РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№
2166
28.11.2023г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
трети състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1171 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс .
Образувано е по жалба на М.К.Д. с
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0438-000078 от 14.04.2023г. на командир на отделение
при ОДМВР-Пловдив, 03 РУ-Пловдив Д.М., с която на основание чл. 171, т.1, б.“б“
от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че фактите отразени в заповедта за
налагане на ПАМ противоречат на обективната действителност. Фактическата
обстановка, отразена в оспорената заповед, не отговаря на действителното
фактическо положение. Излага подробни съображения в тази посока. Претендира
отмяната на оспорения акт.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, претендира отмяната на
атакуваната заповед и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – командир на
отделение при ОДМВР-Пловдив, 03 РУ-Пловдив Д.М., в писмено становище с дата 05.05.2023г. намира жалбата за
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Възразява относно
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Заповедта
за прилагане на ПАМ е съобщена на М.К.Д. на 14.04.2023г. /л. 14 по делото/.
Жалбата е входирана чрез административния орган до Административен съд–Пловдив
на 25.04.2023г., следователно е подадена в срок и от лице, притежаващо правен
интерес.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства: АУАН с №679590 от 14.04.2023г.
/л. 15 по делото/ се установи, че на 14.04.2023г., в 03:25 ч, в гр. Пловдив,
ул. „Златна Панега“ до № 2, М.К.Д. с ЕГН **********,
управлява лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ***, собственост на Х.Г.Д.с ЕГН
**********, посока север-юг, като отказва проба с техническо средство
Дрегер-Алкотест 7510, с фабричен номер АRNА-0179
за наличие на алкохол в издишания въздух. Издаден е талон за изследване с №
119497 /л.16 по делото/.
Съдът
установи, че талонът за изследване е подписан от проверяваното лице М.Д. като е
отбелязан часът и датата на връчване.
Установено е, че М.К.Д. виновно е
извършил нарушение на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В АУАН не са посочени конкретни
възражения от М.К.Д.. Не са постъпили
писмени възражения и в 7-дневния срок, визиран в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН и не са посочени писмени или веществени доказателства, които следва да
бъдат събрани служебно, съгласно разпоредбата на ал.2 от цитираната правна
норма.
Въз основа на установеното
административно нарушение, подробно описано по-горе, командирът на отделение при ОДМВР-Пловдив, 03
РУ-Пловдив Д.М. е издал атакуваната заповед, с която на основание чл. 171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
В хода на съдебното производство,
предвид изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на
административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 317з-3162
от 15.04.2022г. на Директорът на ОДМВР-Пловдив, от която се установи, че
оспорената заповед е издадена от компетентно длъжностно лице /т.10 от
заповедта/.
От
Справка за нарушител /л.17/ се установи, че на М.Д. през периода 2011 г. – 2023
г. са издадени НП и електронни фишове за извършени нарушения по ЗДвП.
В
хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.Н.К.,
тъй като същите са противоречиви, неубедителни, не кореспондират с писмените
доказателства по делото, като при това съдът намира, че показанията на свидетеля С.К.не са безпристрастни, тъй като
с жалбоподателя са приятели от деца. Съвсем неубедителни са твърденията на
свидетеля К., че той е шофирал, но М.Д. е подписал АУАН, тъй като не е бил
сигурен, че има право да шофира, защото колата не е негова собственост. При
положение, че С.К.твърди, че е шофьор от 13-14г., то съдът намира за
необективни дадените от него обяснения.
Колкото до твърдението, че с проверяващите органи е възникнал спор, то
следва да се посочи изрично, че жалбоподателят не е посочил конкретни
възражения нито в момента на съставяне на АУАН, нито в законовоопределения
7-дневен срок, когато би трябвало М.Д. да се е успокоил вече и без притеснение е
можел да изложи своите аргументи по начина на извършване на проверката и на
твърдените от него факти пред административния орган.
Съдът намира, че твърденията, изложени в жалбата и събраните гласни
доказателства в хода на съдебното производство, по-скоро изграждат защитната
теза на жалбоподателя, отколкото да доказват нови факти и обстоятелства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед №
317з-3162 от 15.04.2022г. на Директорът на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 8121з1632
от 02.12.2021г. на Министъра на МВР.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма, съгласно чл.
146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Установи се, че процесната заповед
отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на
органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и
правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за
налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна
част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се
отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата
административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради
което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН с №679590 от 14.04.2023г. /подписан без
възражения/, който представлява част от административната преписка, съставлява и мотиви на заповедта.
Обстоятелството, че са оспорени констатациите по АУАН в производството
по ЗАНН, което е образувано пред Районен съд-Пловдив във връзка с обжалване на
Наказателно постановление № 23-0438-000373 от 04.05.2023г., с нищо не променя
изводите на съда, тъй като събраните доказателства в настоящото съдебно
производство не опровергават обстоятелствата отразени в АУАН.
Съдът намира, че оспорената заповед отговаря
на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2
от АПК.
По отношение на изискването на чл.
146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Следва изрично да се посочи, че в АУАН е изписана нарушената правна
норма и словесно е описано нарушението. При това АУАН е подписан без
възражения, което означава, че М.Д. напълно е разбрал в какво се състои
вмененото му нарушение.
При излагане на фактическите и правни
основания за издаването на заповедта административният орган се е позовал на
фактическата обстановка, приета за установена със съставения АУАН като е възпроизвел направените в него
констатации. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания по смисъла
на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК за издаване на обжалваната заповед за прилагане
на ПАМ. По този начин оспорената заповед отговаря на изискването на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП да е мотивирана, като включва посочване на установените факти и
правните основания за издаването й, които са в пълна кореспонденция помежду си.
Съгласно чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП
за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
С нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Макар посочената норма да
урежда отношения, свързани с реализирането на административно-наказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания.
При това положение доказателствената тежест за установяването на фактическа
обстановка, различна от тази в АУАН, е на жалбоподателя. В случая АУАН е подписан без възражение,
както се коментира по-горе в настоящото изложение, при това събраните писмени и гласни
доказателства не доказват противното на това, което е установено в АУАН. При
това положение административният орган не е задължен да събира други
доказателства.
Съдът приема за безспорни фактите, че
на посочената дата, час и място жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да
бъде проверен с техническо средство
Дрегер-Алкотест 7510, с фабричен номер
АRNА-0179 за наличие на алкохол в издишания въздух.
Следва да се посочи, че в конкретния
казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е
изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя
е издадена от административния орган в условията на обвързана
компетентност.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След
като жалбоподателят управлява
описаното по-горе МПС и отказва да бъде
проверен с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в
кръвта, то административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде
заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 1, б.“б“от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се
касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.1,б.“б“ от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно
основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също,
че се налага санкция по цитираната разпоредба.
При наличие на посочените фактически
основания за издаването на акта, законосъобразно е наложена принудителната
административна мярка,
която
е с период на действие в предвидения от закона срок.
Колкото до съразмерността на приложената ПАМ
следва да се каже, че макар и конституционно гарантирано, правото на лична
собственост би могло да бъде законодателно ограничавано по изключение в
случаите, когато следва да бъдат охранени особено важни обществени интереси.
Такива без съмнение са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
животът и здравето на останалите участници в движението. В този смисъл
регламентираната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е при законово
установен приоритет на обществения интерес пред правото на собственост, като
законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в
определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия
правов ред.
Ето защо, подадената жалба се явява
неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
Ответникът не претендира разноски и съдът не
следва да се произнася по дължимостта им.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №23-0438-000078 от 14.04.2023г. на
командир на отделение при ОДМВР-Пловдив, 03 РУ-Пловдив Д.М..
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /П/