РЕШЕНИЕ
№................/…..12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
При участието на секретаря Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдията
Терзийска
възз. търговско дело № 1693 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби на
страните в производството по гр.д.№ 19136/2018 г. на ВРС, в което е постановено
решение № 2866/26.06.2019 г., с което ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ********* гр. София
е осъден да заплати да заплати на З.А.К. ***, сумата от 6000 (шест хиляди) лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания
вследствие настъпило застрахователно събитие - пътно – транспортно произшествие
осъществено на 26.06.2018г. в гр. Варна, което се явява покрит риск по
застраховка „Гражданска отговорност“ обективирана в застрахователна полица
№BG/02/118000810393, за което е образувана щета №**********, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането –
26.06.2018г. до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от
6000 лева до пълно предявения размер от 11300 лева, на осн. чл.432, ал.1 КЗ.
В жалбата си З.К. недоволна от решението в
отхвърлителната му част моли съдът да го отмени и уважи заявената претенция в
пълния размер, тъй като справедливото обезщетение, което съдът трябва да
присъди по чл. 52 от ЗЗД, съответстващо на претърпените болки и страдания е
именно търсеното. Изразява несъгласие с определеното от ВРС съпричиняване като
се отрича наличие на такова от страна на пострадалата.
В
жалбата си ЗД „Бул Инс“ АД оспорва
законосъобразността на атакуваното решение в осъдителната част като счита, че
за горницата над 1200 лева, които според дружеството биха били адекватно
обезщетение, решението следва да бъде отменено като постановено при неправилно
приложен материален закон. Касателно лихвата възразява досежно определеният
начален момент, от който да се дължи, като се позовава на 380 ал.3 от КЗ
относно момента на представянето на данни за банковата сметка от пострадалия и
заявява, че следва да се присъди най-рано от завеждане на иска.
Всяка от страните в отговор
на въззивната жалба на насрещната, заявява аргументи за нейната неоснователност.
Всяка от страните се позовава на събраните доказателства в първата инстанция –
гласни и експертизи в подкрепа на доводите си.
В съдебно заседание страните
защитават собствените си позиции. Претендират разноски.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовни и допустими за разглеждане жалби,
депозирани от лица, легитимирани чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
Пред ВРС е
заявена осъдителна претенция от З.А.К. - трето увредено лице спрямо ЗД „БУЛ
ИНС“ АД - застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективиран в полица от 13.03.2018 г. със срок на валидност
14.03.2018 г. – 13.03.2019 г., сключен с П.Х.И.за МПС „Опел“ модел „Тигра“ с ДК№ *********, при твърдения, че в срока на
действие на полицата е настъпило ПТП между ищцата и застрахованото МПС,
управлявано от Б.Д.Д.– деликвент, в пряк резултат на което ищцата е получила
травматични увреждания по тялото, а също така и психични проблеми, които следва
да бъдат възмездени. Твърди, че в изпълнение на задължението по чл. 380 от КЗ е
заявила пред застрахователя претенция, която е уважена до размер от 500 лева,
неудовлетворяващ ищцата, тъй като според нея адекватното обезщетение за
търпяните неимуществени вреди оценява на 11300 лева, в какъвто размер е и
заявената сума в исковата молба. Претендира се и законна лихва върху същата от
датата на увреждането. Обобщено, освен травмите по тялото сочи, че ПТП е довело
до срив в психиката, изразяващ се в страх от пресичане на улицата сама,
преустановяване на работа, тъй като изпитва стрес от стоене на уличното платно
/а това е изцяло съвместимо с трудовите задължения по поддържка на чистотата/,
паника когато покрай нея преминава МПС или чуе мотор от такова.
Становището
на застрахователя в отговора е за неоснователност на исковете като се оспорват
всички елементи от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД, а в условия на
евентуалност се твърди завишеност на претенцията по размер и се поддържа довод
за съпричиняване – работа на пътя без светлоотразителна жилетка когато е
задължителна, положение на пешеходката на пътя в нарушение изискването да е с
лице към приближаващи се автомобили и други. Оспорил е началната дата на
претенцията за лихва.
Предвид
предметните предели на въззивната проверка, очертани с жалбите, които се
концентрират върху адекватността на присъденото обезщетение, а по жалбата на
застрахователя и началния момент на забава, съдът накратко възпроизвежда фактологията,
каквато я приема за безспорна:
На
26.06.2018 г. на ул. „Девня“ до фабрика „Христо Ботев“ в гр. Варна настъпва ПТП
с участник ищцата З.К. – служителка по чистотата в града и МПС „Опел“,
„Тигра“ ДК№ *********, управляван от Б.Д..
ПТП настъпва в срока на действие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД
гр. София.
Според
заключението по САТЕ , което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено ПТП е допуснато от водача на МПС при осъществяване на маневра
изпреварване на друго МПС –ТИР в процесния участък, посочен в горния абзац като
в лява лента за изпреварване блъска намиращата се до мантинелата пострадала К..
Експертите не са дали отговор на въпроса за вероятната скорост на движение на
автомобила поради отсъствие на изходни данни, но са категорични, че видимостта
на водача не е била ограничена от дъга на завой, изкуствени или естествени
прегради, а ширината на пътното платно е позволявала маневрата изпреварване да
се осъществи като се избегне ПТП – автомобилът е имал възможност да се движи
при осевата в дясно от автомобила и да остави разстояние от пострадалата от
около 0.90 метра. При горното очевидна вина за ПТП има водачът на автомобила, а
не пешеходката. Поведението е противоправно, тъй като нарушава разпоредби на
ЗДвП, а водачът е и санкционирана по реда на ЗАНН с издадено наказателно
постановление за нарушения по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Заключението
по СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено установява,
че ищцата е претърпяла травматични увреждания, които следва да се квалифицират
като лека телесна повреда – контузия на корем и контузия на пояс, които биха
могли да бъдат причинени при сблъсък с МПС. На ищцата е проведено консервативно
лечение – тридневно в болнично заведение и след това с обезболяващи в домашни
условия без необходимост от оперативна интервенция. Травматичните увреждания от този вид обичайно
отшумяват в рамките на 20-25 дни, няма данни за ексцес. Свидетелските показания
на свид. К.Н.– съпруг на ищцата сочат идентичен оздравителен процес – ищцата
сама се е обслужвала вкъщи след изписване от болничното заведение, само
домакинската работа е поета от съпруга. Същата работи отново в дружеството, в
което е упражнявала труд и към момента на инцидента.
От
заключението по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено
се установява, че ищцата е претърпяла психични травми и стрес, относими към
преживяното събитие – получени са резултати при изследването за лека към
умерено изразена депресия и тревожност, емоционална поттиснатост, нарушаване на
позитивните процеси, към момента епизодично споделя за страхове, когато отново
извършва своята работа. Според експерта не са констатирани психични проблеми в тесния
смисъл на думата, които да изискват клинична намеса, но вещото лице сочи, че
личностовата структура на освидетелстваната не предполага лицето да има
възможности да се справя със стресови събития.
В съдебно
заседание експертът е посочил, че ищцата е съобщила и за преживяна травма от
загуба на близък човек, поради което трудно може да се разграничи причината за
тревожност.
При
установения фактически състав по чл. 45 от ЗЗД, съдът приема по размера
следното: при
претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и
характера на телесните увреждания, в случая една средна телесна повреда и няколко
леки такива и последиците от тях за пострадалото лице. Наред с това съдът
счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат
предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент. След определяне
размера на обезщетението следва да се даде отговор на въпроса за наличието или
не на обективен принос на пострадалия при ПТП /т.е. съпричиняването/.
Ищцата е
лице в трудоспособна възраст, без данни за предходни заболявания, респективно
нанесени са телесни повреди, по съществото си съставляващи леки с относително
кратък период на отшумяване 20-25 дни. Оперативна интервенция не е провеждана,
към момента осъществява идентична трудова дейност на заеманата към датата на
ПТП. От друга страна претърпени са и травми в психиката, като доколкото този
инцидент не може да бъде отделен от претърпян друг инцидент, за който съобщава
при освидетелстването – загуба на близък човек, съдът приема, че и двата в
еднаква степен са допринесли за травмите, стреса и тревожното безпокойство,
които по принцип се търпят значително по-продължителен период от време, а какво
вещото лице сочи и към момента епизодично се споменава за кошмари и страхове,
когато извършва своята работа. При горното и от друга страна като се отчитат
лимитите на застрахователни обезщетения по КЗ, адекватно обезщетение съдът
приема да е това в размер на 10 000 лева, достатъчно да овъзмезди
претърпените болки и страдания.
Отсъствието
на обозначение на пътя, че участък от същия се почиства както и факта, че
ищцата не е носела светлоотразителна жилетка /така от показанията на
свидетелката Б.Д./ налагат извода, че същата е съпричинила ПТП. Още повече
предвид упражняваната от нея дейност, същата предполага се да е инструктирана
от работодателя и за мерките за безопасност, т.е. в по-голяма степен от
пешеходците следва да съобразява поведението си на пътя с това на
автомобилистите.
Що се отнася
обаче до разпоредбите, които касаят поведението на пешеходците по време на
движение по чл. 107 и следващи и в частност това по чл. 108 ал.2 от ЗДвП
относно задължителната посока на движение на пешеходците, доколкото ищцата е
лице, работещо на пътя, тези разпоредби са неотносими за нарушаване на същите
не може да се говори.
Затова съдът
счита, че съпричиняване следва да се определи в размер на ¼ за ищцата
спрямо ¾ за деликвента, респективно крайният размер на обезщетението,
което приема за справедливо е това от 7500 лева, до който искът се явява
основателен по размер.
По
периода за претенцията за лихва.
Съгласно чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ,
застрахователното обезщетение покрива и лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за лихви пред увредения без покана,
съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на разпредбата, лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. От застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице по чл.
380 от КЗ, която от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът дължи лихви
от датата на деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая от
уведомяването му по чл. 380 от КЗ.
Застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие на 09.07.2018 г. /молба л.42 по
първоинстанционното дело/, от която дата се присъжда и лихвата за забава.
При горните изводи жалбата на
застрахователя е основателна в частта досежно част от периода, за която е
начислена лихва. В останалата част е неоснователна. Всъщност същата противоречи
и на отговора по жалбата на ищцата, в който застрахователят заявява, че определеното
от ВРС обезщетение е справедливо.
Разноски:
На застрахователя не се присъжда
заплатената от него държавна такса и възнаграждението за процесуално
представителство договорено по жалбата му /в частта относно лихвата няма
стойностен измерител иска/.
При материален интерес във въззивното
производство по жалбата на ищцата 5300 лева и уважен 1500 лева, от направените
разходи за държавна такса и адвокатско възнаграждение на ищцовата страна се
следват 256.42 лева. На ответната страна, на база материален интерес в
отхвърлителната част – 3800 лева се следва възнаграждение за процеуално
представителство в размер на 511.92 лева.
Не се споделя аргумента на
процесуалния представител на ищцата за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение. При материален интерес 5300 лева минималният размер по чл. 7
ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е 595
лева без ДДС, респективно с данък – 714 лева, т.е. уговореният е в минималния
по Наредбата.
Налага се и частична отмяна на решението
на ВРС и промяна в присъдените разноски за първа инстанция както следва:
1222.57 лева общо за държавни такси, експертизи и адвокатско възнаграждение се
присъждат на ищцата на база уважен материален интерес от 7500 лева, а на
ответника на база материален интерес в отхвърлителната част – 3800 лева се
следват 456.61 лева за експертизи и адвокатско възнаграждение и за призовававне
на свидетел.
След съдебна компенсация за двете
инстанции на ищцата се присъжда обща сума от 510.46 лева за разноски,платима от
ответника.
Водим отгорното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2866/26.06.2019 г., на ВРС
по гр.д.№ 19136/2018г. на ВРС в ЧАСТТА,
с която е отхвърлен иска на З.А.К., ЕГН **********,***“ АД, ЕИК *********,
гр. София за осъждането му да заплати сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща горница над присъдените с решението 6000 лева до приетите за
дължими 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева обезщетение за причинени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания вследствие настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие осъществено на
26.06.2018г. в гр. Варна, което се явява покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност“ обективирана в застрахователна полица №BG/02/118000810393, за
което е образувана щета №**********, на
осн. чл.432, ал.1 КЗ, В ЧАСТТА в която е присъдена законна лихва върху
обезщетението от 6000 лева, само за периода 26.06.2018 г. – 08.07.2018 г.
включително, както и отменя решението в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, гр. София да заплати на З.А.К., ЕГН **********,*** и сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева представляваща горница над
присъдените с решението на ВРС 6000 лева до дължимите 7500 /седем хиляди и петстотин/ лева обезщетение за причинени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания вследствие настъпило застрахователно
събитие – пътно- транспортно произшествие осъществено на 26.06.2018г. в гр.
Варна, което се явява покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“
обективирана в застрахователна полица №BG/02/118000810393, за което е
образувана щета №**********, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на на уведомяването на застрахователя – 09.07.2018г. до окончателно
изплащане на задължението на осн.
чл.432, ал.1 КЗ както и сумата от 510.46 /петстотин и десет и 0.46/ лева,
разноски в производството за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС
в останалите части.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.