Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 29.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Велина Цонева, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№728 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба от *********** срещу Н.Й.Н. ***, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, с която се иска да бъде признато за установено съществуването
на вземане в полза на ищеца за сумата от 639,16
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатени суми за топлинна енергия
за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2017г., отразена в Обща фактура с
№**********/31.07.2015г., №**********/31.07.2016г. и №**********/31.07.2017г. и
106,67 лв. – мораторна лихва за забава, за
периода от 16.09.2015г. до 27.03.2018г., ведно със законната лихва от
05.04.2018г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Образувано е гр.д.№264/2020г. по описа на Районен съд
– Червен бряг, преобразувано от гр.д.№651/2018г. по описа на същия съд. В хода
на производството, след отвод на всички съдии от Районен съд – Червен бряг, на
основание чл.23, ал.3 ГПК Окръжен съд – Плевен е изпратил делото за разглеждане
от Районен съд – Левски, като е образувано настоящото гр.д.№728/2020г. по описа
на Районен съд - Левски.
По аргумент от разпоредбата на чл.118, ал.2 от ГПК
извършените от Районен съд – Червен бряг процесуални действия запазват силата
си.
В исковата молба се твърди, че на 05.04.2018 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК с вх.№3030761 срещу Н.Й.Н. за сумата от 745.83 лв. от които 599.57
лв. – главница; представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода месец октомври
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника. В срок за отговор по чл.131 ГПК е
постъпило становище от Н.Й.Н. с вх.№1721/07.05.2020 г., с което страната
заявява, че поддържа изложеното в становище с вх.№203/14.01.2019 г. и становище
от 23.07.2019 г. Твърди се в отговора, че Н.Н. не ползва услуги на *******,
както и че такива услуги не са предоставяни на имота находящ се на адрес *******
Твърди се, че между страните няма договор по силата на който Н. да има
задължение към ******. Оспорва се
размера на претендираните суми. Твърди се, че жилищната сграда не е приета с
протокол №16, няма издадено решение за ползване, в обекта няма поставени отоплителни
тела. Твърди се, че първоначалния собственик на имота е Столична Община и
именно последната е организирала приемането на жилищната сграда. Твърди се, че ***
е отбелязано Данъчна служба като собственост на Столична Община. Твърди се, че
собствеността върху апартамента е придобита по реда на чл.19, ал.3 от ГПК
(отм.). Посочва се, че към 02.10.2002 г. предварителен договор от 07.11.1996 г.
за покупка на процесния апартамент бил обявен за окончателен с решение по
гр.д.№8002/2000 г. на РС София. Посочва се, че и понастоящем апартамента няма
издаден протокол №16. Иска се от съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца е
конституирано *******, *****, което в писмена молба изразява становище, че
исковете са основателни и доказани.
В
проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
В писмено становище поддържа предявените искови претенции и моли същите да
бъдат уважени като основателни и доказани. Претендирани са разноски и е
направено възражение за прекомерност на претендиран от ответника адвокатски
хонорар.
Ответникът
се явява лично и с пълномощника адв.Г.С.– САК. Поддържа доводите за
неоснователност на исковата претенция. Излага съображения за липсата на
облигационни правоотношения между страните. Сочи за недоказано от ищеца, че
имало открита партида на името на ответника, считано от 2005г., като
потребителят не бил подавал молба за откриването на такава. Посочва, че за
имота нямал издаден Акт 16, в него нямало радиатори, топла вода и не живеел
никой. Направено е възражение за погасяване на претендираните вземания с тригодишна
давност. В писмени бележки са изложени подробни съображения за така наведените
доводи за неоснователност на исковата претенция. Посочено е, че от
топлофикационното дружество била открита служебно партида на основание наредба,
която не била в сила по време на процесния период. Моли исковете да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендирани са разноски.
Третото лице
помагач не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада на съда по гр.д.№264/2020г. по описа на
Районен съд – Червен бряг, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства:
Безспорно по делото и се установява от материалите по
ч.гр.д.№22589/2018 г. по описа на РСР, преобразувано в ч.гр.д.№411/2018 г. на
РС Червен бряг, че на 05.04.2018 г****** подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н.Й.Н. за сумата от 639.16 лв. –
главница, 106.67 лв. – лихва за периода от 16.09.2015 г. – 27.03.2018 г., както
и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В заявлението било отбелязано, че паричното вземане е за доставена, но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***********. В
т.12 обстоятелства, от които произтича взимането, било посочено, че длъжника
дължи суми за ползвана топлинна енергия за периода от м.10.2014 г. – м.04.2017
г., отразени във фактури с номера №********** от 31.07.2017 г. за период
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. №********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон
01.10.2015 г. – 30.04.2017 г. №№********** от 31.07.2015 г. за отоплителен
сезон 01.10.2014 г. – 30.04.2015 г.
Не се спори и се установява от материалите
по ч.гр.№411/2018 г. по описа на РС Червен бряг, че на 18.05.2018 г. е издадена
Заповед №256/2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като
е разпоредено длъжникът Н.Й.Н. да заплати на
******* сумата от 639.16 лв. – главница, сумата от 106.67 лв. – лихва за
периода от 16.09.2015 г. – 27.03.2018 г., законна лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането, както и направените разноски в
заповедното в размер на 25 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
Безспорно е и обстоятелството, че с
възражение с вх.№2974/18.06.2018 г. длъжникът е оспорил заповедта за изпълнение
и възразил срещу дължимостта на вземанията по нея. С разпореждане
№637/19.06.2018 г. е указано на заявителя възможността по чл.415, ал.1 от ГПК в
едномесечен срок да предяви иск за вземанията си. Съобщението е получено от *******
на 25.06.2018 г. и с молба вх.№3660/25.07.2018 г. е образувано настоящото
производство.
Спори се между страните дължи ли
ответникът и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение,
съществували ли са договорни отношения между страните в периода от м.10.2014 г.
до 30.04.2017 г., налице ли е неизпълнение на договора от страна на ответника и
в какво се изразява то, кое лице е собственик на апартамента, находящ се в ***********,
сградата, в която се намира топлоснабдения обект, етажна собственост ли е
сградата и дали сградата е построена в затворен комплекс, по какъв начин се
осъществява управлението в сградата, в която се намира топлоснабдения обект и
собственик ли е ответникът на процесния имот.
Установява се от
Решение от 12.07.2002г. по гр.д.№8002/2000г. по описа на СРС, в сила от
02.10.2002г. с който е обявен за окончателен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – апартамент ***, находящ се в **********, че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот.
Видно от писмо от
Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, за процесния
недвижим имот не е установено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Установява се, че до ищцовото дружество е депозирано
Заявление-декларация от 10.01.2006г. от ответника Н.Й.Н., адрес ***, с искане
да бъде открита партида, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия
от ******* на потребители за битови нужди.
Установява се от Протокол от 18.01.2005г. от Общо
събрание на етажните собственици от *******, ведно с приложен списък и
нотариално заверена декларация по смисъла на чл.54, ал.2, т.3 от Наредбата за
топлоснабдяването, че е взето решение от ОС на етажните собственици за
сключване на договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с ******.
Установява се от Договор №5078/23.02.2005г., сключен
между ************ и Етажна собственост с адрес: *******, че етажната
собственост, част от която е притежавания от ответника недвижим имот, е
възложила на третото лице помагач между ****** по силата на посочения договор
да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на
обща и индивидуални сметки.
Установява се от Договор №******., сключен ****** и ******,
че по силата на договора ищцовото дружество е възложило на третото лице помагач
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите на топлофикационното дружество в сгради – етажна собственост, при
общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР.
Установява се от
представени от третото лице – помагач ******* 3 бр. индивидуални справки, че по
отношение на процесния недвижим имот е извършвано дялово разпределение на
топлинна енергия за периодите 01.05.2014г. – 30.04.2015г., 01.05.2015г. –
30.04.2016г., 01.05.2016г. – 30.04.2017г. Видно от справките обектът е с
потр.№0012/0-10, като в него е монтиран топломер №63157.
Установява се от
представена справка от топлофикационното дружество, съобщение към фактура
№**********/31.07.2015г., съобщение към фактура №**********/31.07.2016г. и
съобщение към фактура №**********/31.07.2017г., че ****** е начислило на
ответника суми за консумирана топлинна енергия в размер на 232,23 лв. за
периода 01.05.2014г. – 30.04.2015г., 188,47 лв. за периода 01.05.2015г. –
30.04.2016г., 172,88 лв. за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г.
От заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
незаплатените суми за топлинна енергия по процесните фактури е в размер на
599,57 лв. Във фактурите за използвана топлинна енергия има ред за изравнение,
подадено от ФДР по периоди, Общата стойност на изравнителните сметки е 30,14
лв. С изравнителните сметки не са погасени задължения извън процесния период.
Общо дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 639,16 лв., от които
599,57 лв. – топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и 39,59 лв. –
дялово разпределение. За процесния период няма отчетени суми за ползвана
топлинна енергия БГВ – битово горещо водоснабдяване. Общо дължимите суми за
лихви, считано от датата на изпадане на ответника в забава по всяка фактура е
както следва: за главницата в размер на 599,57 лв. – топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация, лихва в размер на 61,91 лв., за главницата в размер на
39,59 лв. – дялово разпределение, лихва в размер на 39,59 лв., или общо дължима
лихва върху главницата от 639,16 лв. – 67,82 лв.
От заключението на
вещото лице по изготвената техническа експертиза се установява, че имотът на
ответника се намира в топлофицирана сграда. Отоплението се осъществява от
блокова абонатна станция с пластинчати топлообменници с мощност 200/100 kw. Общият топломер на АС се отчита по електронен път на
първо число от всеки месец. Технологичните разходи се приспадат от брутните
показания на топломера. Нетното количество ТЕ се разпределя между потребителите
за отопление и БГВ. Общият отопляем обем на сградата е 3748 куб.м. Отопляемият обем на апартамента е
276,77 куб.м. За процесния период ответника не е ползвал ТЕ за отопление от
отоплителни тела и топла вода, предвид на което индивидуалната сметка на
ответника трябва да съдържа един компонент – делът на имота за отдадената
топлинна енергия в сградната инсталация. Установява се, че ежемесечните отчети
по общия топломер са били предоставени от топлофикационното дружество на вещото
лице. Разпределението на топлинната в процесния случай е извършено съгласно
Методиката за дялово разпределение. Единственият компонент, в който имотът на
ответника участва е разпределението на ТЕ за сградна инсталация. Съобразно
изравнителните сметки на дружеството, извършващо дялово разпределение ****** е
налице обща сума за доплащане в размер на 30,11 лв. Установено е, че съгласно
предоставените данни от показанията на месечните отчети на главния топломер,
технологичните разходи са приспаднати от брутните показания на топломера.
Съгласно заключението на вещото лице топломер №4481899 е преминал съответните
държавни проверки от оторизирани фирми съгласно изискванията на нормативната
уредба – метрологична проверка през всеки 2 години.
Съдът даде вяра на заключенията на вещите лица по
изготвените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, като
компетентни, пълни и мотивирани.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е
процесуално допустим. Налице е възражение на длъжника срещу издадената заповед
за изпълнение, депозирано в срока по чл.414 от ГПК, поради което за кредитора е
налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за
признаване със сила на присъдено дължимостта на процесните вземания. Същият е
депозиран в предвидения от закона срок.
Разгледан по същество, искът е основателен, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като тези общи
условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1,
т.2 от ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ.
Съгласно цитираната разпоредба качеството потребител
на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право
на собственост върху индивидуален обект, находящ се в топлоснабдена сграда, без
да е необходимо сключването на индивидуален договор за покупко-продажба между
тях.
В процесния случай от представените по делото писмени
доказателства се установява, а и не се оспорва от ответника, че същият е собственик
на процесния недвижим имот през исковия период, поради което се явява клиент на
топлофикационното дружество. От изложеното следва извод, че страните са в
облигационно правоотношение по продажба на ТЕ при общи условия на
топлофикационното дружество, публично оповестени, като в процесния случай
приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ******
на клиенти в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и
Общите условия, приети с Решение по Протокол №7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на ******, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
общодостъпни на интернет страницата на КЕВР и на топлофикационното дружество.
Установява се от представените справки от
топлофикационното дружество и тези от третото лице помагач, че за процесния
недвижим имот е открита партида с абонатен №389122 и титуляр ответника Н.Й.Н..
Неоснователни са направените от ответника възражения, касаещи изложени
обстоятелства, че Н.Н. не бил подавал молба за откриване на партида на негово
име при топлофикационното дружество. Като писмено доказателство по делото е приета
заявление-декларация от 10.01.2006г. от ответника Н.Й.Н., адрес ***, с искане
да бъде открита партида, съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия
от ******* на потребители за битови нужди. На следващо място, в разпоредбата на
чл.61, ал.3 от ОУ е предвидено служебно откриване на партида от продавача на
клиента, в случай на неизпълнение на задълженията по чл.12, т.12 от ОУ - при
придобиване на топлоснабден имот или на вещни права върху такъв имот да поиска
в 30 - дневен срок от придобиване на собствеността или вещните права от Продавача
да му бъде открита партида.
Ирелевантно за настоящия правен спор е обстоятелството
относно наличието на издадено за процесния недвижим имот разрешение за ползване
– акт 16, доколкото по делото е безспорно установено от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, че процесния недвижим имот
се намира в топлоснабдена сграда, до която през процесния период е била
доставяна топлинна енергия от абонатна станция, както и че за потребяваната
топлинна енергия в сградата, част от която е процесния имот, е била извършвана
услугата дялово разпределение от третото лице помагач – ******. Установено е,
че за
процесния период ответникът не е ползвал ТЕ за отопление от отоплителни тела и
топла вода, като индивидуалната му сметка съдържа един компонент – делът на
имота за отдадената топлинна енергия в сградната инсталация. Дадено е
заключение, че разпределението на топлинната в процесния случай е извършено
съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, която е приложима по отношение на исковия период – 2014г. –
2017г., както и че съгласно
предоставените данни от показанията на месечните отчети на главния топломер,
технологичните разходи са приспаднати от брутните показания на топломера.
Предвид на изложеното, за ответника, в качеството му
на клиент на топлофикационното дружество - собственик на апартамент в сграда –
етажна собственост, която е топлоснабдена, е възникнало задължението за
заплащане разходите, представляващи делът на имота за отдадената топлинна
енергия в сградната инсталация. В този смисъл е Решение на СЕС по дела C-708/17 и C-725/17, съгласно които собствениците на апартаменти в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за ТЕ за общи части на сградата и за сградна инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, общо дължимите суми за топлинна енергия са в размер на 639,16 лв., от които 599,57 лв. – топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и 39,59 лв. – дялово разпределение. Общо дължимите суми за
лихви, считано от датата на изпадане на ответника в забава по всяка фактура е
както следва: за главницата в размер на 599,57 лв. – топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация, лихва в размер на 61,91 лв., за главницата в размер на
39,59 лв. – дялово разпределение, лихва в размер на 5,91 лв., или общо дължима
лихва върху главницата от 639,16 лв. – 67,82 лв. Плащания не са
извършвани.
Предвид установеното задължение на ответника за
заплащане на посочените в исковата молба суми, следва да бъде разгледано
направеното от него възражение за погасяването на вземанията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения дадени
в ТР № №/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК, ВКС задълженията на
потребителите към топлофикационните дружества имат характера на периодични
плащания и се погасяват с изтичането на тригодишния давностен срок по чл.111, б."в"ЗЗД.
Съгласно срока на заплащане на задълженията, установен
в чл.33 от приложимите общи условия – 30-дневен, както и предвид заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че
давността за процесните вземания е започнала да тече, както следва: по фактура
№**********/31.07.2015г., считано от 30.08.2015г., по фактура
№**********/31.07.2017г., считано от 30.07.2017г. и по фактура
№**********/31.10.2017г., считано от 30.11.2017г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано на 05.04.2018г. – т.е. преди изтичане на
тригодишен срок, считано от изискуемостта на всяко вземане, предвид на което
задълженията не са погасени по давност.
С оглед на изложеното, предявените установителни
искове са основателни доказани и следва да бъдат уважени съобразно размерите,
установено от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза – за главница в пълния претендиран размер от 639,16 лв., а исковата
претенция за лихва в размер на 67,82 лв., като бъде отхвърлена за разликата над
тази сума до пълни я претендиран с
исковата молба размер от 106,67 лв.
Предвид изхода на
правния спор, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по ч.гр.д №411/2018г. по описа на
РС-Левски, в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в хода на
настоящото производство в общ размер на 725 лв., от които 25 лв. за заплатена
държавна такса, 600 лв. за възнаграждения на вещите лица по изготвените
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1
от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че Н.Й.Н. с ЕГН:**********, с
адрес: *** дължи на *********, ЕИК:******,
със седалище и адрес на управление: *********, сума в размер на 639,16 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатени суми за топлинна енергия за периода от 01.10.2014г. до
30.04.2017г. и сума в размер на 67,82
лв. – мораторна лихва за забава, за периода от 16.09.2015г. до
27.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за лихва за разликата над
посочената сума до пълния претендиран с исковата молба размер от 106,67 лв.,
ведно със законната лихва от 05.04.2018г. – датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №411/2018г. по описа на РС-Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Н.Й.Н.
с ЕГН:**********, с адрес: *** да
заплати на ******, ЕИК:******, със седалище и адрес на управление******, сумата от 75 лв. - направени разноски в производството по ч.гр.д. №411/2018г. по описа на РС- Червен бряг, както и сумата
от 725 лв. – направени от ищеца
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца *******, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: *********,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: