Решение по дело №382/2017 на Софийски градски съд

                               Р Е Ш Е Н И Е

                                                   Гр. София, 23.04.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-9 СЪСТАВ,

в публичното заседание на тринадесети март

две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА  търг. д. № 382 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.208 ОТ КЗ /отм./ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД.

Ищецът „Е.Д.Д.“ ЕООД, ***, представлявано от прокуристаК.А.В., чрез адвокат А.В.М., САК, и адвокат М.М. Я. - М., САК, двамата с адрес за призоваване: гр. София-1000, ул. „*********, твърди, че на 13.06.2015 г. „Е.Д.Д.“ ЕООД е сключил договор със застрахователна полица № 110415000921 за застраховка „Всички рискове на имуществото“, „Индустриален пожар“ със застрахователя - „Д.З.” АД. Съгласно клаузите на застрахователния договор, договореното застрахователно покритие се простира върху цялото движимото и недвижимо имущество на застрахования „Е.Д.Д.“ ЕООД, находящо се в базата на фирмата в гр. Карлово и описано в списъци - Приложения № 1, 2 и 3, представляващи неразделна част от застрахователния договор. Застрахователят е определил застрахователната премия за всички договорени покрити рискове в размер на общо 8 943,72 лева (при условия на разсрочено плащане). Първа вноска от разсрочената премия е била заплатена към момента на сключване, при което се считало, че договорът за застраховка е влязъл в сила. В последствие били изплатени напълно и всички останали вноски. На 27.06.2015 г., в рамките на валидността на застрахователната полица, е настъпило застрахователно събитие - „Пожар” (клауза 3.1. от покритите рискове в застрахователната полица). Събитието е настъпило в гр. Карлово, в бившия „Цех за казеин и извара“, който вече не се използвал за производство, а е част от складовата база на млекопреработвателното дружество. Заместник - управителят на дружеството г-н П.З. е бил възложил на негов служител да намери лице - специалист, оторизирано да работи със заваръчна и металорежеща техника, което да изреже стари метални тръби, намиращи се от външната стена на „Цеха за казеин и извара“, които тръби отдавна не служели за нищо, но тъй като били свързани и с друга сграда в съседство (в която се извършвал ремонт в същия момент), тръбите пречели и трябвало да се премахнат. Самото дружество „Е.Д.Д.“ ЕООД не разполагало с такъв служител, тъй като предметът му на дейност – млекопреработване, не предполага такава необходимост. На служителя на „Е.Д.Д.“ ЕООД Н.Т. било възложено да организира намирането на човек, който да извърши изрязването, както и да осигури нужната техника. Г-н Т. наел чрез свой познат специален „резак, който работи на пропан бутан и кислород“ и довел лицето В.П.Л., който можел да работи с подобна техника и притежавал Свидетелство за правоспособност като заварчик и резач на метали, придобито през 2009 г. Това станало на 27.06.2015 г., който бил неработен ден - събота и нямало много служители на фирмата. В двора на ищцовото дружество в близост имало работници, които извършвали някакъв текущ ремонт, несвързан с процесното събитие, но които станали свидетели на пожара. Г-н Т. показал на В.Л. тръбите, които трябвало да бъдат изрязани. Те били на височина 4-5 метра, затова заедно взели решение Л. да се качи на мотокар, върху който допълнително поставили няколко палета. Л. сам взел решение как да реже тръбите и казал, че ще ги реже парче по парче, започвайки от стената на склада. Периметъра под и около огневите действия бил огледан, хората били отстранени, горими материали нямало. Около 14 ч. на 27.06.2015 г. Л. започнал да реже тръбите. От външна страна на сградата, където се извършвала дейността, нямало нищо обезпокоително. Но разтопен метал от тръбите (поради естеството на газо-кислородното рязане металът се втечнява) протекъл по самата тръба, която е куха и водела към вътрешността на самия склад. В склада се намирали опаковки (пластмасови, картонени и т.н.), които се използват за продукцията на предприятието. Опаковките се възпламенили много бързо и за кратко време целият склад започнал да гори отвътре. Тъй като складът през цялото време бил затворен (затворени прозорци, заключени врати), присъстващите не забелязали навреме възникналия пожар - когато потушаването му би било невъзможно от хора непрофесионалисти. Спешно обаждане в службата на пожарната направил един от работниците, които първи забелязали пожара. С професионалната намеса на пожарната, пожарът бил потушен.

В следствие на настъпилото събитие напълно е било унищожено намиращото се в склада и застраховано по полицата имущество - опаковки на обща стойност  67 032, 35 лв. Напълно унищожен е и самият сграден фонд, също застрахован по полицата (на база стойност на придобиване, която застрахователят приема за възстановителна стойност). Съгласно Приложение 1 стойността на сградата възлиза на 44 281.21лв. Общо материалните загуби на дружеството „Е.Д.Д.“ ЕООД възлизат на сумата 111 313 лв. Позовавайки се на приложените множество документи от пожаро-техническото досие на фирма „Е.Д.Д.“ ЕООД, ищецът твърди, че през годините фирмата е изпълнявала всички изискуеми от закона нормативни предписания в областта на пожарната безопасност - утвърдени са били различни Инструкции и са издадени множество Заповеди в тази посока от управителя на фирмата, водени са били дневници, издавани са актове, водена е била строга отчетност на пожарогасителите, които са проверявани ежемесечно и също така сервизирани от външна фирма в предвидените за това срокове. От Дневник за контрол на наличието и изправността на носимите и возими пожарогасители на обект се установява, че към момента на застрахователното събитие базата на дружеството е била оборудвана с 15 броя пожарогасители, работещи и проверени за изправност няколко дни по-рано - на 10.06.2015 г. Четири от тези пожарогасители са били в близост до местовъзникването на пожара, но поради естеството на възникването му, не в откритото пространство около извършваните метало-режещи дейности, а вътре в сградата, към момента, когато бил забелязан, пожарът вече и бил в много големи мащаби и са се изисквали спешни евакуационни действия, при което вече било късно за пожарогасители. Към момента на процесното събитие - пожар на 27.06.2015 г., са били изпълнени всички нормативни предписания - издаден е  Акт за огневи работи на временни места, периметърът е обезопасен - около огневите работи нямало хора, както и горими материали, мястото е било наблюдавано от служител на дружеството, както и лицето, извършвало метало-режещите дейности е било правоспособно за този вид дейност. Самата дейност - изрязване на метални тръби, е извършвана на открито, от външна страна на сградата. Сградата е масивна постройка, строена от тухли и конструкция от железо-бетон, без отворени места, врати, прозорци, през които да е могло да прехвръкне искра. Между извършваната дейност и изгорелите опаковки е имало дебела стена. Застрахователното събитие е настъпило абсолютно непредвидимо и има случаен характер. Не са били налице действия/бездействия от страна на служител на застрахования, че да допринесе за възникването на пожара. Ответникът „Д.з.“АД бил поканен да извърши оглед на щетите и съответно да изплати застрахователно обезщетение, във връзка с което в застрахователното дружество е заведена щета.

Ищецът твърди, че в случая е налице реализирал се застрахователен риск „пожар”, по смисъла на полицата, включен в предоставеното застрахователно покритие съгласно полица № 110415000921, за което не са налице предпоставки за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 211 от КЗ /отм./ застрахователят е ограничен в основанията си за отказ. Ето защо, ищецът бил изненадан от отказа на застрахователя да заплати обезщетение за вредите, така както било договорено между страните в сключения валиден застрахователен договор, по който ищецът е изправна страна и заплащал редовно вноските по застрахователната премия. Нещо повече, ищецът е бил застрахован при ответника години наред (респ. е изплатил не малко застрахователни премии), преди да настъпи застрахователното събитие на 27.06.15 г., т.е. между тях съществуват  партньорски взаимоотношения.

С оглед изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответника „Д.З.”АД да му заплати сумата 26 000 лева, представляваща частично обезщетение от общ размер на вредите - 111 313 лева, за вреди на имущество, застраховано с полица № 110415000921, в следствие на застрахователно събитие - пожар, настъпило на 27.06.2015 г., ведно с мораторната лихва в размер на 4 149,56 лева, считано от същата дата до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Моли също ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, включително за платеното адвокатско възнаграждение.

 

С молба от 09.02.2017 г., подадена във връзка с Разпореждане на съда от 21.01.2017 г., ищецът „Е.Д.Д.“ ЕООД уточнява, че унищожените вещи представляват опаковки за млечните продукти, които се произвеждат в млекопреработвателното предприятие на ищеца в гр. Карлово (където е настъпило и събитието - пожар). Под общото наименование „опаковки“ се включват различни видове пластмасови и метални съдове (кутии) с вместимост (за кисело/прясно мляко, сирене и др.), вкл. капачки, фолио и др. за затваряне на продукцията, всичко това разпределено съответно в кашони по видове. За броя, вида и стойността на тези вещи прилага таблица - извлечение от счетоводството на дружеството, от която се установявала единичната себестойност на вещите (разбивка по пера) и калкулираната обща стойност - 67 032,35 лв. С молба от 09.02.2017 г. и във връзка с Разпореждане на съда от 21.01.2017г. В рамките на исковата претенция 26 000 лв., сумата за сградата и сумата за погиналото имущество (вещите посочени в т.2 по-горе) се разпределят както следва:  Исковата претенция за сградата (частичен иск), да се счита предявена за сума в размер на 25 329,68 лева. Исковата претенция за движимите вещи (частичен иск), да се счита предявена за обща сума в размер на 670,32 лева. По отношение на имуществото (движими вещи), стойността на частичния иск за всяка от вещите по пера е изчислена в размер на 1 % от общата стойност на съответния вид унищожена стока. Респективно общият размер на частичният иск - сумата 670,32 лв. е изчислена като 1 % от стойността на погиналите стоки (на обща стойност 67 032,35 лева). Изчислението поотделно на 1% от стойността на всяко едно перо е онагледено в последните две колони на представения списък по чл. 366 от ГПК. По отношение на претендираната законна лихва се уточнява, че  сумата 4 149,56 лв. е изчислена върху главницата 26 000 лв., като в тази връзка е представена разпечатка от изчислението, направено в програмен продукт „Лакорда“. Общата сума на претендирата лихва била сборът от лихвите върху главницата за сградата 25 329,68 лева. е 4 042,56лв., а върху главницата за движимите вещи в общ размер от 670,32 лева - 106,99лв.

