Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1491/19.7.2019г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На петнадесети юли Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2794 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-009974/01.08.2018г. на Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „А.“ ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1700 лева на
основание чл.414 ал.1 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание от 1700 лева на 1500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на пълномощник на управител на
санкционираното дружество против НП №03-009974/01.08.2018г. на Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416
от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното
постановление или намаляване размера на административното наказание.
В допълнителна молба се счита, че е налице хипотеза на
маловажен случай на нарушение.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззваемата
страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на
събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
През месец юни и месец юли 2018 г. служители на ДИТ – Варна,
сред които св. З., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
на „А.“ ЕООД. Повод за проверката бил постъпил в ДИТ сигнал от Петър Иванов
Димитров, в който се сочело че лицето е било командировано в РГермания, където претърпяло инцидент. Сочело се и на
документални нарушения спрямо работника.
На проверяващите били представени документи- трудов договор;
допълнително споразумение към трудов договор; фиш за месец 04.2018г. и други,
въз основа на които установили, че Петър Иванов Димитров е изпълнявал
длъжността „общ работник“ в държава- членка на ЕС – РГермания,
въз основа на договор с „Акт Индустрия“ ООД, Германия, като е бил командирован
в Германия за период от 23.04.2018г. до 23.04.20-19г. , без да е сключил
споразумение по чл.2 ал.1 от НУРКИРСРПУ.
На 26.07.2018г. св. З.
съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството „А.“ ЕООД
в обстоятелствената част на който подробно описала установените при проверката
факти. Вписан бил периода на полагане на труд от лицето, съответно- трите му
имена и заеманата длъжност, както и липсата на сключено споразумение. Посочени
били и доказателствата , които потвърждават извършеното нарушение. Била
посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В
графата за възражения не били вписани
такива. Възражения не постъпили
впоследствие по АНП.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-009974/01.08.2018г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.7 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги вр. чл. 121а ал.1 т.1 б.“а“ и чл.8 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция
около минималния предвиден размер.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства- трудов договор; споразумение ;
фиш за м.04.2018г. и др. , както и гласните такива-показанията на св. З..
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно
наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с
изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на
събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства,
установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд и липсата
на споразумение. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от
категорията на нарушенията по чл.7 от Наредба за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги вр. чл. 121а ал.1 т.1 б.“а“ и чл.8 от КТ.
Съдът намери, че при
определяне размера на административното наказание имуществена санкция,
административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма и
вида на административното наказание, но неправилно е бил преценен размера на
наказанието. В
настоящия казус не са събрани доказателства,
отегчаващи отговорността на дружеството. Напротив- касае се за първо нарушение,
както и липсват данни от нарушението да са произтекли вредни последици за
работника или държавата.
Предвид на това
адекватно на тежестта на извършеното нарушение се явява наказание в минималния
размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения срещу наказателното
постановление, извън възражението за завишен размер на наказанието, съдът
констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата се формулира искане
за отмяна на наказателното постановление като въззивното
дружество сочи, че не е съгласно с него.
По така наведеното общо възражение съдът
намери за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП
не констатира да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда еднозначно
именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се
преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава
на нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението и са
посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване.
В допълнителна молба се счита, че е налице хипотеза на маловажен
случай на нарушение.
Съдът, намери, че
настоящия случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение
с обичайните случаи от този вид. Напротив – при извършената проверка са
констатирани множество извършени нарушения спрямо работника, което завишава
степента на обществена опасност на деянието и дееца и изключва квалификацията на нарушението като
„маловажен случай“.
След като взе предвид
изложеното по- горе, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно издадено.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: