№ 325
гр. П., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20211720104174 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. Н. Т., чрез
адв. Б., срещу “Топлофикация- П.” АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.П., ж.к.
“Мошино“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439
ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не
дължи на ответника сумата от 1248.33 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1116.45 лева
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.11.2003 г. до 19.11.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2009г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 185.94 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. №
**** г. по описа на ЧСИ С.Б., като им се присъдят сторените по делото разноски. Ищецът
твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.”АД е подал отговор, с
който е оспорил производството по делото като недопустимо. Ответникът признава, че за
процесния период е имал вземане към ищеца в общ размер на 3864.78 лева, от които
главница 2748.33 лева и лихва за забава от 1116.45 лева, за които е било образувано изп.д. №
**** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Ответникът твърди, че процесното изпълнително дело е
прекратено, а вземанията са отписани в счетоводството на ответника. Ответникът твърди, че
за част от сумите вече е имало образувано друго дело, с което е признато, че вземанията са
1
погасени по давност и ответникът се е съобразил със съдебното решение. Моли да му бъдат
присъдени сторените разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. Б., който поддържа
предявеният иск и моли съда да го уважи, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от упълномощен представител –
ю.к. М., която оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че с влязло в сила на 14.05.2021 г. решение № 260483 от
26.04.2021 г. по гр.д. № 75 по описа на ПРС за 2021 г. е признато за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата от 1500.00 лева, представляваща част от неплатена
главница в размер на 2748.33 лева – стойността на разпределената топлинна енергия за
периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху тази главница до
окончателното й изплащане, за която сума на 08.03.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е било образувано изп.д. № **** г. по описа
на ЧСИ с рег. № 753 – С.Б., тъй като процесните суми са погасени по давност изцяло.
Няма спор, и че в издадения на 08.03.2011 г. в полза на ответника въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение № 5687/30.11.2009 г. по ч.гр.д. № *** г. на
ПРС изпълнителен лист, К. Н. Т. е била осъдена да заплати на „Топлофикация – П.“ АД
сумата от 2748.33 лева, представляваща главница за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009
г., сумата от 116.45 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2003 г. до
19.11.2009 г., сумата от 185.94 лева, представляваща съдебни разноски, както и законната
лихва върху главницата, считано от 26.11.2009 г. до окончателното заплащане.
С т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г., постановено по
тълкувателно дело № 3 по описа за 2016 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.
В мотивите на същото е прието, че при уважаване на частичния иск обективните
предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението
произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
2
размер на спорното субективно материално право.
В горния смисъл, тъй като общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането за главницата,
то установяването на този юридически факт се ползва от последиците на силата на
пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането за главница.
В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата
(остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се
претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със силата на пресъдено
нещо е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено
парично вземане, е възникнало валидно, и частичният иск е уважен, то е недопустимо в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава
въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното
решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието
(какво представлява и от какво произтича присъденото вземане), предвид изискването на
чл.236, ал.1, т.5 от ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по
съществото на спора, и с оглед силата на пресъдено нещо на диспозитива на решението,
съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., на ВКС,
ОСГК. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са
установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и
заявено в частичен обем (размер), то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано.
В горния смисъл следва извода, че с оглед влязлото в сила решение по гр.д. №
75/2021 г. на ПРС, е безспорно установено, както основанието, така и размера на дължимата
главница от 2748.33 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия
за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане, за която сума на 08.03.2011 г. е бил издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е било образувано при ЧСИ – С.Б. изп.д. №
**** г., като в тази му част искът е основателен.
Доколкото по делото няма спор между страните, че в издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е било образувано при ЧСИ – С.Б. изп.д. №
**** г. са били включени и сумата от 116.45 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 30.11.2003 г. до 19.11.2009 г., сумата от 185.94 лева, представляваща съдебни
3
разноски, до окончателното заплащане, които суми също са погасени по давност, то и в тази
част искът е основателен.
В горния смисъл съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на направените разноски в размер на 102.03 лева за
държавна, които и следва да и бъдат присъдени.
В настоящето производство ищцата е била представлявана безплатно от адв. Б.. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид направените възражения
от ответника, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Б.Б. сумата от
408.55 лева, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищцата.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.П., ж.к. „Мошино“, че К.
Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П., **** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация-П.” АД
изпълнение на сумата от 1248.33 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1116.45 лева представляваща
обезщетение за забава за периода от 30.11.2003 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от
185.94 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д. № **** г. по описа на
ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.П.,
ж.к. „Мошино“ ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П., **** сумата в
размер на 102.03 (сто и два лева и три стотинки) лева, представляваща заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА „Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.П.,
ж.к. „Мошино“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б.Б. Б. , член на Софийска адвокатска колегия, личен
№ **********, със служебен адрес: гр. П., ***** сумата от 408.55 (четиристотин и осем лева
и петдесет и пет стотинки) лева, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на К. Н. Т., ЕГН ********** по гр.д. № 04174/2021 г. на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5