№ 15
гр. , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500124 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
260046/26.01.2021г. по гр.д. № 3261/20г. на СлРС, с което е осъдено на
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „Електроразпределение-Север“ АД гр.Варна да
заплати на „Аглика“ АД гр.Твърдица, обл.Сливен, сумата 8 484, 12 лв.,
представляваща сбор от следните суми, заплатени от ищеца и получени от
ответника без правно основание:по фактура № **********/07.12.2015г.
сумата 4 580, 17 лв. с ДДС и по фактура № **********/08.01.2016г. сумата
3 903, 95 лв. с ДДС, по клиентски № ********** за адрес на потребление
*******, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
завеждането на исковата молба на 02.10.2020г. до окончателното
изплащане и са присъдени разноските по делото на ищеца.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ОТВЕТНИКА в
първоинстанционното производство.
1
Въззивният съд ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА на въззивната жалба и счита,
че тя е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект,
имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
районен съд.
Поради това, на основание чл. 267 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА същата за ДОПУСТИМА.
На основание чл. 268 ал 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната жалба както следва:
Въззивникът – ОТВЕТНИК в първоинстанционното производство,
обжалва изцяло цитираното решение на СлРС като твърди, че то е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че съдът е приел, че
между страните имало валидна облигационна връзка по договор за пренос и
достъп на ел.енергия и въпреки това уважил претенциите по чл.55 ЗЗД,
2
което предполагало даване на престация без правно основание. Счита, че
именно доказаната договорна обвързаност е правното основание, въз основа
на което ответникът в първоинстанционното производство може да
задържи платени суми. Твърди, че не е имало възражения и съответно -
произнасяне на съда по нищожност или недействителност на договора
между страните или изявление за разваляне. Сочи, че предпоставка за
връщане на получена без основание престация е липсата на основание тя да
бъде задържана, а не евентуално виновно неизпълнение от страна на
договорните й задължения. По-нататък въззивникът твърди, че в
нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че собствеността върху
съоръженията се установила от съдебно техническата експертиза, което е
правен извод, извън компетентността на вещото лице, а самият ищец не е
доказал надлежно правото си на собственост върху кабелна линия 20 кV.
Въззивникът заявява с въззивната жалба и че изводът на първостепенният
съд, че измерването не било извършвано на границата на собственост на
ел.съоръженията, противоречи на материалния закон – чл.27 и чл.28 от
Наредба № 6/2004г., тъй като СТИ определя границата на собственост, а
не обратно.
С оглед всичко изложено, въззивникът моли въззивния съд да отмени
изцяло атакуваното решение, като постанови ново, с което отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за настоящата фаза на производството
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала
ПИСМЕН ОТГОВОР, с който я оспорва изцяло като неоснователна.
Въззиваемият заявява, че след като безспорно е доказано, че СТИ през
процесния период е било поставено на място, противоречащо на законовите
разпоредби, тоест - не на границата между ел.съоръженията, собственост
3
на електроразпределителното предприятие и тези, собственост на
потребителя клиент, то за потребителя не е имало задължение да заплаща
начислените му суми по двете процесни фактури. Развива подробни
съображения в тази насока, като преповтаря доводите, изложени в
първоинстанционното производство. Оборва последователно всички
релевирани с въззивната жалба оплаквания, като счита, че отговорността
на ответника следва да се реализира по реда на неоснователното
обогатяване, тъй като плащането е извън договорните задължения.
В обобщение въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а атакуваното решение – потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно, включително и по отношение на разноските. Претендира
присъждане на направените за тази инстанция разноски.
С отговора не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В същия срок не е подадена НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА.
На основание чл. 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з.
на.........07.04.2021г.......от...9.00..........ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ СТРАНИТЕ незабавно, ПРИ ВЪЗМОЖНОСТ – ПО
ТЕЛЕФОНА ИЛИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ – ИМЕЙЛ, ФАКС И ДР.
4
Преписи от определението да се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5