№ 11809
гр. хххххх, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
и прокурора Ант. Д. Хр.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Частно наказателно дело № 20221110208618 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ А.Д. С. - конвоиран от ОЗСА-гр.хххххх, бул.
„Г.М.Димитров“ №42 – явява се лично и с упълномощените си защитници -
адв.Е.Б. от БлАК, с пълномощно от днес, адв.И.И. от САК, с пълномощно
по делото, и майка ЛАРИСА ФИЛИПОВА - упълномощен защитник.
ЗА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - се явява прокурор А.Х..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
СТРАНИТЕ – заедно поотделно - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ по представена л.к.:
АЛ. Д. С. - роден на ххххххххх г. в гр.хххххх, с постоянен и настоящ адрес в
гр.хххххх, ж.к.“ххххххххххх“, бл.254, вх.3, ет.5, българин, български
гражданин, със завършено средно образование, не работи, неженен, без деца,
неосъждан, ЕГН **********.
1
На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Не правя отводи. Нямам искания по реда на чл.274 и
чл.275 от НПК.
АДВ.Б. – Не правим отводи. Нямаме нови искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. – Каквото каза адвоката ми.
Съдът, като взе предвид становището на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на молбата на адв.Д.М. от САК,
защитник на обвиняемия АЛ. Д. С., с която моли да бъде изменена взетата на
ДП по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под
стража” в по-лека такава.
ПРОКУРОРЪТ – Моля да не се уважава молбата. Оспорвам така
направеното искане. Нямам искане за други доказателства.
АДВ.Б. – Поддържам в цялост подадената молба. Няма да сочим други
доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. – Съгласен съм с адв.Б.. Поддържам молбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА на основание чл.283 от НПК, приложените
доказателствени материали по ДП №628/2022 г. по описа на 04 РУ СДВР,
пр.пр. №19203/2022 г. по описа на СРП.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
АДВ.Б. – От името на моя подзащитен в днешното съдебно заседание моля да
постановите определение, с което да измените МНО, взета спрямо обв.С. в
по-лека такава. Считам, че към настоящия момент не са налице
предпоставките, визирани в НПК, или по-скоро със същия интензитет, които
2
първоначално са обосновали взимането на най-тежката МНО.
Видно от материалите по делото на самото пострадало лице са
извършени два разпита, едният от които е по пред органа на ДП, а другият -
пред съдия, в който участвахме и двамата защитници. И в двата разпита,
които са проведени, обаче, съществуват съществени разминавания, като в
настоящото съдебно заседание, където не се обсъждат въпросите по същество
няма да навлизам в детайли, но защитата е на мнение, че разминаванията,
които се дават като показания, внасят съществени и важни колебания в
обоснованото предположение за извършено престъпление. Процесуално
задължение на органа, носещ обвинителна тежест в процеса е да отстрани
съществуващите разминавания, за да може същото това доказателство да
послужи, като основа и за продължаване на задържането. В случая, обаче,
това не е направено, като в същото време още в началото на производството
обв.С. изнася преки сведения за наличие на влошени отношения и конфликт,
между него и бащата на така нареченото пострадало момиче. Тези
обстоятелства имат важно значение по отношение на разкриване на
обективната истина и разкриване на действителната доказателствена стойност
на показанията, които дава както самото момиче, така и нейните родители. В
този двумесечен период на арест не са положени никакви усилия да се
провери и тази гледна точка, която е внесена като факт в производството от
самото обвиняемо лице. Всъщност, в рамките на двумесечния арест,
разследващите и прокуратурата са се задоволили с провеждането на
допълнителен разпит на трето независимо лице, а именно работникът Рашков,
който се е намирал в блока и извършеното процесуално-следствено действие
разпознаване в рамките, на което този свидетел не е разпознал обвиняемия.
Освен това са назначени две психолого-психиатрични експертизи, като
обръщам внимание на съдебния състав, че тази която касае най-вече
свидетелската годност на пострадалата е извършена по вайбър, като по този
начин защитата поставя много основателни въпроси, свързани с нейната
доказателствена стойност и по такъв начин могат ли вещите лица да дадат
обоснован отговор на поставените задачи, чрез беседване в социалните
мрежи. Именно тези обстоятелства, които съпоставени с разпита на свидетеля
Рашков, който не е видял никакво обезпокояващо поведение от страна на
обвиняемия вътре в блока, са основание на защитата да претендира, че към
настоящия момент първоначално съществуващото предположение, че именно
обвиняемият е осъществил състава на престъплнието, в което е обвинен, е
силно разколебано. Тази позиция на защитата е изводима и от практиката на
Европейския съд по правата на човека, в частност две осъдителни решения за
Република България, а именно: решението Данов срещу България и Шишков
срещу България, където внимателно са тълкувани разпоредбите на нашия
процесуален закон и на ЕКЗПЧ, които задължават обвинителните органи да
проявят необходимото усърдие за попълване на делото с такива и толкова
нови доказаталства, които да отговарят на нуждата от завишен интензитет на
обосновано подозрение за извършване на престъпление. Не попълването на
3
делото с такива доказателства, докато е налице най-тежката МНО, води
неминуемо и автоматично до намаляване интензитета на обоснованост, и от
там до процесуалната необходимост за ревизия на мярката за неотклонение.
По отношение на другите две предпоставки, а именно: опасност от
укриване и извършване на престъпление, аз се запознах с другото становище
на друг състав на СРС и на СГС в производство по чл.64 от НПК, които
състави са извели наличието на реална опасност от укриване и извършване на
престъпление от тежестта на повдигнатото обвинение и обществената
опасност на самото деяние. Съгласно пилотно решение срещу Република
България, а именно: Илийко срещу България, ЕСПЧ е категоричен, че
тежестта на повдигнатото обвинение не може да послужи като единствено
основание за продължаване на мярката за неотклонение. С други думи, в
производството по чл.65, съдът следва да се дистанцира от тежестта на
повдигнатото обвинение, като обществената опасност на самото деяние също
следва да бъде поставена на тази плоскост, тъй като опасностите следва да
бъдат реални, а не предполагаеми. Доколкото в настоящото производство не
може да се направи извод за висока степен на обществена опасност на самото
деяние, предвид колебанията, посочени по-горе, на обоснованото
предположение, защитата е на мнение, че реална опасност от укриване и
извършване на престъпление не би могла да бъде изведена от нито едно
доказателство от делото.
Отделно от това, по делото са налице доказателства, свързани с
личността на обвиняемия, които по никакъв начин не водят до извод за
завишена обществена опасност, и които да сочат на лице, което има
изградени криминални намерения или прояви, които да нарушават
обществената правопорядък. Тъкмо обратното, става въпрос за един млад,
съвестен гражданин, който е неосъждан и по делото липсва каквото и да е
доказателство, което дори бегло да индикира, че при по-лека МНО, различна
от задържане под стража, това лице ще се укрие от наказателното
преследване или още повече, че ще извърши престъпление. Напротив,
защитата е на мнение, че наказателното производство може спокойно да се
развие и приключи в много кратки и разумни срокове, без това да налага
продължителен арест, спрямо обвиняемото лице. Защитата е на мненеие, че
целите на МНО категорично могат да бъдат изпълнени дори с МНО Парична
гараниця, която в цялост и в достатъчна степен ще обезпечи нуждите на
производството. Всъщност защитата не открива причина и в самото
повдигнато обвинение, съпоставено с други обвинения по този състав от НК,
да разкрива извънредно висока степен на обществена опасност, която да
налага откъсване на обвиняемия от неговата домашна и семейна среда за
продължителен период от време.
По тези съображения, аз ще помоля уважаемия съдебен състав да
измени МНО, спрямо обвиняемото лице в по-лека. Моля за произнасяне в
тази насока.
