Р Е Ш Е Н И Е №
01.03.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
11549 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 62130 от 09.03.2020 г. по гр.д. № 80412/2018 г. Софийски районен съд, 153 състав
признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.К.К., ЕГН **********,
дължи на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК*******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните суми: 2 807.29 лв. - главница за ползвана ел.
енергия за периода от 05.03.2016 г. до 01.06.2018 г. за имот в гр. София, ул. „*******с
клиентски номер 310201671524, ведно със законната лихва от 06.08.2018 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 276.27 лв. за периода от
07.06.2016 г. до 31.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по гр.д. № 51770/2018 г. на СРС, 153 състав. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумите 548.67 лв. –
разноски в исковото производство, и 119.67 лв. – разноски в заповедното
производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата М.К.К.,
която го обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност.
Твърди се районният съд да се произнесъл по нередовна искова молба, тъй като
ищецът не бил посочил точното място и обект на доставка по кадастрален номер и
вид обект. Неправилно бил открит клиентски и абонатен номер на името на
въззивницата, защото същата не била нито собственик, нито ползвател на имот на
посочения адрес. Не била доказана реална престация на твърдяното количество
електрическа енергия и мрежови услуги по време, място и количество. В петитума
ищецът не посочил номера на фактури и количества по месеци, което също правело
исковата молба нередовна. Районният съд неправилно основал изводите си за
доставка на ел. енергия на документи от 2013 и 2014 г., които били неотносими
към процесния период. СТЕ също не доказала реална доставка и до кой конкретен
обект по вид и място е била извършвана, кой конкретен обект е свързан с
електромера и дали ответницата има собственост и достъп до този обект. Моли
съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски. Прави евентуално възражение за недължимост на разноски на въззиваемия
поради липса на доказателства за извършването им.
Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.” АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Възражението на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за исковите
суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове по чл.
422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и същите са допустими.
Доводите в жалбата решението да е недопустимо като постановено по нередовна
искова молба са неоснователни – ищецът е посочил както обекта, до който твърди
да е доставял ел. енергия на ответницата - гр. София, ул. „*******така и
клиентския номер -310201671524, който е уникален, като претенциите са надлежно
индивидуализирани и с размери и периоди. В обстоятелствената част на исковата
молба подробно са описани фактурите за процесния период и дължимите суми по тях,
а невъзпроизвеждането им и в петитума не може да обуслови извод за нередовност
на исковата молба.
Въззивният съд намира, че при постановяване на първоинстанционното решение
не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, а с оглед непреклудираните
доводи в жалбата намира следното:
Съгласно § 1, т. 27г ДР ЗЕ (нова, ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „краен
клиент” е клиент, който купува електрическа енергия
или природен газ за собствено ползване. Съгласно чл. 98а ЗЕ, крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.
С оглед така очертаната уредба, договорът за продажба на електрическа
енергия, сключен с крайни клиенти на електрическа енергия, е неформален и
консенсуален, със съдържание по общите условия.
В случая от приетите и неоспорени писмени доказателства се установява, че
на 06.02.2013 г. ответницата лично е подала заявление до „Чез разпределение
България“ АД, с което е поискала смяна на тарифност за процесния имот,
клиентски № 310201671524; На 12.05.2014 г. е подала лично до ищеца заявление за
разсрочване на задължения за консумирана ел. енергия, като отново е посочила
процесния адрес и клиентски номер; На 20.04.2018 г. ответницата е подала лично
възражение до ищеца, с което е възразила срещу част от задълженията й за
ползвана ел. енергия на процесния адрес и клиентски номер поради погасяването
им по давност, и е поискала преизчисляване на дължимите суми за потребена ел.
енергия.
Районният съд изрично е дал възможност на ответницата да вземе становище по
тези доказателства, като в дадения срок същите не са оспорени. Ето защо
правилно първостепенният съд е приел, че тези изходящи от ответницата документи
съдържат извънсъдебно признание на произтичащи от доставена електроенергия до
имота с клиентски номер № 310201671524 облигационни отношения между страните, и
е формирал правилен извод, че в процесния период 05.03.2016 г. - 01.06.2018 г.
между страните е съществувало валидно договорно правоотношение по доставка на
електрическа енергия при общи условия за имот в гр. София, ул. „*******с
клиентски номер 10201671524.
Неоснователни са и доводите в жалбата по делото да не било доказано
количеството на доставената в имота електрическа енергия и нейната стойност. Тези
факти се установяват от приетите в първоинстанционното производство и
неоспорени заключения на СТЕ и ССЕ, съгласно които в процесния период ел.
енергията е измервана от СТИ с фабр. № 34181498, което е отговаряло на
метрологичните и техническите характеристики (сумите по представените фактури
касаят дължимата стойност на ел. енергия, отчетена именно по този номер
електромер); Стойността на доставената в имота електрическа енергия за процесния
период е 2 807.29 лв., при отчитане на извършени частични плащания.
При доказателствена тежест за ответницата, и въпреки дадените й от районния
съд указания, същата не е доказала плащане на дължимата сума, поради което
предявеният главен иск е основателен и доказан в пълния му предявен размер. С
изтичане на уговорения срок за плащане на месечните дължими суми ответницата е
изпадала в забава, като съгласно заключението на ССЕ лихвата за забава е в претендирания
размер от 276.27 лв. Ето защо и акцесорният иск е основателен в пълния му
предявен размер.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 10 лв. Представените
фактура от 08.10.2020 г. и движение по сметка обаче не установяват каква точно
сума е платена във връзка със защитата по настоящото дело, поради което
разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 62130 от 09.03.2020 г., постановено по гр.д. № 80412/2018 г.
на Софийски районен съд, 153 състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.