РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 381
гр. Пловдив, 27 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XVІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2870 по описа
за 2022 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
2. Образувано е по искова
молба, предявена от Д.Г.Й., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Централна избирателна комисия (ЦИК) – гр. София. Ищцата Д.Г.Й., иска ответникът ЦИК – гр. София да
бъде осъдена да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.11.2017 г. до окончателното й изплащане, претърпени от нея в периода от 10.04.2017 г. до 07.11.2022 г.
(датата на предявяване на исковата молба), в резултат на неизбирането й за
общински съветник при Общински съвет – гр. Пловдив вследствие на Решение №
613-МИ/10.04.2017 г. и Решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на Общинска избирателна
комисия (ОИК) – Пловдив, отменени като незаконосъобразни с решения на Върховния
административен съд (постановени по адм. дело №
8282/2017 г. и по адм. дело № 6705/2017 г. по описа на същия съд), изразяващи се: в първоначален шок от
новината, че не е обявена за избрана като общински съветник; силен афект и срам
поради неизбирането й за общински съветник; дълбоко разочарование, постоянно
безпокойство, че е подвела избирателите си; дълбоко е занижила самооценката си;
изпаднала е в самообвинения, че не е достойна за общински съветник; постоянно е
била тормозена от мисълта, че е провалил се политик още от млада възраст;
започнала много рядко да говори по този въпрос със семейството си; станала
изнервена и сприхава, а относно темата да бъде обявена за избрана силно
докачлива, което е водило винаги до скандали вкъщи; загубила е желание да
излиза и да се среща често с близки и приятели; ставала е обект на подигравки
от страна на политическите й съперници; станала е вяла, апатична, изгубила е
довери в избирателните комисии като държавен орган и по принцип в държавните
институции; особено разочарование е било и обстоятелството, че именно
представителите на нейната партия БСП в ОИК – Пловдив са били едни от тези, които
са гласували против това тя да бъде обявена за общински съветник. Претендират се и разноски по делото.
3. Ответникът - Централна избирателна комисия, намира предявените искове за
недопустими като в тази връзка иска същите да бъдат оставени без разглеждане, а
образуваното производство – прекратено. Алтернативно оспорва исковите претенции
по основание и размер, с искане същите да бъдат отхвърлени. Съображения в тази
насока са изложени както в отговора на исковата молба, така и в депозирана по
делото писмена защита вх. № 3166/09.02.2023 г. по описа на съда. Претендират се
сторените в производството разноски.
4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност
и необоснованост на претенциите.
ІІ. За фактите:
5. По делото няма спор от фактическа страна.
С Решение № 613-МИ/10.04.2017 г.
на Общинска избирателна комисия – Пловдив (ОИК – Пловдив), са отхвърлени
предложенията на председателя на комисията Тодор Тодоров първо, за прекратяване
пълномощията на Т.А.Х., обявена за избрана за общински съветник от
кандидатската листа на „Българска социалистическа партия“ (с решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на ОИК Община
Пловдив) и обезсилване на издаденото й
удостоверение, и второ, относно обявяване за избрана за общински съветник от листата на „Българска
социалистическа партия“ ищцата Д.Г.Й. и издаване на удостоверение за избран
общински съветник на същата. Решението на ОИК -
Пловдив е обжалвано от Д.Й. пред Административен съд – Пловдив, във
връзка с което е образувано адм. дело № 1028/2017 г. по описа на съда,
приключило с Решение № 1240/12.07.2017 г., отхвърлящо жалбата на Й.. Последното
е обжалвано пред Върховен
административен съд (ВАС), който с Решение № 13316 от 06.11.2017 г. по
административно дело № 8282/2017 г. е отменил решението на Административен съд
- Пловдив и вместо него е поставил отмяна на решение № 613-МИ/10.04.2017 г. на
ОИК – Пловдив, като е върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне.
С Решение № 614-МИ/10.04.2017 г.
на Общинска избирателна комисия – Пловдив, по т. I., са прекратени пълномощията
на Т.А.Х., обявена за избрана за общински съветник от кандидатската листа на
„Българска социалистическа партия“ (с решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на ОИК Община Пловдив) и е обезсилено издаденото й удостоверение, по т.
II. Направено е ново подреждане на кандидатите от кандидатската листа на
„Българска социалистическа партия“ според броя на получените преференции,
съобразно което по т. III. Д.С.В. е обявена за избрана за общински съветник от
листата на „Българска социалистическа партия“. Това решение на ОИК - Пловдив, в частта му по т. II и по т. III
също е обжалвано от Д.Й. пред Административен съд – Пловдив, във връзка с което
е образувано адм. дело № 1014/2017 г. по описа на съда, приключило с Решение № 791/17.05.2017
г., отхвърлящо жалбата на Й.. Последното е обжалвано пред Върховен административен съд (ВАС), който с Решение
№ 13434 от 07.11.2017 г. по административно дело № 6705/2017 г. е отменил
решението на Административен съд - Пловдив и вместо него е поставил отмяна на
решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на ОИК – Пловдив, като е върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне.
Цитираните съдебни дела са приложени по делото.
Във връзка с така постановените две решения на ВАС (Решение № 13316 от 06.11.2017 г. на. IV отд. по
административно дело № 8282/2017 г. и Решение № 13434 от 07.11.2017 г. на
Върховен административен съд, IV отд. по административно дело № 6705/2017 г.), ОИК – Пловдив е издала Решение № 615-МИ/14.11.2017 г., с което по т. I. е прекратила
пълномощията на Д.С.В., обявена за избрана за общински съветник от листата на
„Българска социалистическа партия“ (с Решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на ОИК – Пловдив) и е обезсилила издаденото й удостоверение, а по т.
II. е обявила Д.Г.Й. за избрана за общински съветник от листата на „Българска
социалистическа партия“.
6. Като свидетели по делото са разпитани следните лица:
6.1. Г.С.С. – Същият заявява, че познава Д.Й. от 2015 г. Следи
обществено-политическия живот в Пловдив и познава общински съветници, но е без
политически пристрастия. Всъщност колегата Г. го запознава с Д., която била
социалист. Баща й също бил социалист, бил народен представител от БСП. И тя по
семейни причини се занимавала с политика, имала желание да израсте в тази
партия и била много амбицирана да стане общински съветник. На изборите през
2015 г. тя провела много активна кампания и искала да събере преференциален
вот, за да стане общински съветник. При срещите, които е имал с нея, които не
били много чести, останал с впечатление, че тя е много проактивна, с желание за
работа, с хъс, винаги му изглеждала добронамерена и позитивна. На изборите през
2015 г. тя не успяла да влезе в Общинския съвет със съвсем мъничко. Но това по
никакъв начин не я демотивирало. Тя продължила да работи за партията си. На
парламентарните избори през 2017 г. общински съветник от БСП бил избран за
народен представител и трябвало Д.да я замести в листата. И тогава, като я видял,
тя била много въодушевена, чувствала удовлетворение, че в крайна сметка трудът
й при изборите не е отишъл напразно и ще има възможност да се докаже като
общински съветник. Така се случило обаче, че избирателната комисия предложила
друго лице да влезе вместо нея, което за Д.било шок. Тя очаквала и вярвала, че
ще бъде избрана за общински съветник. Това било през пролетта на 2017 г. Тя
идвала в адвокатската му кантората, обсъждали проблемите в тази връзка и решили
да водят дела. Въпросът бил, че през цялото това време докато Д.била негов
клиент, С. имал преки и непосредствени впечатления върху нея. Може да каже, че била
изключително тревожна, изнервена, обезверена и на ръба да бъде и напълно
обезсърчена. Доколкото е възможно й давал кураж, бъдейки убеден в крайния
резултат от делата. Цялото това нейно състояние било в резултат на тези решения
на ОИК и се дължало на причините посочени по-горе. Това нейно състояние
продължило много дълго време. То не спряло и след като спечелили делата. По
повод делата контактът им продължил някъде до края на 2017 г., когато излезли решенията на ВАС и станало ясно,
че печелят. По време на целия процес, тези месеци, когато се виждали по-често с
нея, тя била много тревожна, много изнервена и можело да се каже в недобро
психическо състояние. За тези две години от 2017 г. до 2019 г., докато й изтече мандатът се виждали
няколко пъти, от 4 до 6 пъти. Няма категоричен спомен дали са говорили по
телефона, но е твърде възможно да са говорили. На свидетеля му направило
впечатление, че докато била избрана за общински съветник, тя продължавала да
бъде изнервена, тъй като имала някакво очакване, че е твърде възможно тази
ситуация да се повтори отново. Била изнервена, като интензитет по-леко,
отколкото предния период, докато вървели делата, но от поведението и начина, по
който говорела и от нещата, които му споделяла, ясно личало едно стаено чувство
на страх. „Атаката“ против нея била дошла от членове на ОИК, които били от БСП.
Тя се чувствала предадена по този повод и смятала, че е станала жертва на
нерегламентирани борби, които нямали нищо общо с правото и с избирателния
процес. Д.му е споделяла, че е чувала подигравки по неин адрес във връзка с
целия този случай. За местните избори през 2019 г. тя отново участвала пак от
БСП като кандидат за общински съветник. Тогава като се видели по време на изборната
кампания му споделила, че иска да участва, кандидатира се, но в нея стояло това
чувство на безпокойство, че отново може да стане жертва на някакви интриги. Тя
му споделила това чувство и докато му го споделяла, гласът й треперел, което не
било изненадващо, защото тя по принцип била доста емоционална. Свидетелят не може
да каже дали на него му е звучала демотивиращо, защото тя самата му заявила, че
е демотивирана. За 2019 г. тя се кандидатирала, но не била избрана за общински
съветник. От 2019 г. до сега са се виждали един-два пъти случайно. Споделила,
че е напълно демотивирана да се занимава с политика. Казала, че е разочарована,
имала е желание да продължи политическия път на баща си, но явно това нямало да
се случи и доколкото знае към момента вече не се занимавала с политика. Тя му
споделила, че всичко, което чувства към настоящия момент като отношение към
самия изборен процес, към политиката, е в резултат на преживяното през 2017 г. Тя
била доста емоционална, над средното ниво и за него лично не било учудващо, и
не бил изненадан това да е така. Това се отнасяло за периода след 2019 г. През
2017 г. в края на годината, когато била избрана за общински съветник тя била
изключително удовлетворена, но за кратко. Като станала общински съветник в края
на 2017 г. тя се успокоила, но не съвсем. Тя била изплашена, изнервена, очаквала,
че след като вече е общински съветник до края на мандата й, е възможно пак да
има някакви атаки срещу нея. Тя се противопоставила тогава на едно лоби в БСП,
за което смятала и се притеснявала, че то ще повлияе на членовете на ОИК така,
както повлияло и през пролетта на 2017 г., и че ще я свалят от този пост.
Именно поради това до края на мандата си тя не можала да бъде пълноценна по
начина, по който тя желаела. Това тя му го е споделяла.
6.2. Е.Д.Д. – Същата
заявява, че познава Д. над 10 години. Били в една и съща партия, и работели в
партийните структури. С Д.се случило, че тя се явила на местни избори през 2015
г. и не била избрана с малко. През мартенските избори на 2017 г. общински съветник
от тяхната партия - Т.Х., станал народен представител и на нейно място трябвало
да влезе Д., тя била наред. Обаче общинската комисия взела решение да влезе Д.В..
След като станало така Д.се чувствала много зле, защото те първоначално й се
обаждали да й честитят, че е назначена за общински съветник, а след това
започнали да й се обаждат и да я питат какво става. И тя в един момент спряла
да вдига телефона. Те били приятелки с нея и тогава били много близки. Дори и на
свидетелката тогава спряла да вдига телефона. Д. имала чисто партийни въпроси
спрямо нея, защото Д.познавала добре устава и тъй като не отговаряла на
телефона си, задавала й въпросите по имейл. Така комуникирали. От април 2017 г.
до ноември 2017 г., когато Д.вече била избрана за общински съветник Д. искала
срещи с нея, но тя ги отбягвала и само по телефона им била комуникацията. Д. й
споделяла колко критично са се отнасяли с нея хора, които преди са я
подкрепяли. Емоционалното й състояние било как депресивно, подтиснато, без
самочувствие. Това тя го е споделяла на свидетелката. Казвала й, че се чувства
много зле. По това време Д. *** и раздавала задачите на заместниците или на
хора от изпълнителното бюро на района. Гледала да не се появява сред
съпартийците и избирателите си от неудобство и притеснение. Това, освен че е
нейно впечатление и Д. сама лично й го е споделяла, тъй като свидетелката
разговаряла с хора от партията и избиратели, и разбрала от тях, че е станала
индиферентна. Д.Й. била най-себераздаващия се човек в партията,
най-комуникативния, на всички събития присъствала до момента, в който ОИК избрал
Д.В.. След този избор на ОИК нейното поведение рязко се променил в тази посока.
След като я обявили за избрана за общински съветник тя пак останала затворена,
индиферентна. След като я избрали за общински съветник нейното психично
състояние се променило, но тя пак остана затворена и не приемала радушно от
сърце техните честитки за избора й като общински съветник. От 2017 г. до 2019
г. са се виждали, но не постоянно. През този период са се виждали още три пъти,
защото свидетелката като директор на училище „Пенчо Славейков“ я поканила да
дойде като гост на тяхно тържества. Д. имала притеснения през този период
докато била общински съветник, че може пак да й направят същия „сценарий“, и тя
отново да бъде извън общинския съвет. Притесненията й били, защото по този
начин щял да се срине авторитетът й пред избирателите й, и потенциалните й
избиратели няма да гласуват за нея, тъй като те искали да издигнат
кандидатурата й и за кмет на район Западен, а това щяло да повлия върху
бъдещите избиратели, ако нещо евентуално можело да се случи. Д.участвала на
изборите през есента на 2019 г. Не била толкова активна, нямала същия хъс и
самочувствие, както при предишни кампании, защото Д. я познавала и от предишни
кампании. Откакто станало това през 2017 г. с ОИК, когато не я избрали
първоначално за общински съветник, тя се променила и промяната й е до настоящия момент. Дори за здравето й и за
кондицията й, в която се намира и вадела думите с ченгел. Обидата, която имала
била от това, че в партията ги поставили на разделителна линия. От едната
страна Д., от другата Д.и понеже партията взела решение да се избере Д.и те
трябвало да вземем страна. А това не било хубаво, защото те имали човешки
взаимоотношения и колкото им била мила едната, толкова им била мила и другата. Д.била
много свита, много затворена. Срещите им не бил такива, каквито били преди и
тази промяна настъпила от събитията през 2017 г. като, след като я избрали за
общински съветник. Да, тя получила удовлетворение, но продължила да бъде
затворена, трудно се контактувало с нея в директен контакт, отговаряла само на
регулярни, уставни въпроси и такива, които касаят нормативната база. Тя изгубила
доверие към институциите, към ОИК, към Общинския съвет.
III. За правото:
7. Съгласно
чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
8. Във връзка с възраженията на ответника, че ЦИК не е
надлежна страна в настоящото производство, е необходимо да бъде съобразено
следното:
Според чл. 46, ал. 2 от Изборния кодекс, Централната
избирателна комисия е юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджет и
като такова, няма пречка да отговаря (да е ответник) по искове с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК, според която
ответникът следва да има качеството на юридическо лице. Освен това, за ангажиране
отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и
юридически лица, е ирелевантно обстоятелството дали в бюджета на съответната
организация, са предвидени средства за изплащане на обезщетения или не.
Ето защо, възраженията на ответника в тази
насока са неоснователни.
