Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2217
02.07.2020 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 10814 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по насрещна искова молба от С.Н.,
отделена за разглеждане в самостоятелно производство с определение от
21.06.2019г. Предмет на делото са единствено предявените насрещни искове, но не
и възраженията за прихващане. Тяхното разглеждане продължава по гр. д. №
5046/2019г. на ПРС.
Правната квалификация на
предявените искове е чл. 59 ЗЗД и чл. 263, ал. 2 ЗЗД.
Ищцата твърди, че притежават правото
на собственост на по ¼ ид.ч. от югозападния апартамент на втори жилищен
етаж, по 5/24 ид.ч. от третия жилищен етаж и от четвърти жилищен етаж. Между
ищцата и трети лица като наемодатели и ответника като наемател бил сключен
договор за наем на втори и трети жилищен етаж от сграда с адрес ****. След
сключването на договора за наем ответникът бил допуснат и до четвъртия жилищен
етаж от пълномощник на ищците. Оспорва да е учредявала представителна власт за
отдаването под наем на четвъртия етаж. Ищецът не изпълнявал задълженията по
договора за наем, поради което същият бил развален на 09.02.2016г., но
ползването продължило до 31.03.2016г. Поради осъщественото ползване без
основание иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 418.20 лева,
представляваща обезщетение за неоснователното ползване на втори и трети жилищен
етаж за периода 09.02.2016г.-31.03.2016г. и сумата 1323 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на четвъртия жилищен етаж за периода от
20.06.2014г. до 31.03.2016г. Иска се присъждането на законна лихва и разноски.
С определение от о.с.з. от 02.06.2020г. е допуснато изменение на размерите на претенциите съответно
от сумата от 418.20 лева на сумата от 666.00 лева, както и от сумата от 1323
лева на сумата от 1473 лева.
В срок е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорват претенциите. Твърди, че по отношение на четвъртия жилищен етаж бил
сключен договор за наем с ищците, чрез техния пълномощник, като уговорената
цена от 110 лева била плащана. Наред с горното се прави и възражение за изтекла
погасителна давност. По втората претенция възразява, че предоставеният от
наемодателите срок за освобождаване не бил достатъчен за изнасянето на всички
вещи. Счита, че за изпълнението на това задължение били необходими два месеца,
а след изгонването на дружеството от наетите помещения бил отказан всякакъв
достъп до тях. Поради това намира, че кредиторът не е оказал необходимото
съдействие за изпълнение на задълженията. Предвид горното се иска отхвърляне на
претенциите. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Относно общите факти:
С доклада на делото,
обективиран в определение от 30.10.2019г. като признати и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищцата и трети лица като наемодатели и ответника като наемател бил
сключен договор за наем от 01.06.2013г. за втори и трети жилищен етаж от сграда
с адрес *****, че дружеството напуснало сградата на 31.03.2016г., че
дружеството е ползвало четвъртия жилищен етаж за процесния период, както и че
поканата за разваляне на наемното правоотношение е получена от ответника, а
срокът е изтекъл на 08.02.2016г.
Не е спорно, а и от
представените документи за собственост се установяват правата на ищцата в
имотите, а именно: 1/4 ид.ч. от югозападния апартамент на втори жилищен етаж, и
5/24 ид.ч. от трети жилищен и четвърти жилищен етаж. Останалите права
принадлежат на П. Ш. и Е. Р. по отношение на източния апартамент на втори
жилищен етаж, заедно с 1/6 (4/24) ид.ч. от трети и четвърти жилищен етаж, както
и на Т.П.А., Д.П. Ш.и Д.Т.Р. относно по 1/4 ид.ч. от апартамента на втори
жилищен етаж и по 5/24 ид.ч. от трети и четвърти жилищен етаж.
Договорът за наем на
втори и трети жилищни етажи е сключен само с 4 от съсобствениците, а именно: Т.П.А.,
Д.П. Ш., С.Т.Р. и Д.Т.Р., поради което единствено те са легитимирани да търсят
суми във връзка с него.
За яснота следва да се
отбележи, че сградата има партерен етаж и първи жилищен етаж, които не са
предмет на настоящото производство.
От представените пълномощни е
видно, че П. Ш. е разполагал с представителна власт по отношение на идеалните
части от апартамента на втория жилищен етаж и трети жилищен етаж, но не и по
отношение на четвъртия жилищен етажа, които в исковата молба е записан като неузаконена
надстройка на сградата. Следва да се има предвид, че същата е различна от трети
жилищен етаж, който в документите за узаконяване също е определен като
„надстройка на триетажна масивна жилищна сграда с един етажа“.
По иска по чл. 236,
ал. 2 ЗЗД:
Между страните е
бил сключен договор за наем за срок от 3 години на описаните в същия недвижими
вещи- втори и трети жилищни етажи, срещу заплащане от страна на наемателя на
посочената наемна цена, който договор е бил прекратен едностранно, поради
неизпълнение на задължения от страна на наемателя на 08.02.2016г. Отделено е
като безспорно, че и след прекратяване на договора наемателят е продължил за
ползва наетите вещи до 31.03.2016 г., когато е бил отстранен. Ето защо е налице
хипотезата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
според която, ако наемателят продължи ползването на наетия имот, въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и следва да изпълнява
всички задължения, предвидени в наемния договор. В този смисъл: Решение № 2040
от 14.10.2005 г. на ВКС по д. № 1342/2004 г., IV гр. о.
В настоящия случай,
е налице хипотезата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД,
която предвижда дължимо обезщетение за наемодателя, при положение, че
наемателят продължава да ползва наетата вещ, въпреки противопоставянето на
наемодателя. Размерът на обезщетението, който
може да се търси, е съизмерим със средния пазарен наем за подобни обекти за
процесния период, но не по-малко от уговорената наемна цена. В този смисъл: Решение
№ 391 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 765/2009 г., III г. о., ГК
По
делото е установен размерът на обезщетението със заключението на съдебна
техническа експертиза. По отношение на третия жилищен етаж то е 1333 лева за процецния период,
като на ищцата съобразно броя на наемодателите (общо 4 лица) се дължи 333.25
лева. По отношение на втори жилищен етаж средният наем е 1333 лева за процецния
период, като на ищцата съобразно броя на наемодателите (общо 4 лица) се дължи 333.25
лева. Ищцата претендира 666 лева, поради което искът е основателен в пълен
размер.
Не
се споделя възражението на ответника за недостатъчност на времето необходимо за
освобождаването на имотите. Същото е субективно и е свързано с броят на хората,
които ще бъдат ангажирани в тази дейност. Освен това предвид безспорното между
страните прекратяване на договора за наем, за продължилото ползване се дължи
плащане на обезщетение.
Неоснователно е и
възражението за изтекла погасителна давност. Налице е претендираното
обезщетение и е възникнало вземането спрямо ответника, но същото по своя
характер не е дължимо по наемен договор, който вече е прекратен, а е такова,
свързано със претърпени загуби и пропуснати ползи, поради продължилото ползване- чл. 236, ал. 2 ЗЗД. За това вземане срокът
за погасяването му е петгодишен, и видно от данните по делото към момента на
предявяване на иска, този срок не е изтекъл. /Решение № 2040 от 14.10.2005 г.
на ВКС по д. № 1342/2004 г., IV гр. о./
По иска по чл. 59 ЗЗД:
Съгласно разпоредбите
на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
В ППВС № 1/79 г. за иска с пр. осн. чл. 59 ЗЗД е указано, че между
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без
обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и
другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява
дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ
факт или от обща група факти.
Общата хипотеза за
неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице
несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на
имота препятства възможността собственика лично
да ползва или да отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В
този случай от едни и същи факти- ползването без правно основание от
несобственика- ответник на собствения недвижим имот на ищеца, произтича
обедняването на последния, което се изразява в лишаването му от възможността да
ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за
процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния
период. /Решение № 276 от 14.09.2015г. по гр.д. № 5496/2014г. на ВКС, IV г.о./
В настоящия случай
не се установява обедняване на ищцата от факта на ползването на имота от
ответника.
От разпитаните по
делото свидетели се установява, че ответникът не е заел самоволно четвъртия
жилищен етаж на сградата, а е бил допуснат до него от пълномощника на ищцата П.
Ш., който е осигурил безпрепятствено ползването му до напускането на всички
етажи на 31.03.2016г. За достигането до този извод съдът взе предвид и обстоятелството,
че самата ищца не оспорва предоставянето на ползването, а единствено
правомощията на П. Ш. по отношение на четвъртия жилищен етаж. В действителност
той не е имал правомощия за сключване на договор във връзка с ползването на
целия обект (притежава само 2/24 ид.ч. от същия), но това не опорочава
възникналото правоотношение. По съществото си то представлява отделен
неформален договор за наем на етажа, сключен с един от съсобствениците, който
не притежава права позволяващи му да управлява еднолично съсобствената вещ-
съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС общата вещ се управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Така сключеният
договор е действителен. Наемният договор създава само облигационни отношения
между страните по него, за които възникват съответни насрещни задължения за
предоставяне на наетата вещ и заплащане на уговорената цена. За тази
облигационна връзка е без значение чия собственост е вещта, предмет на
договора, доколкото наемодателят осигурява възможността да се ползва обектът.
Когато наемодателят на недвижим имот е сключил наемен договор за целия
обект, само той има вземане за наема от наемателя в пълния му размер. Правото
на останалите съсобственици върху припадащите се части от наема, съобразно притежаваната
от тях идеална част от имота се изразява във вземане срещу наемодателя,
упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици като
такъв, събиращ целия наем и в това качество им дължи частта, която им се следва
съобразно размера на идеалната им част. /Решение № 83 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр. д. №
1107/99 г., IV г. о/. В този контекст, не е
налице неоснователно обогатяване на ответника, а по отношение на наемодателя,
който упражнява правото на другите съсобственици върху етажа.
Следва
да се посочи, че тези изводи са относими не само към договор за наем, но и при
възникване на договор за заем за послужване. Дори да не е било уговорено
възнаграждение за предоставеното ползване, или то да е под средните пазарни
размери, ищците разполагат с възможност да търсят обезщетение, но от лицето
предоставило ползването.
Ето защо не е налице
обогатяване на ответника.
Дори да се приеме,
че не е имало уговорена цена за ползването, обедняването и обогатяването не
произтича от едни и същи факти. Обедняването е породено от действията на трето
лице, без представителна власт, а не от самото ползване на етажа от ответника.
В заключение следва
да се посочи, че до прекратяване на правоотношението за ползване на четвъртия
жилищен етаж преди 31.03.2016г. не се е стигнало, защото връчената нотариална
покана съдържа изявление единствено по отношение на договора за наем от
01.06.2013г. за втори и трети жилищен етаж.
С оглед на
изложеното, претенцията по чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски по уважения
иск в размер на 50 лева за ДТ, 50 лева за СТЕ и 175 лева за адв. възнагражднеие
/половината от заплатеното за производството/.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски отхвърлената
претенция в размер на 250 лева за адв. възнагражднеие /половината от
заплатеното за производството/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Таймлес криб“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С.Т.Н.,
ЕГН ********** сумата от 666.00 лева,
представляваща припадащо се обезщетение за ползване на втори и трети жилищен
етаж от сграда в ****след прекратяването на договор за наем от 01.06.2013г. за
периода от 09.02.2016г. до 31.03.2016г., ведно
със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба–
20.06.2019г. до окончателното й погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.Н.,
ЕГН **********, срещу „Таймлес криб“
ЕООД ЕИК *********, иск за осъждането на
„Таймлес криб“ ЕООД да заплати на С.Т.Н. сумата от общо 1473.00
лева- обезщетение за ползване на 5/24 ид.ч. от
четвърти жилищен етаж от сграда в **** за
периода от 20.06.2014г. до 31.03.2016г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба– 20.06.2019г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на С.Т.Н., ЕГН
********** сумата от 275.00 лева
разноски в производство по уважения иск.
ОСЪЖДА С.Т.Н., ЕГН **********, да заплати на „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 250.00 лева
разноски в производство по отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.