влязъл в сила акт. Възраженията
направени от жалбоподателя и в настоящото производство, касаят законосъобразността
именно на такъв, влезъл в сила акт –
а именно от кой момент се дължи данъка и ТБО, което съдът намира, че не следва
и да обсъжда в настоящото производство.
Тези възражения не са относими към преценката за
законосъобразност на оспорения АПВ, поради което по тях съдът не следва да се
произнася. В този смисъл е и решение № 1908 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 8721/2017 г. и решение № 643/20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. 5085/2014 г.
Поради това правилно с обжалвания мълчалив отказ не са възстановени суми, които да представляват
недължимо внесени от банката задължения за ДНИ и ТБО за тези периоди и като такива да
подлежат на възстановяван или прихващане по реда на чл. 129 от ДОПК.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният мълчалив отказ и
потвърдителното Решение по чл.155 е издаден при
правилно приложение на процесуалните и материалноправни норми, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответника, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК, Административен съд гр. Добрич, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Драган Цанков" №37,
представлявано от изп. директори Н.Б. и С.П. против Мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска администрация – Добрич по искане по чл.129, ал.1 от ДОПК за
прихващане и възстановавяне на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО, потвърден с Решение по чл.155 от ДОПК
№17-18-8-1/27.11.2020 г. на Кмета на община Добрич
ОСЪЖДА "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Драган Цанков" №37,
представлявано от изп. директори Н.Б. и С.П. ***. Добрич сума в размер на 100 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: