№ 260016 / 28.8.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М., 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 22.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря , като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 657 по описа на съда З. 2020 г.,З. да се произнесе взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, чл.86, ал.1 от Закона З. задълженията и договорите.
Ищецът Б.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Д. Г.‘‘№ 1, ет. 7 и 8 е предявил срещу М. Б. З. А. Л. С. И., ЕИК: 1.,представляван от изпълнителния директор д-р Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.,,С. в.‘‘№4 три обективно съединени осъдителни иска със следния петитум: ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца П.:1.сумата в размер на 30 000,00 лв., представляваща обезщетение З. претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства които са пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова злополука, установена с Разпореждане № 5.. на ТП на Н.-М.; 2.сумата в размер от 434,74 лв., представляваща обезщетение З. причинените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова злополука, както следва: 72,00 лв.-заплатени З. медицински компресивен пояс, 362,74 лв. заплатени З. лекарства, 3. Мораторна лихва върху сумата от 30 000,00 лв., считано от датата на непозволеното увреждане-10.09.2017 г. до завеждане на иска и от датата на завеждане на иска/10.02.2020г./ до окончателното изплащане, ведно със законната лихва върху сумите по т.2, считано от 10.02.2020г. до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 10.09.2017 г. претърпял трудова злополука. Работил към този момент при ответника на длъжността ,,огняр‘‘.
При подготовката З. ползване на обедната си почивка, Б.К.П. претърпял падане при слизане по стълби в кислородната станция на М.,,Д-р С. И.. Вследствие на удара почувствал остри болки в кръста, които се засилвали при раздвижване. Бил незабавно хоспитализиран. Установило се, че има фрактура вертебре L2-счупване на гръбначния стълб в поясната област, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на НК.
Злополуката била декларирана по реда на чл. 60, ал.1 от КСО от работодателя.
Травмата от злополуката се отразила изключително неблагоприятно на трудоспособността на ищеца П.. Бил лекуван продължителен период от време в болнични и в стационарни условия. З. периода от 15.09.2017 г. до 17.10.2018 г. на Б.К.П. били издадени болнични и амбулаторни листове З. временна неработоспособност от М.,,Д-р С. И.-гр.М..
Вследствие на МРТ от 23.10.2018 г. се установило, че втори поясен прешлен на ищеца е с изразена деформация на горната дискална повърхност и развитие на вторични дегенеративни промени.
З. лечението си ищецът П. реализирал и разходи. Пенсията, която от 08.07.2019г. била крайно недостатъчна З. задоволяване на неговите ежедневни потребности.
Вследствие на злополуката, З. П. настъпили редица негативни последици-физически болки и страдания, дискомфорт на придвижване, невъзможност сам, без чужда помощ да извършва елементарни движения. Нуждае се от ежедневни грижи, претърпял и психологически вреди и травми, нарушен бил социалният му живот и лично самочувствие.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В срок от отв. М. Б. З. А. Л. С. И. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който иска се оспорва като неоснователен. В отговора се твърди, че процесната трудова злополука е настъпила в резултат на падане по стълбите по време на обедната почивка и по неоспорим начин ищецът е допринесъл З. нея. Здравословното състояние на ищеца не било увредено само от претърпяната трудова злополука на 10.09.2017 г., като към тази дата ищеца бил с намалена работоспособност.
Към отговора са представени относими писмени доказателства.
Съдът, въз основа на закона и на доказателствата по делото, на основание чл. 235, ал.2, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира З. установено следното:
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими З. съдебно разглеждане.
Разгледани по същество, исковете са частично основателен.
Съображенията на РС-М. са следните:
По делото не се спори З. следното:
С трудов договор от 17.11.1992 г. ищецът П. бил назначен при ответника на длъжността ,,огняр‘‘, която изпълнявал и към датата на процесната трудова злополука. Трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед №ЧР-П 58/05.07.2019г. на осн. чл. 328, ал.1, т.10 от КТ, считано от 08.07.2019г.
На 10.09.2017 г. около 12:00 ч. ищецът П. претърпял трудова злополука. При подготовката З. ползване на обедната си почивка, Б.К.П. претърпял падане при слизане по стълби в кислородната станция на М.,,Д-р С. И.. Вследствие на удара почувствал остри болки в кръста, които се засилвали при раздвижване. Бил незабавно хоспитализиран. Установило се, че има фрактура вертебре L2-счупване на гръбначния стълб в поясната област, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на НК.
Злополуката била декларирана по реда на чл. 60, ал.1 от КСО от работодателя пред териториалното поделение на Н.-М. с декларация З. трудова злополука вх.№ 5101-11-21/120.09.2017 г. С разпореждане № 5.. на ТП на Н.-М., влязло в законна сила на 17.10.2017г., декларираната злополука била призната З. трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.2 от КСО.
Спорно е дали ищецът е допринесъл със своето поведение З. настъпване на трудовата злополука и следва ли да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 200 от КТ или не.
По делото са приети многобройни писмени доказателства, прието е заключение на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза, разпитани са в съдебно заседение свидетелите: Пламен Георгиев Първанов и Миглена Трайкова Георгиева.
Видно от приложени по делото 8бр. болнични листове, на ищецът са издадени болнични листове З. временна неработоспособност З. периода от 10.09.2017 г. до 07.04.2018г.
Съгласно заключението на вещото лице д-р Р.А.-съдебен лекар, което съдът изцяло кредитира, като компетентно, професионално и обективно изготвено: към 10.09.2017г. П. е получил вследствие на трудовата злополука следните травми- компресионно счупване на тялото на втори поясен прешлен, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движението на снагата; на ищецът П. са извършени множество медицински интервенции и медикаментозна терапия; З. времето на издаваните болнични З. временна неработоспособност ищецът е бил със стабилизиращ корсет; усещането З. болки и страдания е строго индивидуално, З. това може да се каже, че г-н П. е претърпял болки и страдания, съответстващи З. този вид травма; З. последно има данни З. предписани на ищеца медикаменти към 26.10.2018 г.; срокът З. възстановяване на този вид травма е шест-осем месеца, като липсва медицинска документация З. възникнали усложнения и възстановителният период към момента е приключил напълно; няма медицински данни З. остатъчни проявления върху физическото състояние на П., а относно неговото психическо състояние, няма никакви данни, че е посещавал психолог и/или психиатър.
От допълнително зададени в проведеното публично съдебно заседание въпроси към вещото лице, се установи, че: в медицината процесната злополука се определя като ,,случайно събитие‘‘ и З. да настъпи, не е необходимо да има виновно съпричиняване на инцидента от страна на пострадалия; на следващо място, във връзка с предявения иск З. имуществени вреди З. закупени от ищеца П. медикаменти З. проведено лечение, вещото лице намира, че закупените медикаменти: ,,Зопиклон‘‘, ,,Салбутамол‘‘ и др. нямат връзка с проведеното лечение вследствие на злополуката.
Поради горното съдът намира, че единствената сума З. имуществени вреди, която е установена е сумата от 72,00 лв. З. закупен медицински компресивен пояс, З. което е приложен фискален бон/л. 48 от делото/. Ищецът не установява по безспорен начин, че закупените медикаменти са в пряка и непосредствена връзка с лечението на травми, получени от процесната трудова злополука, а не са З. някакви други, предхождащи или последващи заболявания на ищеца П..
Видно от показанията на разпитаните свидетели Пламен Георгиев Първанов и Миглена Трайкова Петрова, които съдът кредитира, като преки, логични и последователни, във връзка с останалите доказателства и като взе предвид, че тези свидетели не са от кръга на посочените в чл. 172 от ГПК е че след злополуката ищецът П. е бил на домашно лечение около шест-седем месеца, като два-три месеца почти непрекъснато е лежал. Изпитвал е силни болки, св. Георгиева му е купувала болкоуспокояващи, имал е проблеми с безсъние. В психически план се променил-вече не бил същият човек, станал депресиран, нервен избухлив.
При така събраните по делото доказателства съдът приема З. безспорно установено по делото, че ищецът е в трудово правоотношение с ответното дружество към датата на трудовата злополука/10.09.2017 г./, като инцидентът представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55 от КСО.
Ирелевантно е възражението на ответната страна, че в моментът на злополуката Б.К.П. е ползвал обедната си почивка, тъй като съгласно чл. 200, ал.2 от КТ,, работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена.......и по време на почивка, прекарана в предприятието‘‘.
Отговорността по чл. 200 от КТ е безвиновна/обективна/ отговорност-не е нужно други служители на работодателя да са допринесли виновно З. настъпване на инцидента, З. да отговаря той имуществено спрямо пострадалия работник/служител/.
Поради това на основание чл. 200, ал. 1 от КТ ответникът – работодател М. Б. З. А. ЛЕЧЕНИЕ ,,Д-Р С. И., ЕИК: 1. носи обективна /безвиновна/ имуществена отговорност З. вредите, които ищецът е претърпял от тази трудова злополука, причинила временната му неработоспособност.
Не са налице основания З. изключване отговорността на работодателя, тъй като липсват данни увреждането да е причинено умишлено от пострадалия /чл. 201, ал. 1 от КТ/. Спори се дали е налице основание З. намаляване на тази отговорност. Като такова основание З. намаляване на отговорността на работодателя законът в нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ установява единствено допуснатата от пострадалия груба небрежност, с която да е допринесъл З. настъпването на трудовата злополука. Допусната от пострадалия обикновена небрежност не представлява законоустановено основание З. намаляване на отговорността на работодателя З. вреди от трудова злополука, като общата норма на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е приложима З. установената от трудовото законодателство специална отговорност на работодателя при трудова злополука. Съдебната практика е категорична, че грубата небрежност представлява такова субективно отношение на пострадалия към неговите действия /съзнавана непредпазливост/, при което той е знаел, че с определени свои действия би допринесъл З. тежкия вредоносен резултат, но се е надявал да го предотврати. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа.
Съдът приема, че от събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, не се установява допусната от пострадалия такава груба небрежност. Падането по стълбите от ищеца, което е причинило травмите е ,,случайно събитие‘‘- събитие, което се случва без вина от никоя от страните. ,,Стъпването на криво‘‘ от страна на ищеца при слизането по стълбите, каквото е посочил в писмените си обяснения, не означава непременно проявена от него небрежност и невнимание, а е физиологичен процес и двигателна реакция, която не може да се вмени във вина на човека.
По тези съображения съдът намира, че не е надлежно установено ответниковото възражение пострадалият да е допринесъл З. трудовата злополука, допускайки груба небрежност.
От горното съдът приема, че не се установи основание З. освобождаване от или З. намаляване на имуществената отговорност на работодателя, която на основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД следва да се определи З. всички, претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от злополуката. Такива вреди са болките, страданията, неудобствата и терзанията, които ищецът е претърпял при самото счупване, при проведеното лечение, възстановителните периоди и присъщата на лечението рехабилитация. Въз основа на заключението на медицинската експертиза и гласните доказателства съдът приема, че претърпените от ищеца болки и страдания са били интензивни, З. продължителен период от време/6-8 месеца/, силно затруднено е било придвижването и ежедневното му обслужване. След изтичането на срока на болничните листове З. временна неработоспособност/ 08.04.2018 г./ ищецът се е върнал на работа при ответника, като е работил при него до дата 07.07.2019г., видно от което, след изминаването на посочения период, ищецът П. се е възстановил физически от травмите, дотолкова, да бъде работоспособен да изпълнява задълженията си.
На основание чл. 52 от ГПК обезщетението З. неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. З. определяне справедливия размер на дължимото обезщетение З. претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът съобразява възрастта на ищеца, наличието на здравословни проблеми преди злополуката, липсата на нарушения на трудовата дисциплина, продължителния период на възстановяване, съпътстван от болезнени усещания и сериозни ограничения на обичайните ежедневни дейности З. периода на възстановяване. Така съдът определя дължимото обезщетение в размер на 10 000,00 лв.
По тези съображения искът З. неимуществени вреди е основателен и доказан до размера от 10 000,00 лв., в която част следва да бъде уважен, като се отхвърли З. разликата до предявения размер от 30 000 лв., като неоснователен и недоказан.
Що се касае до искът З. имуществени вреди- З. изразходвани от ищеца П. средства З. лечението вследствие на злополуката, както съдът вече посочи по-горе, този иск следва да се уважи до размер от 72,00 лв. З. закупен медицински компресивен пояс, а в останалата част, над уважения до предявения размер от 434,74 лв., да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД основателна е и претенцията З. законна лихва, която се дължи от датата на увреждането – 10.09.2017 г. върху уважената част от иска З. неимуществени вреди.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страните си дължат взаимно направени по делото разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете. Страните са приложили списъци по чл. 80 от ГПК са реализираните от тях деловодни разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПТ ответникът дължи заплащане на дължимите държавни такси и разноски, от които ищецът е освободен съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК- държавна такса и депозит З. вещо лице, изплатен от бюджета на съда.
Водим от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 200 от КТ, чл.86, ал.1 от ЗЗД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М. Б. З. А. Л. С. И., ЕИК: 1.,представляван от изпълнителния директор д-р Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.,,С. в.‘‘№4 ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Д. Г.‘‘№ 1, ет. 7 и ет.8 сумата от 10 000,00 лв. представляваща обезщетение З. претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова злополука от 10.09.2017 г., призната с Разпореждане № 5.. на ТП на Н.-гр.М., както и обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата от 10 000,00 лв., дължимо З. периода от датата на трудовата злополука-10.09.2017 г. до завеждане на иска/09.02.2020г./, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000,00 лв., считано от датата на подаването на исковата молба в съда /10.02.2020г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска З. неимуществени вреди в останалата част, над уважения размер от 10 000,00 лв. до предявения от 30 000,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Б. З. А. Л. С. И., ЕИК: 1.,представляван от изпълнителния директор д-р Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.,,С. в.‘‘№4 ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Д. Г.‘‘№ 1, ет. 7 и ет.8 сумата от 72,00 лв. представляваща обезщетение З. имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова злополука от 10.09.2017 г., призната с Разпореждане № 5.. на ТП на Н.-гр.М. и се изразяват в изразходвани средства З. медицински компресивен пояс, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2020г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска З. имуществени вреди над уважения размер от 72,00 лв. до предявения от 434,74 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М. Б. З. А. Л. С. И., ЕИК: 1.,представляван от изпълнителния директор д-р Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.,,С. в.‘‘№4 ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Д. Г.‘‘№ 1, ет. 7 и 8 сумата от 330,94 лв. деловодни разноски З. адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.
УКАЗВА на М. Б. З. А. Л. С. И., ЕИК: 1.,представляван от изпълнителния директор д-р Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.,,С. в.‘‘№4, че присъдените суми могат да се изплатят по следната банкова сметка xxx Б.К.П., ЕГНxxxxxxxxxx: IBAN: xxx, BIC: xxx ,,ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА‘‘АД с титуляр на сметката: Б.К.П..
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Б.К.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Д. Г.‘‘№ 1, ет. 7 и ет.8 ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. З. А. Л. С. И., ЕИК: 1.,представляван от изпълнителния директор д-р Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.,,С. в.‘‘№4 сумата от 200,72 лв. деловодни разноски З. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК М. Б. З. А. Л. С. И., ЕИК: 1.,представляван от изпълнителния директор д-р Т. Т., със седалище и адрес на управление: гр.М., ул.,,С. в.‘‘№4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-М. сумата от общо 485,61 лв. З. дължима държавна такса/402,88 лв./ и депозит З. вещо лице/82,73 лв./, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: