РЕШЕНИЕ
№ 1349
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300501709 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №1424 от 28.04.2022г. на ПРС, постановено
по гр.д.№16458/2021г., двадесети гр.с., с което са отхвърлени предявените
от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Г. В.
Г., ЕГН ********** от гр.*** искове за признаване за установена
дължимостта на сумите от 602.94 лв главница – стойност на топлинна
енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г. по партидата в обект на
потребление гр.***, ИТН: ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 11.02.2021г. до пълното й изплащане,
както и сумата от 16.75 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 03.11.2020г. до 10.02.2021г., за които суми е издадена Заповед №
1503 от 12.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2577 по описа на ПРС за 2021г. С Определение №5574/23.05.2022г.
постановено по същото дело е изменено обжалваното решение, в частта
относно присъдените разноски, като в полза на адв. О. А. Д., от АК –
Пловдив, гр.Пловдив, бул. *** е присъдена на основание чл.38 ЗА, сумата в
1
размер на 400.00лв. / четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. П. обжалва
решението на първоинстанционния съд, като необосновано, неправилно и
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по
съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да
отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи претенциите на
дружеството като основателни. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Г. В. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв.О. Д. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.
Претендират се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.1 ЗА, съобразно представения договор за правна помощ и списък по чл.80
ГПК.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, предявени от „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД против Г. В. Г.. В исковата молба се твърди, че ищецът има
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив, а ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да
заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В
изпълнение на законоустановените си задължения, се твърди, че
дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение
на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, на стойност 619.69 лв., от които 602.94 лв. главница –
2
топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г., както и
обезщетение за забавено плащане за периода от 03.11.2020г. до 10.02.2021г.
на стойност 16.75 лв. Претендират се и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 11.02.2021 г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
Ответникът оспорва предявените искове.Твърди, че за процесния
период от 01.11.2019г. до 30.04.2020г. в имота му не е имало монтирани
средства за дялово разпределение за топлинна енергия – индивидуални
разпределители на топлинна енергия, инсталирани върху отоплителни тела,
индивидуални топломери и индивидуални водомери за топла вода на всички
отклонения от сградната инсталация, поради това било неправилно за
процесния период да се начислява задължение, тъй като липсвало основание
за това – нямало изобщо доставена топлинна енергия до имота му.
Първоинстанционният съд е посочил, че доколкото от ищцовото
дружество, извън представения протокол, не е ангажирал други доказателства
за неосигурен достъп до апартамента на ответника, то следва да се приеме,
че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.3 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, регламентираща
процедурата по уведомяването на абонатите за проверка, а именно: да
отправи писмено искане за осигуряване на достъп със срок не помалък от 3
работни дни преди датата за осигуряване на достъп. В този смисъл
решаващият съд е приел, че не се установява основанието за прилагане на т.
6. 7., вр. т. 6. 5. от Методиката за дялово разпределение на топлината енергия
в сгради етажна собственост при неосигурен достъп до имота, тоест за
изчисляване на топлинната енергия при неосигурен достъп, поради което
исковете се явяват неоснователни и като такива са отхвърлени.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
чийто основни доводи които навежда са: от една страна, че неправилно е
приложена разпоредбата на чл.52, ал.3 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, регламентираща процедурата по
уведомяването на абонатите за проверка, доколкото тази клауза се отнася
само за случаите, когато дяловото разпределение не се извършва от търговец
по чл.139б ЗЕ, а от ЕНВ България Топлофикация ЕАД, а в настоящият
случай по делото е установено, че дяловото разпределение в процесния имот
3
се извършва от лице по чл.139б от ЗЕ, а именно “Техем Сървисис“ ЕООД и
на второ място, че не е спорно между страните, че в имота не е имало
водомер през исковия период, поради което нормата на чл.69 ал.2 т.2 от
Наредбата за топлоснабдяване предвижда служебно начисляване на БГВ не
само при неосигуряване на достъп до имота, но и при липсващ уред.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новоотрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред п ървата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, налице ли е
основание за служебно начисляване на БГВ в имота на ответника.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 (отм.) от ДР на Закона за
енергетиката, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След като даден недвижим имот е присъединен към
топлопреносната мрежа, то всеки собственик е потребител на постъпилата
топлинната енергия и това обстоятелство, а не правото на собственост върху
конкретен имот, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В
тежест на ищеца е да установи, че лицето, срещу което е насочена
претенцията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия, е
потребител. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
4
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право
на ползване. Законодателят е предвидил, че в тези случаи между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителя, т. е. налице са
облигационни отношения между страните, които се презумират от закона.
В конкретният случай безспорно се установява, че ответникът
притежава правото на собственост върху процесния имот, поради което
настоящият съдебен състав приема, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия и в качеството си на такъв, отговаря за
възникналите задължения за топлинна енергия.
В отговора и в проведено съдебно заседание на 09.02.2022г.,
ответникът изрично заявява, че в имота му няма монтирани средства за
дялово разпределение на топлинна енергия - и по конкретно индивидуални
водомери за топла вода. Нормата на чл.69 ал.2 т.2 от Наредбата за
топлоснабдяване, действаща към релевантния момент, предвижда служебно
начисляване на БГВ не само при неосигуряване на достъп до имота, но и
когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода. Начисленията
при неосигурен достъп за отчет и при липсващ измервателен уред, са едни и
същи съгласно чл.69 ал.2 т.2 от НР във връзка с т.6.7 и 6.5 от Методиката за
дялово разпределение към Наредбата за топлофикация. Ето защо доколкото е
налице изрично признание от ответника, че в имота му липсващ измервателен
уред - индивидуални водомери за топла вода, то за ищцовото дружество е
възникнало правото служебно начисли на БГВ. Иревантно по делото се явява
обстоятелството дали по делото е осигурен достъп до имота, доколкото и да
бе осигурен такъв, не би могла да бъде отчетена БГВ, поради липсата на
измервателен уред.
Установява се от заключението на вещото лице инж.Ш., което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно, че през процесния период
01.11.2019г. до 30.04.2020г., АС обслужваща жилищния блок, в който е
процесния апартамент, е работила като е подавала ТЕ само за БГВ. Начинът
на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства
на специалната методика от нормативните актове, уреждаща
5
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
Предвид гореизложеното и доколкото, ищцовото дружество е доказало,
при условията на пълно и главно доказване - периода, количеството и
стойността на доставената БГВ, както липсата на плащане от страна на
потребителя, то предявените искове се явяват основателни и доказани до
пълните предявени размери.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционния съд
е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен, като вместо това исковете уважени в претендираните размери.
Следва да бъде отменено и Определение №5574/23.05.2022г. постановено по
същото дело, с което е изменено обжалваното решение, в частта относно
присъдените разноски.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски пред
настоящата инстанция, а именно: 50лв внесена държавна такса и 100лв
юрисконсулско възнаграждение, а пред първата инстанция: 75лв държавна
такса, 220лв депозит за съдебно-техническа експертиза, 150лв депозит за
ССЕ , 100лв юрисконсулско възнаграждение и 75лв разноски по ч.гр.д.
№2577/2021г. или общо сумата от 770лв .
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1424 от 28.04.2022г. на ПРС, постановено по
гр.д.№16458/2021г., двадесети гр.с. и Определение №5574/23.05.2022г.
постановено по гр.д.№16458/2021г., двадесети гр.с., с което е изменено
Решение №1424 от 28.04.2022г. на ПРС, в частта относно присъдените
разноски., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. В. Г., ЕГН
********** от гр.***, че същият дължи на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 сумите: от 602.94 лв/ шестстотин и два лева, и
6
деветдесет и четири стотинки/ главница – стойност на топлинна енергия за
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г. по партидата в обект на потребление
гр.***, ИТН: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 11.02.2021г. до пълното й изплащане, както и
сумата от 16.75 лв./ шестнадесет лева, и седемдесест и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 03.11.2020г. до
10.02.2021г., за които суми е издадена Заповед № 1503 от 12.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2577 по описа
на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН ********** от гр.*** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 направени разноски
пред първата инстанция, заповедното производство и пред въззивната
инстанция общо в размер на 770.00лв/ седемстотин и седемдесет лева /.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7