4
АДВ.И. – От името на подзащитния ми поддържам изцяло молбата за
промяна на МНО от Задържане под старжа в по-лека такава. Поддържам
изцяло становището на колегата Б., за да не се повтарям. Единственият довод
за вземането на най-тежката МНО Задържане под старжа, първоначално
принципно, според тогавашния състав на съда, беше в рамките на ЕСПЧ,
която практика е известна, че третира въпроса само за краткотрайно
задържане. Ако приемем, че към момента е налице обосновано
предположение от първоначално определената МНО, задържането под
старжа вече е изиграло своята роля в първоначалното определение на съда,
задържането е почти два месеца под стража.
За сметка на това не са налице и останалите кумулативно дадени
предпоставки на нашия наказателен закон за налагането към настоящия
момент на най-тежката МНО Задържане под старжа. С оглед на това считам,
че следва да бъде уважена молбата и да бъде изменена МНО от Задържане
под старжа в най- лошия случай в Парична гаранция в размер не по-голям от
500 лв., която мярка би била напълно адекватна, ако съда прецени, че е
налице обосновано предположение за извършено престъпление към
настоящия момент.
Както колегата спомена, след определянето на първоначалната мярка са
налице противоречиви доказателства за престъплението, за което е
повдигнато обвинение в настоящото производство. Още веднъж искам да
обърна внимание на съда за извършеното процесуално-следствено действие -
СПЕ на пострадалото лице. Експертизата е извършена по вайбър, като няма
данни къде се е намирало лицето, към момента на извършване на
експертизата, т.е. това процесуално- следствено действие не би могло да бъде
към настоящия момент годно доказателство. Всяко едно процесуално
действие, извършено по вайбър, предполага да бъде извършено в присътвието
на орган на властта, който да снеме самоличността на лицето, за което се
извършва експертизата, както и да следи дали по време на извършване на това
процесуално-следствено действие лицето се намира самостоятелно, само с
родителя си в стаята или в стаята е имало и други лица, които са способствали
за изкривяване на изследването. В тази връзка това процесуално-следствено
действие е опорочено към настоящия момент.
Очевидно е, че не са налице трите предпоставки, дадени в нашия закон
за налагане на най-тежката МНО. Обвиняемият не е осъждан, обвинението не
предполага наказателна отговорност над десет години ЛОС, обвиняемият има
добри характеристични данни, има адрес, на който живее по лична карта, и на
който ще живее, и в тази връзка няма опасност да се укрие и няма опасност
да извърши каквото и да е друго престъпление. С оглед на другия довод, че
считаната за пострадала свидетелка е малолетна, обвиняемият за пореден път
заяви, че ще живее на адрес по лична карта, който е различен от адреса, на
който се твърди, че е било извършено престъплението, и в тази насока по
5
никакъв начин няма никаква опасност да се среща с пострадалата.
С оглед на гореказаното, както и с оглед на доводите, които посочи
колегата Б. считам, че към настоящия момент не е налице предпоставката за
определяне на най-тежката МНО Задържане под стража. Моля да измените
наложената мярка за процесуална принуда, като с оглед на това, че към
настоящия момент обоснованото предположение очевидно е разклатено,
допълнително, ако съдът прецени, че обоснованото предположение към
настоящия момент не е налице, то съдът не следва да налага никаква мярка за
неотклонение. Ако съдът прецени, че все пак към настоящия момент е налице
обосновано предположение то считам, че е отпаднало основанието за
задържане по смисъла на ЕКЗПЧ, както и че не са налице кумулативно
дадените предпоставки по нашия наказателен закон, които предполагат
определяне на най-тежка МНО Задържане под стража. В този смисъл, моля да
измените МНО Задържане под старжа в по-лека такава, като считам, че най–
адекватната в случая, в най-лошия вариант, би била Парична гаранция в
размер не по-голям от 500 лв.
МАЙКА ФИЛИПОВА – Няма да отнема много време. Искам да спомена, че
Александър е отраснал в интелигентно, възпитано, културно семейство,
изповядващо християнски ценности. Имам молба да погледнете на
Александър, като на набеден човек от въпросното семейство и за мене това е
грозна симулация, особено в случая от бащата на семейството, с което
Александър е имал доста пререкания, във връзка с ремонтни дейности в
кооперацията. Единствената грешка на Александър е, че е превел комшийско
дете през една доста натоварена улица, да й съдейства да пресече, за да я
заведе във входа. Много ви моля да не бъде третиран като престъпник.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ С. – Поддържам това,
което казаха защитниците ми. Това, което искам да кажа, че в началото ми
беше лепнат етикет опасен за обществото, за което имам много какво да
кажа, тъй като времето не ми би стигнало, ще изнеса най-важните факти. В
допълнение на това, което каза майка ми, тя винаги ме е учила да бъда добър,
да следвам доброто в най-лошите ситуации. Въпреки, че с баща ми са
разделени от много време, по никакъв начин това не е било определящ
фактор за отношения на родители към детето. Винаги са ми давали насоки.
Вуйчо ми е работил по митници - борба с наркотици, дядо ми е бил академик,
професор, това има смисъл, защото в момента няма съществени доказателства
по делото, които да дават възможност на г-н Хараланов да изкривява и
моделира истината по начин, подобен за него. За това поисках да поднеса тези
факти, които потвърждават и показват какъв човек съм аз. Обкръжението ми
се състои от двама души, които мога да нарека свои братя. Едното момче
работи в елитно училище може би най-елитното в хххххх като айти
специалист, а другото момче има собствен бизнес за покупко-продажба на
6
автомобилни части. Аз лично от две години насам разработвам игра, която ще
бъде играна както от малки, така и от големи. Играта има за цел да научим
подрастващите на добри дела, че когато човек постъпва коректно спрямо
другите в обществото, ще им бъде върнато добро. Отделно от това,
финансовите средства, които тази игра ще набира, ще бъдат насочени под
формата на дарения за църкви, сиропиталища - за всяко дете, така и за други
фондове и институции.
Това, което описах до сега е накратко да ви покажа що за човек съм аз,
за да може да вземете по основателно решение. Изпадал съм в ситуация, в
която съм набеден от един изключително зъл и подъл човек. Бивам набеден за
нещо изключително немислимо, непристойно и грозно. Този факт в началото
ме обиди предполагам, че всеки би се обидил от нещо подобно. Впоследствие
вече осъзнах, че постъпката му не е просто поредното дразнене, а просто има
за цел да се отърве от мен. Обиден е също така и факта, обиден и противен, че
използва дете, за да си разчисти пътя и да постигне собствените си цели, и не
което и да е дете, а собственото си дете. В заключение на всичко, което казах
до момента, ще заявя най-отговорно и категорично пред вас госпожо съдия,
че независимо от решението, което ще вземете днес, аз ще се боря за правото
до последно. Независимо от това какво решение ще вземете, аз съм
невиновен по това, в което ме обвинява Хараланов.
ПРОКУРОРЪТ – Смятам, че не са налице основанията за изменение на
МНО Задържане под стража, взета спрямо обв.С.. Същата мярка се явява
законосъобразна и единствената, която се явява адекватна за ограничаване на
явната опасност от извършване на ново престъпление.
Обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление
по чл.149 от НК. От задържането му под стража, до настоящия момент е
изминал период по-малко от два месеца, а в конкретния случай, поради
продължителността на МНО Задържане под стража, в ДП може да продължи
до осем месеца, съгласно разпоредбите на чл.63, ал.4 от НПК.
Относно твърдението на защитата, че обоснованотото предположение е
разколебано считам, че то не е аргументирано и не кореспондира на
събраните доказателства в хода на разследването. Обоснованото
предположение е било налично още при първоначалното вземане на МНО
Задържане под старжа, спрямо обвиняемия, в какъвто смисъл се е произнесъл
състав на СРС, а впоследстнвие и на СГС с достатъчно обемни и относими
мотиви. Начина на извършване на деянието и високата степен на обществена
опасност, която се разкрива вече е обсъждана при първоначалното вземане на
МНО Задържане под стража. По никакъв начин към настоящия момент,
установеният механизъм не е разколебан от събраните доказателства. Към
настоящия момент по делото се работи достатъчно активно, като продължават
да се събират гласни и писмени дожказателства.
На следващо място считам, че изминалия срок по-малко от два месеца,
7
в който обвиняемия е задържан, не представлява продължителен срок, който
от своя страна да налага ново обстоятелство, което да налага ново
разглеждане на МНО.
По тези изложени съображения считам, че не са налице основания за
изменение на МНО, спрямо обвиняемия. В случай, че потвърдите МНО
Задържане под старжа на обвиняемия, на основание чл.65, ал.6 от НПК правя
искане да определите срок от два месеца, в който ново искане за изменение на
мярката от обвиняемия да бъде недопустим.
Моля да се произнесете в този смисъл.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ С. – Бих искал
разбира се да ми бъде изменена мярката, тъй като от това най-много страда
семейството ми. Аз не съм виновен и ще се боря по време на цялото време за
правдата.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
определение, след тайно съвещание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът, като изслуша становищата
на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл.65, ал.1 от НПК.
Образувано е по молба на адв.Д.М. от САК, в качеството на
упълномощен защитник на обвиняемия АЛ. Д. С., с която моли съда да
измени взетата на досъдебното производство по отношение на последния
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава. В молбата
се сочат като нови обстоятелства, налагащи изменение на взетата мярка за
неотклонение в по-лека, следните такива: продължителният срок на
задържането, разколебаното и дори отпаднало обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към извършване на престъплението, като
резултат от извършване на обстоен и съвкупен анализ на събраните до
момента доказателства, липса на реална опасност да се укрие или да извърши
престъпление, с оглед добрите характеристични данни за неговата личност.
Навеждат се доводи, че тежестта на повдигнатото обвинение не може сама по
себе си да обоснове продължаване на взетата мярка за неотклонение,
доколкото тази тежест е обосновала първоначалното задържане.
Защитата на обвиняемия С., осъществена в съдебно заседание от
упълномощените му защитници – адв.Б., адв.И. и майката на обвиняемия -
Филипова, поддържат изложеното в молбата, като допълнително
8
съображения за опороченост на извършени процесуално-следствени действия
в хода на разследването и противоречия в събраните по делото гласни
доказателства, които внасят колебания в обоснованото предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, както и че не е налице реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление. Считат като подходяща мярка за неотклонение
по отношение на обвиняемия С. – Парична гаранция в размер не по-голям от
500 лева или спрямо същия да не се взема никаква такава.
Представителят на Софийска районна прокуратура, след
приключване на съдебното следствие, навежда доводи за валидност на
основанията, довели до вземане на най-тежката мярка за неотклонение по
отношение на обвиняемия С., поради която същата се явява адекватна за
ограничаване на явната опасност от извършване на престъпление. Сочи, че
изминалият срок на задържането на обвиняемия С. по-малко от два месеца не
представлява продължителен срок, който от своя страна да представлява ново
обстоятелство, което да налага ново разглеждане на мярката за неоклонение,
както и че събраните по делото доказателства не разколебават обоснованото
предположение, относно авторството на деянието. Навежда доводи, че по
делото активно се работи, събират се ритмично доказателства. По изложените
съображения счита, че единствената адекватна мярка за неотклонение по
отношение на обвиняемия С. е Задържане под стража, и моли съда да остави
молбата на последния за нейното изменение в по-лека, без уважение.
Предлага на основание чл.65, ал.6 от НПК, съдът да определи
максимален двумесечен срок, през който обвиняемият С. да не може да иска
изменение на мярката за неотклонение Задържане под стража.
В последната си дума, обвиняемият С. моли съда да измени мярката
му за неотклонение в по-лека такава, тъй като не е виновен.
Видно от материалите по досъдебното производство е, че с определение
от 22.05.2022 г., постановено по ЧНД №6359/2022 г. по описа на СРС, влязло
в законна сила на 31.05.2022 г., е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на обвиняемия АЛ. Д. С. по досъдебно производство
№628/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №19203/2022 г. по описа на
СРП. Определението на СРС е потвърдено с определение от 31.05.2022 г.,
постановено по ВЧНД №1960/2022 г. по описа на СГС. Предвид горните
данни по делото, и с оглед датата на задържане на обвиняемия С., съдът
намира, че максималният срок за задържане под стража в досъдебното
производство, предвиден в разпоредбата на чл.63, ал.4 от НПК, към момента
все не е изтекъл и се явява законосъобразен.
В производството по реда на чл.65 от НПК, съдът следва да прецени
всички предпоставки, обусловили вземането на най-тежката мярка за
неотклонение, съответно дали са настъпили нови обстоятелства, поради което
същата да се явява прекомерно тежка и нецелесъобразна, а именно: да
прецени дали продължава да е налице обосновано предположение за
9
извършено престъпление и дали съществува към момента реална опасност за
извършване на престъпление или опасност от укриване на обвиняемия С..
Видно от прложените материали по делото е, че с постановление от
20.05.2022 г. обвиняемият С. е привлечен в това качество за престъпление по
чл.149, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до шест години, т.е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, поради което съдът намира, че продължава да е налична
първата предпоставка по чл.63, ал.1 от НПК.
Обвиняемият С. е задържан за период малко над един месец и
половина, като за този период са били извършени достатъчно по обем
действия по разследването – разпитани са свидетели, извършени са
процесуално-следствени действия: разпознаване на лица, приобщени са
писмени и веществени доказателства, изготвени са експертни заключения по
назначените съдебно-техническа и два броя комплексни съдебно-
психиатрични и психологични експретизи по отношение на обвиняемото и
пострадалото лице, от които се установяват мястото, начинът и механизмът
на извършване на деянието, както и данни за личността на лицето, което има
съпричастност към неговото извършване, а като такъв е разпознат от
родителите на малолетното пострадало лице, именно обвиняемият С..
С оглед на така събраните доказателства до момента съдът намира, че
обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия С. към
инкриминираното деяние, не е разколебано и след произнасянето на двете
съдебни инстанции в производството по чл.64 от НПК. Това предположение,
съдът изгради въз основа на всички събрани по делото доказателства, макар и
в този най-ранен стадий на разследването. Защитата се позовава на
противоречия в показанията на разпитани свидетели, факта че обвиняемият С.
не е разпознат от свидетеля Рашков, както и на опороченост на изготвената
комплексна психиатрична и психологична експретиза по отношение на
малолетното пострадало лице, поради провеждане на изследването чрез
видеоконферентна връзка по вайбър, което поставя под съмнение направените
изводи от вещите лица. Съобщените данни за преходни пререкания, между
бащата на малолетното пострадало лице и обвиняемия С., освен че не са
подкрепени с никакви доказателства по делото, сами по себе си не
разколебават обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия
С. към извършване на инкриминираното деяние – блудство с ненавършило 14-
годишна възраст лице. Следва да се отбележи и това, че прецизната преценка
на доказателствената стойност на събраните по делото доказателства не е
предмет на настоящото производство, а на същинския съдебен процес, като
изискуемото за решаване на въпроса за мярката за неотклонение подозрение
за осъществяване на инкриминираното деяние, не е редно да се приравнява на
по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за
вината и за отговорността по реда на чл.303, ал.2 от НПК – за доказаност на
обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда.
Към настоящия момент, въпреки началния етап на разследване,
10
обвинителната теза на прокуратурата има добра доказателствена
обезпеченост, която се основава на посочените доказателствени източници.
Видно от материалите по делото е, че разследването е водено коректно през
целия период на задържане на обвиняемия С., уважени са направените от
защитата доказателствени искания, като са разпитани поисканите свидетели,
обвинението е предявено на страните и предстои произнасяне на
наблюдаващия прокурор по направените нови доказателствени искания от
защитата. Към настоящия момент не са установени нови факти или нови
доказателства, които да водят до елиминиране на обоснованото
предположение за авторството на разследваното деяние.
Съдът е длъжен да изследва въпроса дали продължава да е налице
реална опасност обвиняемия С. да извърши престъпление или да се укрие.
Съдът намира, че и двете опасности към момента са налице и се извеждат от
тежестта на престъплението, предмет на обвинението и строгостта на
очакваното наказание. Степентта на обществена опасност на
инкриминираното деяние и дееца е значително завишена в случая от начина и
механизма на извършване на деянието, което без съмнение е от естество да
окаже негативно влияние, върху правилното физическо и психическо
развитие на малолетното пострадалото лице. Без съществено значение е
обстоятелството, че към настоящия момент обвиняемият С. не е осъждан и
няма други образувани и висящи срещу него наказателни производства.
Наличните данни по делото за преходни близки междусъседски отношения,
между обвиняемия С. и семейството на пострадалото малолетно лице,
обусловено от обстоятелството, че са живели в един и същи вход на
жилищната кооперация и се познават много добре, дават основание на съда
да приеме, че обвиняемият С. би могъл да окаже влияние или опит за влияние
върху свидетелите по делото, с цел осигуряване на благоприятен изход за себе
си в настоящото наказателно производство, при различна мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“. От друга страна, изложените от
защитата обстоятелства, че обвиняемият С. занапред ще живее на
регистрирания като постоянен адрес в гр.хххххх, са само голословни и
неподкрепени с други доказателства, поради което съдът намира, че към
настоящия момент е налице и реална, а не хипотетична опасност, последният
да се укрие. От друга страна, макар и самоличността на обвиняемия С. да е
безспорно установена, то липсата на доходи от трудова дейстност и на адрес
на територията на гр.хххххх, на който същият трайно е установен да
пребивава, обуславят неадекватност, както на предложените от защитата
мерки за неотклонение „Парична гаранция“, така и на останалите, предвидени
в НПК, включително и на най-леката такава - „Подписка“.
По делото не се установиха други обстоятелства от социално, семейно
или здравословно естество, които да налагат изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия С. в по-лека такава, поради което същата следва
да бъде потвърдена, доколкото ще способства за постигане на целите по чл.57
от НПК – приключване на делото в разумен срок.
11
Предвид обстоятелството, че преходното окончателно произнасяне по
мярката за неотклонение на обвиняемия С. е било на 30.05.2022 г., а към
настоящият момент обвинението вече е предявено на страните, т.е.
разследването е на етап приключване, съдът намира, че прокуратурата няма
да бъде възпрепятствана да извърши съответните действия по разследването,
във връзка с предстоящото произнасяне на наблюдаващия прокурор по
направените доказателствени искания от защитата в случай, че бъде внесено
ново искане за изменение на потвърдената мярка за неотклонение. С оглед на
горното, съдът намира, че направеното искане на основание чл.65, ал.6 от
НПК от представителя на СРП се явява неоснователно и като такова, следва
да се остави без уважение.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.65, ал.4 от НПК, взетата мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на обвиняемия
АЛ. Д. С., ЕГН **********, по досъдебно производство №628/2022 г. по
описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. №19302/2022 г. по описа на СРП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от СРП за определяне
на срок на основание чл.65, ал.6 от НПК, през който ново искане за изменение
на мярката за неотклонение на обвиняемия АЛ. Д. С., ЕГН хххххххххх, да е
недопустимо, като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване с частна жалба и
частен протест пред Софийски градски съд, в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба или протест, НАСРОЧВА делото за разглеждане
пред Софийски градски съд в открито съдебно заседание на 19.07.2022 г. от
10:00 часа, за която дата страните са редовно уведомени от днес.
В случай на жалба или протест, ДА СЕ ОСИГУРИ конвоирането на
обвиняемия АЛ. Д. С. от ОЗСА-гр.хххххх, бул.„Г.М.Димитров“ №42, за
насроченото съдебно заседание пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се изпрати на началника на ОЗСА-
гр.хххххх, бул.„Г.М.Димитров“ №42, за сведение и изпълнение.
Да се предостави препис от протокола на адв.Б. от САК, след
неговото изготвяне.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:34
12
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13