ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 388
от 19.05.2022 г., гр. Хасково
Административен
съд - Хасково,
ІІ-ри касационен състав, в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа ЧАНД /К/ № 427/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково,
докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 63г ЗАНН във връзка с чл. 229 и следващите АПК.
Образувано е по частна
жалба на В.А.К. срещу Разпореждане № 126/16.02.2022 г. по АНД № 74/2022 г. по
описа на Районен съд – Димитровград.
В жалбата се посочва,
че за издаденото наказателно постановление /НП/ на Директора на ОД на МВР
Хасково жалбоподателят е узнал с връчената му покана за доброволно изпълнение.
Твърди се, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, като
отбелязването по смисъла на същата не било направено от наказващия орган, а от
младши полицейски инспектор. Не били представени достатъчно доказателства, че
посоченият от него адрес е посетен, което не се установявало и от приложената
по делото докладна записка с изходящ номер – 23.10.2019 г. Акцентира, че с НП,
което се оспорва, е наложено наказание на лицето В.А. К.. Моли разпореждането
на РС – Димитровград да бъде отменено. Претендира разноски.
Насрещната страна - Директорът
на ОД на МВР Хасково, не е подала писмено възражение по чл. 232 АПК.
Въз основа на изложените
в частната жалба твърдения и приложените към нея писмени доказателства
Административен съд – Хасково формира следните фактически изводи:
С жалба от 21.01.2022
г. В.А.К. е оспорил НП № 254р-149/08.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР Хасково.
С НП №
254р-149/08.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР Хасково е наложено
административно наказание „глоба“ на лицето В.А. К., ЕГН **********, адрес: ***.
Няма данни по делото,
че НП е връчено на лицето, по отношение на което е издадено. Съдържа се
единствено докладна записка с рег. № 254р-31737/23.10.2019 г. от мл. инспектор С.
Н., група „ООР“, С „ОП“ при РУ Димитровград, видно от която на 22.10.2020 г. е
посетил цитирания по-горе адрес с цел връчване на НП на лицето В.А. К., но не е
открил последният. По данни на съседи лицето живеело и работело в Германия.
Върху НП е направено
отбелязване от младши полицейски инспектор КОС К. – чл. 58, ал. 2 ЗАНН, влязло
в сила – 22.10.2020 г. и 30.10.2020 г., като същият е поставил и собственоръчно
подписа си.
При така установената
фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни
изводи:
Частната жалба е
подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който го засяга неблагоприятно и
подлежи на оспорване, в посочения от РС - Димитровград срок, поради което и
същата е допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно чл. 59, ал.
2 ЗАНН /в редакцията преди изменението, в сила от 23.12.2021 г./ „нарушителят и
поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от
връчването му“. За да се приеме, че жалбата е допустима, се изследва подадена
ли е в установения от закона срок. Релевантно за това е обстоятелството – кога
е връчено НП.
НП №
254р-149/08.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР Хасково е издадено преди
изменението на ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г., поради което и съгласно
приложимата редакция на чл. 58, ал. 1 ЗАНН препис от него се връчва на
нарушителя срещу подпис. Когато нарушителят не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването
/чл. 58, ал. 2 ЗАНН/.
В конкретния случай
оспореното НП не е връчено на лицето нарушител срещу подпис, като следва да
бъде уточнено, че в действителност е налице разминаване между трите имена на
жалбоподателя в настоящото производство и тези на вписания като нарушител в НП.
При справка, направена в изпълнение на съдебно разпореждане, по ЕГН **********
се констатира, че на същото съответства единствено лицето с три имена В.А.К..
Съгласно същата справка това лице със съответните три имена и ЕГН има един и
същи настоящ и постоянен адрес ***. Адресът съответства на посочения в
докладната записка, но следва да се има предвид, че в същата е посочено като
лице адресат на НП - В.А. К.. Не са представени от ОД на МВР Хасково
доказателства за извършване на справка в НБД „Население“ относно постоянния и
настоящия адрес на лицето нарушител, въз основа на която да се констатира
настъпила ли е промяна на тези обстоятелства, вкл. и дали случаят обхваща
хипотезата на „неизвестен нов адрес“ по смисъла на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Отделно
от това, докладната записка е с номер от 23.10.2019 г. – дата, предхождаща
издаването на НП. Тези неточности обуславят извод, че не е ясно кое е лицето,
което в действителност е търсено на посочения адрес, както и на коя дата се е
осъществило това. В този смисъл не следва да се приема, че процесното НП е
връчено в деня на отбелязването му по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, тъй като
такава дата не се съдържа - съдържат се две различни дати, но единствето за
влизането му в сила. За да бъде приложима разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН,
отбелязването следва е извършено от наказващият орган, а както е видно, това е
осъществено от лице, различно от Директора на ОД на МВР Хасково, издал НП.
Формира се извод, че
наказващият орган не е използвал всички процесуални способи /чл. 84 ЗАНН във
връзка с чл. 178-180 НПК/, за да открие лицето и да извърши редовно връчване на
НП, така че то, след като се запознае със съдържанието на НП, да реализира в
срок предоставеното му от закона право на оспорване /чл. 59 във връзка с чл. 58 ЗАНН/. НП не е влязло в сила, защото с оглед разпределената доказателствена
тежест ОД на МВР Хасково не опровергава факта, че до този момент то не е било
връчено на наказаното лице, както и, че за последното не е съществувала
възможност да го оспори по аргумент от чл. 64, б. „б“ и „в“ ЗАНН. С редовното
връчване на НП се свързва единствено възможността за неговото обжалване в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, който в конкретния случай не е изтекъл.
По тези съображения настоящата
съдебна инстанция формира извод за допустимост на жалбата на В.А.К. срещу НП №
254р-149/08.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР Хасково относно нейната
срочност, поради което постановеният от РС – Димитровград акт следва да бъде
отменен, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
По искането за
присъждане на разноски настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне. На
основание чл. 236 във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК по разноските се произнася РС
– Димитровград с оглед крайния изход от спора.
Водим от горното и на
основание чл. 63г ЗАНН във връзка с чл. 235 АПК, Административен съд – Хасково,
II-ри касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 126/16.02.2022 г. по АНД №
74/2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд – Димитровград за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.