№ 16809
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110171859 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗАД „А“ АД срещу ЗД „Б“ АД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 590,83 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.05.2022 г., в
т.ч. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.12.2024 г., до окончателното плащане,
и сумата от 472,99 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
25.07.2022 г. до 03.12.2024 г.
Ищецът твърди, че на 03.05.2022 г. в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца лек
автомобил марка „Ф“, модел „Ф“, с рег. № ................., в размер на търсената
сума от 1 590,83 лв., чиято стойност ищецът изплатил като застрахователно
обезщетение, за определянето на което сторил ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното
събитие е поведението на водача на застрахования при ответника лек
автомобил марка „Ф“, модел „М“, с рег. № ........... При разминаване на двата
леки автомобила по време на движение долната част на бронята на лек
автомобил марка „Ф“, модел „М“ изпаднала и се ударила в лек автомобил
марка „Ф“, модел „Ф“, повреждайки предната част на броня, стойката на
халогена, мигача във фара и счупва парктроника, фара, огледалото. При
1
ищцовото дружество била образувана щета № 0300/22/777/503349, извършен
бил оглед на увредения автомобил, като отремонтирането му било възложено
на сервиз „М“, за което били издадени фактури на обща на стойност от 1
575,83 лв., заплатени от ищеца. С уведомително писмо от 25.07.2022 г.
ответникът отказал извънсъдебно да заплати претендираното застрахователно
обезщетение, поради което ищецът претендира съдебно вземането си за
сумата в общ размер от 1 590,83 лв., представляваща изплатеното от него
застрахователно обезщетение и сторените ликвидационни разноски. Твърди,
че ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на отказа, поради което
му дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 472,99 лв. за
периода от 25.07.2022 г. до 03.12.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „Ф“,
модел „М“, с рег. № ........... Оспорва елементите от фактическия състав на
претенцията, в т.ч., механизма на произшествието, вината на водача на
застрахования при него лек автомобил, наличието на причинно-следствена
връзка. Оспорва да е било налице съприкосновение между двата леки
автомобила. Оспорва иска по размер с доводи, че размерът на претендираното
обезщетение не отговаря на действителната стойност на причинените вреди.
Счита, че цените на боята, частите и часовата ставка в автосервиза, където е
отремонтиран лекият автомобил, са силно завишени. Излага, че част от
ремонтно-възстановителните дейности не са били необходими, както и че
описаните автомобилни части не са били увредени вследствие процесното
ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност.
За възникване в полза на ищеца на регресното вземане по чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновното и противоправното поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, са
причинени имуществени вреди, за което застрахователно събитие
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищцовото дружество е изплатило на застрахования по имуществената
застраховка или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно
2
обезщетение в размер на 1 575,83 лв., съответстващо на стойността на
действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да
докаже положителния факт на плащане на обезщетението, както и в условията
на обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение
№ 14872/28.03.2025 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на застрахователното
събитие ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ по
отношение на лек автомобил марка „Ф“, модел „Ф“, с рег. № ................., а
ответникът – застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „Ф“,
модел „М“, с рег. № ..........; че ищецът е изплатил в полза на собственика на
увредения лек автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1 575,83
лв. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на
посочените факти за доказано по делото.
Спорен между страните по делото се явява механизмът на процесното
ПТП, който се установява еднопосочно от приетия Двустранен констативен
протокол за ПТП от 03.05.2022 г., останалите приобщени по делото писмени
доказателства /уведомление по щета, опис на щета, доклад по щета/,
събраните гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи на
застрахованите леки автомобили и заключението на вещото лице по съдебна
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като достатъчно
обосновано, обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната
област. Представеният двустранен констативен протокол за ПТП е съставен по
надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни
средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП да установят
настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е
и конкретният случай, с оглед на което протоколът съставлява годно
доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Протоколът е подписан от името на
двамата водачи, чието авторство не е оспорено от страна на ответника. По
своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има
характера на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална
доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на
водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и доколкото не се
ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези
изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор
между страните в процеса подлежат на установяване с всички други
допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.
От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства се
изяснява, че на 03.05.2022 г. около 10:00 ч., пътувайки по пътя от с. АДРЕС,
3
водачът на лек автомобил марка „Ф“, модел „Ф“, с рег. № ................. се
разминава с движещия се в противоположна посока водач на лек автомобил
марка „Ф“, модел „М“, с рег. № ........... В момента на разминаването на двете
превозни средства част от задната броня на лек автомобил марка „Ф“, модел
„М“ изпада и се удря в предната лява част на лек автомобил марка „Ф“, модел
„Ф“. Установява се, че причината за изпадането на част от задната броня на
лек автомобил марка „Ф“, модел „М“ е попадането на същия в необезопасена
дупка на пътното платно, вследствие на което последвал удар в камък.
Процесното ПТП е настъпило при лоши метеорологични условия, изразили се
във валежи, като водачът на лек автомобил марка „Ф“, модел „М“ се е движел
с около 80 км/ч. Изяснява се, че на застрахования при ищеца лек автомобил
марка „Ф“, модел „Ф“ са нанесени материални щети, в т.ч., увреждания по
преден ляв фар, ляво външно огледало, предно ляво долно ребро, преден ляв
държач, наранена облицовка на предна лява броня, които се намират в пряка
причинно-следствена връзка с установения по делото механизъм на
процесното ПТП. Неоснователно в тази връзка се явява възражението на
ответника, че не е налице пътнотранспортно произшествие, тъй като липсва
съприкосновение между двата леки автомобила. Тълкувайки уредената в §6, т.
30 от ДР на ЗДвП легална дефиниция на „пътнотранспортно произшествие“,
съдът достига до извод, че за да е налице пътнотранспортно произшествие, е
достатъчно събитието да е възникнало в процеса на движение на пътното
превозно средство, вследствие на което да са настъпили материални повреди
по това пътно превозното средство, какъвто е и настоящият случай.
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП
въз основа на събраните по делото и преценени в съвкупност доказателства
съдът приема, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на
водача на лек автомобил марка „Ф“, модел „М“, застрахован при ответното
дружество. С поведението си водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, според която водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия
и с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
настоящия случай водачът на лек автомобил марка „Ф“, модел „М“, движейки
се с около 80 км/ч., без да съобрази лошите метеорологични условия и
наличието на предвидими препятствия на пътя, е станал причина за
настъпване на процесното ПТП, вследствие на което процесният лек
автомобил марка „Ф“, модел „Ф“ е претърпял материални щети. Съдът
намира, че презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД не е оборена от страна на
ответника при условията на обратно доказване. Ето защо следва извод, че са
налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 45 ЗЗД,
ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил
марка „Ф“, модел „М“, застрахован при ответника, по отношение на
причинените от процесното пътнотранспортно произшествие вреди.
4
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400,
ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото по действителната стойност на вредата към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т. е., по пазарната цена на
същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І т. о.,
Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о., Решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./.
От приетите по делото писмени доказателства – Протокол за приемане и
предаване на автомобили при каросерийни и бояджийски ремонти от
30.05.2022 г. и Фактура № **********/09.06.2022 г., следва, че нанесените по
процесния лек автомобил материални щети са отстранени в официален сервиз
на марката „М“ ЕООД. При имуществените застраховки стойността на
дължимото застрахователно обезщетение се определя по следния начин: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е
бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален фирмен сервиз),
следващото се застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е
бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е
отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури; при
липса на поне едно от посочените по-горе две условия, т.е., ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е
станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се
определя на база на средната пазарна цена, т.е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. Ето защо, ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в официален фирмен
сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се
приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3 години или 5 години в зависимост от
конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок),
този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички
негови съставни части са нови и оригинални. От приетото по делото
свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „Ф“, модел „Ф“, с рег. №
................. и заключението на вещото лице се установява, че увреденият лек
5
автомобил е с първоначална регистрация от 18.05.2021 г., а процесното
събитие е реализирано на 03.05.2022 г., т.е., ПТП е настъпило около една
година след датата на първоначална регистрация на превозното средство. Ето
защо съдът намира, че е налице хипотезата, при която при настъпване на
застрахователно събитие увреденото лице ще бъде удовлетворено, в случай че
изцяло бъдат заместени повредените детайли с нови оригинални авточасти. За
доказано следва да се приеме по делото, че ремонтирането на увредения лек
автомобил в оторизиран сервиз на марката /в това число и влагането на
оригинални части и детайли/ е било необходимо за запазване на гаранцията.
Доколкото към датата на събитието увреденият автомобил е бил в
експлоатация за период от около 1 година, считано от датата на производство,
съдът приема, че същият е подлежал на гаранционно обслужване. Поради това
обезщетението следва да се определи съобразно дадената от вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза рекапитулация по цени на официалния
фирмен сервиз, според която стойността на щетите, причинени на лекия
автомобил, възлиза на сумата от 1 575,83 лв. В случая съдът взима предвид и
констатацията на вещото лице, че към датата на процесното ПТП е
съществувала само оригинална част на ляв фар /блок/ на стойност от 1 798,98
лв. с ДДС. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ застрахователното дружество има
право да получи и стойността на направените за определяне на
застрахователното обезщетение ликвидационни разноски за сумата от 15 лв.,
която съдът приема, че е в рамките на обичайния размер на разноските при
определяне на щета по риска „Каско“ при ПТП.
С оглед всичко изложено дотук, съдът достига до извод, че следващото се
на ищеца регресно вземане за застрахователно обезщетение за причинените
вследствие от процесното ПТП щети по лек автомобил марка „Ф“, модел „Ф“,
с рег. № ................. възлиза на сумата от 1 590,83 лв., включваща сторените
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., поради което осъдителният иск с
правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло. Върху главницата следва да се начисли законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.12.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде разгледана и
заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото липсва регресна покана, която да установява, че в съответствие
с разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ ищецът е поканил ответника доброволно да
възстанови на ищеца изплатеното застрахователно обезщетение и направените
в тази връзка ликвидационни разноски в 30-дневен срок от представянето на
всички доказателства по преписката по процесната щета. Прието като
писмено доказателство по делото е единствено уведомително писмо от
25.07.2022 г., получено от ищцовото дружество на 27.07.2022 г., с което
ответникът е отказал извънсъдебно плащане. Доколкото обаче не е налице
спор между страните относно факта на изпращане на регресна покана до
6
ответника, ведно с всички необходими доказателства за установяване
основанието и размера на вредата, то съдът намира, че ответникът е получил
регресна покана на датата, на която същият е съставил уведомителното писмо
за отказ, а именно на 25.07.2022 г. Следователно, съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок за
доброволно изпълнение, т.е., считано от 26.08.2022 г. /срокът за доброволно
изпълнение изтича на 25.08.2022 г./. Оттук следва, че ответникът дължи на
ищеца обезщетение за забава върху уважената главница в размер от 1 590,83
лв. за периода от 26.08.2022 г. до 03.12.2024 г. в размер на 459,45 лв.,
изчислено служебно по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен
калкулатор. Ето защо предявената от ищеца акцесорна претенция по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява частично основателна и следва да бъде уважена за сумата от
459,45 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 472,99 лв. и за периода
от 25.07.2022 г. до 25.08.2022 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
Съобразно изхода на спора право на разноски имат и двете страни в
производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
на 1 070,96 лв., от които 113,63 лв. за държавна такса, 250 лв. за депозит за
вещо лице, 100 лв. за призоваване на свидетел и 607,33 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение съгласно фактура от 28.11.2024 г. и извлечение за
получен кредитен превод /лист 116 по делото/. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото и не надвишава предвидения минимален размер по
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / бр. 88 от 4.11.2022 г./. С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на
1 063,93 лв.
Ответникът претендира и доказва извършването на разноски в общ
размер на 550 лв., от които 250 лв. за депозит за вещо лице, 100 лв. за
призоваване на свидетел и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правна помощ при съобразяване вида и обема на извършената дейност. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат
разноски в размер на 3,61 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ЗД „Б“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр.
АДРЕС, да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1 590,83 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.05.2022 г., в
т.ч. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.12.2024 г., до окончателното плащане,
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 459,45 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 26.08.2022 г. до 03.12.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
частично иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 472,99 лв. и
за периода от 25.07.2022 г. до 25.08.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр.
АДРЕС, да заплати на ЗАД „А“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 063,93 лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „А“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, да заплати на ЗД „Б“ АД, ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3,61
лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8