№ /11.02.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА
и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 171
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на „А.Р.И.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Варна срещу Решение № 1878/22.10.2019 година на Районен
съд - Варна, ХХХVІІІ състав, с което е изменено Наказателно постановление №
03-009448/04.04.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при
нарушаване на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че С.М.А.е
извършвала трудова дейност. Твърди, че попълнената от А.декларация не може да
обоснове извод за възникнало между страните трудово правоотношение. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа
жалбата.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „А.Р.И.“
ЕООД гр. Варна срещу Наказателно постановление № 03-009448/04.04.2018 година на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на търговеца е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 700 лева за нарушение по чл. 414,
ал. 3, вр. чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) затова, че на 14.03.2018
година в обект – офис, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон“ № 30 , ет. 6, в
качеството си на работодател е допуснал до работа С.М.А., без сключен писмен
трудов договор.
С Решение № 1878/22.10.2019 година, постановено на НАХД № 3667/2019
година, състав на Районен съд - Варна е изменил наказателното постановление,
като е намалил размера на наложената имуществена санкция. За да постанови този
резултат съдът е приел, въз основа на декларация, попълнена от С.А.,
показанията на разпитаната в с.з. на 10.10.2019 година св. Д.Н.Д.и
установителната сила на акта за установяване на административно нарушение по
чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, че на 14.03.2018 година в обект – офис, находящ
се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон“ № 30 , ет. 6, С.А.е извършвала трудова функция
– брокер на недвижими имоти, без сключен писмен трудов договор. Съдът е приел,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Приел е, че дружеството е наело С.А., като и
е възложило трудови функции, поради което е осъществило състава на
административно нарушение по чл. 413, ал. 1, вр. чл. 62 , ал. 1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Легално определение на понятието работната сила не се съдържа в
Кодекса на труда. Националният статистически институт е дал
определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с изследване на
заетостта и е възприел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за производство
на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура) или друг
доход, а „наети лица“ са лицата, извършващи
работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на
работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно
и непълно работно време). От съдържанието на тези сходни понятия следва да се
извлече и съдържанието на понятието „работна сила“, а това е способността
на човека да произвежда, чрез извършване на определени физически и/или
интелектуални действия/усилия.
Съгласно
разпоредбата чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма,
като неизпълнението на това задължение се санкционира по чл. 414, ал. 1 от КТ.
От анализа на посочените разпоредби следва да се изведе извод, че за да е
осъществен състава на нарушението е достатъчно лицето да полага труд, по
възложение, без за това да е сключен писмен трудов договор. Елементите на
трудовото правоотношение – работно време и трудово възнаграждение не са факти
от значение за съставомерността на деянието. Те подлежат на установяване в
административното производство по установяване съществуването на трудово
правоотношение по реда на чл. 405а от КТ.
Предвид
изложеното съдът намира, че въззивният съд е постановил решението си въз основа
на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния закон. В
хода на въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Предвид горното проверяваното решение следва да се остави в сила.
На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на
размер на 80 лева, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 година,
постановено по тълкувателно дело № 5/2009 година на Върховния административен
съд на Република България тълкуване, вр. чл. 23е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
вр. чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1878/22.10.2019 година
на Районен съд - Варна, ХХХVІІІ наказателен състав, постановено по НАХД №
3667/2019 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.