Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ ..........................2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Константинова в.гр.
дело № 315 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 63 от 13.02.2020 година, постановено по гр.дело № 503 по
описа за 2019 година, Троянският районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан,
предявеният от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Лозенец", бул. "Н.
Вапцаров" № 55, ЕКСПО 2000, ЕИК *********, против М.Г.Р.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, иск по чл.422 ГПК- за съществуване на изискуемо
вземане в полза на ищеца "Райфайзенбанк (България)"
ЕАД срещу ответника, произтичащо от Договор № 0802010207996820 за издаване и
ползване на международна кредитна карта
Viza/MasterCard от 01.02.2008 година, съгласно издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №159/2014г. на РС-Троян за следните
суми: 3 000.00 лева - изискуема главница, ведно със законната лихва за
забава, считано от 25.02.2014 година до окончателното изплащане на вземането; 2 066.94 лева - наказателна лихва за периода 03.11.2008
година до 24.02.2014 година. Отхвърлил е, като неоснователен и недоказан, предявения от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********,
против М.Г.Р., иск в условията на евентуалност, за осъждане на ответника М.Г.Р. да
заплати в полза на ищеца сумите,
представляващи изискуеми вземания по Договор № 0802010207996820 за издаване и ползване на
международна кредитна карта
Viza/MasterCard от 01.02.2008 година, а именно: 3 000.00 лева - изискуема главница,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на
настоящата искова молба – 21.12.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата 2 066.94 лева -
наказателна лихва за периода 03.11.2008 година до 24.02.2014 година.
Присъдил е на разноски по делото в размер на 300.00 лева за един адвокат.
Против решението е подадена въззивна жалба от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД,
чрез пълномощника му юрисконсулт Д.И., с която обжалва решението като
незаконосъобразно, неправилно и постановено при нарушение на процесуалните
правила.
На първо място изтъква, че съдът
неправилно е отхвърлил установителния иск. Твърди, че след като за решаващия
състав не става ясно от кога банката начислява наказателна лихва, то е следвало
да ползва услугите на експерт, а приложената справка към исковата молба по
чл.366 ГПК отразява надлежно всички записвания по кредита и тежестта на
оборването и е на ответника. Позовава се на ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС, предвид факта, че падежът на задължението по кредита е настъпил
на 01.02.2011 г. (чл.42 от договора) и съдът е следвало да уважи изцяло
предявения установителен иск.
На следващо място оспорва
компетентността на вещото лице по делото, което „не може да разчете” Справка по
чл.366 ГПК. Поддържа, че съдът се занимава с ирелевантни за спора правни
изводи, вместо да приложи правото. Формира извод, че при кредитни карти, които
револвират ежемесечно, не може да се говори за погасени по давност вземания на
банката.
Счита, че установителният иск
следва да бъде уважен изцяло, което от своя страна не изисква разглеждане на
осъдителната претенция, поради което в тази част решението следва да се
обезсили като недопустимо.
Моли да бъде
отменено изцяло решението на Троянския районен съд и да бъде уважен предявения
установителен иск, а като последица от това- да бъде обезсилено решението в
частта досежно осъдителния иск. Иска и присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат К.Н.-
пълномощник на М.Г.Р., който излага
съображения за неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на
РС.
В съдебно заседание въззивникът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, не се представлява, но
е подал нарочна молба-становище, с което поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемата страна се представлява от адвокат К.Н. който моли да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
Въззивното производство е допустимо,
тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване е спазен.
Решението на Троянския районен
съд е валидно, тъй като не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. След разглеждане на спора по същество и
след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита
че е и правилно.
Ищецът "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е предявил срещу ответницата М.Г.Р., установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1,т.3 от ГПК и с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , за вземане, както следва: изискуема главница в размер на 3000.00 лева наказателна лихва за периода 03.11.2008г. до
24.02.2014г. в размер на 2066.94 лева, както и сумата 101.34 лева, разноски по
делото за ДТ, в едно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК в съда, за което има издадена заповед за изпълнение №
118/27.02.2014 година по ч.гр.дело № 159 по описа за 2014 година на Троянския
районен съд и изпълнителен лист, както и евентуален осъдителен иск за същите
суми .
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на
становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 01.02.2008 година в гр.София е подписан Договор № 0802010207996820 за издаване и ползване на международна
кредитна карта Visa/MasterCart, по
силата на който "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя М.Г.Р. кредитен
лимит в размер на 3 000.00 лева. Срокът на договора е три години. Срокът се подновява
за три години в случай, че картодържателят не е в просрочие към момента на
изтичане на валидността на картата или последният не е уведомил писмено
банката, че отказва картата му да бъде подновена.Според т.4 от договора
кредитният лимит може да бъде използван само посредством картата, като в
рамките на един отчетен период могат да се ползват само средствата до одобрения
от банката кредитен лимит.В чл.5 от договора е уговорено, че ползваната сума от
кредитния лимит се олихвява с лихвен процент на годишна база (360 дни) в размер
на 15.8% при покупка/плащания на стоки и услуги – за стандартна карта и 12.8% -
при златна карта. При изцяло или частично неплащане на минималната погасителна
вноска в посочения срок, банката начислява обезщетение за забава съгласно
тарифата за международна кредитна карта върху забавената дължима от
картодържателя сума. В т.14 от договора е посочено, че срокът за плащане на МПВ
е последният ден от месеца, в случай, че е неработен- срокът е следващият
работен ден. В т.17 е посочено, че при изцяло или частично неплащане на МПВ в
посочения в т.14 срок за втори пореден месец, банката блокира картата.
Според ищеца кредитополучателят М.Г.Р. е
изпаднала в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски, като не
са заплатени вноски с падежни дати: 15-30.01.2009г.; 15-28.02.2009г.;
15-30.03.2009г.; 15-30.04.2009г. В т.49 от договора е уредено, че усвоеният и
непогасен кредитен лимит, ведно с дължимите такси и лихви става автоматично и
незабавно изискуем и платим, без да се уведомява за това картодържателя в
случай че картодържателят не плати четири поредни МПВ в пълен размер и в
дължимия срок.
На 25.02.2014 г. ищецът е подал до Троянския районен съд заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 срещу ответника, основано на извлечение от
счетоводни книги към 24.02.2014 и посочения договор за предоставяне на кредит. Сезираният
съд е издал заповед № 118/27.02.2014 г.
по ч.гр.дело № 159/2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, с която разпоредил М.Г.Р. да
заплати на кредитора „Райфайзенбанк (България”
АД сумата в размер на 3 000.00 лева- изискуема главница по Договор №
0802010207996820, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2014 до
окончателното изплащане; сумата 2 066.94 лева, представляваща наказателна
лихва за периода от 03.11.2008 г. до 24.02.2014 г., както и сумата 101.34 лева
разноски по делото за държавна такса.
Въз основа на издадения изпълнителен лист банката е образувала
изпълнително дело № 20144340400048 на ДСИ при Районен съд-Троян. РС-Троян е
изискал справка от ДСИ за датата на връчване на призовка за доброволно
изпълнение и от приложената на стр.23 от ч.гр.д.№ 159/2014 г. на ТРС се
установява, че поканата до длъжника за доброволно изпълнение му е връчена лично
на 19.11.2018 г. На 20.11.2018 година
М.Р. е подала писмено възражение, на основание чл.414 ГПК. Възражението
е подадено в срок и с разпореждане № 1728/26.11.2018 районният съд е указал на
заявителя за възможността да предяви в едномесечен срок иск срещу длъжника за
съществуване на вземането. Съобщението е връчено на заявителя на 30.11.2018
година, а на 21.12.2018 г. пред Софийски РС е подадена исковата молба, която по
възражение на ответника е изпратена по компетентност на РС-Троян.
От страна на банката е представена Справка по чл.366 ГПК, от която се установява, че ответницата е изтеглила на ПОС терминал на 12.05.2008 г. сумата 1500 лева, на 14.05.2008 г.- 1000 лева или е усвоила главница общо в размер на 2500 лева. Отразено е, че е внесла по каса общо 604 лева (на 30.05. и на 23.10.2008 г.), с които са погасени: такси 37.50 лв. , лихви- 175.38 лв. и главница в размер на 391.12 лв. Към 23.10.2008 г., когато е извършено последното плащане на вноска е посочено, че наличността по сметката на ответника е 891.12 лева. Ищецът сочи, че ответницата не е платила вноски, които са с падеж съответно на: 15-30.01.2009 г. ; 15-28.02.2009 г. и 15-30.03.2009 г. и 15-30.04.2009 г. , а срокът на договора е изтекъл на 01.02.2011 година. Според това извлечение към датата на изтичане на договора сметката на клиента е на минус 339.28 лева ( към 15.02.2011 г.)
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза. Експертът не е могъл да отговори на поставените от съда въпроси, поради това, че ищецът не предоставя копие от първични документи или хронология на счетоводните записвания, които да отразят счетоводните операции, възникнали по повод сключения договор, откъдето може да се установят начисленията за главница, лихви, минимални погасителни вноски, както и счетоводните салда с аналитична партида –кредита на М.Г.Р.. Вещото лице, съобразявайки представеното в заповедното производство (ч.гр.д.№ 159/2014 г. на ТРС) извлечение от счетоводните книги на банката, е посочило, че банката е записала като дата на настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост 17.04.2009 година. Експертът не може да установи дали начислената главница в размер на 3000 лева е вярна, тъй като математически при събирането на сумите за усвоена главница „Теглене на ПОС терминал” (1500 + 1000 лв.) и сумата, вписана като „Вноска на каса”, т.е. внесена за погасяване на главницата ( 12.50+ 50.00 + 328.62 лева) се получава различна от исковата претенция.Видно е справката по чл.366 ГПК, че към 23.10.2008 година дължимата главница от ответницата е в размер на 2108.88 лева (посочена е наличност по сметка 891.12 лева, т.е. кредитен лимит, получен от разликата между 3000 лв. и 2108.88 лева). Ответницата, обаче, не е усвоила целия размер на кредитния лимит- 3000 лева и не би могла да дължи такава главница, каквото е твърдението в исковата молба.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело 159/2014 година на Троянския районен съд, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му. В исковия процес съдът не е обвързан от констатациите и правните изводи на заповедния съд, тъй като противното би означавало обезсмисляне на производството за установяване съществуване на изискуемо вземане, независимо че за него по искане на кредитора е постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист по чл.418,ал.1 ГПК.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата, приложени към ч.гр.дело № 159/2014 година на Троянския районен съд, от които е видно, че поръчителят е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, т.е. оспорил е вземането на заявителя, а последният е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради което искът е допустим.
Ищецът основава претенцията си на Договор № 0802010207996820 за издаване и ползване на международна кредитна карта Viza/MasterCard от 01.02.2008 година.В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил валидността на договора, но е възразил срещу основателността на претенцията, поради погасяване на вземането по давност. Позовава се на заявлението на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила на 17.04.2009 г.
Според разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.Ищецът, твърдейки изгодни за себе си правни последици,следва да проведе главно и пълно доказване на тези факти- за тяхното несъмнено осъществяване в обективната действителност, т.е. в негова тежест е да докаже, че вземането му съществува и е в размера, за който е издадена заповедта за изпълнение.Ответникът следва да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават вземането, в случая- за изтекла в негова полза погасителна давност.
В т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/22013 година на ВКС, ОСГТК се прие, че „в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.” Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като по делото ищецът не е представил доказателства за направено от ищеца и връчено на ответника волеизявление за предсрочна изискуемост на кредита преди започване на заповедното производство, настоящият съдебен състав счита, че неправилно районният съд е приел, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем на посочената в заявлението дата- 17.04.2009 година. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Съобразявайки постановките на ТР № 8 от 21.02.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС в което се акцентира върху приложението на чл.235, ал.3 ГПК относно фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се налага при разрешаване на спора по чл.422 ГПК да се вземе предвид настъпването на падежа на определени вноски в хода на производството, въпреки липсата на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението. В случая, обаче, срокът на договора е изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на заповед аз изпълнение по чл.417 ГПК, а именно- на 01.02.2011 година, видно от самия договор.
Твърдението на ищеца в исковата молба, че претендира своето вземане, поради изтичане на срока на договора за кредит представлява ново основание и затова е заявен и осъдителен иск при условията на евентуалност, което го прави процесуално допустим.
Основният въпрос, който се поставя и от който зависи изхода на спора, е за приложението на погасителната давност по отношение на процесното вземане.
Според чл.110 ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, съгласно чл.114 ЗЗД, а спирането
и прекъсването на давността са уредени в чл.115 и чл.116 ЗЗД.
Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила, започва да тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да предприеме действия чрез посочването на различни изпълнителни способи, ако не е удовлетворен, или да бездейства.
В т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. в) ЗЗД, т.е. няма за последица прекъсване на давността.
В Решение № 118 от 12.12.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 2288/2018 г., II т. о., ТК е застъпено становище, че за разлика от заповедното
производство по чл.410 ГПК, при издаването на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК, тъй като със заповедта се издава и изпълнителен лист и заповедта за
изпълнение се връчва на длъжника от съдебния изпълнител след образуване на
изпълнително дело (чл.418, ал.5 ГПК) по молба на кредитора, поради което времето от момента на издаване на заповед за
незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по
връчването ѝ на длъжника зависи от волята на кредитора. Формиран е
извод, че правилото, че погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска
за съществуване на вземането, но към минал момент - този на подаване на
заявлението, ако искът е предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно прогласеното
в чл.422, ал.1 ГПК обратно действие на исковата молба, може да важи безусловно
само за заповедите, издадени по чл.411, ал.3 ГПК. В случаите по чл.418 ГПК
бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез
съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение
по чл.414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК,
следва да бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт с правно значение по смисъла на чл.235,
ал.3 ГПК. Прието е в мотивите на решението, че указанията на ВКС в
тълкувателните решения, съгласно които давността относно вземането се прекъсва,
считано от момента на подаване на заявлението, ако са спазени условията на чл.422,
ал.1 ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.418 ГПК, само когато такова изпълнение е
предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на постановената съда
незабавност на изпълнението и при липса на бездействие от страна на кредитора.
Ищецът не е представил
доказателства, че е положил усилия за осъществяване на фактическия състав по
заповедното производство и стабилизиране на заповедта чрез връчването ѝ
от съдебния изпълнител. От данните по делото се установява, че поканата за
доброволно изпълнение по образуваното през 2014
година изпълнително дело е връчена на длъжника М.Г.Р. на 19.11.2018 г., а самата тя признава, че
първото изпълнително действие, за което е научила на 16.11.2018 година, е
вписаният запор (на 07.11.2018 г.) върху дяловете и във фирма „***”ЕООД, когато
е предприела действия за вписване промени в регистрацията на фирмата в ТР.
От датата на изтичане на срока на
договора- 01.08.2011 година и до уведомяването на длъжника за вземането, чрез
връчване на призовката за доброволно изпълнение (19.11.2018 г.) е изтекла
предвидената в чл.110 ЗЗД 5-годишна погасителна давност, което прави
претенциите неоснователни.
Наред с горното, настоящият въззивен състав приема, че искът е и недоказан, тъй като ищецът не успя да докаже изложените в исковата си молба твърдения за размера на вземането си- главница и лихви и начина, по който те са формирани. От Справката по чл.366 ГПК се установява, че и след изтичане на срока на договора ищецът е продължил да начислява наказателни лихви, като е неясно върху какъв размер на главницата са определени. Банката е пристъпила към събиране на вземането си по реда на чл.418 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. Законът урежда възможността за кредитора- банка да се възползва от облекчения режим за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист поради презумпцията, че книгите на банката са редовно водени и съдържат достоверна информация за движението по сметката на длъжника. Издаденото от ищеца извлечение от счетоводните книги по чл.60, ал.2 ЗКИ, както и справката по чл.366 ГПК не притежават безспорна доказателствена сила относно претенцията на ищеца, а следва да бъдат съпоставени с другите доказателства по делото, включително и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В настоящия случай вещото лице е в невъзможност да извърши проверка относно редовността на водените счетоводни книги, тъй като такива не са му предоставени от ищеца.
С оглед изложеното, съдът приема,
че предявения установителен иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Като
неоснователен и недоказан по същите съображения следва да бъде отхвърлен и
предявения като евентуален осъдителен иск за същото вземане.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата въззивна инстанция с
тези на Троянския районен съд, решението му следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е поискал присъждане на разноските по делото пред Ловешкия
окръжен съд, които са в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. Поради
това, че в Договора за правна защита и съдействие, представен от адвокат Кр.Н.
е вписан само размерът на договореното адв.възнаграждение (400 лева), но не е
посочен начина на плащане ( по сметка
или в брой), съдът намира, че не следва да го присъжда, поради липса на
доказателства за реалното му заплащане.
Воден от гореизложените мотиви и
на основание чл.271 от ГПК, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 63 от 13.02.2020 година, постановено по гр.дело № 503 по описа за 2019
година на Троянския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Г.Р. за присъждане на разноски за въззивното обжалване в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: