Решение по дело №780/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 404
Дата: 3 декември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20214400500780
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Плевен, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-

ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500780 по описа за 2021 година
Производството е по чл.**8 и сл. ГПК.
С решение № 817/29.07.2021г. по гр.д. № 307/2021г. на РС гр.Плевен,
съдът е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ"АД гр.София ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Б.М. Бизнес Център,
представлявано от Д.С. и Л.В. чрез юрисконсулт С.Т. със съдебен адрес:
гр.Плевен, ул. „Панега“ № 2, стая 302, против Ж.Ф.А., ЕГН **********,
адрес: с.***, ул. „****“ № ** за признаване на установено, че в полза на
ищеца съществуват вземания против ответника за сумите от 1354,95 лв. –
главница, 324,96 лв. мораторна лихва за периода 24.10.2017г.- до 26.10.2020г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
(04.11.2020г.) по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Недоволно от решението е останало "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД
1
гр.София ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, Б.М. Бизнес Център, представлявано от Д.С. и
Л.В. чрез юрк.С.Т. – ищец по делото пред ПлРС, които в законния срок го
обжалват като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат
доводи, че начислената сума по двете фактури е корекция, основана на
Констативни протоколи за проверка на СТИ от „ЧЕЗ Разпределение
България”АД гр.София, в които е посочено че проверките са на основание
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
приети от ДКЕВР на осн. чл.83 ал.1, т.6 ЗЕ, обн. ДВ бр.98/12.11.2013г.
Оплакват се, че съдът е отхвърлил предявения положителен установителен
иск, като се е позовал на Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на Държавната комисията за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г.; изм. с
Решение №1500 на ВАС на РБ от 6.02.2017г. – бр.15 от 14.02.2017г., в сила от
14.02.2017г.; изм. с Решение №2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г. - бр.97 от
23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г., които правила са отменени на
04.05.2019г., когато са приети действащите ПИКЕЕ, обн. в Д.В. бр.35/2019г.
Едва след 04.05.2019г. в чл.51 е предвиден регламент в случай на установено
неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи, като в
този случай операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период, не по-дълъг от 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се
изчислява по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със
съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Съгласно ал.2 на същата
норма Преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, подписан от представител на
оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
Твърдят, че ответникът е заявил че имотът за който се отнасят
проверките, е продаден от него през 2000г., но от справката от СВ при АВ
гр.Плевен не става ясно за кой имот се отнася покупко – продажбата.
Съгласно чл.4 ал.2 от ОУ на договорите за продажба на еленегрия на ЧЕЗ,
потребител на еленергия за битови нужди е всяко ФЛ – собственик или
ползвател на имот, присъединен към мрежата, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. Дори и ответникът да е продал имота, в който
2
се извършвани проверките, той не е уведомил ЧЕЗ за това и е във валидна
облигационна връзка с ищцовото дружество. Такова задължение е имал по
чл.13 ал.5 ОУ и то в писмена форма на уведомяване в тридесетдневен срок от
промяната.
Позовават се на чл.91 ал.2 ЗЕ според който, сделките с електрическа
енергия се извършват при спазване на разпоредлите на ЗЕ и правилата за
търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР. Като краен снабдител, а
ответника като краен потребител на еленергия, твърдят че са обвързани от ОУ
на договорите за продажба на еленегрия на ЧЕЗ Електро България ЕАД.
Твърдят, че към датата на извършване на проверките и съставянето на
КП, както и към датата на извършване на корекциите – издаването на
процесните фактури – в клаузите на ОУ съществува ред за уведомяване на
клиента за корекцията – чл.17 ал.2 от ОУ изисква корекцията на сметки при
неизмерване или неправилно измерване да се уведоми потребителя за сумите,
които дължи. По делото е безспорно, че ответникът е уведомен за
извършената корекция и за сумите, които дължи по реда на ОУ.
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалвания съдебен акт на ПлРС
и да постанови решение, с което да уважи иска изцяло, като претендира да му
се присъдят разноските по делото за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба и отвеник по делото Ж.Ф.А., ЕГН
**********, адрес: с.***, ул. „****“ № ** чрез адв.С. Г. от АК-Плевен
изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение и моли
съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Навежда
доводи, че ЧЕЗ Електро България АД не са доказали, че Ж.Ф.А. е потребител
на ел.енергия по издадените фактури, нито че дължи суми за ел.енергия,
поради неправомерно присъединяване към мрежата. Твърди, че ищцовото
Дружество не представят доказателства да са в облигационни отношения с
ответника, че правилно съдът не е ценил като доказателство представена
справка с в.х. № 7847/2021г. - л.100 от делото.
Излага съображения, че от **.02.2000г. Ж.Ф.А. не е нито собственик,
нито ползвател на имота в с.***, а фактурите са издадени 17-18 години след
прехвърляне на имота на трето лице.
3
Освен това по делото е представена и справка от Затвора, от която е
видно, че от 08.05.2018г. ответникът изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 4 години и няма как по същото време да е пребивавал на
адреса в с.***, както и да се присъедини неправомерно към ел.мрежата.
Датата 08.05.2018г. се включва в единия от претендираните периоди по
издадените фактури.
Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя,
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.**9 ал.1 ГПК, допустима е и е
основателна.
Безспорно по делото е и се установява от приложеното ч.гр.д.
№5853/2020г. по описа на РС-Плевен, че на 04.11.2020г. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“АД са подали заявление за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК против Ж.Ф.А., както и че в хода на
производството била издадена Заповед №260673/05.11.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил
длъжникът да заплати на кредитора „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД сумата
от 1354,95 лв. – главница, сумата от 324,96 лв. мораторна лихва за периода
24.10.2017г.- до 26.10.2020г. както и лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 04.11.2020г. – за образуване на ч.гр.д.№
5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 33,60лв. платена държавна такса и сумата от 63лв. адвокатско
възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника на 23.11.2020г. – л.24 от делото. В
законовия срок последният подал възражение с вх.№ 268046/27.11.2020г., в
което посочил, че не дължи вземането и не е собственик на посочения имот.
С разпореждане №263696/27.11.2020г. заявителят бил уведомен за
възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото
си. Съобщението било получено на 09.12.2020г. – л.30 от делото. С искова
молба вх. №488/12.11.2021г. / с п.кл. от 08.01.2021г./ е инициирано
4
настоящото гражданско дело №307/2021г. по описа на ПлРС в законовия
месечен срок.
Не се спори и се установява от представените заверени копия на
Решение № ОУ-056/07.11.2007г., Решение № №У-059/07.11.2007г., и двете на
ДКЕВР , както и заверено копие на сертификат от ИК Фортуна Прес ООД и
заверено копие на сертификат от в-к Телеграф, че ДКЕВР е одобрила Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро
България“ АД и „Чез Разпределение“ АД ( „Електроразпределение –
Столично“ АД), както и че същите са публикувани във в-к „Посредник“ в
бр.229 от 26.11.2007г. и в-к „Телеграф“ в бл.927 от 26.11.2007г. – л.29 – л.30,
както и че същите са представени по делото – л.33 – л.40 от делото на ПлРС.
Спорни по делото са въпросите съществува ли облигационно
отношение между Ж.Ф.А. и АД към датите на фактуриране на ел.енергия и
изготвяне на 2 броя констативни протоколи; Бил ли е провереният
електрифициран имот собственост на Ж.Ф.А. към датата на фактуриране и
датите на извършените проверки; Длъжен ли е бил Ж.Ф.А. при така
твърдяната от него продажба на процесния имот да уведоми Дружеството
относно закриване на партидата, за която следва да бъде извършено
прехвърляне към новия собственик/ползвател; Следва ли да се признае за
установено между страните, че ответникът Ж.Ф.А. дължи на ищцовото
Дружество сумата от 1354,95лв. – главница, 324,96лв. мораторна лихва за
периода 24.10.2017г. - до 26.10.2020г., както и лихвата върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК - 04.11.2020г. по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумата?
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на
електроснабдителното Дружество, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че за успешното
провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже
5
твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена Заповед
за изпълнение, на посоченото от него правно основание. В конкретният
случай съдът приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е собственик или ползвател на процесния недвижим
имот, находящ се в с.***, ул.“****“ №**. В тази насока намерил за
основателно възражението на процесуалния представител на ответника, че по
делото не са налице категорични и безспорни доказателства за наличието на
облигационни правоотношения между страните в периода от 24.10.2017г. - до
16.07.2018г. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се
сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а" от
ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали
последният е физическо лице и използва доставената ел. енергия за лично
потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези
транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на
договора за търговска продажба. В случая счел, че се е установило от
справките и писмените документи от Службата по вписванията, че Ж.Ф.А. не
е собственик на каквито и да е недвижими имоти. Приобщената справка от
Дирекция ПМДТ не е доказателство, че ответникът е собственик именно на
недвижим имот, находящ се в с.***, ул.“****“ №**. Няма доказателства по
делото и лицето да е ползвател на определено правно основание на процесния
имот.
За неоснователно счел и възражението на процесуалния представител
на ищеца, че Ж.Ф.А. следва да се счита за абонат и ползвател на ел.енергия на
основание Общите условия на „Чез Електро България“ АД.
Видно от Общите условия на ищцовото дружество, приложени на л. 33
– 40 от делото, в чл.4 ал.2 до ал.4 и ал.8 приел, че е регламентирано кои лица
са потребители на електрическа енергия. Видно от чл.4, ал.2 потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа, съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. В конкретния случай обаче по делото намерил, че не са
приобщени доказателства, че Ж.Ф.А. е купувал ел.енергия на основание
споразумение с ищеца. Обратно последният се е разпоредил с имота си
години преди процесния период, за който се търсят суми от ищеца. В голяма
6
част от процесния период от делото, същият е изтърпявал наказание
лишаване от свобода, поради което не се установи фактически лицето лично
да е ползвал имота. Представената справка от ищеца с вх.№ 7947/21г. - л.100
от делото, по своята същност приел, че е частен диспозитивен документ,
издаден от ищеца, поради което не се ползва с материална доказателствена
сила относно фактите в нея и не удостоверява наличието на облигационни
правоотношение с ответника включително на основание Договор от 2002г.,
каквито твърдения се навеждат от дружеството.
За издадените фактури № ***/05.10.2017г. и № *****/ 20.07.2018г. счел,
че като частни документи по чл.180 ГПК съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Тъй като
съдът не е обвързан с материалната доказателствена сила на частния
документ, при направено оспорване на верността на съставената фактура,
решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за
удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото. Поради
липса на правно основание за издаването на фактурите и въпреки, че същите
съдържат описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване, не приел, че
представляват годно доказателство за възникнало договорно правоотношение
по Договор за доставка на ел.енергия между страните.
Приел също така, че в конкретния случай по делото се доказва, че е
налице промяна в схемата на свързване на средството за техническо
измерване на потребената ел.енергия в имота, находящ се в с.***, ул.“****“
№**, имаща за последица неотчитане на част от реално потребената ел.
енергия през 2017г. и 2018г., довело до фактуриране на сумата от 388,45 лв. (
за периода 15.08.2017г.-29.09.2017г.) по фактура № ***/05.10.2017г. и сумата
от 966,50 лв. ( за периода 18.04.2018г.-16.07.2018г.) по фактура №
*****/20.07.2018г.
Към датата на начисляване на тези суми са действали Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от
председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране,
обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.; изм. с Решение №1500 на ВАС на РБ от
6.02.2017 г. – бр.15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г.; изм. с Решение
№2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018 г. - бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от
7
23.11.2018 г., които правила са отменени на 04.05.2019г., когато е приета
действащата ПИКЕЕ, обн. в Д.В. бр.35/2019г.
Намерил, че едва след 04.05.2019г. в чл.51 от ПИКЕЕ е предвиден
регламент в случай на установено неправомерно присъединяване на обект
към електрическите мрежи, като в този случай операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от
180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството
електрическа енергия се изчислява по една втора от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на
обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Съгласно ал.2 на
същата норма Преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на
констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ, подписан от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов
представител. При отсъствие на ползвателя или на негов представител при
съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го
подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на
съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В
констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител,
ако е направен такъв. В случаите по ал.3 на чл.50 седемдневен срок от датата
на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го
изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг
начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. До
04.04.2019г. съставът приема, че с оглед действието на решението на ВАС във
времето, към процесния период ПИКЕЕ не представляват приложим закон, и
към датата на извършване на проверките Комисията за енергийно и водно
регулиране не е уредила правните последици, възникнали от отменените
правила.
Наред с това е отчел, че действително съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, но при условие че е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за
8
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
случая в Общите условия на ищеца приел, че не е разписан подобен
регламент, поради което стигнал до извода, че Дружеството - ищец не е
провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е
извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна
корекция на сметката на потребителя.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя решаващите
мотиви на ПлРС.
Оплакванията са основателни. Неправилно първоинстанционният съд е
приел, че Ж.А. е продал имота, в който са извършени проверките, тъй като от
приложената справка от Агенция по вписванията не става ясно за кой имот се
отнася покупко-продажбата на база, на която се мотивира отхвърлянето на
исковата претенция. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 48,
том II, вх.рег.№ 605 от 21.02.2000г. са продадени две дворни места, находящи
се в стр.кв. № 88 по Плана на с.***, които са били собственост на ответника
по Нотариален акт № 81, том IV, дело № 687 от 1982г.
ПлРС е изискал съставената на 26.03.1998г. Декларация по чл.14 от
ЗМДТ, но от Дирекция ПМДТ са изпратили писмо – л.131 от делото, видно от
което адреса на имота е описан като с.*** и характеристиките като размери на
земята и сградите в имота, както и данъчната му оценка, а видно от
представената пред ПлОС Декларация в заверен препис – л.30 – л.38 от
делото, ответникът е декларирал имот – Парцел VI, кад. № 195 от стр.кв. №
88 по Плана на с.*** от 1988г. с площ от 1 400кв.м., ведно с жилище – къща,
второстепенна постройка – хамбар и навес без оградни стени, които не
съвпадат като имот с описаните в нот. акт № 48/21.02.2000г. две дворни места
като парцел ХI, кад. № /пл. №/ 172 и парцел ХII, кад № /пл. №/ 171, първият
от 860 кв.м., а вторият от 350кв.м. и следователно с покупко – продажбата от
2000г. ответникът е продал други имоти, а не декларирания през 1998г. От
така представения нотариален акт за покупко-продажба става ясно, че
процесния имот, за който са издадени фактурите и е отчетена консумираната
ел.енергия не е идентичен с нито един от обектите на продажба през 2000г.
9
Неоснователно ПлРС е приел, че не е било налице действащо
облигационно отношение между ищеца и ответника Ж.А., тъй като
задължение на ответника в качеството му на потребител е да представи
необходимите документи за отписване на партидата си като клиент при
промяна на собствеността. Такова действие не е предприето, а след като
Ж.Ф.А. има клиентски номер в ЧЕЗ АД и с това открита партида на
електрифициран имот, има и задължението по чл.13 ал.5 от ОУ да уведоми
АД за промените в собствеността на обекта.
Неоснователно ПлРС е приел, че до 04.04.2019г. към процесния период
ПИКЕЕ не представляват приложим закон и към датата на извършване на
проверките КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от
отменените правила.
Правилно е отчел, че съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, но при условие, че е изпълнил задължението си на
основание чл.98, ал.2, т.6 от ЗЕ, с което клиентът да е уведомен за
извършеното начисление на сметката му.
С писмо с изх. № **********/06.10.2017г., ведно с КП №
3020632/29.09.2017г. ответникът е уведомен за издадените фактури и
извършената проверка. Това се установява от известие за доставяне с № ****,
получено и прието от В.Ж.А.а, подписала се в качеството си на дъщеря на
Ж.Ф.А. на дата 09.10. 2017г. Същата е открита в процесния имот, който е и
постоянен адрес на ответника – ул.**** № **, който е и вписания адрес на
проверките в представените КП.
Неправилно ПлРС е приел, че не може да бъде извършена едностранна
корекция на сметки при неизмерване или при неправилно или неточно
измерване на ел.енергия, съгласно чл.17, ал.2 от действащите ОУ, отнасящи
се до случай на коригиране на сметки на клиенти. Напротив в чл. 83, ал.1, т.6
и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ е предвиден ред за извършване на корекцията и
съгласно чл.17 ал.2 от ОУ този ред е продавачът изготвя справка за
дължимите суми и в 7-дневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последния дължи или следва да му се възстановят с последващо плащане.
Проверките са извършени на 29.09.2017г. и на 16.07.2018г. – при
действието на новите правила по ЗЕ и по време на действието на ПИКЕЕ от
10
16.11.2013г. По силата на чл.83 ал.1 от Закона за енергетиката /ред. ДВ бр.
54/2012 г., в сила от 17.07.2012г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени
както в наредби, така и в правила за измерване на количеството ел.енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. С чл.83 ал.2 ЗЕ са делегирани
правомощия на ДКЕВР да уреди тези отношения, като издаде Правила за
измерването на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Същите имат
характер на проверка на оператор на съответната мрежа по реда на чл.43 и
чл.44 от ПИКЕЕ и са осъществени при стриктно спазване изискванията на
чл.47 от ПИКЕЕ. Съставените на основание чл.47 ал.1 от ПИКЕЕ
констативни протоколи макар да не са подписани от ищеца, в качеството му
на клиент, са оформени съгласно чл.47 ал.3 ПИКЕЕ. ПИКЕЕ, в сила от
16.11.2013 г., са приложими към настоящия спор, тъй като проверката, довела
до корекция на сметката, е извършена на 29.09.2017г. и на 16.07.2018г, т.е.
след 16.11.2013г. Предвиждането в чл.48, ал.1, т.1 от ПИКЕЕ да се
преизчисли количеството електроенергия за период не по-дълъг от 90 дни от
проверката, не означава прилагане на посочената разпоредба с обратна сила
по смисъла на чл.14 от ЗНА, защото корекционната процедура започва с
извършването на проверка и съставянето на констативен протокол по реда на
Раздел ІХ от ПИКЕЕ.
Въз основа на констатациите при проверките е била извършена
корекция на сметката на абоната, като с двете ДФ от 05.10.2017г. и от
20.07.2018г., ведно с приложенията към тях, е изяснен периода на корекцията
– 15.08.2017г. – 29.09.2017г. и от 18.04.2018г. – 16.07.2018г. Задължен е
абонатът за сумата от общо 1354,95лв. за консумирана, но незаплатена
електрическа енергия, т.е. за период не по-дълъг от 90 дни назад от
проверката. В тази връзка на 06.10.2017г. и на 23.07.2018г. ответното
Дружество е изпратило писма на абоната заедно с издадените данъчни
фактури за дължимите суми от корекцията.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по
11
назначената съдебно-електротехническа експертиза, дължимата от абоната
сума трябва са се изчисли по реда, предвиден в чл.50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а
цените във фактурите са действащите към момента на фактурирането.
Същите са осчетоводени и и са включени в Дневниците за продажба за
месеца на издаване на всяка от тях.
Предвид гореизложените съображения, се налага извод, че ищцовото
Дружество е извършило корекция в сметката на ищеца, като потребител на
електрическа енергия, правомерно и при наличието на нормативно
регламентирано основание за това.
Неоснователни са доводите на Ж.Ф.А., че съставените два броя КП
представляват частни свидетелстващи документи, чието съдържание е
изгодно за съставителите им, както и, че протоколите са му
непротивопоставими и не го обвързват с доказателствена сила, че за него не
съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да дължи
процесната сума, защото той не се е съгласявал с процедура за едностранно
преизчисляване за минал период и отчитане посредством СТИ, което е
извършено без негово участие. След като не е променил партидата си при
ищцовото Дружество именно той носи отговорност за техническото
състояние и намесата в констатираните промени в схемата за свързване на
СТИ.
Като е достигнал до други правни изводи, ПлРС е постановил
неправилно решение, което следва да се отмени, а предявените от ищеца
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на сумата от
1354,95 лв. – главница, 324,96 лв. мораторна лихва за периода 24.10.2017г.- до
26.10.2020г., както и лихвата върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК -
04.11.2020г. по ч.гр.д.№ 5853/2020г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумата по издадените от ищеца две данъчни фактури, са
основателни подлежат на уважаване.
Според разясненията на т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора и разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
12
производство.
В заповедното производство разноски претендира само АД – ищец и ще
му се дължат такива съразмерно на уважената Част от исковете – изцяло за
сумата от 96,60лв., от които 33,60лв. за д.т. и 63лв. адвокатско
възнаграждение, които ответникът следва да бъде осъден да плати на АД.
В исковото производство ищецът ще има право на разноски за двете
инстанции – за ПлРС в размер на 470,60лв., от които 70,60лв. д.т., 300лв. за
вещо лице и 100лв. юрисконсулстско възнаграждение, определено след
приложението на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно който размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, която норма
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.**
от Наредбата за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100лв. до 300лв., поради което съдът в настоящия си
състав приема, че за осъществената от юрисконсулт защита както пред ПлРС,
така и пред ПлОС, на АД се дължи адвокатско възнаграждение в размер на от
по 100лв. за всяка инстанция.
За ОС Плевен се дължат 135,30лв., от които 35,30лв. д.т. и 100лв. за
юрисконсулт. Или за двете инстанции ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 605,90лв. разноски в полза на ищцовото Дружество за
исковото производство.
Ищецът е останал задължен за разноски досежно определената сума от
16,80лв. – д.т. по ВЖ за довнасяне, която видно от материалите по делото не е
внесъл. Поради това на осн. чл.77 ГПК следва да бъде осъден да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт – по сметка на ОС гр.Плевен сумата от
16,80лв. за довнасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
Предвид горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 817/29.07.2021г. на РС гр.Плевен, постановено по
гр.д. № 307/2021г. на РС гр.Плевен, изцяло като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415
ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД, че ответника Ж.Ф.А., ЕГН **********,
адрес: с.***, Община гр.Плевен, ул.„****“ № ** дължи на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ"АД гр.София ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Б.М. Бизнес Център,
представлявано от Д.С. и Л.В. сумите от 1354,95 лв. – главница, 324,96 лв.
мораторна лихва за периода 24.10.2017г. - до 26.10.2020г., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 04.11.2020г. по ч.гр.д.№ 5853/2020г.
по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5853/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Ж.Ф.А., ЕГН **********, адрес:
с.***, ул. „****“ № ** да заплати на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД
гр.София ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, Б.М. Бизнес Център, представлявано от Д.С. и
Л.В. сумата от 96,60лв., представляваща разноски по делото за Заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Ж.Ф.А., ЕГН **********, адрес:
с.***, ул. „****“ № ** да заплати на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД
гр.София ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Цариградско шосе“ № 159, Б.М. Бизнес Център, представлявано от Д.С. и
Л.В. сумата от 605,90лв., представляваща разноски по делото за исковото
производство за двете инстанции.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД гр.София ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
Б.М. Бизнес Център, представлявано от Д.С. и Л.В. да заплати в полза на ОС
гр.Плевен сумата от 16,80лв. допълнителна държавна такса за ВЖ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15