РЕШЕНИЕ
№ 873
Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
КРАСИМИР КИПРОВ |
При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от
съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело
№ 723 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на А.Т.Ф. , против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000335/15.03.2023 год. , издадена от В.С.И. на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Варна , с която на основание чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена на Ф. принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. С жалбата се претендира материална незаконосъобразност на обжалваната заповед – отрича се употребата на наркотични вещества, а също така се навеждат доводи за неспазване формата на оспорения адм. акт, поради липсата на съдържащи се в него мотиви. Иска се отмяна на обжалваната заповед , като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д., включително с искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът- полицейски инспектор в Сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна В.С.И. , чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Срещу А.Т.Ф. е съставен от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна акт за установяване на адм. нарушение серия GA № 840988 от 14.03.2023 г., в който е отразено, че същият на 14.03.2023 г. в 16.06ч. управлява в гр. Варна по ул. „Атанас Москов“ , посока бул. „Девня“ на кръстовището с ул. „Вл. Варненчик“, лек автомобил БМВ 530Д с рег. № **, след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер АRРК-0014, който отчита наличие на бензодиазепини с поредна проба номер 77, като на водача е издаден талон за медицинско изследване номер 121556. Талонът за медицинско изследване е връчен на Ф. на същата дата в 16.40 ч. , след което той е придружен от полицейския служител А.И.И. до ВМА гр. Варна, където е дал биологична кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване. Същевременно, за деянието за което е бил съставен горепосоченият акт за установяване на адм. нарушение е било образуваното досъдебно производство № 96/2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е издадена мотивирана резолюция № 23-0819-М000115/15.03.2023 г. за прекратяване на административно-наказателното производство. По повод констатираното с АУАН нарушение по чл.5, ал.3, т.1,пр.2 от ЗДвП , преди получаване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване на биологичната кръвна проба, полицейският инспектор В.С.И. въз основа на правомощията предоставени й с т.1.8 от издадената от директора на ОДМВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., издава заповед № 23-0819-000335/15.03.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка , с която на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП налага на А.Т.Ф. принудителна адм. мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца”. Заповедта е връчена на Ф. на 15.03.2023 г., след което на същата дата по собствено желание той дава кръв и урина в лабораторията по химико-токсикологични изследвания на МБАЛ-Варна към Военномедицинска академия, за което на 15.03.2023 г. е издаден фиш за токсикохимичен анализ , в който е отбелязано, че в кръвта и урината не се откриват наркотични вещества. Впоследствие, на 21.03.2023 г. Ф. подава чрез Началника на Сектор „Пътна полиция“-Варна жалба до АС-Варна срещу въпросната заповед за налагане на ПАМ.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата на Ф. за процесуално допустима като подадена от адресат на адм. акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и при наличието на правен интерес от съдебно оспорване.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна предвид следното :
Обжалваната заповед представлява валиден адм. акт, който е издаден от адм. орган разполагащ с необходимата материална компетентност. Издателят на заповедта е служител на ОД на МВР-Варна, която в случая се явява служба за контрол по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, чийто директор притежава в качеството си на нейн ръководител посочените в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни адм. мерки, включително тази по чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на определени от него длъжностни лица, което в случая е сторено с издадената от директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021 год. Заповедта е цитирана в оспореният адм. акт, като видно от съдържанието на т. 1.8 от същата, правомощията по прилагането на ПАМ са делегирани на полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна за цялата територия обслужвана от същата дирекция. По делото няма спор, че издателят на оспорената заповед заема посочената в т.1.8 от заповедта длъжност, поради което като издадена в пълно съответствие с делегираните законови правомощия, обжалваната заповед представлява валиден адм. акт.
Разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП изисква заповедите за прилагане на ПАМ да бъдат мотивирани. Повдигнатите от жалбоподателя възражения относно формата на оспорения акт са неоснователни – налице е пълно изложение на фактически и правни основания, поради което съдът за спазена формата на адм. акт.
Спор относно спазването на административнопроизводствените правила не е налице. При извършената от съда служебната проверка на обжалваната заповед такива нарушения не се констатираха.
Спорът основно е концентриран по правилното приложение на материалния закон, във връзка с което съдът намира за недоказани посочените в обжалваната заповед фактически основания за издаването й. Съгласно чл. 170, ал.1 от АПК, доказателствената тежест за тяхното установяване е за ответника , като същата му е указана в първото по делото съдебно заседание. Съобразно съдържанието на обжалваната заповед, подлежащият на доказване в тази връзка факт е за употребата на наркотични вещества от жалбоподателя, за установяването на който е била извършена проверка с цитираното техническо средство и въз основа на издадения талон за медицинско изследване е дадена от него биологична кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. Последното не е спорно по делото и се потвърждава от приложената на л.14 от преписката докладна записка на мл. инспектор А.И., в която е отразено, че той е придружил водача до ВМА- Варна. При тези обстоятелства и предвид предвиденото в приложената от адм. орган разпоредба на чл. 171, т.1,б. „б“ от ЗДвП , според което при наличие на изследване от кръвна проба установените стойности са определящи, съдът е дал на ответника конкретни указания за представяне на протокола с резултатите от извършеното медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Въпреки двукратното отлагане на делото, този протокол не е представен от ответника с аргумента, че същият представлявал доказателство по образуваното досъдебно производство. Така представената от ответника теза е в пълно противоречие освен с горецитираното съдържание от разпоредбата на чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП, още и с разпоредбите на чл.3а, т.2, чл.6, ал.9 и чл.15, ал.6 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, чиято приложимост следва от разпоредбата на чл. 174, ал.4 от ЗДвП. Противно на становището на ответника, според което доказването в съдебния процес следвало да бъде ограничено само до резултата от теста проведен с техническото средство, нормите на чл.6, ал.9 и чл. 15, ал.6 предвиждат , че употребата на наркотични вещества се установява въз основа на показанията на теста само в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талон за изследване , при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване, каквито фактите по делото не са , а когато лицето не приема показанията на теста какъвто е случаят, нормата на чл.3а, т.2 предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл, при безспорните обстоятелства за дадена от жалбоподателя биологична кръвна проба и очевидното неприемане от него на показанията на теста след като ги оспорва с подадената до съда жалба, то единственото нормативно допустимо доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е регламентираният в разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредбата и липсващ в случая протокол за химико-токсикологично лабораторно изследване. Отсъствието на това доказателство налага извода , че ответникът не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест да установи в условията на пълно и главно доказване релевантния факт за употреба от жалбоподателя на наркотични вещества или техни аналози, която за адм. орган не отпада независимо от сочените във връзка с образуваното досъдебно производство негови организационни проблеми. Недоказаните факти са несъществуващи, от което следва извода , че в случая е отсъствало основанието по чл. 171,т. 1, б . “б“ от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ. Последното прави заповедта с която ПАМ е наложена материално незаконосъобразна и подлежаща на отмяна като такава съгласно чл. 146, т.4 от АПК.
При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а сторените от жалбоподателя разноски следва съгласно чл. 143, ал.1 от АПК да бъдат възстановени от ЮЛ на ответника – същите са в общ размер на 410 лв. и включват 10 лв. платена държавна такса и платено в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие приложен на л.12 от делото.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ издадената от В.С.И. на длъжност полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000335/15.03.2023 г., с която на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП е наложена на А.Т.Ф. принудителна адм. мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на А.Т.Ф. с ЕГН ********** и адрес *** за разноски по делото сумата от 410 лв.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
|
Председател: |
||