№………./10.01.2018 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на десети януари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
в.ч.т.д. № 1988 по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 423 ГПК.
Образувано е по
възражение на И.В.И., чрез адв.Ждраков, депозирано пред ВРС на 06.11.2018 год.,
срещу заповед № 6712/2010 год. за парично задължение по чл.417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 11426/2010 год. на ВРС, 25-ти състав.
Длъжникът
релевира твърдения, че на 04.10.2018 год. се е снабдила с копие на провелото се
заповедно производство, когато и е узнала за издадената срещу нея заповед за
незабавно изпълнение. Като твърди, че заповедта не й е била връчена, счита, че
е налице хипотезата на чл.423, ал.1 т.1 ГПК и моли възражението й да бъде
прието.
Насрещната
страна “ОББ“ АД депозира писмен отговор, в който изразява становище за
недопустимост на възражението. По същество излага, че заповедта за изпълнение е
била връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и моли депозираното
възражение срещу заповедта за изпълнение да се остави без разглеждане, а в
евентуалност – се отхвърли като неоснователно.
Настоящият състав на ВОС, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
Съгласно чл. 423, ал. 1,
т. 1 ГПК, в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до
въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
Предвиденият в
нормата на чл.423 ал.1 ГПК едномесечен срок, начиная от узнаването на заповедта
за изпълнение, е преклузивен като фактът на узнаването не е свързан с
фактическото получаване на препис от заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист.
В конкретния
случай, видно от производството по приложеното ч.гр.д.. 11426/2010 год.-25
състав същото е образувано по заявление по чл.417 ГПК на „ОББ“ АД, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6712/26.07.2010 год., с
която е разпоредено на длъжника И.В.И. да заплати на заявителя сумата от
24 141.64 лева – главница, договорна лихва за забава в размер на
3 112.08 лева, наказателна лихва за просрочени главница в размер на 45.08
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и разноски
по делото. С разпореждане № 31080/26.07.2010 год. е постановено незабавното й
изпълнение и е издаден изпълнителен лист, като видно от извършеното отбелязване
същите са получени от пълномощник на заявителя на 29.09.2010 год.
Действително, от материалите по частното гражданско дело
не се установява връчване на заповедта да е предприето от заповедния съд, но
такова се установява предприето от ЧСИ, образувал въз основа на издадения
изпълнителен лист изпълнително дело 20117180401198 – така, както разпоредбата
на чл.418, ал.5 ГПК предвижда.в хипотезата на издадена заповед за незабавно
изпълнение.
От представените от кредитора писмени доказателства,
както и от служебно изисканите и представени от ЧСИ такива, е видно, че длъжникът
И.И. е узнала за издадената срещу нея заповед още на 11.04.2012 год., когато й
е била връчена ПДИ, ведно с приложено копие на изпълнителен лист и заповед за
изпълнение, съобразно вписванията. ПДИ е връчена на адвокат Кинчи Конарова, за
която са представени доказателства, че е надлежно упълномощена от длъжника.
Че длъжникът е узнал за издадената заповед много преди
сочената във възражението дата /04.10.2018 год./ се установява и от останалите
представени доказателства, касаещи развилото се изпълнително дело.
С оглед на горното, настоящият състав на ВОС приема, че
иницииралото настоящото производство възражение е подадено след изтичане на
предвидения от законодателя едномесечен срок, поради което и производството по
него е недопустимо. Същото следва да се остави без разглеждане, а
производството по настоящото дело – прекратено.
С оглед направеното от насрещната страна искане,
длъжникът следва да бъде осъден да й заплати сторени разноски в размер на 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение на И.В.И., чрез адв.Ждраков, депозирано пред
ВРС на 06.11.2018 год., срещу заповед № 6712/2010 год. за парично задължение по
чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11426/2010 год. на ВРС, 25-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.търг. дело № 1988/2018г. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА И.В.И., **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСАК БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София сумата от 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: