№ 1045
гр. С., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д.А Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Д.А Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело №
20231110145914 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от /фирма/
против Д. Л. Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 500 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 22.08.2016 г. в гр. С., на бул. ********, в посока бул.
********** към ул. *********** е реализирано ПТП с участието на МПС лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ *******, управлявано от Д. Л. Г. и МПС
„Тойота Корола“ с рег.№ *******. Твърди още, че според протокол за ПТП, съставен
от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат на вината и
противоправното поведение на Д. Л. Г., който е напуснал мястото на ПТП. Навежда
твърдения, че лек „Фолксваген Голф“, с рег.№ ******* е бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в /фирма/ със застрахователна полица №
BG/02/115003136278, поради което в дружеството ищец била заведена щета под №
**********. Поддържа, че увреденото МПС „Тойота Корола“ с рег.№ ******* било
застраховано със застраховка „Каско“ в /фирма/, което дружество след изплащане на
щетата по увреденото МПС, завело гр. дело № 17291/20г. на СРС, 168 състав.
Поддържа, че с решение, постановено по горепосоченото дело ищцовото дружество
било осъдено да заплати сумите в размер на 275,40 лв. главница и 500,00 лв. разноски.
Поради това, че ответникът напуснал мястото на ПТП, ищецът претендира от него
регресно обезщетение по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, заплатено по гр. дело № 17291/20г. на
СРС, 168 състав и претендира правата си по съдебен ред. Претендира разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника чрез назначения му особен представител. Със същия
оспорва предявените искове с твърдението, че ответникът не е обвързан от
постановеното решение по гр. дело № 1729/20г. на СРС, 168 състав. Навежда
възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност. Не оспорва
1
извършеното плащане пред ЧСИ Н. М.. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1 КЗ, застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или
други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Ищецът е в правото си
да претендира и получи платените от него суми за обезщетяване на нанесените от
застрахованото лице вреди, заедно с извършените по щетата разноски.
Видно от представената по делото комбинирана застрахователна полица №
BG/02/115003136278, лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК № ******* е имал
сключен със /фирма/ гр. С. договор за застраховка „Гражданска отговорност", валидна
за периода 22.12.2015 г. - 22.09.2016 г., за което ищцовото дружество е образувало
преписка по щета № **********. Увреденият автомобил л.а. „Тойота Корола“, с рег. №
******* е бил застрахован по застраховка „Каско“ към /фирма/, поради което след
изплащане на щетата е заведено гр. дело № 17 291/20 г. на СРС, 168 състав,
производството по което е приключило с влязло в сила решение.
По делото не се спори, а и видно от представения Протокол за ПТП от
22.08.2016 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП на СДВР придружен със скица
на местопроизшествието и от заключението на вещото лице по САТЕ, неоспорено от
страните се установява, че на 22.08.2022 г. около 22.10 часа в гр. С. водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № *******, движейки се по бул. ********* в
посока бул. ********* към ул. **********, предприема маневра паркиране в дясно при
което реализира ПТП с паркирания от дясната му страна л.а. „ Тойота Корола“, с рег.
№ *******, след което напуска местопроизшествието.
По делото е приобщено в заверен препис съдебно решение №
20056241/02.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 17291/2020г. на СРС, 168 състав, от
съдържанието на което се установява, че с влязлото в сила решение по горепосоченото
гражданско дело на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) ищцовото дружество е
осъдено да заплати на /фирма/ сумата от 275,40 лв., представляваща регресно вземане
по платено застрахователно обезщетение по щета № 10016030126968, с включени
ликвидационни разноски.
В хода на производството е изготвена и авто-техническа експертиза, като
съгласно заключението по нея произшествието е настъпило в гр. С., на бул. *********,
в района на № 190. Лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег. № ******* се е движел
по бул. ********** с посока на движение към ул. ********** и в района на №190
водачът предприема маневра за паркиране. Поради неупражнен недостатъчен контрол
над управлението от водача, реализира ПТП с лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №
*******, като го удря в предната лява част, след което напуска местопроизшествието.
Експертът е посочил, че видимите увреждания по лек автомобил „Тойота Корола“ са
по предната броня. От техническа гледна точка тези увреждания са следствие от
реализираното на 22.08.2022 г. ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на
2
причинените щети, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, според
заключението на вещото лице възлиза на 276,00 лева.
Част от доказателствения материал по делото са и гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпита на свидетеля М. А. С..
Свидетелят С., водач на лек автомобил „Тойота Корола“ към момента на
настъпване на инцидента е посочил, че произшествието се случило в района на
**********. Имал познат в **********. По спомен бил с колата на майка му. Не
можел да каже как се ударили двете коли. Извикал КАТ с цел да опишат щетите от
гледна точка, на това, че ползвал доверен сервиз. Свидетелят установява, че бил спрял
в дясно, бил в автомобила, когато го ударил друг автомобил. Щетата била отпред в
ляво на неговата кола. Не си спомнял автомобилът, който го ударил. Участъкът бил
права отсечка. Нямал спомен за ПТП-то. Имало една лента за движение и в дясно
можело да се паркира. Ударът настъпил в дясната лента. Нямал спомен при каква
маневра се е случило.
Съдът, като взе предвид гореизложената фактическа обстановка, стига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата.
За да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните положителни предпоставки: сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“; осъществен деликт от водачът на застрахования автомобил; водачът да е
напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на МВР.
От обсъдените и приетите по делото доказателства се установява безспорно
наличието на всички предпоставки за основателността на претенцията.
Произшествието е причинено при управление на автомобил в срока на валидност на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вследствие нарушение на
правилата за движение по пътищата (извършено от ответника) са настъпили
имуществени вреди върху автомобил, собственост на трето лице и са изплатени
изцяло, съгласно приложената опис претенция по щета. След настъпване на ПТП – то
ответника– участник в него е напуснал същото без да уведоми и без да изчака
идването на контролните органи. При настъпване на ПТП водачът на МПС, участник в
произшествието е длъжен да спре и да установи какви са последиците от него, като
когато нанесените щети са само имуществени следва да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Съгласно чл.125, т.7 от ЗДвП службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото
на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието
има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Делинквентът не е
изпълнил вмененото му от закона задължение за уведомяване на органите за контрол
на МВР за настъпилото ПТП, когато другия участник не се е намирал на него. В
същото време, съдът приема, че действията му са били умишлени, тъй като е напуснал
мястото на произшествието и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен
на проверка от органите за контрол. Лицето доброволно не е съобщило и не се е явило
в полицията, за да съобщи за ПТП-то. Тези му действия се установяват и от са
3
ангажирани гласни доказателствени средства. В подкрепа на горното са съставения
АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление /л.93- гръб/. Що се
отнася до административно-наказателната отговорност на лицето, тя е ирелевантна за
гражданската отговорност, която се предпоставя само от наличието на фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, а не от влизането в сила на наказателното постановление. В
същия смисъл е съдебната практика по сходни дела, според която обстоятелството, че
наказателното постановление въз основа на съставения АУАН е отменено, не води до
освобождаване на ответника от регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Административно-наказателната отговорност няма отношение към гражданските
правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за репариране на
вредите от ПТП. Така с изплащането на застрахователното обезщетение, ищцовото
дружество - застраховател, в рамките на предоставената му възможност, се е
суброгирал в правата на увреденото лице, до размера на изплатеното обезщетение,
съгласно действащата норма на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. По отношение на размера на
дължимото обезщетение е меродавна стойността на вредите към момента на
настъпването им, като видно от заключението на назначената и неоспорена съдебно
авто-техническа експертиза те са на стойност 276,00 лв. Така исковата претенция до
този размер следва да се уважи, поради липса на доказателства за направено плащане
от ответника към ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на исковата молба в настоящото производство.
Правото на застрахователя да предяви регресната си претенция срещу причинителя на
вредите възниква от момента на изплащане на застрахователното обезщетение и тъй като вземането
му произтича от закона, ето защо съдът намира, че е неоснователно възражението за погасяване по
давност на вземането на ищеца. При условие, че законът не е предвидил специална
давност в случая би трябвало да се приеме, че те се погасяват в общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, считано от момента, в който в който
застрахователят е платил застрахователното обезщетение на третото увредено
лице – в случая това е станало на 18.11.2021 г., видно от разпореждането на
ЧСИ Н. М..Ето защо към датата на предявяване на исковата претенция по
настоящото делото – 16.08.2023 г., същата не е погасена по давност.
Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че
искът по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ се явява основателен и доказан.
При този изход на спора правото на присъждане на извършени във връзка с
производството по делото разноски, принадлежи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, доколкото предявеният иск е изцяло основателен. По делото се съдържат
документи, от съдържанието на които се установява, че сторените от тази страна
разноски са в размер на 980,00 лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице
и свидетел, юрисконсултско възнаграждение /в размер на 100,00 лв., на осн.чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ/, което не надвишава минималния размер съгласно предвиденото в Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 400, 00 лв.
възнаграждение за особен представител.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, Д. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/, да заплати на
4
/фирма/, ЕИК *************, гр. С., /адрес/ представлявано от С. П. и К. К., сумата в
размер на 775,40 лв. (седемстотин седемдесет и пет лева и 40 ст.), представляваща
регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № 10016030126968, с
включени ликвидационни разходи за причинени щети на л.а. „Тойота Корола“ с рег.№
*******, вследствие настъпило ПТП на 22.08.2016 г., причинено от Д. Г., както и
извършени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от 16.08.2023 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, Д. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/, да заплати на
/фирма/, ЕИК *************, гр. С., /адрес/ представлявано от С. П. и К. К., сумата от
980,00 лв. (деветстотин и осемдесет лева), представляваща сторени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5