Решение по дело №171/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 194
Дата: 11 февруари 2020 г.
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20207050700171
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

         /11.02.2020 година, гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

 

при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 171 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на „А.Р.И.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Решение № 1878/22.10.2019 година на Районен съд - Варна, ХХХVІІІ състав, с което е изменено Наказателно постановление № 03-009448/04.04.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при нарушаване на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че С.М.А.е извършвала трудова дейност. Твърди, че попълнената от А.декларация не може да обоснове извод за възникнало между страните трудово правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „А.Р.И.“ ЕООД гр. Варна срещу Наказателно постановление № 03-009448/04.04.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 700 лева за нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) затова, че на 14.03.2018 година в обект – офис, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон“ № 30 , ет. 6, в качеството си на работодател е допуснал до работа С.М.А., без сключен писмен трудов договор.

С Решение № 1878/22.10.2019 година, постановено на НАХД № 3667/2019 година, състав на Районен съд - Варна е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция. За да постанови този резултат съдът е приел, въз основа на декларация, попълнена от С.А., показанията на разпитаната в с.з. на 10.10.2019 година св. Д.Н.Д.и установителната сила на акта за установяване на административно нарушение по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, че на 14.03.2018 година в обект – офис, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон“ № 30 , ет. 6, С.А.е извършвала трудова функция – брокер на недвижими имоти, без сключен писмен трудов договор. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че дружеството е наело С.А., като и е възложило трудови функции, поради което е осъществило състава на административно нарушение по чл. 413, ал. 1, вр. чл. 62 , ал. 1 от КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Настоящият състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Легално определение на понятието работната сила не се съдържа в Кодекса на труда. Националният статистически институт е дал определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с изследване на заетостта и е възприел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход, а „наети лица“ са лицата, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно и непълно работно време). От съдържанието на тези сходни понятия следва да се извлече и съдържанието на понятието „работна сила“, а това е способността на човека да произвежда, чрез извършване на определени физически и/или интелектуални действия/усилия.

Съгласно разпоредбата чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, като неизпълнението на това задължение се санкционира по чл. 414, ал. 1 от КТ. От анализа на посочените разпоредби следва да се изведе извод, че за да е осъществен състава на нарушението е достатъчно лицето да полага труд, по възложение, без за това да е сключен писмен трудов договор. Елементите на трудовото правоотношение – работно време и трудово възнаграждение не са факти от значение за съставомерността на деянието. Те подлежат на установяване в административното производство по установяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а от КТ.

Предвид изложеното съдът намира, че въззивният съд е постановил решението си въз основа на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния закон. В хода на въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Предвид горното проверяваното решение следва да се остави в сила.

На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на размер на 80 лева, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 година, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 година на Върховния административен съд на Република България тълкуване, вр. чл. 23е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1878/22.10.2019 година на Районен съд - Варна, ХХХVІІІ наказателен състав, постановено по НАХД № 3667/2019 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                                   2.