РЕШЕНИЕ № 260772
гр. Пловдив, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в
закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
като разгледа докладваното гр. дело № 17837 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
250, ал. 2 ГПК
Образувано е по молба на Д.Г.П.
за допълване на основание чл. 250 ГПК на постановеното по делото Решение от
08.07.2020 г., като съдът се произнесе и искането на ищеца за осъждане на
ответника да освободи процесния имот от бунгалото. При условията евентуалност
моли, ако съдът счете, че се е произнесъл по това искане в мотивите на
съдебното решение, да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като се
произнесе по искането и с диспозитива на съдебния акт.
В молбата се твърди, че съдът не
се е произнесъл по обективираното в исковата молба искане на ищеца в неговата
цялост, в който смисъл не възприема мотивите на съда, че поставената върху
отдадения под наем недвижим имот движима вещ не е предмет на произнасяне в
производството по делото.
В
срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ищецът ГПК „Мурджов пожар“ е депозирал отговор на
молбата, в който излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че ако
съдебното решение следва да бъде допълнено, то съдът следва по негов почин на
основание чл. 247, ал. 1 ГПК да допусне поправка на очевидна фактическа грешка,
като допълни диспозитива на съдебното решение и осъди ответника да предаде държането
на отдадения под наем недвижим имот „свободен от всякакви разположени върху
него вещи, включително и процесното бунгало“.
По
така депозираните молби на страните, съдът намира следното:
Съдът
намира, че с така депозираната молба от страна на ищеца, е сезиран с искане за
допълване на основание чл. 250, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение,
като в диспозитива на съдебния акт се впише, че имотът следва да се предаде
„свободен от всякакви разположени върху него вещи, включително и процесното бунгало“.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната
може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото й искане, като молба за това може да се подаде в едномесечен срок от
връчването на решението или от влизането му в сила.
В случая ищецът в срока за отговор по чл. 250,
ал. 2 ГПК е направил искане за допълване на постановеното от съда решение, като
счита, че е налице очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по
почин на съда. Според съда, в настоящия съдебен състав, така заявеното от
страна на ищеца искане е такова по чл. 250, ал. 1 ГПК, тъй като се иска
допълване на постановеното по делото съдебно решение с допълване и внасяне на
яснота в осъдителния диспозитив на съда, съобразно с практиката на Върховния
касационен съд.
Молбата на ищеца е депозирана на 07.10.2020
г., извън едномесечния срок от получаване на препис от постановеното по делото
решение, връчено на ищеца на 27.07.2020 г., като в случая срокът започва да
тече от датата на връчване на решението на страните, тъй като съдебния акт
подлежи на обжалване. По така изложените съображения молбата на ищеца от
07.10.2020 г. следва да бъде оставена без разглеждане.
Съдът намира, че молбата на ответника е
подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С
Решение от 08.07.2020 г., постановено по делото, съдът е осъдил Д.Г.П., по иска с правно основание
чл. 233, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявен от ГПК „Мурджов Пожар“, да предаде държането
на предоставената по силата на прекратен договор за наем от ***г. вещ,
представляваща част от в ***, ***, в землището на с. М., Община Л., ****, в местността ****,
представляваща прилежаща земя за бунгало за отдих, на ищеца ГПК „Мурджов Пожар“.
В
мотивите на така постановеното решение съдът е приел, че като част от искането за връщане на вещта е направено и искане за осъждане
на ответника да освободи имота от бунгалото, но доколкото е сезиран с иск по
чл. 233, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предмет на защита е единствено връщането на
отдадената под наем вещ, в който смисъл следва да се произнесе съдът с
диспозитива на постановения съдебен акт, тъй като и поставената в отдадения под
наем терен движима вещ не е предмет на договора за наем.
В случая съдът се е произнесъл по заявеното от страна
на ищеца искане в неговата цялост, тъй като е съобразил, че е сезиран с иск за
предаване на отдадена под наем недвижима вещ, след прекратяване на сключения
между страните договор за наем, в който смисъл са били твърденията на ищеца,
изложени в исковата молба. При постановяване на диспозитива на съдебното
решение съдът е съобразил материалноправната норма, установяваща правото на
наемодателя да иска предаване на вещта, предмет на договора за наем, като е
постановил съдебния акт в съответствие с предоставената от закона защита. Макар
да е било налице заявено искане за освобождаване на бунгалото от имота, съдът съобразно
с правната квалификация на предявения иск, която се определя в производството
по чл. 146 ГПК, е постановил диспозитива на съдебния акт, който не включва
произнасяне и досежно поставените върху предоставения под наем недвижим имот
движими вещи, което е свързано с изпълнението на така постановеното съдебно
решение и който въпрос не подлежи на разрешаване по реда на чл. 233, ал. 1 ГПК.
В този смисъл не е налице хипотезата по чл. 250, ал. 1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по исковата претенция, с която е бил
сезиран, като не е допусната и очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната истинска воля
на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното решение.
По така изложените
съображения молбата на ответника следва да бъде оставена без уважение по отношение
на двете заявени с последната искания.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 44918/29.07.2020 г. на Д.Г.П. за допълване
на основание чл. 250 ГПК на постановеното по делото Решение от 08.07.2020 г.,
като съдът се произнесе и искането на ищеца за осъждане на ответника да
освободи процесния имот от бунгалото. При условията евентуалност моли, ако
съдът счете, че се е произнесъл по това искане в мотивите на съдебното решение,
да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като се произнесе по
искането и с диспозитива на съдебния акт
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 44918/29.07.2020 г. на Д.Г.П. за допускане
на основание чл. 247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, като
съдът се произнесе по искането на ищеца за осъждане на ответника да освободи
процесния имот от бунгалото и с диспозитива на съдебния акт.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 269480 от 07.10.2020 г. на ищеца ГПК „Мурджов пожар“ за допълване на основание
чл. 250, ал. 1 ГПК на диспозитива на съдебното решение, като съдът постанови
осъждане на ответника да предаде държането на отдадения под наем недвижим имот
„свободен от всякакви разположени върху него вещи, включително и процесното
бунгало“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в частта му с която са оставени
без уважение молбите на ответника, с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта му, с която молбата на ищеца е
оставена без разглеждане, решението има характер на определение, и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК