Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори състав, в публичното заседание на десети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 568 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 85 от 16.05.2019 год. по гр. дело № 1307/2018 год. РС-И.е отхвърлил изцяло
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Й.Х.З. *** и О.Х.К. ***
срещу О.И. за установяване правото на собственост на ищците върху имот пл. №
568 в кв. 13 по регулационния план на гр. И.с площ 1300 кв.м., при граници и съседи:
имоти пл. №№ 569, 566, 2739, 2654 и 2721, като неоснователен. Ищците са осъдени
да заплатят на ответника сумата 1005 лв., представляваща направените по делото
разноски.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците с твърдения, че
същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства.
Молят съда да го отмени изцяло и вместо него да постанови друго, с което да
уважи предявените установителни искове.
Ответникът
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищците
твърдят в исковата молба, че са съсобственици при равни права на описания
по-горе недвижим имот, който представлява част от имот с пл. № 504 по плана на
гр. И.от 1955 год., с обща площ от 2 956 кв.м. Имотът е бил съсобствен на
техния наследодател Х. П.К. и неговата сестра М.П.Б.. През 1965 год. по гр.д. №
385/65 год. на И.ския народен съд била постигната спогодба за разпределяне
ползването на имота, като на Б. била предоставена източната половина от имота,
а на К. – западната половина от него. От 1965 год. до настоящия момент цялата
площ от 1300 кв.м. се владее първоначално от техния баща Х. К., а впоследствие
– след неговата смърт през 1983 год., от ищците като негови наследници по
закон. През м. септември 2018 год. ищците предприели действия по снабдяването с констативен нотариален акт
по обстоятелствена проверка, но ответната община отказала да им издаде
удостоверение за данъчна оценка с обяснението, че О.И. има претенции за
собствеността върху имота. Това обуславя и правния интерес на ищците от
предявените установителни искове за собственост.
Ответникът
оспорва исковете в писмения отговор на исковата молба. Сочи, че със заповед №
0-649/05.05.1976 год. на СОНС по реда на ЗТСУ /отм./ от Х. К., П Аи П.Б.–
всички наследници на П.И.К., е отчужден парцел № 504 в кв. 65 по плана на гр. И.,
за реализиране на предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие
„жилищни блокове“ на ЧЛЗ- гр. И.. С решение № 2157/22.09.1994 год. по гр.д. №
1974/1994 год. на ВКС на РБ е отменено отчуждаването на ½ ид.ч. от имот
пл. № 504, който съответства на имот пл. № 568 в кв. 13 по плана на гр. И.от
1977 год., като собствеността е
възстановена в полза на П. А.А. и П.А. Б.. Твърди, че отчуждаването на
останалата ½ ид.ч. от имот пл. № 568 в кв. 13 по плана от 1977 год.,
съответстваща на имот пл. № 504 кв. 65 по предходния план от 1959 год., не
е отменено. Отмяната на отчуждаването на
½ ид.ч. от имота не е породило действие спрямо праводателя на ищците Х. К.,
като нито той, нито ищците са направили искане за отмяна на отчуждаването в
преклузивния срок по ЗВСОНИ. С решение от 08.05.1995 год. по гр.д. № 88/1995
год. на ИРС о.И. е призната за собственик на ½ ид.ч. от празно дворно
място с обща площ 3 112 кв.м., съставляващо имот пл. № 568 от кв. 13 по плана
на гр. И.от 1977 год., като със същото решение в полза на общината е
разпределено ползването на частта от недвижимия имот, обозначена на скица от
29.03.1995 год., изготвена от вещото лице, като дял III, оцветен с жълт цвят и с площ
1299 кв.м., заключен между точки 1-8-7-9-10-1. Със заповед № 166/04.05.1999
год. на кмета на гр. И.от имот пл. № 568 в кв. 13 по плана на града от 1977
год. с обща площ 3112 кв.м. са образувани три имота – имот пл. № 2654, имот пл.
№ 2655 и иомт пл. № 568, всички в кв. 13, като последният имот е с площ 1299
кв.м. Сочи, че имот пл. № 568 в кв. 13 по плана на гр. И.от 1977 год., изм. със
заповед № 166/04.05.1999 год. е общинска собственост и фактическата власт върху
него се упражнява непрекъснато от о.И. Процесният имот е придобит от ответника
по силата на извършеното отчуждаване по реда на ЗТСУ /отм./ и ex
lege по силата на § 7 ПЗР на ЗМСМА, в
сила от 17.09.1991 год. Евентуално, ако съдът приеме за неоснователно това
възражение, се позовава на изтекла в полза на общината придобивна давност,
която е текла поне от 1995 год., като упражняваното владение е непрекъснато,
явно и необезпокоявано. Твърди, че праводателят на ищците, а впоследствие и
самите ищци не са упражнявали фактическа власт върху имота след отчуждаването
му през 1976 год., вкл. понастоящем. Ищците никога не са демонстрирали спрямо
общината намерение да владеят имота като свой. Напротив, на проведени срещи в
общинската администрация са заявили, че им е известна отмяната на отмуждаването
само за половината от отчуждения от общия им праводател П.К. имот, както и
това, че отчуждаването не е отменено по отношение на тях и техния праводател Х.
К. и ползването на имота е разпределено между О.И. П Аи П.Б.. Ищците не са
могли да придобият по давност правото на собственост върху имота поради
законовата забрана по чл. 86 от ЗС, както и поради обстоятелството, че нито те,
нито праводателят им е упражнявал фактичеса власт върху него.
Видно
от протокол от 23.11.1965 год. по гр.д. № 385/1965 год. на ИРС е одобрена
спогодба, по силата на която Х. П.К. е
получил в реален дял и изключителна собственост парцел I-954 в кв. 181 по плана на гр. И.,
а М.П.Б. е получила в изключителен дял парцел VIII-504 в кв. 66 по плана на гр. И..
В общ дял на двамата съделители е
останало мястото, отчуждено за улица и парк в кв. 65 от имот пл. № 504 по плана
на гр. И., което заедно с придаваемото се място от същия имот към парцел VII в кв. 66 от 157 кв.м., е с площ общо 2 956 кв.м., оценено
съгласно удостоверение № 6881/63 год. на ОНС – гр. И.за сумата от 1774 лева.
Страните са се спогодили сумите, дължими като обезщетение за отчуждения имот да
се получат поравно от съделителите при изплащане на обезщетението. Страните са
се съгласили да ползват общия имот, както следва: М.Б. да ползва източната
половина, а Х. К. – западната половина, при посочени граници и съседи.
Със
заповед № 0-649/05.05.1976 год. на СОНС на основание чл. 95 от ЗТСУ /отм./ вр.
чл. 268, ал. 2 от ППЗТСУ е отчужден в полза на държавата следния недвижим имот:
парцел пл. № 504 в кв. 65 по плана на гр. И., собственост на наследниците на П.К.
– Х. К., П Аи П.Б., за предвиденото по ЗРП мероприятие „жилищни блокове“ на
ЧЛЗ-гр. И.. Определено е обезщетение в размер на 4 677,50 лв.
С
решение от 22.09.1994 год. по гр.д. № 1974/1994 год. на ВКС на РБ е отменено по
реда на надзора влязлото в сила решение от 11.11.1992 год. по адм. дело №
1470/92 год. на СОС и вместо него е постановено друго, с което е отменен отказа
на кмета на о.И. за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността
на имот пл. № 568 в кв. 13 по плана на гр. И.по заявление на П. А.А. и П.А. Б.,
обективиран в решение № 92/02.06.1992 год. и е отменено отчуждаването на имот
пл. № 504 в кв. 65, понастоящем – имот пл. № 568 в кв. 13 по плана на града,
извършено със заповед № О-649/05.05.1976 год. на СОНС, по отношение на 1/2
ид.ч. от него, собственост на П. А.А. и П.А. Б., като е възстановена
собствеността върху нея.
С
решение от 08.05.1995 по гр.д. № 88/95 год. на ИРС на основание чл. 32, ал. 2
от ЗС е разпределено ползването на съсобствения на страните недвижим имот –
дворно място, находящо се в гр. И., цялото с площ 3112 кв.м., образуващо имот
пл. № 568 в кв. 13, неурегулирано, както следва: П. А.А. е получила за ползване
реална част с площ от 906,50 кв.м., П.А. Б.
реална част също с площ 906,50 кв.м., а О.И. – част с площ 1299 кв.м.
Според
заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Петрова от 08.04.2019
год. процесният имот е дворно място с
площ 1300 кв.м., образуващо имот пл. № 568 в кв. 13 по действащия КРП на гр. И..
В разписния лист към плана имотът е записан на П.К.. По отменения кадастрален и
регулационен план на гр. И.от 1959 год. процесният имот е представлявал западната
част от имот пл. № 504 в кв. 65. По-голямата част от него е била отредена за
„комплексно жилищно застрояване“, малки части са били включени към парцели VII-510 и VIII-504 и друга малка част – за
улица. До влизане в сила на новия /сега действащ/ РП на гр. И.от 1977 год. имот
пл. № 504 е запазил целостта си. По новия РП на гр. И.имотът получава
кадастрален № 568 в кв. 13 и е отреден за „жилищен комплекс с магазини“. Със
заповед № 166 от 04.05.1999 год. на кмета на о.И. имот пл. № 568 е разделен на
три нови имота с пл. № 2654, № 2655 и № 568. Действащият регулационен план е
приложен. Около кв. 13, целият отреден за „жилищен комплекс с магазини“, има
изградена улична мрежа. В процесния имот пл. № 568 няма реализирани
мероприятия, свързани с обслужващи функции на жилищния комплекс.
Според
показанията на св. Д.– съсед на ищците, същият знае имота на наследодателя на ищците Х. К. от
1947 год., като след смъртта му имотът се владял от неговите наследници до
национализацията му за построяването на жилищни блокове. След това в част от
мястото била засадена люцерна, като ищецът О.К. ползвал около 1 дка от него
между блоковете. Св. Ц.твърди, че ищците обработват място с площ около 1 дка в
кв. „С.“, оградено с бодлива тел, като свидетелката не може да конкретизира
точно периода на ползване. На това място местни хора си пасели овцете, като свидетелката
предполага, че ищецът ги е допускал до него. В момента мястото е празно. През
есента на 2018 год. същото било изорано от ищеца. Й.З. през последните години
не е посещавала имота. Съгласно показанията на св. К. – служител в о.И.
процесният имот е тревна площ и е в близост до детската площадка в кв. „С.“,
като достъпът до него не е ограничен.
С
решение № 1480/06.12.2019 год. по адм. дело № 795/19 год. на АССО е отхвърлена
жалбата на Й.Х.З. и О.Х.К. срещу мълчаливия отказ на кмета на о.И. да се
произнесе по заявление вх. № ГР-626 от 02.04.2019 год. относно отмяна по реда
на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ на заповед за отчуждаване № О-649/05.05.1976 год. на
председателя на ИС на СОНС. Същото е потвърдено с решение № 11956/28.09.2020
год. по адм. дело № 1888/20 год. на ВАС на РБ.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените
установителни искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В тежест на
ищците е да проведат успешно главно доказване, че са собственици на процесния
недвижим имот на твърдяното основание – наследство от Х. К. и придобивна
давност.
Установи
се от събраните по делото доказателства, че по силата на съдебна спогодба в
делбено производство през 1969 год. наследодателят на ищците е получил в
собственост 1/2 ид.ч. от бивш имот пл. № 504, целият с площ 2956 кв.м., както и
че по отменения кадастрален и
регулационен план на гр. И.от 1959 год. процесният имот е представлявал
западната част от него. Със заповед № №-649/05.05.1976 год. на СОНС от
наследниците на П.И.К. – Х. П.К., П. А.А. и П.А. Б., е отчужден парцел № 504 в
кв. 65 по плана на гр. И.от 1959 год. за реализиране на предвиденото по ЗРП
мероприятия „жилищни блокове“ на ЧЛЗ-И.. С решение № 2157/22.09.1994 год. на
ВКС на РБ е отменено отчуждаването на ½ ид.ч. от имот пл. № 504 по плана
от 1959 год., който съответства на имот пл. № 568 в кв. 13 по плана на гр. И.от
1977 год., като собствеността е възстановена в полза на П Аи П.Б..
Отчуждаването на останалата част от имота не е отменено, като праводателят на ищците не е направил
искане за отмяна на отчуждаването и за процесния имот е съставен АДС №
927/26.06.1978 год. Със заповед № 166/04.05.1999 год. имот пл. № 568 в кв. 13 е
разделен на три имота, като видно от акт за публична общинска собственост №
465/13.12.2018 год. поземлен имот пл. № 568 с площ 1299 кв.м. е включен в УПИ II, отреден за „търговски комплекс,
младежки дом, хотел, ресторант, сладкарница“. Със заявление вх. № ГР-626 от
02.04.2019 год. Й.З. и О.К. са поискали от кмета на о.И. отмяна на заповедта за
отчуждаване на останалата част от имота, собственост на техния наследодател Х. К..
По заявлението е постановен мълчалив отказ, който е обжалван пред АССО, но
жалбата е отхвърлена с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 795/19
год. на АССО.
С оглед това съдът намира, че процесният
имот е придобит от О.И. по силата на извършено отчуждаване по реда на чл. 95 от
ЗТСУ /отм./ е § 7 от ПЗР на ЗМСМА, в сила от 17.09.1991 год. Неоснователно е и
твърдението на ищците за придобито от тях право на собственост върху имота по
давност. Ползването на имота е било разпределено по силата на съдебното решение
по гр.д. № 88/1995 год. между о.И. П Аи П.Б., като ищците не доказаха по
категоричен начин да са владяли именно процесната част от бившия наследствен
имот, понастоящем – поземлен имот пл. № 568 в кв. 13 и през изискуемия
10-годишен давностен срок. Ищците не са могли да
придобият по давност правото на собственост върху имота и поради законовата
забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти – чл. 86 от ЗС. Съгласно
чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на десет години. Давност върху процесния имот не
е могла да тече през периода до 01.06.1996 год. с оглед забраната в чл. 86 от
ЗС за придобиване по давност на имоти – държавна собственост, отпаднала по отношение на имотите – частна държавна и
общинска собственост с изменението на закона с Д.В. бр. 33 от 19.04.1996 год., в сила от 01.06.1996 год. По делото не се установи
имотът да е придобил статут на частна държавна или общинска собственост – в
тази насока по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, поради
което съдът намира, че не са оборени констатациите в представения по делото акт за публична общинска собственост №
465/13.12.2018 год.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС публична общинска собственост на имотите, предназначени
за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.
Процесният имот е отчужден за жилищен комплекс, като мероприятието е
реализирано, а имотът попада в междублоково пространство. По действащия регулационен план на гр. И.имотът е отреден за „жилищен комплекс с магазини“, т.е. предназначението му след
отчуждаването винаги е било за задоволяване на обществени потребности, като
същото не е променяно. Следователно ищците не са могли
да придобият по давност процесния имот.
С оглед това съдът намира за изцяло неоснователни
предявените искове
от Й.Х.З. и О.Х.К. срещу О.И. за установяване правото на собственост на ищците
върху имот пл. № 568 в кв. 13 по регулационния план на гр. И.с площ 1300 кв.м.,
с
правно основание чл. 124 от ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с
тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемия сумата 1200 лева, представляваща направените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 85 от 16.05.2019 год.
по гр. дело № 1307/2018 год. РС-И..
ОСЪЖДА
Й.Х.З. *** и О.Х.К.
*** да заплатят на О.И. сумата 1200 лева, представляваща направените във
въззивното производство разноски.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.