РЕШЕНИЕ№
гр... София, 10.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и втори ноември …………………………….……….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Доротея Кехайова.……….........
...мл.с. Светослав Спасенов……
при секретаря... Мария Абаджиева……………..…….....…….….……… в присъствието на
прокурора......... Иван Кадев.................................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 4987 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил
е въззивен протест и допълнителни съображения към
него, срещу присъда от 23.05.2018 г. постановена по НОХД 19919/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 94 състав, с която
подс. Н.Х.Н. е признат за невинен по
повдигнатото му от СРП обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК
е оправдан.
В протеста са изложени оплаквания за
необоснованост на присъдата. Твърди се, че в хода
на проведеното съдебно следствие са събрани по безспорен
начин е доказано, че подсъдимия Н. е осъществил деянието, за което е обвинен и
че в подкрепа на обвинението са събрани безспорни писмени и гласни
доказателства. Неприемливобило съдът да приеме субективните действия на подс. Н. като „фактическа грешка“ по смисъла на чл. 14 НПК
и това да е изключващо вината обстоятелство. Категорично в съдебното следствие
било установено, че поде. Н., че взел багажа на св. С., който представлявал
вещи, поставени в найлонови пликове. По никакъв начин не можело да се объркат
найлоновите торби с черна кожена мъжка чанта за през рамо. Още повече, че
съдът приемал изцяло обективната страна
на деянието и било доказано безспорно какво съдържа багажа на приятелката на
подсъдимия. Според прокурорът субективния елемент в действията му не липсва и
не може да се постави под съмнение категорично извършеното престъпление квалифицирано
по чл. 194, ал. 1 НК. Събрани били безспорни доказателства, че подс. Н. ясно и съзнателно взема вещта, която очевидно не е
негова или на св. С. и се оттегля с нея от територията на заведението
Прокурорът
поддържа протеста на СРП по изложените
съображения в него. Счита същият за
правилно мотивиран и обоснован, с оглед на което моли да бъде уважен.
Защитникът счита, че протеста следва
да остане без уважение и присъдата така както е постановена да остане в сила. Твърди,
че изложените съображения в протеста и допълнението са неоснователни, тъй като
на базата на доказателствения материал, събран в първоинстанционното производство правилно и законосъобразно
са направени правно релевантните изводи на първоинстанционният
съд. Относно показанията на свидетелите счита, че същите са правилно преценени от
първоинстанционния съд и на базата на цялостната
преценка от фактическа и правна страна счита постановения съдебен акт за
правилен и законосъобразен, като моли да
бъде потвърден.
Подсъдимия иска да се потвърди присъдата.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилия протест и становището на страните съдът намира
следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
В хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил законосъобразни фактически и
правни изводи. Установено е, че подс. Н.Х.Н. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно
образование, живущ ***. През месец юли 2017г. подсъдимият Н. и св.Д.С. имали
интимни отношения. По това време последната започнала работа като готвач в
заведение "Гамбринусъ", находящо
се в гр. София, на ул. "*****, стопанисвано от свидетелите М.М.и Б.М.. Първият бил ангажиран с подбора на персонала и
именно той разговарял със С. за работното й време и трудовото възнаграждение,
която работела пробно, без трудов договор. В заведението работели още
свидетелката Д.Т., приятелка на свидетеля М.М.изпълняваща
задълженията на сервитьор, св. Е.Ж., която била мияч и св.В.И., съвместяващ
функциите на барман и сервитьор.
