Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 262436
02.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 2534 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск на „Евродом
2001-Смолян“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Г. П., чрез адв. М. *** против К.П.М., ЕГН **********
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 7379,50 (седем хиляди
триста седемдесет и девет лева и 50 ст.) лева, представляваща парично вземане
за стойността на извършени през месец юни 2018 г. строително-монтажни работи
/СМР/ в притежавания от ответника недвижим имот: апартамент, находящ се в гр.П.,
ул. „А. Т.“, № **, ет. *, ап. **, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – **** г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е дружество, чиято дейност е свързана с извършването на строително-монтажни и довършителни работи; че през юли 2018 г. са извършени
СМР в имот на ответника на стойност 7379,50 лева, с доставени от ищеца материали
и осигурени работници. Достъпът до имота е осигуряван от трето лице, бивш собственик
и ползвател. Ответникът е знаел за осъществяването им, не се е противопоставил
и е одобрил същите, като стойността не е заплатена.
В предоставения срок за отговор
ответника оспорва иска. Признава, че ищецът е бил ангажиран с извършване на
ремонта, но възразява, че същият е осъществил само лепене на гранитогрес, като
материалите са били закупени от поръчващите. Доставени са материали за
шпакловане на стени, но шпакловката и
мазилката не са качествени и довършени. Договора е прекратен поради
некачествено изпълнение. Сочи, че по него е заплатена сума от 5000 лв. на два
пъти от по 3000 лв. и 2000 лева, като останалата част от СМР са изпълнени от
други лица.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима,
а разгледана по същество за частично основателна, като съображенията за това са
следните:
Най-напред следва да се отбележи,
че прецизната и правилна правна квалификация на
предявения иск е по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като съдът е сезиран с един иск,
а не с два иска главен и евентуален, с оглед предложените от ищеца различни
правни квалификации. Правната квалификация на предявения иск се извежда от
същината и смисъла на изложените от страните твърдения, като от значение за
нейното определяне е не възприетата от страните правна трактовка, а твърденията
им за правопораждащите спорното право юридически факти. В случая ищецът, макар да твърди, а ответникът
да признава, че между страните е имало постигнато съгласие за извършване на
ремонтни дейности в притежавания от ответника недвижим имот, счита, че не е
налице договор за изработка, изхождайки от погрешното схващане, че такъв
договор не е бил подписан. В този аспект следва да се изтъкне, че договорът за
изработка е неформален, като устната форма е валидна форма на действителност.
Когато е едно лице възложи на друго юридическо лице, което се занимава по
занятие с ремонтни дейности, извършването на определен ремонт, а юридическото
лице приеме и започне ремонта, в определен от страните конкретен обект, между
тях е постигнато съгласие по всички съществени елементи, за да се приеме, че е
сключен договор за изработка, като следва да се подчертае, че възнаграждението
за изпълнителя може и да не бъде уговорено като абсолютна стойност, а
определяемо, в зависимост от обема на извършената работа, вложените материали и
положения труд. Следва да се подчертае,
че преценката за това, с колко иска е сезиран съдът също се извежда от
фактическите твърдения на страните. Когато ищец твърди една група
правопораждащи юридически факти, е предявен един иск. За да се приеме, че са
предявени два иска -главен и евентуален, е необходимо връзката между тях да е
такава, че уважаването или отхвърлянето на главния иск да се явява процесуална
пречка или условие за разглеждането на евентуалния. Например съединен иск за
собственост на деривативно правно основание с иск за собственост на оригинерно
правно основание – изтекла придобивна давност. Евентуален е искът основан на
придобиваната давност, защото не би могло от правна страна лице, което е признато
за собственик на друго основание да бъде собственик по давност и т.н. Винаги
при съединяване на искове в един процес същите почиват на различни, в известен
аспект, юридически факти. Когато едно лице извежда претендираното право от една
група юридически факти, но предлага различни правни квалификации, предявен е
един иск, като процесуално задължение на съда е да определи прецизната му правна
квалификация. В случая това задължение не изпълнено, доколкото с доклада по
делото, приет от друг съдия-докладчик, искът е квалифициран, така както е
предявен, а именно като иск на плоскостта на неоснователното обогатяване – чл.
61 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, но в случая
неправилната правна квалификация не би могла да се отрази на изхода на делото,
доколкото подлежащите на доказване в процеса юридически факти са изяснени и
тежестта на доказване е правилно разпределена.
Установява се от приетите по
делото доказателства, че през месец юни 2018 г. ищецът е осъществил ремонт в
притежавания от ответника апартамент. Съдът кредитира разпита на допуснатия на
ищеца свидетел, който установява този факт. Ответникът сам признава в ОИМ, че
между страните е сключен „договор за поръчка“, т.е. че ищецът е предприел
извършването на СМР по постигната между страните договореност, а не защото е
поел чужда работа. Впрочем, за да е налице водене на чужда работа без мандат, е
необходимо работата да съществува в обективната действителност и да се поеме от
гестора. Когато едно лице действа в изпълнение на постигнато с друго лице
съгласие, то не е гестор, а страна по договор, ако този договор е за извършване
на правно действие – договорът ще е за мандат, а ако е за фактическо, ще е
налице договор за изработка.
Спорен между страните от
фактическа страна е въпросът какви по вид и стойност СМР са извършени от ищеца
и какво е дължимото за тях възнаграждение. Ищецът поддържа, че страните са
имали уговорка ремонтът да се осъществи с негови материали, което твърдение
напълно се споделя от съда. Твърденията на ответника, че е заплащал суми на ищеца
не се доказват по делото, т.к. няма приложени разписки, изходящи от ищцовата
страна или изобщо данни да е престирана парична сума от ответната страна в
полза на ищеца. Ответникът не ангажира гласни доказателства, макар такива да
бяха допуснати, а процесуалното му поведение е пасивно. Приложените от
ответника разходни документи се отнасят за друг период, а именно периода ****
г., когато ремонтните дейности, с които е бил
ангажиран ищецът, са били вече приключили. Същевременно от приетата по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че всички описани от ищеца
дейности в апартамента на ответника са фактически осъществени. Това е ясен
индикатор, че те са извършени именно от ищцовата страна, тъй като алогично би
било, ищецът да знае какви ремонтни дейности са предприети в чужд имот по вид и
количество, ако не е участвал при тяхното извършване. Вещото лице е
констатирало, че материалите съответстват на тези, с които работи ищцовата
страна. Същевременно обаче ищецът не представя доказателства за това какви
конкретно материали е вложил при ремонта. Вещото лице е определило стойността
на процесните СМР по средни цени за материали и труд, като тя възлиза на сумата
от 5042,87 лева. Основното разминаване с исковата претенция се дължи на
стойността на труда. Ищецът оспорва експертизата, но не иска назначаване на
повторна. При това положение съдът приема, че заключението е обективно и
коректно изготвено. Искът се явява доказан по своето основание, като за
определяне на неговия размер, съдът, по правилото на чл. 162 ГПК, взема предвид
заключението на експерта.
Ето защо, след като ищецът не
доказва конкретно какъв е размерът на вложените материали и постигната между
страните договореност за заплащане на труда, то искът следва да се уважи за
сумата от 5042,87 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
При този изход на правния спор
право на разноски имат и двете страни: ищецът е направил следните разноски:
295,18 лева – за държавна такса; 402 лева – за депозит за вещо лице и 1000 лева
за адвокатско възнаграждение, които разноски се доказват от приложения на л.
136 договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка, т.е. общо
разноските възлизат на 1697,18 лева, като съобразно уважената част следва да се
присъди сумата от 1159,78 лева.
Ответникът е направил разноски в
размер на 100 лева за експертиза, като е надвнесъл сумата от 100 лева, тъй като
е заплатил общо 200 лева, при дължими 100 лева. Надвнесената сума следва да му
се възстанови, като от сумата от 100 лева следва да се присъдят 31, 66 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.П.М., ЕГН ********** да заплати на „Евродом
2001-Смолян“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н. Г. П., сумата
от 5042,87 (пет хиляди и четиридесет и два лева и 87 ст. ) лева, представляваща парично вземане за стойността на извършени
през месец юни *** г. строително-монтажни работи в притежавания от ответника
недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. П., ул. „А. Т.“, № **, ет. *, ап. **,
по сключен между страните договор за изработка, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – **** г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Евродом
2001-Смолян“ ЕООД против К.П.М. осъдителен иск за разликата над присъдената
сума от 5042,87 (пет хиляди и четиридесет и два лева и 87 ст. ) лева до пълния
предявен размер от 7379,50 (седем хиляди триста седемдесет и девет лева и 50
ст.) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК К.П.М., ЕГН ********** да заплати на „Евродом 2001-Смолян“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата от общо 1159,78 ( хиляда сто петдесет и девет лева и 78
ст. ) лева – разноски по
водене на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Евродом 2001-Смолян“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на К.П.М., ЕГН **********
сумата от 31, 66 ( тридесет и един лева и 66 ст. ) лева – разноски по водене на
делото.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на К.П.М., ЕГН ********** сумата от 100 лева – разноски за експертиза като
недължимо платена, като му указва да посочи банкова сметка, ***.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п/ Д. Вътов
Вярно с оригинала.
Т.А.