Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3490 18.10.2018 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на пети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12098 по описа на ПРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
Ищцата Л.Г.Ш. – Б., ЕГН **********,***, чрез п. адв. Х.Д.,
със съдебен адрес:*** е предявила срещу МБАЛ „Свети Мина” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”,
ул. „Иван Вазов” № 59, представлявано от у. Г. С. обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 от КТ вр. с чл. 245, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да и заплати частично неплатено трудово възнаграждение, както следва
– сумата от 280 лева (двеста и осемдесет лева) – за м. април 2018г.
Ищцата твърди да работи по тр. правоотношение с ответника
на длъжност „***”, като ответникът не й е платил частично тр. възнаграждения в
горепосочените размери. Ето защо моли да бъде ответника да й заплати
горепосочените суми.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в
срока по чл. 131 от ГПК от същия е постъпил писмен отговор.
С отговора исковете се оспорват като недопустими, тъй
като се твърди ответната болница да няма служител с такова име. Имало служител
със същото ЕГН, но нейните имена били Л.Г.Ш. – Б., а не Б.. Ето защо се твърди
исковете да са недопустими. Евентуално се твърди същите по отношение на лицето Л.Г.Ш.
– Б. да са неоснователни, като се признава на този служител действително да е
имало забавено изплащане на тр. възнаграждения, но се твърди същите вече да са
изплатени. Твърди се забавената за изплащане сума за периода 01.01.2017г. –
31.07.2018г. да възлиза на 676, 01 лева, всички за април 2018г. Твърди се тези
суми вече да са изплатени, поради което исковете да са неоснователни.
В съдебно заседание ищецът с писмена молба взема
становище, че действително всички дължими на ищеца суми са заплатени, но със
забава и след завеждане на делото, поради което моли за отхвърляне на исковете
и претендира разноските в производството, тъй като ответната страна е станала
причина за завеждане на делото.
В съдебно заседание ответникът, чрез у., взема становище
за неоснователност на исковете. Твърди, че макар и със забава, всички суми за
тр. възнаграждения на ищцата са заплатени. Оспорва претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, счита, че такива не му се следват и моли да не се
присъждат. Евентуално в случай, че такива бъдат присъдени, прави възражение за
тяхната прекомерност.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намери следното:
За да се уважи искът по чл. 128, т.
2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово
възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е
работил при ответника, изпълнявал е
трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за
този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото,
респ. че не се дължи на друго основание, както и че плащането е
своевременно извършено.
Обстоятелството дали лице с имената
на ищцата е служител на ответника е въпропс на допустимост, а не на
основателност на иска. От представените от ответника доказателства се
установява, че между лице с имената Л.Г.Ш., с посочен по делото ЕГН, и
ответника, съществува ТПО, като това лице заема длъжността „***”. От приложените
от ответника писмени доказателства –
фиш за заплата за м. април 2018г., нареждане за масово плащане от дата, която
не се чете, справки за транзакции и отчети по сметка, платежно с дата на
изплащане 05.09.2018г., извлечение от Общинска банка АД за изплатени на същата
дата суми, се установява, че за м. април 2018г. ищцата е имала суми за
получаване, по-високи от претендираните в исковата молба, и че същите към
момента са заплатени, като окончателното изплащане на забавените остатъци от
тр. възнаграждения е станало през месец септември 2018г.
Други доказателства по делото не са
събирани.
Предвид дотук изложеното съдът
намира, че ищецът доказва да е работил по ТПО с ответника в сочения период, да
са му начислени тр. възнаграждения за получаване за посочените месеци, да са му
останали неплатени суми за тр. възнаграждения, в размер, по-висок от
претендирания, като всички дължими и забавени суми са изплатени в началото на
м. септември 2018г. Ето защо исковете за главници следва да се отхвърлят като
погасени поради плащане след завеждане на ИМ.
Досежно възраженията на ответника за недължимост на лихви, съдът намира
следното: Вземането за трудово възнаграждение е лихвоносно и се дължи без
покана, като при липса на фиксирана дата за плащане, сумите се дължат на
последно число на месеца, в който трудът е положен, и от първо число на следващия
месец работодателят е в забава. При неплащане на тази дата, респ. на
уговорената в трудовия договор или фиксираната във ВПРЗ такава, работодателят
изпада в забава и съгл. чл. 245, ал. 2 от КТ дължи мораторна лихва върху
неплатения остатък от задължението. Отделно от това, се дължи и законна лихва
от завеждане на исковата молба, към която дата работодателят определено е бил в
забава за всички неплатени ТВ за м. април 2018г. до изплащането през м.
септември 2018г. Доколкото обаче ищецът не претендира нито мораторна, нито
законна лихва, такава не следва да се присъжда. Липсата на такава претенция
обаче не променя факта, че работодателят е бил в забава и следва да понесе
последиците на същата – тежестта на разноските по водене на делото, повод за
което е станал, забавяйки с месеци неплатеният остатък от тр. възнаграждения на
ищеца.
С оглед на дотук изложеното, ищецът, а не ответникът има право на разноските
в процеса. Същият претендира такива в размер на 450 лева по договор за правна
защита и съдействие от 17.07.2018г. По делото обаче такъв договор не е
представен нито с исковата молба, нито по-късно. Ето защо разноски на ищцата не
се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС държавна такса върху основателните към момента на
завеждането на исковата молба искове в размер на 50 лева (петдесет лева), доколкото
с поведението си е станал повод за завеждане на делото и задълженията са
изплатени след завеждане на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Г.Ш. – Б., ЕГН **********,***,
чрез п. адв. Х.Д., със съдебен адрес:*** срещу МБАЛ „Свети Мина” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”,
ул. „Иван Вазов” № 59, представлявано от у. Г. С. иск с правно основание чл.
128, т. 2 от КТ вр. с чл. 245, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й заплати сумата
от 280 лева (двеста и осемдесет лева) - неплатен остатък от трудово
възнаграждение за м. април 2018г., като погасен поради плащане след завеждане
на исковата молба.
ОСЪЖДА МБАЛ „Свети Мина” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен”, ул. „Иван Вазов” № 59,
представлявано от у. Г. С. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 50 лева (петдесет лева), представляваща
държавна такса върху основателните и
погасени поради плащане след завеждане на делото искове.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата, на
която е обявено, че ще бъде постановено – 19.10.2018г.,
на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