В горния смисъл Определение № 9449/10.07.2018
г., постановено по адм. дело № 7479/2018 г. на ВАС, Трето отделение
9. За да възникне правото на иск за обезщетение задължително
е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а
именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
10. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт
да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявените от ищеца искови
претенции се явяват допустими, доколкото няма спор, че Решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и Решение №
614-МИ/10.04.2017 г. на ОИК – Пловдив, са отменени по съответния ред, а именно с Решение № 13316 от 06.11.2017 г., постановено по
административно дело № 8282/2017 г. и с Решение № 13434 от 07.11.2017 г.,
постановено по административно дело № 6705/2017 г., и двете по описа на
Върховен административен съд, IV отд. При това положение следва да се приеме, че е налице
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на комисията, изразяващо
се в издаването на незаконосъобразни административни актове.
11. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа
наличието и на останалите, предвидени в закона, материални предпоставки.
Обезщетенията за неимуществени вреди
се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради
характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо
лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна
дейност. Тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на
конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване
посредством допустимите в процеса доказателствени средства, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек
би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. Именно защото неимуществените вреди не
могат да бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост".
12. От
показанията на разпитаните по делото свидетели Г.С.С. и Е.Д.Д. по безспорен
начин се установява, че на ищцата е причинено
негативно психическо състояние, изразяващо се в първоначален шок от новината,
че не е обявена за избрана като общински съветник; силен афект и срам поради
неизбирането й за общински съветник; дълбоко разочарование, постоянно
безпокойство, че е подвела избирателите си; загуба на желание да излиза и да се
среща често с близки и приятели, а и изобщо с хора; станала е вяла, апатична,
дълбоко е занижила самооценката
си, изпаднала е в самообвинения, изгубила е довери в държавните институции. И
двамата свидетели установяват, че особено разочарование за нея е било
обстоятелството, че именно представителите на нейната партия БСП в ОИК –
Пловдив са били едни от тези, които са гласували против това тя да бъде обявена
за общински съветник.
Негативните преживявания на ищцата, установени от обсъжданите показания на
разпитаните по делото свидетели (подробно
възпроизведени по-горе), които съдът възприема като обективни, последователни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се, са с такъв интензитет и продължителност, че несъмнено
следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде
определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.
13. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди -
както имуществени, така и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи,
че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния
административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който
възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца
е да установи наличието на причинна
връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконен акт.
Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по
повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между
вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и
свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен начин, че ищцата е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в
резултат на издадените незаконосъобразни актове. Вредите, които са й причинени
са по повод и във връзка с Решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и Решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на
Общинска избирателна комисия – Пловдив. В случая свидетелските показания в достатъчна степен
установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че
същите са пряка и непосредствена последица от незаконните решения. Казано с
други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразните актове и настъпилата вреда.
Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищцата, са
доказани по основание.
14. Конкретният размер на следващото
се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен
при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането,
така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване.
Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането (от 10.04.2017 г. до 07.11.2022 г.), характера и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, обстоятелството, че вредите
произтичат не от един, а от два незаконосъобразни акта, на ищцата следва да се
присъди обезщетение по справедливост в размер на 1500 лева, който най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените от нея неимуществени вреди от незаконните Решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и Решение №
614-МИ/10.04.2017 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив.
15. Основателна при това положение се явява и претенцията
на ищеца обезщетението, да се присъди ведно със законната лихва, считано от 07.11.2017 г. (когато ВАС постановява второто
отменително решение), до окончателното изплащане на
сумата в размер на 1500 лв. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. №
3/2004 г. на ОСГК.
IV. За разноските:
16. С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Те се констатираха в размер на 660 лв. – заплатената държавна такса и
възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Централна избирателна комисия – гр. София да заплати на Д.Г.Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1500
лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.11.2017 г. до окончателното й изплащане, претърпени от
нея в периода от 10.04.2017 г. до 07.11.2022 г. (датата на предявяване на
исковата молба), в резултат на неизбирането й за общински съветник при Общински съвет – гр. Пловдив
вследствие на Решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и Решение № 614-МИ/10.04.2017 г.
на Общинска избирателна комисия – Пловдив, отменени като незаконосъобразни с
решения на Върховния административен съд, постановени по адм. дело № 8282/2017
г. и по адм. дело № 6705/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Централна избирателна комисия – гр. София да заплати на Д.Г.Й., ЕГН **********, с адрес *** размер на 660 лв., представляваща заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: