Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 12.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на тридесети
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 902 по описа на Добричкия районен съд за
2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Й.И. с
ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.К. от
Адвокатска колегия – гр. Добрич, съдебен адрес:***, срещу наказателно
постановление № 18-0851-001107 от 30.05.2018 г., издадено от началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по 114, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 184, ал. 5 във вр. с чл. 184, ал. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като
разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
което констатира следното:
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установена
следната фактическа обстановка:
С обжалваното наказателно
постановление, М.Й.И. е санкциониран за това, че на 15.05.2018 г., около 12:20
часа в гр. Добрич, по ул. „Кирил Методий”, пред № 19, като пешеходец, навлиза
внезапно на пътното платно, за да пресече и бива блъснат от движещият се по
улицата в посока хотел „България” лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № ***,
вследствие на което е допуснато пътнотранспортно произшествие с пострадал.
Водачът след пътнотранспортното произшествие отвежда И. в ЦСМП с автомобила си.
Наказващият орган е приел, че М.Й.И.
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, съгласно която „На
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение”.
За това нарушение, на М.И. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв., на
основание чл. 184, ал. 5 във вр. с чл. 184, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят М.И. оспорва така
вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда
доводи, че не е нарушил правилата за движение по пътищата, като настъпилото
пътнотранспортно произшествие е в резултат на виновно поведение на другия
участник в същото, поради което и неправилно е бил санкциониран.
От теорията е
известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на
доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за
които са нужни специални знания. В случая показанията на разпитаните по делото
свидетели Г.К.М. и Г.Г.Г., както и твърденията на жалбоподателя, доколкото са били необходими специални
научни знания от областта на техниката, са проверени посредством назначената и
изготвена в хода на съдебното следствие автотехническа експертиза /АТЕ/. Видно
от заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда АТЕ,
механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие е следният:
На 15.05.2018 г., около 12.20 ч.
в гр. Добрич, по ул. „Кирил и Методий”, в посока към „Младежки дом” се е движел
лекият автомобил „Опел Зафира” с peг. № ***, управляван от св. Г.Г.Г. ***, който
е пътувал сам в автомобила си. Пътната настилка е била асфалтова, суха,
хоризонтална, силно износена с множество неравности и повреди по нея, запрашена
и замърсена в двата и края. Произшествието е настъпило през светлата част на
денонощието при ясно, слънчево време и отлична метеорологична видимост, при включени
светлини на автомобила. Наближавайки мястото на произшествието - Т - образното
кръстовище с ул. „Райко Даскалов”, лекият автомобил „Опел Зафира” с peг. № ***
се е движел със скорост около 30 км/ч. според водача му, при която скорост на
движение и отчитане на конкретното състояние на платното за движение, опасната
му зона на спиране е имала дължина около 16.85 м.
В същото време, от левия тротоар
по ул. „Кирил и Методий”, на около 11.10 м. преди ул. „Райко Даскалов”,
пешеходецът М.Й.И. е предприел пресичане на платното за движение. При
движението си по платното за движение, пешеходецът се е движел с бърз ход,
перпендикулярно на надлъжната ос на улицата и в посока от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил „Опел Зафира” с peг. № ***. В момента,
в който пешеходецът е навлязъл в платното за движение по ул. „Кирил и Методий”,
лекият автомобил „Опел Зафира” с peг. № *** се е намирал на отстояние около
9.75 м. преди мястото на удара.
При създалата се пътнотранспортна
ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на
лекия автомобил „Опел Зафира” с peг. № *** и пешеходеца М.И. е настъпил удар
между предната дясна част на купето на автомобила в областта между десния край
на декоративната решетка пред радиатора и левия край на десният фар, с дясната
част на тялото на пешеходеца на височина около 0.83 м. от платното за движение.
В резултат на скоростите на движение на лекия автомобил и пострадалия
пешеходец, посоките им на движение и масите им, тялото на пешеходеца било
изхвърлено напред и в дясно, по посоката на движението на автомобила, след
което паднало върху асфалтовата настилка, около средата на платното за движение
и на малко разстояние пред и в дясно от спрелия след произшествието лек
автомобил „Опел Зафира” с peг. № ***. Св. Г.Г. веднага слязъл от автомобила и
помогнал на пешеходеца да стане, след което го откарал с автомобила си в ЦСМП
при „Многопрофилна болница за активно лечение – Добрич” АД – гр. Добрич. Участниците
в пътнотранспортното произшествие – водачът на автомобила - св. Г.Г. и
пешеходецът М.И. били изпробвани с техническо средство „Дрегер 7510” за употреба
на алкохол, като в кръвта им не се установила концентрация на алкохол.
Съгласно заключението на вещото
лице по назначената, неоспорена и приета от съда АТЕ:
- Мястото на удара на пешеходеца М.И.
в предната част на лекия автомобил „Опел Зафира” с peг. № *** се намира на
около 1.21 м. в дясно от левия габарит
на автомобила и на височина 0.83 м. от платното за движение.
- При скорост на движение 30 км/ч
и отчитане състоянието на платното за движение, опасната зона на спиране на
лекия автомобил „Опел Зафира” с peг. № *** е имала дължина около 16.85 м.
- Мястото на удара между лекия
автомобил „Опел Зафира” с peг. № *** и пешеходеца М.И. се намира на платното за
движение на ул. „Кирил и Методий”, на разстояние около 11.20 м. преди ул. „Райко
Даскалов” и на около 2.21 м. в дясно от левия край на платното за движение по
ул. „Кирил и Методий”.
- Лекият автомобил „Опел Зафира”
с peг. № *** се е намирал на отстояние около 9.75 м. преди мястото на удара в
момента, в който пострадалият пешеходец е навлязъл в платното за движение по
ул. „Кирил и Методий”.
- Ако водачът на лекия автомобил „Опел
Зафира” с peг. № *** Г.Г. е реагирал своевременно и е предприел спиране в
момента, в който пострадалият пешеходец М.И. е навлязъл в платното за движение
по ул. „Кирил и Методи”, той не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара.
- Причината за настъпването на
пътнотранспортното произшествие от техническа гледна точка е взаимното
пресичане на траекториите на движение на лекия автомобил „Опел Зафира” с peг. №
*** и пешеходеца М.И., в резултат на навлизането на пешеходеца в коридора на
движение на автомобила, на разстояние пред него, по-малко от дължината на
опасната му зона на спиране при създадената пътнотранспортна ситуация.
Описаната фактическа обстановка
се доказва от събраните по делото доказателства. Гласните такива, включващи
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Г.М. и Г.Г. са
еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са
безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената
Автотехническа експертиза, проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно и компетентно изготвена, както и с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: справка картон на водача; снимков материал; препис от констативен протокол
за ПТП; препис от декларация, изготвена от Г.Г.; схема, изготвена в съдебно
заседание от М.И. и схема, изготвена в съдебно заседание от Г.Г..
С оглед установената фактическа
обстановка от правна страна, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на & 6,
т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, „Пътнотранспортно
произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По делото
безспорно е установено, а и не се спори, че М.И. е получил комоцио, охлузвания
по дясно коляно, десен глезен, дясна китка, десен лакът и дясна ръка, описани в
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, както и, че по моторното
превозно средство се причинени щети – деформиран преден капак, т.е. налице е
пътнотранспортно произшествие по смисъла на закона.
Релевантни за наказателната отговорност,
респективно - административнонаказателната отговорност са само онези нарушения
на правилата за движение по пътищата, допуснати от нарушителя, които се намират
в пряка причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Съдът намира,
че жалбоподателят, като пешеходец е нарушил следните правила за движение по
пътищата, а именно – чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „При пресичане на платното
за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение”, както и чл. 114, т. 1 от ЗДвП: „На пешеходците е
забранено да навлизат внезапно на платното за движение”.
Без съмнение в настоящия случай,
поведението на пешеходеца /св. М.И./, който е пресякъл платното за движение не
на определеното за това място /на пешеходната пътека/ и в разрез с изискванията
на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно § 6, т. 54 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „Пешеходна пътека” е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
Видно от заключението на вещото
лице по изготвената АТЕ, мястото на удара между лекия автомобил „Опел Зафира” с
peг. № *** и пешеходеца М.И. се намира на платното за движение на ул. „Кирил и
Методий”, на разстояние около 11.20 м. преди ул. „Райко Даскалов” и на около
2.21 м. в дясно от левия край на платното за движение по ул. „Кирил и Методий”.
Т.е., жалбоподателят не е предприел пресичане на платното за движение на кръстовище,
поради което и не би могло да се приеме, че е налице пешеходна пътека по смисъла
на § 6, т. 54, изр. второ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В случая
пешеходецът М.И. е предприел пресичане на платното за движение на
нерегламентирано за тази цел място, поради което правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно не е абсолютно и същият е следвало да съобразява
правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП /В тази
връзка виж Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълкувателно дело №
2/2016 г. на ВКС, ОСНК/.
С други думи – нарушението на императивните
правила на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП от страна на
пешеходеца се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
За пълнота на изложението съдът
намира за нужно да отбележи и следното:
Имайки предвид фактите по делото и
съобразявайки се със задължителната съдебна практика, съдът намира в настоящия
случай, че опасността за движението е възникнала в момента, в който пешеходецът
М.И. е навлязъл в платното за движение и в който момент е бил възприет от
водача на автомобила – св. Г.Г., който е управлявал същия със скорост около 30
км/ч.
Видно от експертното заключение
на вещото лице, причината за настъпването на пътнотранспортното произшествие от
техническа гледна точка е взаимното пресичане на траекториите на движение на
лекия автомобил „Опел Зафира” с peг. № *** и пешеходеца М.И., в резултат на
навлизането на пешеходеца в коридора на движение на автомобила, на разстояние
пред него, по-малко от дължината на опасната му зона на спиране.
Деянието е случайно, когато водачът на
моторното превозно средство не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици и обективно каквото и да беше
направил, не би могъл да ги предотврати. Т.е., случайното деяние е обратната
страна на небрежността. В случая, водачът на моторното превозно средство не е
нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по Закона за
движение по пътищата, като препятствието за движението на моторното превозно
средство се е появило в коридора му на движение на разстояние пред него,
по-малко от опасната му зона на спиране. Също така, водачът на автомобила е
извършил необходимите действия за предотвратяване на произшествието, поради
което същият не следва да носи отговорност за настъпилите вредни последици. Видно
от експертното заключение, при своевременно реагиране, водачът на лекия
автомобил не е имал техническата възможност да предотврати произшествието,
спирайки преди мястото на удара. Следователно, спрямо водача на лекия автомобил
– св. Г.Г. е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Ето защо, съдът намира, че
неизпълнението именно на задълженията по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.
114, т. 1 от ЗДвП от страна на пешеходеца М.И. е довело до настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
Наказателното постановление обаче
се явява незаконосъобразно, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на наказаното лице са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в следното:
Първо: В процесния случай
административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 143/27.01.2018 г. /бланков № 575089, серия Д/.
АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на един свидетел,
и е надлежно връчен на нарушителя, документирано с подписа му.
Както е известно от правната
теория, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига
обвинение на дадено лице, за извършено конкретно нарушение. Както вече бе
посочено, в АУАН е вписан един свидетел, за когото изрично е записано /чрез подчертаване/, че е
свидетел при съставянето на акта. Втори свидетел няма. Обстоятелството, че
вписаният в акта свидетел Я.К.П. е само свидетел при съставянето на акта се
потвърждава и от показанията му, дадени в съдебно заседание.
При това положение, настоящият
съдебен състав намира, че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, съгласно която при липса на свидетели, присъствали при
извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави
акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. В случая актът е съставен в присъствието
само на един свидетел, което се явява в грубо нарушение на изискванията на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН. Законодателят е предвидил изрично в тази хипотеза
свидетелите да са двама, за да бъдат защитени правата на наказаното лице.
Липсата на втори свидетел опорочава акта и издаденото въз основа на него НП. В
тази насока е и константната съдебна практика (Виж Решение № 33 от 15.02.2016
г. по к.а.н.д. № 8/2016 г. на Адм.С – Добрич).
Това нарушение при съставяне на
процесния АУАН е толкова съществено, че същият не може да изпълни основната си
функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно
постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на М.Й.И., за
нарушение по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 184, ал. 5 във вр. с чл.
184, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100
/сто/ лв.
Второ: Съставеният АУАН не
отговаря на изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, съгласно която норма, актът
за установяване на административно нарушение трябва да съдържа законните
разпоредби, които са нарушени. В случая обаче, в съставения АУАН, не са
посочени законните разпоредби, които са нарушени.
В тази насока следва да се
посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, АУАН,
следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в АУАН
са посочени в чл. 42 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5
от ЗАНН, а именно – датата и мястото на извършване на нарушението, описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат.
Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт, а именно нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН. Разпоредбите на закона
са ясни, категорични и точни. В АУАН трябва да са посочени законните
разпоредби, които са нарушени.
Трето: Административнонаказващият
орган е квалифицирал деянието по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, независимо, че
текстовата част на НП сочи за нарушение и по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
съгласно която норма при пресичане на платното за движение, пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства. Като е направил тази квалификация, отчитайки и липсата
на правна квалификация в акта, наказващият орган е създал предпоставки за
объркване и неяснота у наказаното лице, което му е попречило да разбере в какво
точно е обвинено. В случая, не само че квалификацията е непълна, но е посочена
грешно и санкционната норма, като е указано, че глобата в размер на 100 /сто/
лева се налага на основание чл. 184, ал. 5 във вр. с чл. 184, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 5 от ЗДвП, „Когато в резултат на
нарушения по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 са причинени вреди на пътното превозно
средство, на пътници или на други лица, нарушителят се наказва с глоба в размер
100 лв. Видно от цитираните разпоредби, пешеходецът е субект на нарушението
само по ал. 2 от цитираната норма, в случаите ако преминава през огражденията
от парапети или вериги /т. 1/, както и когато не спазва светлинните сигнали на
пътните светофари и сигналите на регулировчика /т. 2/. Такова обвинение обаче
срещу жалбоподателя М.И. няма повдигнато, нито пък е посочено причинени ли са
вреди на пътното превозно средство, на пътници или на други лица. Приложимата
санкционна норма в случая е разпоредбата на чл. 184, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която, с глоба 20 лева се наказва пешеходец, който наруши
правилата за движение по пътищата извън случаите по ал. 2.
Съдът няма правомощието да изменя
и санкционната, и материалноправната норма, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на административни
наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с оглед на което
следва административнонаказващия орган да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна
прецизност при изписване на правните норми.
Допуснатите процесуални нарушения,
описано по-горе са съществени и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на
производството. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до
нарушение на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения
обуславя отмяната на атакуваното постановление.
Съдът
намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно
защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами
безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на
административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна
страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол
върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително
обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при
констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в
крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.
В ЗАНН не е уредена отговорността
за разноски на страните и съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване
на опис и изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на
жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се прилагат разпоредбите
на НПК.
Предвид изхода на делото – отмяна
на наказателното постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 190,
ал. 1 от НПК, разноските по делото в размер на 290.00 /двеста и деветдесет/
лв., представляващи възнаграждение на вещо лице по изготвената АТЕ в съдебно
заседание, следва да останат за сметка на държавата.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-0851-001107 от 30.05.2018 г., издадено от началника на
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на М.Й.И. с ЕГН **********,***,
за нарушение по 114, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 184, ал. 5 във вр. с чл. 184,
ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/
лв.
На основание чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото остават за сметка на
държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен
съдия: /Данчо Димитров/