№ 383
гр. Пещера, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. П.а-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско дело
№ 20245240100340 по описа за 2024 година
Предявени са искове от Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр. ***, чрез
адвокат П. С. П. – САК, адрес за връчване: на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 и т. 2
чрез:единния портал за електронно правосъдие; или ССЕВ - Система за
сигурно електронно връчване до адвокат П. С. П., ЕИК: *********, срещу
„Вива Кредит" АД, ЕИК: *********, със седалище гр. София, район
„Люлин", бул. "Джавахарлал Неру" N2 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от
Изпълнителния директор Свилен Петков Петков правоприемник на „Вива
Кредит" ООД, ЕИК: *********, със седалище гр. София, район „Люлин", бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 73Г, с упр. Свилен Петков Петков, по
чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
Твърди ищцата, че на 09.01.2023 г. между нея и ответното дружество
„Вива Кредит" ООД е сключен договор за паричен заем Standart 14 №
5888771/09.01.2023 г. по силата на който е усвоен кредит в размер на 1500 лв.
за срок от 36 седмични вноски. Записаният в договора Годишен процент на
разходите (ГПР) е в размер на 49.34 %, фиксираният годишен лихвен процент
е в размер на 40,32%.
На 30.03.2022г. е настъпила промяна на правноорагнизационната форма
на ответника от „Вива Кредит" ООД на „Вива Кредит" АД и последното е
1
универсален правоприемник на първия.
В чл.1 ал. 3 от договора е предвидено заплащане на „такса експресно
разглеждане „ в размер на 736,74 лева , която съгласно ал.4 от договора е
разсрочена към всяка погасителна вноска по кредита. В чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от
договора е предвидено и заплащане на неустойка в размер на 397,05 лева
,която също е разсрочена по равно към всяка погасителна вноска.
Така в края на периода ищцата следвало да плати 2697,78 лева за
период от около 9 месеца, от което такса за експресно разглеждане – 736,74
лева , 230,52 лева – договорна лихва, 397,05 лева неустойка за
непредоставяне на поръчителство.
Излага в исковата си молба , че договорът се регулира от ЗПК , тъй като
ищцата има качеството на потребител.
Твърди че процесния договор е сключен в нарушение на чл. 10 ал. 1 от
ЗПК, тъй като размерът на шрифта в договора е под 12, както и на
съпътстващите документи, което го прави трудно четим.
Твърди че клаузата на „такса експресно разглеждане „ е нищожна на
основание чл. 10 а ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни свързани с усвояването е управлението на кредита,
поради което счита клаузата за нищожна. Твърди и че е нарушена
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК тъй като не е включена в ГПР. Посочената
такса накърнява и принципа на „добрите нрави“ съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 3 от
ЗЗД.
Твърди че клаузите на чл. 5 ал. 1 и ал.2 от договора са нищожни , тъй
като се предвижда скрито възнаграждение за кредитора, не а включени в
ГПРЛ което представлява и неспазване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Твърди че договорът е недействителен и поради нарушаване на чл. 11
ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК- нее посочен действителния годишен процент на
разходите, липсва ясна методика за формиране на ГПР, както и не е
представен погасителен план – т. 12 от ЗПК.
Твърди , че посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Твърди че договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК
2
поради нарушаване на изискванията на чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т, 9,т. 10,т. 1 12
ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил
единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения
процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.. Твърди ищцата и че посочването
в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията
между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла
на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС..
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Счита че има
правен интерес в тази връзка да предяви осъдителен иск срещу ответното
дружество „Вива Кредит" АД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22
ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв., като
частичен иск от 1197,78лв., представляваща разликата между заплатената по
кредита сума и главницата по кредита от 1500 лева. Счита и че съгласно чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Формулира петитум :
1. Бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем
Standart 14 № 5888771/09.01.2023., сключен с „Вива Кредит" АД като
противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския
кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на
потребителите.
2. Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника
„Вива Кредит" АД, да заплати на Х. К. Ч.. ЕГН: ********** сума в размер на
50 лв. като частичен иск от 1197,78лв., представляваща недължимо платени
суми във връзка с договор за потребителски кредит , ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба
до датата на окончателно й заплащане.
Ангажира доказателства и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от „Вива Кредит" АД.
3
Твърди, че между страните не е спорно обстоятелствата по сключване
на Договор за паричен заем. Излагат съображения по същество за валидността
и действителността на оспорените клаузи и недължимостта на претенцията.
Твърди ответника, че клаузата за неустойка не е нищожна , като сочи
практика в този смисъл, че задължението не е разход по кредита, който следва
да се включи в ГПР. Излага твърдения че не е нарушена разпоредбата на чл. 11
ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителен посочения размер ГЛП и на ГПР,
твърди че клаузата за неустойка не е нищожна поради заобикаляне на закона,
включително поради надхвърлянето на нейните функции, и поради
накърняване на добрите нрави. Твърди е че клаузата за заплащане на такса за
разглеждане на документите не е нищожна. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и прави доказателствени искания. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност .
В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения осъдителен
иск от Х. К. Ч., ЕГН – **********от гр. ****, срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к.
Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Управителя Свилен Петков Петков, като цената
на предявения осъдителен иск е 1056,51 лв., ведно със законовата лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане.
Съдът е сезиран с искова молба с два обективно съединени иска –
установителен с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 22 ЗПК и
осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
От представения Договор за паричен заем Standart 14 №
5888771/09.01.2023. г.,сключен с Х. Ч. установява, че между страните е
сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Вива
Кредит“ ООД е предоставил на ищеца сумата от 1500,00 лв. срещу
насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 18
погасителни двуседмични вноски , годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,32 %
и ГПР от 49,34 %. , при лихвен процент на ден от 0,11 %.
Общата дължима сума по кредита е 2467,26 лв. начало на договора
23.01.2023г. и крайният срок за погасяване на заема е 18.09.2023 г.
4
В чл. 5 ал. 1 от Договора за паричен заем е уговорено задължение в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) /поръчител-
физическо лице, ,което да представи на заемодателя служебна бележка от
работодател,издадена не по-рано от три дни от деня на представянето и да
отговаря на следните условия:а./ да е навършило 21 години;б./да работи по
безсрочен трудов договор;в./да има минимален стаж при настоящия
работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000
лева ;г./ през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ
или да има кредитна история със статус“ период на просрочие от 0 до 30дни;
д./да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството му на заемател или; 2) банкова гаранция
.
Съгласно чл. 5 ал. 2 от Договора за паричен заем в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят
дължи неустойка в размер на 491,04 лева, разсрочена с погасителните вноски .
Така общата дължима сума възлиза на 2958,30 лв., платимо разсрочено
на вноски, всяка от които в размер на 164,35 лв., които са дължими на падежа
на плащане на погасителните вноски.
В чл. 1ал.2 от договора е предвидено , че заемателят заявява, че преди
подписване на договора е избрал да ползва допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем.
Съгласно алинея трета заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документите да отпускане паричен заем в размер на 736,74 лева, а в алинея
четвърта е предвидено че сумата ще се заплаща разсрочено от заемателя на
равни части и ще се включи в размера на всяка погасителна вноска.
От изготвената справка от ответника по делото, ищцата Ч. е платила
сума в размер на 604,13лв. за експресно разглеждане на документите ; 272,80
лв.- за неустойка ; договорна лихва в размер на 179,58 лева и за главница
1500,00 лева. тоест общо 1056,51 лева са платени за такси , лихви и
неустойка.
Посочено е че кредитът е предсрочно погасен и приключен.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна
страна следното:
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Вива Кредит“ АД,
правоприемник на Вива Кредит ООД, е сключен Договор за паричен заем
Standart 14 № 5888771/09.01.2023 г., по силата на който Вива Кредит ООД е
предоставило на Х. К. Ч. сумата от 1500,00 лв. срещу насрещното задължение
на ищеца - заемател, да върне сумата на 18 погасителни двуседмични вноски ,
годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,32 % и ГПР от 49,34 %. , при лихвен
процент на ден от 0,11 %.
.Общата дължима сума по кредита е 2467,26 лв. начало на договора
5
23.01.2023г. и крайният срок за погасяване на заема е 18.09.2023 г. след
прибавяна на неустойка и такса за експресно разглеждане става -2958,30 лв.
Било е уговорено предоставянето на едно от следните обезпечения:
физическо лице – поръчител или банкова гаранция .
Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗКИ ответникът „Вива Кредит“ АД,
правоприемник на Вива Кредит ООД, е финансова институция, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4
от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова.
Сключеният между страните Договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя " са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
6
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В Договора за паричен заем Standart 14 № 5888771/09.01.2023. г., е
посочен процент на ГПР от 49,34 %.Този размер на ГПР обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - такса за експресно разглеждане на документите , както и
предвидената неустойка. Таксата за експресно разглеждане на документите ,
както и предвидената неустойка е разход, свързан с предмета на Договора за
паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора и
следва да се включва в общите разходи по заема по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК.
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено, че кредиторът не може да
иска заплащането на такси и комисионни за действия, които са свързани с
усвояване и управление на кредита. В настоящия случай претендираната такса
за експресно разглеждане на документите, чрез които длъжникът
кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от
ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. А експресното
разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността на
длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с
тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона,поради което е нищожна.Този извод се подкрепя от
това, че липсват доказателства за предоставяне на допълнителна услуга от
страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от
него такса. Освен това не е ясно въз основа на какви критерии е формиран
този необосновано висок размер, което е допълнително основание да се
приеме, че по същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин
кредита. В случая посочената такса не е включена в ГПР съгласно чл. 10, ал. 2
във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Фактът, че същата такса е включена като част
от месечната погасителна вноска е основание да се приеме, че в същност
последната има точно такъв характер -скрита печалба за кредитора водеща до
необосновано оскъпяване на кредита във вреда на потребителя,поради което
посочената клауза е неравноправна и нищожна.
Наред с изложеното неустойката служи като обезщетение на кредитора
за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от
страните. Поначало функциите на неустойката са обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство или банкова гаранция е нищожна, тъй като
7
противоречи на добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции / ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието
е че клаузата за неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа
на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите
нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия
случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито вредите от
неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а евентуални такива
от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение, води до увеличение разходите по кредита.,
т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.
Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен
процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %. Уговаряне на неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с размер,
чиято стойност е по- висока от установеното договорно възнаграждение,
съдът намира за установено в противоречие с добрите нрави. Това задължение
всъщност представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително
възнаграждение за кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение,
доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката
представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила
стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на
подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя/ приблизително два пъти размера на
предоставения заем/. Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
8
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението .
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл.1 ал.2 и ал. 3 от договора за
паричен заем Standart 14 № 5888771/09.01.2023г. , установяваща задължение
за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи и чл. 5 ал. 2 от
договора предвиждаща неустойка, с което задължение се увеличават
разходите по кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за
кредитора, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Неустойката се явява разход по заема и е следвало да бъде включено в
ГПР, доколкото неустойката е пряко свързана с отпускането на кредита.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по- малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. По
този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по Договора за паричен заем и
реалните разходи по заема. Като не е оповестил действителен ГПР в Договора
за паричен заем заемодателят е нарушил изискванията на закона и не може
да се ползва от уговорената сделка. Умишленото невключване на неустойката
в ГПР по Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че по
Договора за паричен заем ищецът е заплатил над главницата сумата от
1056,51 лв., обстоятелство което се признава от ищцата.
С оглед установената недействителността на Договора за паричен заем
сумата в размер на 1056,51 лв. заплатена от ищцата- лихва, такса и неустойка
без наличие на валидно правно основание за това, поради което предявеният
от Х. Ч. против „ВИВА КРЕДИТ " АД осъдителен иск следва да бъде уважен в
размер на 1056,51 лева , ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда – 25.03.2024г.
Ето защо предявения иск се явява основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски .
9
Ответникът ВИВА КРЕДИТ АД, следва да бъде осъдено да заплати на
Х. Ч. сторените разноски за държавна такса в размер на 157 91 лева.
В производството по делото ищецът е представляван, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адв. П. П. видно от представения
договор за правна защита и съдействие на л. 9 от делото не е договорен
размер на адвокатското възнаграждение .
Следва да се посочи и че делото е завършило с две съдебни заседания,
като нито ищецът, нито процесуалният му представител са присъствали в
съдебна зала, претендира се адвокатско възнаграждение в размер на общо
969,78 лева / л. 59 гръб/ .
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В подкрепа на извода за прекомерност на адвокатското възнаграждение
предвид предмета на делото е и установената вече европейска практика на
страните членки на ЕС. С решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дела С‑427/16 и
C‑428/16, EU:C:2017:890, е предвидено че минимумите в Наредба №1 не
важат за съда, дори и да отговарят на пазарните цени „…тъй като член 101
ДФЕС е основна разпоредба, необходима за изпълнението на задачите,
възложени на Съюза, и по специално за функционирането на вътрешния
пазар, авторите на Договора изрично са предвидили в член 101, параграф 2
ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с
този член, са нищожни“. И подчертава, че нищожността има абсолютен
характер и може да засегне всички минали или бъдещи последици на
съответното споразумение или решение.
Също така се констатира и че с исковата си молба и впоследствие адв.
П. не е конкретизирал за отделните искове какво възнаграждение претендира,
и с какви аргументи е обосновано, още повече и че в договора за правна
защита липсва посочен размер на адвокатско възнаграждение.
В договора за правна помощ липсва какъвто и да било договорен размер
на адвокатското възнаграждение/л.9 и л. 10 /, а единствено в списъка на
разноските е посочен някакъв размер – л. 59 гърба.
Предвид ниската фактическа и правна сложност, както и предвид
връзката между отделните претенции, всичките са с материален интерес като
произтичащи от едни и същи факти и обстоятелства и основаващи се на едни
и същи доводи и твърдения касаещи нищожност на договора, неучастието на
страните в открито съдебно заседание, липсата на събиране на други
доказателства и изготвяне на експретиза, тоест приетото от същите, че делото
е изяснено още с размяната на книжата по исковата молба, като
пълномощникът на ищеца е подал молба със заявено формално поддържане на
исковете, и което съответства на очертаната по-горе действителна фактическа
и правна сложност и обема на положения от процесуалния пълномощник на
ищеца труд по осъществяване на защитата му в това производство, налага
извода, че адвокатското възнаграждение следва да се намали. В този смисъл е
10
практиката на ВКС на РБ-определение №29 от 20.01.2020г. на ВКС по ч.т.д.№
№2982/2019г., II т.о.; определение №1217 от 05.12.2023г. на ВКС по ч.т.д.
№1202/2023г., I т.о.; определение №1789 от 11.04.2024г. на ВКС ч.гр.д.
№589/2024г., I I I г.о.; определение №1221 от 15.03.2024г. на ВКС по ч.гр.д.
№838/2024г. , III г.о.; определение №563 от 11.03.2024г. на ВКС по ч.т.д.
№188/2024г., I I т.о.; определение №343 от 15.02.2024г. на ВКС по т.д.
№1990/2023.,I I т.о.; определение №1650 от 04.04.2024г. на ВКС по гр.д.
№3148/2023г, четвърто г.о.; определение №2155 от 30.04.2024г. на ВКС по
ч.гр.д.№523/2024г., трето г.о.; определение № 1059 от 07.03.2024г. на ВКС по
гр.д.№982/2023г. , четвърто г.о.; определение №892 от 10.04.2024г. на ВКС по
ч.т.д. №954/2023г. ,първо т.о.; Решение на СЕС от 25.01.20244г. по дело С-
438/22 и други.
Съобразно актуалната съдебна практика по разноските, в хипотезата при
която е направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, българският съд не е обвързан от
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени
съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г., то следва генералният извод, че
размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде
определен, при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има в предвид и
че установената от законодателя възможност за намаляване поради
прекомерност на тези разноски, в каквато връзка са и разясненията дадени в
мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11. 2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Ето защо адвокатското възнаграждение дължимо от „ВИВА КРЕДИТ“
АД в полза на адв. П. П. при условията на чл.78 ал.5 от ГПК във връзка с
чл.36 от ЗАдв. следва да бъде определено в среден размер от 500,00 лева
общо за двата иска, предвид не високата фактическата и правна сложност на
спора, връзката между двата иска, неучастието на страните в открито съдебно
заседание, тоест приетото от същите, че дело е изяснено още с размяната на
книжата по исковата молба, като пълномощникът на ищеца е подал молба със
заявено формално поддържане на исковете, и което съответства на очертаната
по-горе действителна фактическа и правна сложност и обема на положения от
процесуалния пълномощник на ищеца труд по осъществяване на защитата му
в това производство / определение №274/20.05.2024г. по в.ч.гр.д. №245/2024г.
на Окръжен съд –Пазарджик/ .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за паричен заем Standart 14
№ 5888771/09.01.2023 г.сключен между Х. К. Ч., ЕГН:**********, и „Вива
Кредит" ООД, правоприемник на който е „Вива Кредит" АД, ЕИК: *********,
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 от ЗПК.
11
ОСЪЖДА „Вива Кредит" АД, ЕИК: ********* , със седалище гр.
София, район „Люлин", бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Изпълнителния директор Свилен Петков Петков, да
заплати на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр. ****, сумата в размер на
1056,51 лв. представляваща недължимо платена сума по недействителен
Договор за паричен заем Standart 14 № 5888771/09.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.03.2024г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „ Вива Кредит" АД, ЕИК: ********* , със седалище гр.
София, район „Люлин", бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Изпълнителния директор Свилен Петков Петков да заплати
на Х. К. Ч., ЕГН:**********, с с адрес: гр. ****, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата в размер на 157,91 лв. - разноски за държавна такса по делото .
ОСЪЖДА „ Вива Кредит" АД, ЕИК: ********* , със седалище гр.
София, район „Люлин", бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от Изпълнителния директор Свилен Петков Петков, да
заплати на адв.П. П. от САК сумата в размер на 500,00 лв. - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени присъдените суми ,
съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК: BG 47 RZBB 9155 1014 2430 60 , банка
ОББ АД, титуляр- адв. П. С. П..
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12