На
05.07.2017г. вечерта заведението работело, като на работа били св.С. - готвач,
св. Ж.- мияч, св.Т.сервирала на клиентите, а св. И.се намирал зад бара,
изпълнявайки задълженията на барман. Свидетелят М.М.също
бил в заведението като седял с компания от свои познати на най-близката до
входа на заведението маса, която била и най-отдалечена от бара. В заведението
имало още една компания, която празнувала рожден ден. Там бил и оркестърът,
който работел в ресторанта от дълъг период от време, а масата, предназначена за
музикантите, се намирала на разстояние от около 5, 00 метра от бара. Св. М.М.носел в себе си мъжката си черна кожена чанта, марка
"Арт", която оставил на бар - стол зад бара и в нея имало ключ за лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“ на стойност 930, 00 лева, ключове от
заведението на стойност 4,20 лева, един портфейл черен на цвят със златен
надпис „Sopharma“ на стойност 14,00 лева, парична сума
в брой 1 200,00 лева, 1 брой портфейл от естествена кожа марка „АРТ“, кафяв на
цвят на стойност 42,00 лева, парична сума във валута в размер на 130,00 евро, 1
брой калъф за лични документи марка „АРТ“, червен на цвят на стойност 12,00
лева, които били негова собственост. Непосредствено до стола били поставени две
касетки за безалкохолни напитки. Около 23.00 часа подс.
Н.Н. дошъл в заведението, за да вземе св.та С..
Първоначално влязъл в кухнята, но тъй като работното време не било приключило, той
излязъл пред бара и седнал на маса, която била разположена на около метър и
половина пред бара. След като св. С. приключила работа, тя се преоблякла, като
прибрала мръсните си работни дрехи в една найлонова торбичка, а чехлите - в
друга, изнесла ги от кухнята и ги сложила зад бара, на касетките, в съседство,
с които се намирал столът, където била чантата на свидетеля М.. След това
свидетелката С. седнала на масата при подсъдимия, като си поръчала водка с
безалкохолна напитка. Тя помолила свидетелката Д.Т. да отиде при св. М.М.и да поиска да й плати дължимото, както за същия ден,
така и за предходни дни. Св.Т.отишла при св.М.М.и му
казала, че а С. се приготвя да си тръгва. Свидетелят М.предал на Т.част от
дължимите на С. пари и казал да, че останалата част от сумата ще си получи
идните дни, когато дойде на работа. Свидетелката Т.предала думите му на
свидетелката С., която казала, че в такъв случай напуска и няма да идва повече
на работа. С. и подсъдимият Н. останали още известно време в заведението, през
което време си поръчали още няколко питиета. Около 01.00 часа през нощта,
когато решили да си тръгват, свидетелката Д.С. се обърнала към подсъдимия и му
казала да й вземе багажа. По това време осветлението в заведението вече било
затъмнено и единствено на бара имало по-силна светлина. Подс.Н.
отишъл до бара, пресегнал се и взел двете найлонови чанти на свидетелката С.,
като заедно с това взел и кожената чантичка на свидетеля М.. Тези му действия
били възприети от намиращия се зад бара свидетел В.И., който обаче не разбрал,
че това е чантата именно на св. М.М.и не направил
опит да спре подсъдимия. След това подсъдимият Н. и свидетелката Д.С. повикали
такси и напуснали заведението, като подсъдимият Н. продължавал да носи багажа
на свидетелката С. и й го предал, когато се прибрали.
Малко
по-късно същата вечер свидетелката Т.споделила на свидетеля М.М., че свидетелката С. е заявила, че повече няма да идва на
работа и свидетелят М.телефонирал на С., за да я уговори да промени решението
си. По-късно същата той установил
липсата на чантата си и намиращият се в заведението персонал започнал да я
търси. Свидетелят М.М.се обадил на св. С., за да я
попита за чантата си, но след като С. не отговорила на обаждането му, св.Т.се
свързала с нея. Св.С. отрекла да е вземала чантата. Свидетелят М.М.се обадил по телефона на брат си – св. Б.М. и му разказал
за случилото се, а впоследствие сигнализирал и органите на 06 РУ - СДВР. По-късно
вечерта и след като вече бил приключил работа, св. И.си спомнил, че е видял
подсъдимия да взема мъжка кожена чанта, както и че това е именно чантата на св.
М.. Свидетелят И.не успял да се свърже съссв.М.М.. На следващия ден, когато отишъл на работа, свидетелят И.споделил
със св. М.видяното предходната вечер и последниа
отново се обадил на св.С., за да я попита дали подсъдимият е взел чантата му,
което С. отрекла.
Въз основа на тази фактическа обстановка,
правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за
установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия Н.,
показанията на свидетелите М.М./вкл. и частично
приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 НПК/, Б.М. /вкл. и частично приобщени от
досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр.
ал. 1 НПК/, В.И., Д.Т., Е.Ж., Д.С. /вкл. и частично приобщени от досъдебното
производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1
НПК/; писмените доказателства - справка за съдимост, протокол за извършено
разпознаване /л. 21 ДП/, заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство експертизи - съдебно - оценителна експертиза /л. 60 ДП/,
комплексна съдебно - психиатрични и психологични експертиза /л. 41 ДП, са
направени обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.
В хода на наказателното производство е
безспорно установено, че св.И.към датата на деянието е работел в заведението от
две седмици, а след това е продължил да работи на същото място за кратък период
от време Обосновано съдът е кредитирал с доверие показанията на този свидетел,
тъй като че същите кореспондират на останалите доказателствени
източници, не разкриват противоречия и непълноти и едновременно с това са
дадени от свидетел, по отношение на когото по делото липсват данни за
евентуална заинтересованост от изхода на производството. Показанията му
кореспондират с тези на свидетелите М.М.и Д.Т. за
това къде се е намирала масата, на която са седели подсъдимият и свидетелката С.,
както и за това, че свидетелката С. е накарала именно подсъдимия Н. да вземе
багажа й на тръгване. По отношение на това къде е била чантата на свидетеля М.показанията
на свидетеля И.кореспондират с казаното от свидетелките Т.и Ж., а по отношение
на това къде са се намирали найлоновите пликове с багажа на свидетелката С.
показанията му кореспондират със заявеното от св.М.М..
Видно от показанията на св. Б.М. св. И.му е споделил на следващия ден за
видяното от него като показанията на двамата изцяло кореспондират и с
показанията на свидетеля М.М., дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени от първоинстанционния
съд на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 НПК.
Въз основа
на тези доказателства районният съд е приел за установено, че от обективна
страна на 06.07.2017г., за времето от 00,30 ч. до 01,00 ч. в гр.София, ул. „******,
в ресторант „Гамбринусъ“ от стол зад бара подсъдимият
Н.Н. е отнел мъжка кожена чанта марка „АРТ“ на
стойност 157,50; 1 брой ключ за лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „159“
на стойност 930,00 лева; ключове от заведение на стойност 4,20 лева; 1 брой
портфейл черен на цвят със златен надпис „Sopharma“
на стойност 14,00 лева; парична сума в брой 1 200,00 лева; 1 брой портфейл
от естествена кожа марка „АРТ“, кафяв на цвят на стойност 42,00 лева; парична
сума във валута 130,00 евро /равняваща се на 254, 26 лева/; 1 брой калъф за
лични документи марка „АРТ“, червен на цвят на стойност 12,00 лева или всички
вещи на обща стойност 2 613,96 лева от владението на М.Л.М., без негово
съгласие. От обективна страна тази констатация е относително вярна. Св.И.е
единствения очевидец на установяване фактическа власт върху посочените вещи от подс.Н.. Последния отрича това, като в обясненията си описва
подробно поведението си процесната вечер в
заведението, включително и че е взел чантите на св.С.. Освен чрез показанията
на св.И., в хода на производството не са събрани никакви други доказателства за
това, че подс.Н. е установил фактическа власт върху процесните вещи. Св.С., която е била приятелка на
подсъдимия, отрича той да е взел чантата на св.М.М..Това
е заявила в телефонен разговор с последния и в проведен такъв със св.Т.. Не са
събрани никакви други доказателства за установената фактическа власт върху процесните вещи, както и такива относно това какво се е
случило с тях. Нито една от вещите не е намерена, респективно не е върната на
собственика й. Подс.Н. отрича изобщо да ги е вземал,
като в същата насока са и показанията на св.С.. В хода на досъдебното производство е извършено разпознаване, при което
свидетелят В.И. е разпознал подс. Н. като лицето,
взело чантата на св. М.. Правилна е констатацията на районния съд, че това
действие по разследването е извършено при спазване на изискванията на чл. 169 -
чл. 171 НПК.
Районният
съд е приел, че по делото не е установено подс. Н. да
е съзнавал, че заедно с вещите на св. С. взема и чанта, принадлежаща на св.М. М..
За субективната съставомерност на деянието изводи
могат да се направят единствено въз основа на категорично установените
обективни факти. По делото е доказано, че чантите на св.С. са се намирали зад
бара, в близост до чантата на св.М.М.. В тази насока първоинстанционния съд правилно е обсъдил противоречията в
свидетелските показания и е приел, че местоположението на тези вещи е било зад
бара. С показанията на св.И.категорично е установено, че само подс.Н. е предприел действия за вземане на чантите на св.С.-пресегнал
се е зад бара. С неговите показания е установено и това, че пликовете с дрехите
и чехлите на свидетелката С. и чантата на свидетеля М. М.са били разположени в
непосредствена близост и на едно ниво /чантата - върху бар - стола, а пликовете
- върху касетките за безалкохолни напитки/. Св..С. сама е оставила багажа си
там и тя е поръчала на подсъдимия Н. да го вземе. Безспорно е установено, че в
заведението е имало и други лица, като по делото не са събрани никакви
доказателства кое да е от тях да е взело чантата на св.М.М..
Единствените преки доказателства се съдържат в показанията на св.И.с които се
установява, че подсъдимия е взел чантата. Районният съд е отчел правилно, че в
случая престъплението може да бъде извършено само с пряк умисъл, който следва
да бъде доказан по несъмнен и категоричен начин. Доказателствата по делото не
позволяват да се направи извод, че подсъдимия
е съзнавал, че отнема от владението на другиго чужда движима вещ и
установява върху нея своя фактическа власт, както и че действа без съгласието
на държателя на вещта. Обосновано съдът е приел, че подсъдимият не е
съзнавал фактическо обстоятелство от състава на престъплението - че кожената
чанта, намираща се до пликовете с багаж на свидетелката С., всъщност принадлежи
на свидетеля М., и по тази причина е действал в условията на фактическа грешка
по смисъла на чл. 14 НК, която представлява изключващо вината обстоятелство. По
делото не се установява от субективна страна подсъдимият да е съзнавал, че
отнема чужди движими вещи, и с оглед липсата на елемент от субективната страна
на състава не се доказа подсъдимият да е осъществил състава на престъплението
по чл. 194 ал. 1 НК, каквото обвинение му е повдигнато.Съдът е обсъдил и
евентуална съставомерност на поведението на
подсъдимия по чл. 207 ал. 2 НК. Правилна е констатацията, че осъждането по
обвинение за извършено престъпление по чл. 207 ал. 2 НК е свързано с осъждане
по нови, непредявени на подсъдимия до този момент факти - най-малкото с промяна
във времето на деянието, доколкото с нормата на чл. 207 ал. 2 НК не се
инкриминира самото установяване на фактическа власт от дееца върху вещта /което
е случайно или по грешка и не е престъпно/, а невръщането й след формирането на
представи, че се касае за чужда вещ, което неизбежно се осъществява в последващ установяването на фактическата власт момент. От доказателствата по делото е видно, че след като са се прибрали,
подсъдимият е предал взетите от заведението вещи на свидетелката С., както и че
свидетелят М. М.се е свързал с последната, за да си иска чантата, което
обстоятелство Д. С. е споделила с подсъдимия Н. Н.. Извод в насока, че
свидетелката С. е споделила с подсъдимия, че взетата чанта е търсената от
свидетеля М. М., както и че към този момент Н. Н. е продължавал да упражнява
фактическа власт върху нея, биха се основавали единствено на предположения, а
постановяването на осъдителна присъда въз основа на такива е недопустимо и
районният съд правилно е отбелязал това.
По изложените съображения въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че протеста
е неоснователен. В хода на производството не са събрани достатъчно
доказателства въз основа на които да се направи обоснован извод, че деянието на
Н.Х.Н. е съставомерно от субективна страна. Наказателната му
отговорност не е следвало да бъде ангажирана и първоинстанционният
съд правилно е съобразил това. С оглед на изложеното атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.05.2018 г.
постановена по НОХД 19919/2017 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.