 

Ответникът “Д.З.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния представител юрк. А.П., представя на 06.03.2017 г. отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва следните твърдения на ищеца че са страни по посочената в исковата молба застрахователна полица № 110415000921, обективираща договор за имуществена застраховка от типа „Всички рискове на имуществото - индустриален пожар”, със срок на действие от 14.06.2015 г. до 13.05.2016 г; че уговорената по полицата застрахователна премия е платена; че към датата на твърдяното събитие (27.06.2015 г.) въпросната полица е била валидна. По аргумент от нормата на § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. счита, че процесният застрахователен договор се регулира от разпоредбите на част IV от КЗ от 2005 г. (отм.). Ответникът оспорва изцяло исковата претенция против дружеството, като я намира за неоснователна и недоказана по следните съображения: Според ответника настъпилото на 27.06.2015 г. събитие е изключено от покрития по застраховката риск по аргумент от точка 15.1 от специалните условия на застраховката. Според последната, застраховката не покрива вреди, причинени от или вследствие на груба небрежност на застрахования. Тази точка систематично е в раздел V “Общи изключения” от специалните условия. Обстоятелството, че има събитие, което е изключено от покритието по застраховката, и то по общо съгласие на страните, изключва преценката по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.). Такава е допустимо да се прави само при настъпил покрит риск - с оглед свободата на договаряне и по аргумент от чл.186, ал. 5, т. 1 КЗ (отм.), страните постигали съгласие кои са покрити от застрахователния договор рискове и кои са изключени. Когато не е налице покрит риск, задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 211 КЗ (отм.), е неотносима. Поради това, приложението на ограничителния императив на чл. 211 КЗ (отм.) е обусловено от настъпването на застрахователно събитие по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КЗ (отм.), а именно - от настъпването на покрит риск. Въпросът дали и при какви хипотези застрахователят може правомерно да откаже застрахователното плащане, може да се постави само и единствено в случаите на покрит риск. В процесния случай такъв покрит по договора риск не е налице, тъй като по волята на страните има уговорка, че сред изключените рискове са вредите, причинени от или вследствие груба небрежност на застрахования. Горният извод следва несъмнено от буквално изразената воля на страните. Клаузите в раздел V от специалните условия (точки 13, 14, 15 и 16) са ясни и техният смисъл е да се посочат хипотезите, върху които застрахователното покритие не се простира. В подкрепа на горното възражение е влязлото в законна сила решение от 17.03.2016 г. по н.а.х.д. № 117/2016 г. по описа на PC - Карлово, с което В.Л., като изпълнител на процесната огнева работа, е признат за виновен в това, че на 27.06.2015 г. по непредпазливост запалил чужд имот - сграда, представляваща склад за опаковки на ищеца по настоящото дело - престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2, във вр. с ал.1 във вр. чл. 330, ал.1 НК, като от това са последвали значителни имуществени вреди в размер на 73 398.35 лв. На основание чл. 78а, ал. 1 НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание. Посоченото решение има характер на осъдителна присъда, съгласно ТР 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и има последиците на чл. 300 от ГПК. В този случай законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава гражданския съд да се съобрази с фактите, чието осъществяване или неосъществяване е било установено с цитирания съдебен акт. Същият се ползва със силата на пресъдено нещо, като задължителната му сила се отнася до всички елементи на престъпния състав, а когато размерът на вредата е бил елемент от фактическия състав на престъплението (какъвто безспорно е настоящия случай), констатациите относно размера на причинените вреди също са задължителни за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. По отношение на този въпрос е формирана трайна практика на бившия ВС, вкл. и задължителна такава на ВКС. Според ответника грубата небрежност като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа, която и най-небрежният би положил за съответните работи. За наличието й не следва да се доказва субективното отношение на дееца, а тя се извежда от поведението му в конкретната обстановка. Извършителят на увреждането В.Л. е извършил деянието, като не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Същият е извършвал „огнева работа” по смисъла на §1, т. 3 от ДР на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. По възлагане от застрахования е предприел рязане на тръба, без да притежава необходимата за случая правоспособност и в непосредствена близост до стената на сградата, в която влиза отворът на тръбата, без да се увери за липса на горими материали в близост до мястото на огневите работи, както и дали мястото е снабдено с противопожарни средства. Лицето е било длъжно да предвиди, че не борави безопасно при извършване на огневи работи. Последните представляват правнорегламентирана дейност, уредена в горепосочената наредба, като в чл. 77, т.1 от същата изрично се посочва, че „по време на работа изпълнителите на огневи работи не допускат падане на искри, разтопен метал и остатъци от електроди върху горими конструкции и материали“. В случая В.Л. не се е уверил, че в близост до стоманената тръба, която реже, няма леснозапалими материали, нито че мястото не е снабдено с противопожарни средства. Лекомислено е  счел, че не съществува опасност от пожар. Това отклонение от дължимата грижа поражда за него задължението да предвиди и предотврати вредоносния резултат. Грубо е погазил горепосочената регламентация по начин, по който не би действал и най-небрежният изпълнител на огневи работи - да ги извършва в непосредствена близост до леснозапалими материали. Посоченото обосновава извода за наличие на всички белези на грубата небрежност и изключвало определянето на деянието като случайно и непредвидимо. Извършителят на огневите работи не само е можел да предвиди настъпването на последиците, но и трябвало да ги предвиди поради „опита”, който ищецът твърди, че това лице е имало.

            Според ответника на самостоятелно основание настъпилото за ищеца събитие е извън покритието по застраховката (изключен риск) - по аргумент от нормата на точка 13.13 от специалните застрахователни условия. Според последната, застраховката не покрива вреди, причинени от или вследствие липса на квалификация за работа. В конкретната хипотеза огневата работа не е била възложена на правоспособно лице, съгласно чл. 74 от Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Лицето В.Л., като изпълнител на процесната огнева работа, не притежава изискуемата правоспособност по Наредба № 7 от 11.10.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване. Приложеното от ищеца Свидетелство от 17.07.2009 г. за правоспособност на В.Л. не е за такава правоспособност по смисъла на цитираната Наредба № 7/2002 г.

            При условие на евентуалност, ако бъде прието, че е налице покрит по договора за застраховка риск, ответникът счита, че на основание чл. 211, т. 2 във вр. с чл. 207, ал. 2, изр. последно от КЗ (отм.), не дължи исканото застрахователно плащане. Позовава се на т. 58.1 от условията на процесната застраховка, съгласно която застрахованият е длъжен да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, вкл. (т. 58.2) да предприема необходимите мерки за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие. Уговореното между страните е изцяло в синхрон с разпоредбата на чл. 207, ал.1 КЗ (отм.). Ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на тези задължения, то застрахователят се освобождавал от задължение да плати обезщетение, тъй като това изрично е предвидено в договора - т. 63 от специалните му условия. В този смисъл е и чл. 207, ал. 2, изр. последно от КЗ (отм.). В процесния случай застрахованият не е създал необходимата организация за осигуряване на пожарната безопасност, съгласно Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите: мястото на извършване на огневата работа не е било обезопасено, в т.ч. не е било предварително почистено от горими материали (чл. 75 от наредбата); огневата работа не е била възложена на правоспособно лице, каквото е изискването на чл. 74 от Наредбата; работата е започнала без да е извършена проверка от ръководителя на конкретната огнева работа (чл. 73); огневите работи са започнали в нарушение на забраната на чл. 82, т. 6 от наредбата; по време на работите е било допуснато падане на разтопен метал върху горими материали, което е в нарушение на чл. 77 от наредбата. Причината за възникването на пожара е запалването на складираните от застрахования горими материали (кашони, пластмасови опаковки и др.), поради попадане в тях на разтопен метал, отделен при газо-кислородното рязане на преминаващите през стената на сградата на ищеца стоманени тръби. Огнището на пожара е до стената, през която влизат отрязаните тръби. Посоката на разпространение на пожара е била първоначално чрез запалване на съседни горими материали и впоследствие чрез топлопренасяне са се запалили и отдалечените от огнището горими материали, докато пожарът обхванал целия обем на помещението. Така опожаряването на имуществото е следствие от фактическото бездействие на самия застрахован, обективирано в липса на дължимото обезопасяване преди и по време на извършването на процесните огневи работи. Бездействието на застрахования съществено е увеличило риска от настъпването на събитието, като причинната връзка между неизпълненото му задължение по застрахователния договор да предпазва застрахованото имущество от вреди и възникналият пожар е безспорно налице.

            В отговора се поддържа, че с оглед гореизложеното, твърденията на ищеца, че увреждането на застрахованото имущество е настъпило „абсолютно непредвидимо и има случаен характер”, както и за липсата на действия (бездействия) от застрахования от такъв характер, че да са допринесли за пожара, са голословни и не намират опора в доказателствата по делото. В тази връзка се позовава на влязлото в сила решение на наказателния съд, с характер на осъдителна присъда и фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено със съдебния акт. Позоваването от ищцовата страна на съставен Акт за огневи работи на временни места от 27.06.2015 г. и на извадка от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве, в която фигурира лицето В.Л., приложени към исковата молба, са в очевиден противовес на установените в хода на наказателното дело факти (че такива документи не е имало, в т.ч. инструктаж), и на фактите за липса на такива документи, установени от ответното дружество при разглеждането на предявената извънсъдебна претенция. Документите се представят за първи път с исковата молба като заключението, че са съставени впоследствие, единствено и само за целите на настоящото гражданско производство, е логичното и единствено възможното. Дори условно да бъде прието, че въпросните документи са били налични към датата и събитието, това не води до изгоден за ищеца извод, тъй като резултатно-престъпният резултат е следствие от нарушени пожаро-технически норми за безопасност, а не от съблюдаването им.

            Извън горното, исковата претенция е изцяло неоснователна и на друго самостоятелно основание - липса на активна материалноправна легитимация за ищеца поради това, че причинените му имуществени вреди са били възстановени, като наказателният съд е установил този положителен факт - в противен случай е нямало да приложи чл.78а, ал.1 НК. Тъй като имущественото застраховане има обезщетителен характер, то не може да служи за обогатяване на застрахования.

            По отношение размера на търсеното обезщетение, счита, че Решението от 17.03.2016 г. по н.а.х.д. № 117/2016 г. по описа на PC - Карлово има характер на осъдителна присъда, съгласно ТР 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и имало последиците на чл. 300 от ГПК. Същото се ползва със сила на пресъдено нещо, като тази му сила се отнася до всички елементи на престъпния състав, включително до размера на причинените на ищеца вреди, тъй като в този случай размерът на вредата е елемент от фактическия състав на престъплението. Така приетото в решението по наказателното дело стойностно измерение на вредата е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието и самостоятелната му преценка на доказателствата относно този размер е изключена. Съгласно цитираното решение, причинените от пожара щети на ищеца възлизат на 73 398.35 лв., в т.ч. 67 032.35 лв. за унищожените стоково-материални запаси (СМЗ), съхранявани в сградата - Цех за казеин и извара и 6 366 лв. за щетите по самата сграда. Поради това твърдението на ищеца за нанесени от пожара щети над посочените размери е необосновано и недоказано. Съгласно сключената застраховка, всички активи по Приложение № 1 към полицата (част от които е увредената при пожара сграда - цех за казеин и извара), са били застраховани по стойност на придобиване и тя е била приета за възстановителна стойност. Приетата по договора възстановителна стойност на тази сграда е именно посочената и от ищеца стойност от 44 281.21 лв., която се явява и застрахователна сума - лимит на застрахователната отговорност за въпросната сграда. Съгласно чл.208, ал. 3 КЗ (отм.), доколкото имущественото застраховане има обезщетителен характер и не може да служи за обогатяване, обезщетението трябвало да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, която вреда в частта за застрахования цех за казеин и извара възлиза на приетата в наказателното производство стойност от 6 366 лв. Дори условно да бъде прието, че тези вреди надвишават посочения в предходното изречение размер, то търсеният от ищеца такъв (а именно лимитът за сградата от 44 281.21 лв.), не е съобразен с разпоредбите на раздел XII от застрахователните условия и по-конкретно с точки 82 и 83. Застрахователните суми за СМЗ били разпределени по тримесечия, като за периода април - юни, в който настъпила щетата, застрахователната сума е била 7,000,000 лв., като не се оспорва, че загубата на ищеца в частта СМЗ възлиза на 67 032.35 лв.

            На следващо място, видно от самата полица, същата е била сключена при договорено безусловно самоучастие на застрахования в размер на 500 лв. от всяка една вреда. Съгласно чл. 194, ал. 2 във вр. ал. 1 КЗ (отм.) при такова самоучастие застрахованият поема отговорността до определен размер при всяка вреда. Следователно, отговорността на ответното дружество към застрахования е ограничена при така изложеното условие. Обезщетението за унищожените СМЗ следва  да бъде намалено с договореното самоучастие на застрахования. Съответно същото по размер самоучастие следва да бъде приспаднато и в частта за вредите по сградата.

            По отношение претенцията за обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86, ал.1 ЗЗД, в размер на мораторната лихва върху главницата за периода от датата на събитието до датата на завеждането на исковата молба в съда, ответникът излага следните възражения: Предмет на делото е вземане от застрахователно обезщетение по доброволна имуществена застраховка. В тази връзка спорът между страните е за изпълнение на договор между договорно обвързани страни, а не “пряк иск” по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от увреденото лице. Поради изложеното разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД не е приложима за вземане, каквото се явява процесното. Разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) предвижда застрахователят да изплати обезщетението в 15-дневен срок, който тече от представянето на всички необходими и изискани документи. Фактът на своевременното уведомление за настъпилото събитие не е достатъчен, за да породи претенция за обезщетение за забавено изпълнение по чл. 86, ал.1 ЗЗД, защото застрахователят изпада в забава ако в рамките на нормативно установения срок, не е извършил застрахователно плащане по договора за застраховка. Практиката на ВКС (решение № 178/21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 29/07.05.2009 г. по т.д. № 535/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 89/30.06.2010 г. по т.д, № 985/2009 г. на ВКС, I т.о. и други решения), приема, че според разпоредбата на чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразно разпоредбата на чл.84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Приема се, че когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е бил предявен искът. Тъй като законът предвижда определен срок за изплащане на процесното застрахователно обезщетение (чл. 208, ал.1 КЗ, отм.), което се претендира на основание чл. 193, ал. 1 КЗ (отм.), а не като задължение по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), приложение в случая намирали общите разпоредби на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗЗД, според които застрахователят изпадал в забава след изтичането на срока за изпълнение - 15 дни, който започвал да тече от деня. в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3 КЗ (отм.). Поради това ответникът счита, че ищецът неоснователно търси обезщетение за забавено изпълнение от датата на събитието 27.06.2015 г., тъй като към указаната дата ответникът не е бил в забава.

            

           Ищецът  „Е.Д.Д.“ ЕООД, ЕИК *********, с допълнителна искова молба от 27.03.2017 г. допълва исковата си молба, като заявява, че лицето, извършвало метало-режещите работи, е било правоспособно съгласно представено с доказателствата към Исковата молба Свидетелство за правоспособност.

 

Ответникът „Д.З.” АД, ЕИК*********, с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 24.04.2017 г. изразява становище по допълнителната искова молба.

 

С Определение № 2081 от 17.04.2018 г. СГС, ТО, VI-9 състав, по т. д. № 382/2017 г., е ДОПУСНАЛ на основание чл. 214 от ГПК, изменение на предявените искове чрез тяхното увеличение, като исковата претенция за сградата, предявена първоначално като частичен иск за сумата 25 329,68 лв., се увеличава на 44 281,21 лв.; Исковата претенция за движимите вещи, първоначално предявена като частичен иск за сумата 670,32 лв., равни на 1 % от стойността на движимите вещи съобразно Списъка по чл. 366 от ГПК (стр. 188 - 192 от делото), се увеличава на сумата 67 032,70 лв. - цялата стойност на погиналите вещи; искът за присъждане на мораторна лихва от датата на събитието 27.06.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба - 19.01.2017 г. от сумата 4 149,56 лева - на сумата 17 752,78 лева.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съгласно ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА № 110415000921 от 08.06.2015 г., ответникът „Д.З.” АД е застраховал със застраховка „Всички рискове на имуществото“ - „Индустриален пожар“ имущество на „Е.Д.Д.“ ЕООД, с местонахождение в гр. Карлово, бул. „Освобождение“, срещу застрахователна премия от 8 943,72 лева, с включен данък, платима на четири равни вноски. Застрахователната полица е с валидност от 00:00 часа на 14.06.2015 г. до 24:00 часа на 13.05.2016 г. Полицата е надлежно подписана от представители на страните. Представени са Приложения № 1, 2 и 3, съдържащи списък на застрахованото имущество и представляващи неразделна част от полицата.

От Специални условия за застраховка „Всички рискове на имуществото“ на „Д.З.” АД, приети от Съвета на директорите с протокол № 14/02.08.2006 г., допълнени с решение на УС с протокол № 14/21.05.2008 г., се установява, че застрахователят е приел да поеме риска от  настъпване  на  застрахователно  събитие, а при настъпването му - се  е задължил да заплати застрахователно обезщетение. Покритите рискове са изброени в Раздел IV от СУ, като застрахователят обезщетява преките материални вреди на застрахованите имущества, внезапно, случайно и непредвидимо настъпили в резултат на проявлението на посочените рискове, в т.ч. пожар и последиците от гасенето му; мълния; експлозия; сблъскване или падане на летателно тяло, негови части или товар. Не се покриват вреди по изрично изброените изключени рискове в Раздел V и Раздел VI от СУ.

 

            По делото са приложени 4 (четири) броя преводни нареждания, относно извършени плащания от страна на „Е.Д.Д.“ ЕООД, към „Д.З.” АД, във връзка със застрахователна полица № 110415000921, всяко от които е за сумата от 2 235,93 лв.

 

            Съгласно Удостоверение рег. № 413, екз. № 2 от 10.07.2015 г. на РСПБЗН - гр. Карлово, на 27.06.2015 г. е възникнал пожар в склад в Млекопреработвателно предприятие „Е.Д.Д.“ ЕООД, ***. РСПБЗН – Карлово е участвала в пожарогасенето.

 

С Решение № 35 от 17.03.2016 г. Карловският районен съд, втори наказателен състав, по н.а.х.д. № 117/2016 г., е ПРИЗНАЛ обвиняемия В.П.Л., ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.06.2015 г. в гр. Карлово обл. Пловдив по непредпазливост е запалил чужд имот - сграда, представляваща склад за опаковки, собственост на търговско дружество „Е.Д.Д.“ ЕООД-София с ЕИК *********, като от това са последвали значителни вреди в размер на 73 398,35 лева - престъпление по чл. 331 ал.3 предл. 2-ро във вр. с ал.1 във вр. чл.330 ал.1 от НК, като на основание чл. 78 а ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, вносима по сметка на КРС в размер на 1 000 (хиляда) лева.

            Видно от Удостоверение с изх. № на РС-Карлово 2374/06.04.2016 г., н.а.х.д. №117/2016 г. по описа на PC Карлово, II-ри н.с., с обвиняем В.П.Л., ЕГН **********, образувано въз основа на внесено Постановление от Районна прокуратура гр. Карлово по досъдебно производство - сл. дело № 150/2015 г. на Отдел „Следствен” при Окръжна прокуратура – Пловдив, е приключило с влязло в сила на 02.04.2016 г. Решение № 35/17.03.2016 г., по което обвиняемият е признат за виновен и му е наложено административно наказание ГЛОБА.

 

С Писмо с изх. № ********* от 24.06.2016 г., ответникът „Д.З.” АД, е уведомил ищеца „Е.Д.Д.“ ЕООД, че във връзка с негова претенция за нанесени щети от пожар по сграда с инв. Ne 2031.0493, намираща се в град Карлово, бул. „Освобождение" 69, отказва да изплати обезщетение по щета № 250942/29.06.2015 г.

Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Искане за оценка по щета от 29.06.2015 г.; Констативен протокол от оглед по щета № 250942/29.06.2015 г. от 30.06.2015 г.; Експертно пожаротехническо заключение по сл. д. № 150/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Пловдив;  Протокол за оглед на местопроизшествие на РДВР-Пловдив от 28.06.2015 г.; Албум от оглед на местопроизшествие от 28.06.2015 г.; Обяснение от В.Л. от 27.06.2015 г.; Постановление на Районна прокуратура – гр. Карлово от 22.02.2016 г. за предаване на съд на обвиняемия В.Л.; Становище от инж. Божидар Скоклев, относно състоянието на носещата стоманена конструкция на „Цех за извара и казеин-преустроен“ при „Е.Д.Д.“ ЕООД, обект Карлово; Оферти за ремонт на увредена сграда - Млекозавод Карлово - 3 бр.; Работен проект за реконструкция, разширение и модернизация на съществуващ метален склад в цех за казеин и извара“ – млекоцентрала – гр. Карлово; Съдебно-стокова оценъчна експертиза по сл. д. № 150/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Пловдив;; Протокол за съответствие/несъответствие от 31.07.2015 г., вкл. списък на унищожените материали при пожара;

 

 

Приети като доказателство са: Извлечение от книга за амортизации; Инструкции за действия при пожар, утвърдени от „Е.Д.Д.“ ЕООД от 18.12.2014 г. - 4 бр.; Заповеди във връзка с пожарна безопасност, издадени от управителя на „Е.Д.Д.“ ЕООД - 5 бр.; Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (при огневи работи на външни фирми на територията на „Е.Д.Д.“ ЕООД); Акт за извършване на огневи работи на временни места (Приложение № 8 към чл. 68, ал. 1); Свидетелство за правоспособност по заваряване на В.П.Л.; Дневник за контрол на наличието и изправността на носимите и возими пожарогасители на обект: „Е.Д.Д.“ ЕООД, ***; Досие „Пожарогасители“ на фирма „Е.Д.Д.“, гр. Карлово, ул. „Освобождение“ № 69, съдържащо Протоколи от сервизно обслужване и Декларации за съответствие; Опис движими вещи;

 

По делото е приложено в цялост н.а.х.д. № 117/2016 г. по описа на PC – Карлово, ведно със сл. д. № 150/2015 г. по описа на ОСО при ОП-гр. Пловдив.

 

С молба от 13.07.2017 г. ответникът „Д.З.” АД е представил по делото документите по образуваната при него застрахователна преписка № 250942/29.06.2015 г. по извънсъдебната претенция на ищеца, ведно с диск, съдържащ снимков материал.

 

В производството пред настоящата инстанция е допусната съдебно-счетоводна експертиза (с основно и допълнително заключение), която като неоспорена, обективно и компетентно е приета по делото. След запознаване с приложените към делото документи и доказателствен материал, както и с предоставените от „Е.Д.Д.“ ЕООД счетоводни документи, вещото лице е дало заключение, че при извършената проверка на предоставените от „Е.Д.Д.“ ЕООД в гр. Карлово счетоводни регистри, в които са отчитани  приходи по с/ка 501.0.001 „Каса в лева” за периода от 13.06.2015 г до 31.10.2017 г. и приходи по с/ка 503.0.001 „Разплащателни сметки в лева” за периода от 13.06.2015 г до 31.10.2017 г, е констатирано, че няма осчетоводени получени суми по горните сметки на дружеството, както с вносител  В.Л. и с основание „покриване на вреди от пожар на 13.06.2015 г.“, така и от друг вносител с основание „покриване на вреди от пожар на 13.06.2015 г.“, както и да е било извършено закриване на описаните в исковата молба претендирани вреди от процесното събитие (пожар  на 13.06.2015 г). Според експерта общата стойност на увреденото имущество – стоки/материали, намиращи се в изгорелия склад, собственост на „Е.Д.Д.“ ЕООД, гр. Карлово, следствие настъпило застрахователно събитие (пожар  на 13.06.2015 г.), възлиза на 111 313,91 лв., както следва: с/ка 203/1 „Цех за казеин и извара” с цена на придобиване 44 281,21 лв., каквато е и неговата застрахователна стойност и 67 032,70 лв., представляващи счетоводно отразени по с/ка 302 „Материални запаси”, осчетоводени по аналитична подс/ка 302.0.200 „Суровини и материали”.

 

По делото се събраха и гласни доказателства, като в съдебно заседание на 13.12.2017 г., е извършен разпит на свидетели на ответника.

Свидетелят В.П.Л., твърди, че го е потърсил г-н М.- управител на пункт за изкупуване на метали и е поискал от него да отиде в „Е.Д.Д.” в гр. Карлово да демонтира тръба, която пречела на строителни работници, извършващи ремонт. Г.М.го изпратил с инструмент „резак“, кислородна бутилка и газова бутилка с цел да пререже тръбата по газокислороден начин, вкл. му предоставил негов бус. Отишъл на портала и там го посрещнала охраната. Казал, че го изпращат от фирмата за скрап и попитал кой отговаря за обекта, където трябва да се отстрани тръбата. Изпратили го  при г-н Н., който му показал тръбата и му казал да я отстрани. Тръбата минавала над пътя  и някога е била връзка между два цеха. Цеховете представлявали масивни постройки, близо 4-5 метра високи, а може и повече. Наложило се да го вдигнат с мотокар на фирмата, за да може да достигне тръбата, която влизала в сградата. Имало още много общи работници, строителни работници и техни коли, инструменти, коли, които помолил да се отстранят на безопасно място, за да не пострада някой. Говори за материалите, които били под тръбата. Свидетелят започнал да реже, като първо отвил крана на самия резак, за да може да излезе огънче и да прорязва тръбата. Преди да започне да реже, не е влизал в складовете. Никой не го е предупреждавал, че вътре в склада има лесно запалими материали. Не му е провеждан инструктаж преди да започне рязането. За това, че има пожар разбрал, когато паднало едно от стъклата на сградата. Огънят бил вътре в склада. Горяло всичко, вкл. и таванът. След въпросното събитие бил помолен от г-н М.да отиде в предприятието и там са били събрали много хора, сред които и управителят на „Е.Д.Д.“ ЕООД ”-  г-н З.. Свидетелят познавал само него, а другите хора му били непознати. Г-нЗ. му казал да подпише някакъв документ, за да може актът за огневи работи да бъде законен. Свидетелят заявява, че отказал да го подпише и си тръгнал. Отказал, защото ако подпише акта значи, признава, че е извършил нарушение и това не го защитава при трудова злополука. Свидетелят твърди, че има свидетелство за правоспособност за заваряване, не е бил служител в дружеството „Е.Д.Д.“ ЕООД по трудов договор. Огневите работи са били изцяло върху външната тръба. Не е питал никого дали е имало нещо в склада. Попитал първо за електротехник, защото видял, че има електрически кабел, за да не стане късо съединение. Те повикали електротехник да провери и след известно време електротехникът казал, че няма електричество, но не знае къде точно е проверявал, за да каже това. След пожара първата му реакция била да обезопаси газокислородната горелка, защото може да изгори себе си, може да изгори и някой друг. Свалил маркучите, пуснал ги надолу и г-н Н. го свалил с мотокара и той скочил настрани с газовата бутилка с маркучите. След като слязъл забелязал, че от другия цех изтичали  един – двама човека с бели престилки, с мантии, с шапчици. Те носели пожарогасители. Излезли и други хора. Имало и строителни работници наоколо. Пожарът се е развил за времето, необходимо за отрязване на 2 тръби - 10 - 15 минути за едната тръба, най-много за 20 минути. Когато забелязал пожара, нямало как да бъде изгасен от хора. Целият цех горял -  покрив, изолацията. Свидетелят бил признат за виновен в наказателното производство, като не е заплащал никакви щети на ищцовото дружество. ГосподинЗ. декларирал, че всичко е изплатено.

Свидетелят Н.Й.Т. твърди, че работи в „Е.Д.Д.“ ЕООД в Карлово на трудов договор. Преди 2 години в предприятието в гр. Карлово имало пожар. Било лято, към обяд.Извикал го г-нЗ., който е директор, и му казал, че иска да се реже едно желязо, което е отвън, което пречи за камионите. Свидетелят позвънил на фирмата, която взима скрап и помолил да му изпратят подходящ човек. В съботата, когато се уговорили с фирмата за скрап, дошъл един човек –В., с бус, с уредбите за рязането. Свидетелят разговарял с него и му казал къде иска да се реже. Осигурил мотокар, за да го вдигне на необходимата височина. Под тръбата всичко било разчистено от горими материали. Имало осигурени пожарогасители - 2 броя - големи. Наблизо имало и пожарен кран с маркуч, дори и чешма с маркуч на около 5 метра. Пожарът е възникнал в склада, който бил заключен и с тъмни прозорци. В склада, който изгорял имало материали за опаковки. Преди да започне В.Л.  да реже тръбата, не го е предупреждавал, че има лесно запалими материали в склада. Свидетелят не знае дали тръбата е влизала вътре или само е допирала до сградата. Тази сграда, в която възникнал пожарът е масивна постройка с тухли. Стената е дебела по-малко от метър. Нямало врати и прозорци, които да са отворени. Всички прозорци били затворени. По негова преценка много бързо се развил пожарът. В. не му е задал въпрос какво има в тази сграда и какво има вътре. Преди събитието не помни да се е подписвал върху някакви документи. След пожара подписвали в полицията, където ги разпитвали - само там се и подписвал. К.Г. е лицето, което във фирмата отговаря за противопожарната дейност.

Свидетелят кредитира показанията на двамата свидетели като непосредствени и свързани с процесното събитие, като отчита заинтересоваността и на двамата и намира, че следва да ги обсъжда при съобразяване и съотнасяне към всички събрани по делото доказателства, особено в онези им части, в които се констатира някаква разлика с дадени показания при предварителното следствие. 

 

Извършена от Съда е служебна констатация по представеното Свидетелство за правоспособност по заваряване и е констатирал, че същото е с peг. № 12057 от 07.07.2009 г. Издадено е на името на В.П.Л. ***, от център за професионално обучение „М.” ЕАД, положен изпит по практика за газокислородно рязане код 81. Посочено е, че е издържал изпит по теория „заваръчен процес”, както и че с Протокол № G 167-07 от 12.06.2009 г. е придобил правоспособност „заварчик - резач на метали”. Поставен е подпис на директор „Д”, както и печати на същия Център за професионално обучение. Изложеното е направено по служебна констатация от свидетелството за правоспособност на стр. 2 и стр. 3. До края на книжката, която е от 28 страници, не е констатирано да са налице други отбелязвания.

 

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена се възприема изцяло от съда. Въз основа на приложения по делото доказателствен материал, вещото лице е дало заключение, ме общата стойност за възстановяване на процесния цех към датата на застрахователното събитие – 27.06.2015 г., е кръгло 152 945 лв.

 

По делото е приета съдебно – графологична експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена се възприема изцяло от съда. Вещото лице е установило, че подписът в позиция „3” на първия лист на представената Книга за инструктаж - начален инструктаж - при огнени работи на външни фирми на територията „Е.Д.Д.” ЕООД, е негоден за провеждане на идентификационно графическо изследване с цел установяване дали е положен или не от В.П.Л.. Транскрипцията на същия е с „влошено” качество на изображението, получило се в резултат на наслагване, с различаващи се по оптични свойства химикални пасти, на щрихи в състава на транскрипцията на подписа. Това не позволява на графическото изследване да проследи с достатъчна сигурност /надеждност/ основните частни графически признаци на почерка, с който е положен подписа, касаещи формата, посоката, видът на връзката, последователността и координацията на движенията при изписване и свързване елементите от транскрипцията му. Установено в резулат на проверката е, че Подписът за „В.Л.” в представения Акт за извършване на огневи работи, вероятно е изпълнен от В.П.Л.;  Трите подписа за „Н.Т.” в представения Акт за извършване на огневи работи, са изпълнени от Н.Й.Т.; Подписът за „К.Г.” в представения Акт за извършване на огневи работи, е изпълнен от К.И.Г..

 

По делото е допусната и съдебна-пожаротехническа експертиза, изцяло оспорена от ищеца, като е допусната тройна пожаротехническа експертиза. Въз основа на приложения по делото доказателствен материал и след направени справки с действащата в момента законова уредба, регламентираща изискванията на ПБ при експлоатация на обектите и в различни справочни източници, вещото лице от единичната експертиза е дало заключение, че от предоставените материали не може да се направи извод, че в сградите на предприятието в Карлово са се намирали достатъчно на брой и по вид пожарогасители. Контролът на пожарогасителите се извършва в изпълнение на Чл. 21 от „Наредба № 8121з-647 за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“. В материалите, намиращи се в кориците на делото, от л. 158 до л. 173, са представени протоколи от специализирана фирма за приемане и предаване на различни бройки и видове пожарогасители, които са били подложени на някакво техническо обслужване, отбелязано в графа „КТО“ (ТД № 392/17 г., л. 158, л. 160, л. 169, л. 171). Броят на пожарогасителите и техният вид в тези протоколи е различен. Никъде в материалите по делото няма представени инструкции за експлоатация от производителя на различните видове пожарогасители. Имайки предвид, че общият брой и видовете пожарогасители, необходими за защита на всички сгради и съоръжения в обекта не е известен и не е посочен в материалите по делото, не може и да бъде определен от представените материали, не може да се твърди еднозначно, че всички поставени на дежурство пожарогасители са били редовно обслужвани, съгласно изискванията на Чл. 21 (3) и (4) от Наредба № 8121з-647. Рязането на тръбите е било извършвано непосредствено до стената на склада от външната страна на височина около 3,5 - 4 метра. Изхождайки от показания, събрани в хода на досъдебното произдство, под съмнение според експерта е поставено наличието на Акт за извършване на огневи работи към момента на рязането на тръбите.; Прието е, че  Актът издаден от К.И.Г.,  при определено да отговаря за реда за извършване на огневи работи със Заповед ПБ-1/№ 088 от 18.12.2014 г. лице - П.З. - всъщност е издаден от лице, което не е оторизирано да извършва такава дейност и е невалиден. Записано е да бъдат осигурени 2 бр. пожарогасители, като не е определен вида на тези пожарогасители и тяхната вместимост. В Акта не са конкретизирани изискванията за осигуряване на ПБ по време на работа.Експертът е направил извод, че предвидените мерки в Акта дейности от гледна точка на предохранителните мерки и безопасност не са били адекватни за случая и не са гарантирали пожарната безопасност. Местоположението на огнището на пожара е вътре в склада до стената в зоната, където тръбите влизат в обема на помещението. Радиусът, в който трябва да бъде почистено от горими вещества материали при извършване на огневи работи зависи от вида на огневата работа, от височината, на която ще се извършва огневата работа и е определен в Приложение №11 към чл. 75, ал. 1 от Наредба № 8121з-647. В процесния случай височината, на която са извършвани огневите работи е определена като 4 - 5 м. В Приложение № 11 е посочено, че при такава височина над терена радиусът на зоната е 11 м. Според вещото лице, в предоставените материали няма информация в какъв периметър е било извършено такова „почистване“. Освен това, на сн. № 6 в Албума от огледа на местопроизшествието, който е бил проведен на следващия ден, се вижда, че непосредствено под мястото на огневата работа и в радиус от 11 м е имало, включително и по време на огледа на другия ден, разхвърляни горими материали: дъски, хартии, дървено пале с нещо наподобяващо найлон върху него, пластмасови бутилки, парцали. От приведената в анализа си теория и примери вещото лице сочи, че при газово-кислородно рязане е възможно по тръбата да преминат стопилки шлака и метал и да попаднат вътре в сградата. Във връзка с изнесените в заключението данни за пожароопасните свойства на велпапето, полиетилена и дървените палети, ескперта сочи, че температурата на разтопения метал или шлака (700 - 900 °С) е много по-висока от температурата на възпламеняване на тези материали, което потвърждава механизма на тяхното запалване. Пожарът се е развил за време от 20 минути. След 20 минутно свободно развитие на горенето и разпространението му на голяма площ, използването на пожарогасители (ако ги е имало и не са били някъде наблизо) няма да бъде ефективно, поради ограниченото количество гасително вещество и ограничената ефективна далекобойност на струята. За различните строителни конструкции границите на огнеустойчивост са дадени в Приложение № 5, към чл. 10,ал. 4 от Наредба № 1з-1971. За тухлените стени границата на огнеустойчивост зависи от вида на тухлите, от начина на изпълнение на стената и от нейна дебелина. В процесния случай няма информация за начина на изпълнение на стената и най-вече за нейната дебелина. Изискванията кога една стена трябва да изпълнява роля на брандмауер и как трябва да бъде изпълнена са регламентирани в Глава пета, Раздел II Брандмауери на Наредба № 1з-1971. В процесния случай не може да се допусне, че стената, намираща се между огневите работи и стоката играе роля на предпазна стена, нито пък изпълнява „брандмауерна защита“, тъй като не отговаря на изискванията за това посочени в съответния нормативен документ. Технически обоснованата причина за възникване на процесния пожар е попадане на стопилка от метал и шлака нагрети до температура 700 - 900 °С през тръбите в обема на склада върху съхраняваните в него горими опаковки за готовата продукция. Според експерта, най-общо са нарушени изискванията на Наредба № 8121з-647 за правила и норми за ПБ при експлоатация на обектите, като основните нарушения се свеждат до: Мястото на огневата работа не е оборудвано с необходимите противопожарни уреди. Същите противопожарни уреди са били някъде в околното пространство, в близост до местовъзникването на пожара. Не са предприети мерки за гарантиране на ПБ вътре в склада, не е предупреден заварчика, складът не е обозначен съгласно изискванията на Приложение № 6 към чл. 24 от Наредба № 81213-647. Въпреки, че складът е бил отключен не само не е разчистено пространството около тръбите вътре, но дори не е предвидено и не е организирано и наблюдение вътре, независимо че се знае какво се съхранява в него. Не са предприети и незабавни мерки за гасене.

 

Вещите лица от Тройната съдебна-пожаротехническа експертиза, след запознаване с представените по делото писмени доказателства и след извършен оглед, са дали следното заключение: Поради отсъствие на данни в материалите по делото, относно вътрешната планировка и вида и площите на всички помещения и сгради в предприятието, е изискана информация от началника на РСПБЗН-Карлово, относно проверките на обекта преди пожара. Съгласно получено писмо peг. № 89/05.02.2019 г. през годините в предприятие са извършвани ежегодни контролни проверки, при което са издавани задължителни предписания, свързани с оборудването, дооборудването или проверка на уредите за първоначално пожарогасене, които подробно са описани в писмото. И в трите точки заключението е, че мероприятията „са изпълнени в указания срок“.  Посочено в изследването е, че видът и броят на пожарогасителите, с които трябва да бъдат оборудвани обектите по време на тяхната експлоатация се определя от приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от „Наредба 1з-1971 за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар“. С приложението се определят пожаро-техническите средства за първоначално гасене на пожари в помещения, съоръжения и инсталации, в това число свободни дворни площи. Видът на пожарогасителите се определя в зависимост от функционалната пожарна опасност на помещенията, съоръженията, инсталациите и свободни дворни площи. Броят на пожарогасителите се определя за всеки конкретен случай. Предвид предоставеното писмо, експертите са заключили, че всички предписания на РСПБЗН-Карлово са били изпълнявани в срок, съответно в предприятието е било оборудвано с изискващите се, съгласно нормативната уредба, ръчни уреди за първоначално пожарогасене.  Направен е извод че в сградите на предприятието в Карлово са се намирали достатъчно на брой пожарогасители. Техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на ПП уреди са извършвани съгласно нормативните изисквания от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на ЗМВР и удостоверявани с протокол съгласно Наредбата по чл. 129, ал. 9 от ЗМВР. Рязането на тръбите на 27.06.2015 г. се е извършвало на открито, извън склада с опаковки. Предвидените в Акта дейности от гледна точка на предохранителните мерки и безопасност са били адекватни за случая. Местовъзникването на пожара е вътре в склада. Не е имало запалими материали на открито, в двора, т.е. в периметъра, където може да хвръкне искра. До 11 метра е възможно да хвръкне искра при такова рязане. Ескпертите сочат, че е възможно при такъв тип рязане да се разтопи метал и да потече по тръбата навътре в сградата и този разтопен метал, проникнал вътре в склада и попадайки върху горимите опаковки да предизвика възникването на пожар. Вещите лица намират, че това е механизмът за възникване на процесния пожар. Пожарът свободно се е развивал над 10 минути, съгласно материалите по делото (свидетелските показания) около 20 минути. Предвид мащаба на пожара, когато е бил открит, не е могло същият да бъде овладян от лица-непрофесионалисти (служители на фирмата), разполагащи с подръчната им (непрофесионална) техника, а именно пожарогасители, независимо от вида им. Няма нормативно регламентирана разлика по отношение осигуряването на ПБ при извършване на огневи работи на временни и постоянни места. Изискванията са идентични, еднакви. Съгласно Наредба № 1з-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, строителните конструкции се характеризират е граница на огнеустойчивост. За различните строителни конструкции границите на огнеустойчивост са дадени в Приложение № 5, към чл. 10, ал. 4 от Наредба № 1 з-1971. За тухлените стени границата на огнеустойчивост зависи от вида на тухлите, от начина на изпълнение на стената и от нейната дебелина. В процесния случай няма информация за начина на изпълнение на стената и най-вече за нейната дебелина. Изискванията кога една стена трябва да изпълнява роля на брандмауер и как трябва да бъде изпълнена са регламентирани в Глава пета, Раздел II „Брандмауери” от Наредба № 13-1971. В случая не може да се даде еднозначен и категоричен отговор на поставения въпрос, поради липса на информация за вида и дебелината на въпросната стена, както и за уплътняването около тръбите и вида на остъклението. При извършения оглед е констатирано, че местопроизшествието не е запазено и е извършен пълен ремонт на склада. Към настоящия момент стената е плътна. От техническа гледна точка, небрежност при извършване на огневи работи, от страна на извършителя на огневите работи, е причината за възникване на пожара. Пожарът е причинен вследствие непредпазливо боравене с открит пламък (огън). Прието е, че от отговорника по ПБ е извършено следното - Изготвен е Акт за извършване на огневи работи на временни места на 26.06.2015 г. в 16 часа и 30 минути. Валидност на Акта: от 10 часа и 30 минути на 27.06.2015 г. до 16.00 часа на 29.06.2015 г. В акта са определени: Изпълнител - В.П.Л. и ръководител на огневата работа - Н.Й.Т.. Мероприятия, които следва да бъдат извършени, за осигуряване на ПБ: „Районът на работа да се почисти от горими материали.“; „Осигуряване на пожарогасители - 2 бр.“; „Спазване на изискванията на Наредбата.”; „Наблюдаване на района 2 часа след работа“- лице за наблюдение - Н.Й.Т.. Като допълнително мероприятие е: „осигуряване на маркуч с течаща вода от намиращата се наблизо чешма.” „Издал Акта: К.И.Г.“. Прието е още, че мястото за извършване на огневата работа е било пожарообезопасено в радиус 12 метра с каквито размери е площадката, като кота терен е негоримо асфалтово покритие, при необходим радиус 11 метра за извършване на огнева работа на височина от 4,00 до 6,00 метра, съгласно приложение № 11 към чл. 75, ал. 1 от Наредбата. Изпълнителят В.П.Л. притежава необходимия документ за правоспособност, съгласно Наредба № 7/2002 г. на Министерството на образованието и науката за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване.  От материалите по делото и свидетелските показания, експертите са направили изводи, че е изготвена нормативно изискващата се документация за осигуряване на ПБ при извършване на огневите работи. Районът на работа в радиус от 11 метра е почистен от горими отпадъци до кота негорим терен. Осигурени са два броя пожарогасители: 1 брой прахов пожарогасител - 12 кг клас ABC, 1 брой пожарогасител на водна основа с вместимост 9 литра за пожари клас В на самата площадка. Изпълнено е 1 брой допълнително мероприятие. Изпълнени са всички предписани в Акта мероприятия по пожарообезопасяване на огневата работа, които покриват и изпълняват нормативните изискванията на Наредбата за извършване на огнева работа на открито, от външната страна на процесния склад. Не е осигурено 1 брой ПП одеяло с размери 1,5х1,5м - тежък тип, съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба 1з-1971 за строително- технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, при пожарообезопасяването на огневата работа от външната страна на склада.

 

В съдебно заседание на 13.03.2019 г., е извършен разпит на свидетел на ответника. В показанията си Свидетелят Д. А. С. твърди, че познава Х.Л.И., който тогава му е бил началник в консултантска фирма, която се занимава със застрахователни събития. Застрахователите ги наемат, за да отидат и да направят оглед и в последствие изготвят комплексен доклад за всяка една щета. Помни, че са ходили в гр. Карлово. Мисли, че било опожарено някакво хале. Не си спомня къде е било огнището на пожара - вътре или отвън на халето. Спомня си, че имало тръби, но не помни къде са минавали. Вътре в халето имало някакви кашони, но не си спомня извън халето да е имало нещо. На място винаги са изисквали редица документи по всяка една щета, но какво точно и кога е било представено по конкретната щета, не може да каже. Не може да си спомни нищо за конкретното събитие и конкретните документи. По принцип мисли, че договорът бил в рамките на 24 часа. Те се опитвали следващия или най-късно, ако обстоятелствата позволяват, в рамките на два дни да са на оглед. Свидетелят не знае кога застрахователят е бил уведомен, че има щета по тяхна полица, нито знае кога застрахователят е казал на И.. Издаването на доклад след всяка една щета зависи от това колко бързо след като те започнат да работят щетата им бъдат представени необходимите документи по случая. В случая забавяне може да е имало, защото там предприятието не им е представило документи, на базата на които те да работят. Предполага, че документите са били представени по-късно и затова докладът е издаден по-късно. Той е магистър строителен инженер. Не е завършил пожарна безопасност. Извършвал инспекция във връзка с всякакви застрахователни събития, като когато те не са били в тяхната компетенция, са съгласували с вещи лица. Не знае дали е имало сключен договор между „Дженерали” и аварийния комисар. Това е работа на г-н И. и той не може да каже.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявеният иск намира основание в разпоредбата на чл.208 от КЗ /отм./ вр. пар.22 от ПЗР на КЗ, с оглед момента на настъпване на събитието - 27.06.2015 г. След направеното изменение, чрез увеличение на претенцията - предмет на исковата претенция е главница в общ размер на 111 313,91 лева, представляваща дължимото на увреденото лице застрахователно обезщетение, както и лихвата за забавено плащане върху същата, в това число – мораторна лихва в размер на 17 752,78 лева. за периода от 27.06.2015 г.  до датата на подаване на исковата молба.

            С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните. Типични са вида договор за изначално установение Общи условия от застрахователя, съответно – създадените специални такива, които при доказателства за писменото им приемане – имат обвързваща сила за застрахования, като при несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора /чл. 186, ал. 1 КЗ отм./.

            Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият, в законния или в уговорения с общите/ съответно специалните условия на договора срок, е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

            За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, т.е.  да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.

Страните не спорят, поради което и с Определение от 22.06.2017 г. СГС, ТО, VI-9 състав, е обявил за безспорно и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът и ответникът са страни по посочената в исковата молба застрахователна полица  № 110415000921, обективираща договор за имуществена застраховка от типа „Всички рискове на имуществото - индустриален пожар”, със срок на действие от 14.06.2015 г. до 13.05.2016 г; че уговорената по полицата застрахователна премия е платена; както и че към датата на твърдяното събитие (27.06.2015 г.) застрахователната  полица е валидна и обвързва страните.

Спорни, с оглед релевираните от ответната страна правоизключващи възражения, са наличието на покрит риск, като са наведени и твърдения за съществуване на предпоставки за освобождаване от отговорност в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ . Оспорени са размера на претендираното обезщетение, както и предявената в условията на евентуаност  акцесорната претенция.

Застрахователният договор е формален, двустранен, консенсуален и възмезден. Сключването на застрахователния договор се подчинява на общите разпоредби за сключване на договорите – чл.13 и чл.14 ЗЗД. Това което отличава застрахователния договор от другите договори е неговата двуфазност. Инициативата за сключване на договора е на застрахования, а застрахователят отправя оферта - покана, в която застрахователят поставя писмено въпроси на кандидата за застраховане, на които той трябва да даде отговор. На базата дадените от кандидата за сключване на договора отговори за обстоятелствата имащи съществено значение за естеството и размера на риска, застрахователят преценява дали да сключи договора. Писменото предложение и писмените отговори стават по силата на чл.184, ал.2 КЗ (отм.) неразделна част от договора за застраховка. Постигнатото съгласие за сключване на застрахователния договор намира израз в издаването на застрахователна полица или друг документ (чл.184, ал.1 КЗ - отм.). Писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор и е доказателство за волеизявлението на страните по договора.

Съществен елемент от застрахователното правоотношение е застрахователният риск. Последният, според приетото в правната теория и съдебна практика, е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. Затова законът – чл.188 КЗ/отм./, задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на риска. С оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите/съответно - специалните условия на застрахователя, обвързват с клаузите си застрахования, законът поставя изисквания към съдържанието на общите/съответно специалните условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените рискове; условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното правоотношение. При несъгласие на застрахования с Общите/съответно - специалните условия на съответния застраховател в частта относно клаузите за изключени рискове, застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на отделни клаузи от общите/съответно специалните условия, трябва да бъде изрично заявено от кандидата за застраховане, в противен случай той е обвързан от тях, по силата на чл.186, ал.1, изр. първо КЗ, ако с подписа си е удостоверил, че ги приема.

Когато в Общите, по аналогия и в специалните условия, страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл.211 от КЗ (отм.) не намира приложение при уреждане, тъй като се касае за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните.

В конретния случай  по силата на  ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА № 110415000921 от 08.06.2015 г.,  ответникът „Д.З.” АД е застраховал със застраховка „Всички рискове на имуществото“ - „Индустриален пожар“ имущество на „Е.Д.Д.“ ЕООД, с местонахождение в гр. Карлово, бул. „Освобождение“, индивидуализирано съгласно списъци - Приложения № 1, 2 и 3 и представляващи неразделна част от полицата. Договорът е сключен съгласно Специални условия за застраховка „Всички рискове на имуществото“ на ответника. По смисъла на т. 4.19 от СУ– застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по договора за застраховка в периода на застрахователното покритие. Покрит риск  е застрахователният риск, посочен в раздел ІV. Покрити рискове и/или друг застрахователен риск, конкретно поет от застрахователя по застрахователния договор /т. 4.18 СУ/. Видно от текста на т.9.1. от раздел ІV на СУ, в обхвата на покритите рискове попада – „пожар, включително последиците от гасенето на пожара; мълния, експлозия, сблъскване или падане на летателно тяло, негови части или товар. Под „пожар“ са разбира поява на огън, който образува пламък или жарава, възникнал на несъобразено за целта огнище, или излязъл от него и в състояние да се разпространява със собствена енергия (т.4.1 от раздел ІІ – Определения на СУ).

В производството, ответното дружество мотивира отказа си за плащане на исковата претенция с твърдения за липса на покрит риск, изхождайки изключенията, уредени с т.13 от Специалните условия по застраховка „Всички рискове на имущество” към застрахователна полица № 110415000921/14.06.2015 г., и по-конкретно - застраховката не покрива вреди от или следствие на: по т. 13.13 от СУ - липса на квалификация за работа със съответния вид имущество; по т. 15.1. от СУ - застрахователното събитие е предизвикано при груба небрежност на застрахования, третото ползващо лице - техен представител или служител; т. 17.28.4. от СУ - причинени при извършване на ремонтни работи на застрахования обект.

Видно от приложеното по делото и влязло в законна сила Решение № 35 от 17.03.2016 г.,  Карловският районен съд, втори наказателен състав, по н.а.х.д. № 117/2016 г., е признал В.П.Л., за виновен в това, че на 27.06.2015 г. в гр. Карлово обл. Пловдив по непредпазливост е запалил чужд имот - сграда, представляваща склад за опаковки, собственост на търговско дружество „Е.Д.Д.“ ЕООД-София с ЕИК *********, като от това са последвали значителни вреди в размер на 73 398,35 лева - престъпление по чл. 331 ал.3 предл. 2-ро във вр. с ал.1 във вр. чл.330 ал.1 от НК, като на основание чл. 78 А ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в полза на държавата. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна и обвързва гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това - дали е извършено деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, както и за установеният в наказателното производство размер на причинените от престъпното деяние вреди, ако са елемент от фактическия състав на престъплението – (в този смисъл е  формираната трайна съдебна практика – напр. Решение № 135 от 13.10.2014 г. по търг.д. № 3945/2013 г., I Т.О. ВКС, Решение № 25 от 17.03.2011 г. по търг.д.№ 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ Т.О., Решение № 22 от 05.05.2011 г. по търг.д. № 368/2010 г. на І Т.О. на ВКС).   Аналогично е и разрешението на въпроса относно задължителната сила на влязлото в сила решение по чл. 78а НК. В този смисъл, с т. 15 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. С решението по чл. 78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – а именно: за дееца, деянието, противоправността му и за вината; като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. В този смисъл са и Решение № 14/04.05.2011 г. по гр. дело № 1493/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и Решение № 75 от 12.05.2014 г. по гр. д. № 733/2012 г.  

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция като прецени обстоятелствата, относими към деянието, дееца, както и формата на вината, момента на събитието, приема за установено, че увреждането на имуществото на застрахованото лице е извършено от В.П.Л. - лице, което обаче се явява трето за застрахователното правоотношение. Видно от текста на т.13.13 от СУ, същата дава ясна конкретизация относно дееца на събитието, представляващо изключен риск. Очевидно е, че се има предвид застрахованият, третото ползващо лице, техен представител или служител, а не кое да е трето за застрахователния договор лице. Горното следва от обвързващата сила на договора, чието допълнение са СУ. Интерпретация на клаузата на 13.13 от ОУ, в смисъл, че същата  се отнася за всички случаи на настъпили вреди, без оглед личността на дееца, не би съответствала на целта на застрахователното правоотношение. Причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице, чуждо на застрахователното правоотношение, какъвто е в процесният случай, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване, съответно за отказ на застрахователя за изпълни задължението си по договора. Същевременно, от представените в настоящото производство доказателства и извършената от съда служебна констатация, се опровергава твърдението на ответника за липса на квалификация/правоспособност на лицето, извършило дейността, от която са възникнали неблагоприятните правни последици. Освен това възложените на изпълнителя действия не са реализирани пряко върху обекта на застраховката (склад и намиращите се в същия материали). Поради това не може да се приеме, че е налице хипотезата на изключен риск по т.17.28.4. и не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 13 от СУ, в хипотезите, застъпени като защитна позиция на ответното дружество.

 

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че на 27.06.2015г., т.е. в рамките на застрахователния период, в обект, попадащ в обхата на застрахователната закрила, е възникнал пожар. Няма спор, че застрахователят е бил уведомен своевременно за настъпване на събитието. Видно от материалите по делото, за установяване на вредите е извършен съвместен със застрахован и застраховател оглед, резултатите са обобщени и обективирани в изготвен - Констативен протокол и Опис на увреденото имущество. По случая е била образувана щета № № 250942/29.06.2015 г., по която впоследствие е бил постановен отказ за плащане на застрахователно обезщетение.

Законът предвижда редица императивни правила, с които договорът за застраховка и Общите, съответно - специалните условия на застрахователя, следва да са съобразени, като в противен случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона, регламентиращи правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Според чл. 211 (отм.) от КЗ, застрахователят може да откаже да плати когато: застрахованият или трето ползващо се лице умишлено е причинил застрахователното събитие; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; в други случаи, предвидени със закон.

            Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по чл.211 от КЗ (отм.) е предвиден само като правна възможност, но не и безусловно. Застрахователят не може да откаже да изпълни задължението си по чл.193 ал.1 във вр. с чл.208 ал.1 от КЗ, ако поведението на застрахования не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им – (в този смисъл е  Решение №173/22.11.2013 г. на ВКС по т. д. №727/2012г., II Т.О., ТК).

            В допълнение на горното и с цел изясняване на отделните хипотези и възможности упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване на застрахователното следва да се има предвид и че не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Необходимо е още да не е изпълнено задължение, което е предвидено в закона или договора и което е значително с оглед интереса на застрахователя. Става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите, визирани в чл.211, т.2 КЗ/отм./ застрахованият не изпълнява задължения предвидени в закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие. При този фактически състав застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение - Решение № 102/02.10.2012г. по т.д. № 615/2011г. ІІ т.о. ВКС.

В конкретния случай, страните – в т.63 от СУ към застрахователния договор, са приели, че ако застрахованият не изпълни задълженията си по точки 58.1 до 58.6, застрахователят има право да прекрати договора за застраховка, а когато неизпълнението на задълженията на застрахования е допринесло за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредите - да откаже изплащането или да намали размера на застрахователното обезщетение, съобразно на увеличението на риска и/или размера на вредите, последвало неизпълнението на задълженията от страна на застрахования. В настоящото производство ответното дружество мотивира отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение като се позовава на твърдения за неизпълнение на следните, изрично предвидени в текста на т.58 от СУ задължения на застрахования, а именно: т.58.1 – да пази и да ползва застрахованото имущество с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние, както и да предприема всички и обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди; т.58.2. - да спазва технологичните и производствените правила и норми на безопасност, както и да изпълнява предписанията на противопожарни и други органи, относно съхранението и поддържането на застрахованото имущество и да предприема всички необходими мерки за предотвратяване настъпването на застрахователно събитие.

Съобразно посоченото по-горе Решение по реда на чл. 78а от НК (влязло в сила) изпълнителното деяние на престъплението палеж се изразява в запалването на предмета на престъплението, като резултатът настъпва при тази фаза на горенето, при което имуществото гори самостоятелно със собствен огън. В случая, противоправното действие лицето В.Л., е осъществено чрез запалване на сградата и имуществото в нея, вследствие извършваното от него газо-кислородно рязане на преминаващи през стената на сградата стоманени тръби в непосредствена близост до стената на сградата и съответно - на съхраняваното в нея имущество. От субективна страна, деецът е извършил деянието непредпазливо, като  не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същият е извършвал огнева работа, чиято легална дефиниция е в параграф 1 т. 3 от действащата към момента на деянието Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и сред която спадат  дейности, свързани със заваряване, наваряване, запояване и рязане на метали и техните сплави при използване на заваръчни уредби. Нарушението от страна на дееца обхваща конкретно разпоредбата на чл. 77, т.1 от цитираната Наредба.

По делото няма спор, а и от експертните пожаро-технически заключения се установява, че огневите дейности са извършвани на открито, докато местовъзникването на пожара е вътре в склад на сграда, находяща се в предприятието на ищцовото дружество. Единодушни, с оглед доказателствения материал, са анализите на всички експерти, че пожарът свободно се е развивал около 20 минути. Не се наблюдава противоречие в изводите, относно механизма на деянието – а именно, че при такъв тип рязане е възможно да се разтопи метал и да потече по тръбата навътре в сградата и този разтопен метал, проникнал вътре в склада и попадайки върху горимите опаковки, предизвиква възникването на пожар.

Според единичната пожаротехническа експертиза, в процесния случай не може да се допусне, че стената на сградата, намираща се между огневите работи и увредената стока играе роля на предпазна стена, нито пък изпълнява „брандмауерна защита“, тъй като не отговаря на изискванията за това посочени в съответния нормативен документ. Съгласно тройната пожаротехническа експертиза  липсата на достъчно относими характеристични данни по отношение на същата е пречка за еднозначен отговор в тази насока.

Относно спазването на изискването за оборудване на предприятието с изискуемите, съгласно нормативната уредба, ръчни уреди за първоначално пожарогасене, съдът кредитира констатациите отразени в заключението, съдържащо се в тройната пожаротехническа експертиза, досежно обстоятелството, че същите са обосновани въз основана на допълнително изискана и получена информация от контролен орган и съдържаща се в Писмо peг. № 89/05.02.2019 г. В този смисъл, решаващият състав, намира, че за процесния случая не е налице заявеното от ответната страна  нарушение на чл. 82, т. 6 от наредбата.

Изхождайки от мащаба на пожара, когато е бил открит, съдът приема извода на тройната експертиза, който допълнително се аргументира при разпита на експертите в ОСЗ, а именно -  че пожарът не е могъл да бъде овладян от лица - непрофесионалисти (служители на фирмата), разполагащи с подръчната им (непрофесионална) техника, а именно пожарогасители, независимо от вида им.

Съдът възприема заключението на тройната експертиза и в частта за адекватността за предвидените за случая предохранителни мерки и безопасност, но не кредитира същата по отношение крайните изводи за изготвена нормативно изискващата се документация за осигуряване на ПБ при извършване на огневите работи и изпълнение на всички предписани в Акта мероприятия по пожарообезопасяване на огневата работа, които покриват и изпълняват нормативните изискванията на Наредбата за извършване на огнева работа на открито, от външната страна на процесния склад. В тази им част изводите на вещите лица са обосновани с наличието на конкретен документ, състав към датата на процесното събитие. В производството обаче, в рамките на възложената доказателствена тежест по повод направеното възражение,  ищцовото дружество не установи достоверната дата на оспорения Акт. Не се установи и проведен инструктаж на изпълнителя, което от своя страна е в противоречие с отразено в Книга за инструктаж - начален инструктаж - при огневи работи на външни фирми на територията „Е.Д.Д.” ЕООД. Не се доказа безусловно и авторство върху конкретните документи, а именно - Акт и Книга за инструктаж, в какъвто смисъл по отношение изпълнителя Л. е заключението на допусната, изслушана и прието по делото графологическа  експертиза. Не се установи основанието поради което Актът за извършване на огневи работи на временни места на 26.06.2015 г.  е подписан от лице различно от определеното със Заповед ПБ-1/№ 088 от 18.12.2014 г. за ръководител на дейностите.

В този смисъл бяха преценени и свидетелските показания, вкл. и на св. Н. Т.. От тях се установява, че В.  Л. не е бил инструктиран преди започване на работата – в този смисъл са показанията му, кореспондиращи с обсъжданото по-горе решение по административно- наказателното дело. Позоваването от страна на ищеца на съставен Акт за огневи работи от дата 27.06.2015 г. и на извадка от Книгата за инструктаж по безопасност и здраве, в която фигурира лицето В.Л., противоречи на събраните  в хода на наказателното дело доказателства - че такива документи не е имало, в това число и инструктаж. Нещо повече – свидетелят Л. не е бил предупреден от свидетеля Т. (определен за ръководител на огневата работа и лице за наблюдение по Акта за извършване на огневи работа) какво има в склада, в който е влизала тръбата. Очевидна, в хода на разпита на този свидетел, беше неосведомеността му за естеството на задълженията му във връзка с огневите работи  и неспособността му да прецени,‚ че е имало опасност от пожар,  след като от другата страна на стената на склада, където влиза отстраняваната тръба има  леснозапалими материали. Нелогично и противоречащо на житейската логика е казаното от св. Т., че не е знаел дали тръбата влиза в склада. Задължение на този свидетел, респ. на ръководството на  ищцовото дружество е, да разполага с такива служители, на които, след като е възложено да осъществяват правно –регламентирани опасни дейности, да разполагат с информация и познания за осъществяването й. Декларираното незнанието, че тръбата влиза вътре в склада, е очевиден опит за защитно поведение и обслужване на правната теза на ищцовото дружество.

Но, дори и да бяха безспорно установени обстоятелствата, касаещи авторството и правното основание за оторизация на лицето Ганчев, вместо П.З., същите не служат като основание за доказаност съществуването на нормативно изискуемата документация и проведен инструктаж към датата на събитието, доколкото от данните събрани в хода на досъдебното производството, (в частност – при разпита  лицата Л. и Т.) и мотивите на съдебния акт, постановен по реда на чл. 78а НК, налагат извод в обратен смисъл. 

Предвид горното и съобразно установеното с единичната пожаротехническа експертиза, съдът приема, че в процесния случай застрахованият нарушавайки, следните разпоредби от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г., а именно - относно издаване на Акт съгласно приложение № 8 (чл.68); че мястото не е било предварително почистено от горими материали (чл. 75); както и че работата е започнала без да е извършена проверка от ръководителя на конкретната огнева работа (чл. 73), е допуснал неизпълнение на установеното по см. на т. 58 СУ към застрахователния договор свое задължение.

Независимо от изложеното, за да са налице основания за отказ по чл.211, т.2 КЗ (отм.), не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от страна на застрахования на законно или договорно задължение.  В тежест на ответното дружество е установяване на причинната връзка между горепосочените нарушения от страна на застрахования и застрахователното събитие, чиeто основание за настъпването (видно от постановеното Решениепо реда н.на чл.78а от НК), е нарушение на разпоредбата на чл. 77 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., вменяваща задължение на изпълнителя на огневите дейности. Същото е самостоятелно и независимо от отговорността на ответника като застраховано лице. Поради това и възражението му за освобождаване от отговорност се явява неоснователно.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая са налице предпоставките, свързани с осъществяването на фактическия състав, ангажиращ отговорността на застрахователя.

При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, като обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По делото са допуснати,  изслушани и прието допълнителна ССчЕ и СТЕ,  видно от които общата стойност на увреденото имущество – стоки/материали, намиращи се в изгорелия склад, собственост на „Е.Д.Д.“ ЕООД, гр. Карлово, следствие настъпило застрахователно събитие, възлиза на 111 313,91 лв., както следва: с/ка 203/1 „Цех за казеин и извара” с цена на придобиване 44 281,21 лв., каквато е и неговата застрахователна стойност и 67 032,70 лв., представляващи счетоводно отразени по с/ка 302 „Материални запаси”, осчетоводени по аналитична подс/ка 302.0.200 „Суровини и материали”. Стойността за възстановяване на процесния цех към датата на застрахователното събитие – 27.06.2015 г., е определен кръгло на 152 945 лв.

Независимо от посоченото, съдът съобрази  наличието на постановено по реда на чл. 78а от НК и влязло в сила Решение по НАХД № 117/2016 на РС-Карлово, по силата което деликвентът е осъден да отговаря за извършено престъпление по чл. 331 ал.3 предл. 2-ро във вр. с ал.1 във вр. чл.330 ал.1  от НК, за причинени значителни вреди на трети лица.Имуществените вреди претърпени от ищеца, отнасящи се до увреденото имущество, са били предмет на установяване в наказателното производство, тъй като са елемент от състава на престъплението. Поради това и на основание чл.300 от ГПК, доколкото са част от диспозитива на Решението по чл.78а от НК, същите обвързват гражданския съд по отношение размера на нанесените имуществени вреди. Ето, защо, при определяне размера на обезщетението за понесените вреди, решаващият състав са явява обвързан от приетия в наказателното производство и възпроизведен в диспозитива на съдебния акт по НАХД №117/2016г.  на РС-Карлово  размер от 73 398,35 лева.

При изплащане на обезщетението, обаче следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.213, ал.5 КЗ (отм.), съгласно която при обезщетяване на застрахованото лице от увреждащото го, отпада отговорността на застрахователя. Доколкото ответникът е въвел възражение в тази насока, съдът дължи разглеждане и произнасяне във връзка със същото.  В хода на приключилото наказателно производство деликвентът В.Л., е признат за виновен за това на 27.06.2015г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 331 ал.3 предл. 2-ро във вр. с ал.1 във вр. чл.330 ал.1  от НК, като по непредпазливост е запалил чужд имот – сграда, представляваща склад за опаковки, собственост на ищцовото дружество, като от това са последвали значителни вреди. За престъплението, в което е обвинен Л., законът предвижда наказание до пет години лишаване от свобода. Тъй като обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, а настъпилите имуществени вреди от деянитето са възстановени, наказателният съд е приел, че са налице законните предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. Следва да бъде отчетено, че актуалната редакция на чл.78а от НК не допуска възможност за обезпечаване на причинените от престъплението имуществени вреди. В този смисъл, за приложимостта на процедурата за освобождаване от наказателна отговорност императивно е предвидено пълното възстановяване на съставомерните от деянието имуществени вреди.  Факт е, че правните изводи в актове на държавни органи по предварителното производство не обвързват гражданския съд, за който е задължителна само влязлата в сила присъда на наказателния съд/ чл.300 от ГПК/. В този смисъл  заключенията на вещи лица в предварителното производство не са годни доказателствени средства поради изискването за непосредственост при събиране на доказателствата, тъй като не са приети в гражданския процес по съответния ред. По друг начин обаче се третират обясненията на страните, дадени в предварителното производство. Същите имат характера на документ, притежаващ доказателствена сила за фактите, неизгодни за неговия издател. Затова извънсъдебно признание на страната, съдържащо се в обяснение пред органите на предварителното производство, не може да бъде игнорирано от гражданския съд, а следва да бъде обсъдено и взето предвид при постановяване на решението. В този смисъл е решение № 28 от 28.01.1999 г. по гр.д. № 3114/97 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Предвид намиращото се в кориците на сл. д. № 150/2015 г. изявление изходящо от страна на упълномощен представител на ищцовото дружество и съдържащо изрично признание относно факта за пълно възстановяване на вредите от процесното деяние, приет за доказан и от наказателния съда, обосновава неоснователност на исковата претенция и освобождава от отговорност  ответното дужество в хипотезата на чл.213, ал.5 КЗ (отм.). Не би могло да се направи извод в обратен смисъл от основното заключение на приетата по делото ССчЕ, която съдът, макар да приема за обективна и компетентно дадена, не отчита обстоятелството, че проверката и изводите на експерта, всъщност отразяват липсата на осчетоводени в ищцовото дружеството  като получени суми с основание   „покриване на вреди от пожар с дата -13.06.2015“. Това обаче се явява ирелеватно към процесното събитие. Фактът относно възстановените от деянието вреди не се опровергава и от гласните доказатества събрани чрез разпита на св. Л. в ОСЗ, предвид явното противоречие в изложеното с тях пред настоящия състав и поведение му, застъпено в наказателното производство, приключило с акт, постановен по реда и условията на чл.78а от НК.

 

По гореизложените съображения, решаващият състав, намира исковата претения за сумата общо в размер на 111 313,91 лева  представляваща застрахователно обезщетение по щета № № 250942/29.06.2015 г., настъпила вследствие на застрахователно събитие – Пожар, на 27.06.2015 г., покрито Застрахователна полица № 110415000921 за застраховка „Всички рискове на имуществото“, „Индустриален пожар за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което същата следва да бъда отхърлена.

 

            При този изход на спора, неоснователна се явява и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

 

 

            ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на сторените в производството разноски. Претенцията е заявена своевременно, приложени са съответните документи, установяващи я по основание и размер,  представен е Списък по реда на чл. 80 ГПК.

Предвид така изложеното, Съдът намира, че на ответника следва да се присъдят разноски в размер общо на 1 330 (хиляди триста и тридесет)  лева., от която 1.) 400,00 лв. – депозит вещо лице ПТЕ; 2.) 150,00 лв. – депозит вещо лице ССЕ; 3.) 330,00лв . – разноски за свидетели; 4) 450,00 лв. – юрисконсулско възнаграждение, определено по реда на чл. 25 ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл.37 от ЗПП вр. чл. 78, ал.8 от ГПК;

 

Водим от горното, Съдът

 

 

                                                 Р Е Ш И:

 

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Д.Д.“ ЕООД, ***, представлявано от прокуристаК.А.В., чрез адвокат А.В.М., САК, и адвокат М.М. Я. - М., САК, двамата с адрес за призоваване: гр. София-1000, ул. „********* против „Д.З.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, с представители – Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д. и начин на представителство – винаги заедно по двама, чрез процесуалния представител юрк. А.П., иск с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ (отм.), за заплащане на сумата общо в размер на 111 313,91 лева (сто и единадесет хиляди триста и тринадесет лева и 0,91ст.),  от която: за сградата – Цех за казеин и извара (използван като склад) - 44 281,21 лв., и за движимите вещи - 67 032,70 лв., съобразно Приложение №1 - неразделна част от настоящото решение, което се приподписа от съдията-докладчик, която сума от 111 313.91 лв. е застрахователно обезщетение по щета № № 250942/29.06.2015 г., настъпила вследствие на застрахователно събитие – ПОЖАР на 27.06.2015 г. в гр. Карлово, в бившия „Цех за казеин и извара“, част от складовата база на „Е.Д.Д.“ ЕООД,  покрито от Застрахователна полица № 110415000921 за застраховка „Всички рискове на имуществото“, „Индустриален пожар, , ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, считано  от датата на предявяването на иска – 10.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Д.Д.“ ЕООД, ***, представлявано от прокуристаК.А.В., чрез адвокат А.В.М., САК, и адвокат М.М. Я. - М., САК, двамата с адрес за призоваване: гр. София-1000, ул. „********* против „Д.З.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, с представители – Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д. и начин на представителство – винаги заедно по двама, чрез процесуалния представител юрк. А.П.,иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата 17 752,78 лева -   обезщетение за забавено плащане на за периода от 27.06.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН .

            ОСЪЖДА „Е.Д.Д.“ ЕООД, ***, представлявано от прокуристаК.А.В., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на “Д.З.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, с представители - Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д. и начин на представителство – винаги заедно по двама,  сумата 1 330 (хиляди триста и тридесет) лева., представляваща направените по делото разноски.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                     

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: