Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 1343 03.08.2018г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На
трети август 2018 година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Таня
Русева-Маркова
Членове: Галя Белева
мл. с. Марина
Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 252 по описа
за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по Жалба с вх. № 1657/19.01.2018г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Делян Николов по изпълнително дело № 885/2013г. от „Банка ДСК” ЕАД
със седалище гр. София против Разпределение № 1458, извършено на 15.01.2018г. С
депозираната жалба се посочва, че изготвеното разпределение е неправилно и се
претендира същото да бъде отменено, тъй като съдебният изпълнител неправилно е
определил реда на вземанията на кредиторите, както и размера на вземането на
„Банка ДСК” ЕАД по изпълнителен лист № 294/13.09.2016г. към датата на
извършване на разпределението. В жалбата се посочва, че при определяне на
вземанията ЧСИ не е съобразил императивната разпоредба на чл. 61, ал. 2 от КТК
и прекратяване привилегията на вземането на взискателя Б.И.Г.. Посочва се, че
при съобразяване разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от КТК и отчитайки
прекратяването на привилегията на Б.Г., съдебният изпълнител е следвало да
разпредели и тази сума в полза на взискателя „Банка ДСК” ЕАД, но вече в
качеството й на ипотекарен кредитор. В жалбата се посочва и обстоятелството, че
действително вземането на банката се ползва с първа по ред привилегия, но по
силата на постановено съдебно решение присъдената сума в полза на „Банка ДСК”
ЕАД е в размер на 57 094, 08 лева, а не както неправилно е посочил
съдебният изпълнител сума в размер на 25 323, 26 лева.
Ответната страна по жалбата
– Б.И.Г. депозира по делото писмено възражение, в което сочи, че жалбата е
неоснователна и счита, че следва да бъде оставена без уважение. Посочва се
обстоятелството, че въпросът относно срокът на привилегията, въз основа на
която са му определени дължимите суми вече е бил разрешен с предходни съдебни
решения и не следва отново да се повдига от жалбоподателя. Сочи, че разноските,
които е направила „Банка ДСК“ АД не следва да се ползват с привилегия, но от
негова страна няма жалба в тази насока против извършеното разпределение, поради
което и съдът счита, че този довод не следва да бъде обсъждан.
По делото са депозирани
Мотиви от страна на Частен съдебен изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК.
От представеното
изпълнително производство се установява, че същото е започнало по молба на „МВ
ОЙЛ“ ЕООД против „Старуей Ейджънси” Л.Л.П. със седалище Обединено кралство
Англия, ведно с представен Изпълнителен лист от 09.07.2013г.,
издаден от СГС, по силата на който „Старуей Ейджънси” Л.Л.П. е
осъдено да заплати на „МВ ОЙЛ” ЕООД сумата от 533 709
евро, от които 459 912 евро, представляващи дължими и неплатени пристанищни
такси за престой на кей и 73 797 евро, представляващи стойността на извършени услуги
в пристанището, за периода от 15.09.2012г. до 31.05.2013г., вкл. лихва за
забава върху главницата, законна лихва върху главницата, считано от
07.06.2013г. до окончателното й плащане.
По делото се установява, че
съдебният изпълнител е уведомил „Банка ДСК” ЕАД за насочване на принудително
изпълнение към моторен кораб, собственост на длъжника и ипотекиран в полза на
банката. По делото не се спори, че по отношение на кораба има вписана морска
ипотека в полза на „Банка ДСК” ЕАД, поради което и жалбоподателят има
качеството на присъединен взискател по силата на разпоредбата на чл. 459
от ГПК.
От изпълнителното
производство се установява, че е извършена публична продан и с Протокол от
05.11.2013г. е обявен за купувач „Фригове” ООД за сумата от 1 809 975 лева,
като на 12.11.2013г. е изготвено и постановление за възлагане. След продажбата
на кораба по делото е изготвено Разпределение № 1 от 09.12.2013г., което е обжалвано от взискателя „Банка ДСК“ АД и с влязло в законна
сила Решение № VI-184/28.02.2014г., постановено по въззивно гр. дело № 249/2014г.
на Бургаски окръжен съд жалбата е оставена без уважение и това решение е
потвърдено с Решение № 338/24.10.2014г., постановено по частно гр. дело
№129/2014г. на Бургаски апелативен съд.
По делото се установява, че
съдебният изпълнител е изготвил и Разпределение № 2 от 05.12.2016г., но
депозираната против това разпределение жалба от Б.И.Г. е върната от съдебния
изпълнител като просрочена.
Съдебният изпълнител е
изготвил и Разпределение № 3/19.06.2017г., което е отменено с влязло в законна
сила Решение № 786 от 05.10.2017г., постановено по гр. дело № 1031/2017г. по
описа на Окръжен съд – Бургас. В своите мотиви, съдът е приел, че привилегията,
която е предоставена на вземането на Б.И.Г. в размер на 29 577, 71 лева
произтича от неизплатени трудови възнаграждения и се явява от по-преден ред и
следва да бъде удовлетворено преди вземането на „Банка ДСК“ ЕАД за сума в
размер на 2 792 214, 51 лева, дължима по учредената морска ипотека. В
мотивите на цитираното решение изрично се посочва, че присъдени в полза на
„Банка ДСК“ разноски в размер на 57 094, 08 лева по търговско дело №
697/2013г. по описа на БОС въз основа на издаден изпълнителен лист от
13.09.2016г. не са включени в обжалваното разпределение.
Видно от извършеното по
изпълнителното дело Разпределение № 4 – изх. № 1458/15.01.2018г. съдебният
изпълнител е посочил, че на разпределение подлежи сума в размер от 47 609,
93 лева, представляваща натрупана лихва по специална сметка на ЧСИ за времето,
в което сумата от продажбата на имуществото на длъжника е стояла по сметка на
съдебния изпълнител. От тази сума съдебният изпълнител е посочил, че следва да
се отдели сума в размер от 1 142, 64 лева, представляваща такса по т. 26 от
ТТР ЗЧСИ, както и сума в размер от 36 лева за изготвяне на разпределението. От
остатъка от 46 431, 29 лева, съдебният изпълнител е отделил за
разпределение в полза на взискателя „Банка ДСК” ЕАД в размер на 25 323, 26
лева, представляваща разноски по изпълнителен лист 294/13.09.2016г. по
търговско дело № 697/2013г. по описа на БОС, присъединен по делото на
27.09.2017г., с което е обявено за несъществуващо вземането на взискателя МВ
Ойл ЕООД, тъй като разноските са извършени в общ на взискателите интерес във
връзка с разпределението на сумата по делото. Останалата сума в размер на
21 108, 03 лева е отделена изцяло в полза на взискателя Б.И.Г. на основание чл. 50 и чл. 54, буква „в” от Кодекса за
търговско корабоплаване.
На основание чл. 54 от КТК
ползват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл. 55
имущества в реда, по който са изброени следните вземания – а. Съдебните
разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите с цел да се опази
подлежащият на публична продан кораб или във връзка с продажба на кораб и
разпределение на получената сума; б. Вземанията за корабни и пристанищни такси
и заплащанията за извършени услуги в пристанището, пилотски услуги и разноските
по надзора за кораба и неговото състояние, направени след влизането на кораба в
последното пристанище; в. вземанията на работниците и служителите, произтичащи
от трудовите договори, вземанията по общественото осигуряване и вземанията за
инвалидност и смърт, доколкото всички посочени вземания се отнасят до кораба.
Следва да се отбележи, че
при атакуване на извършеното Разпределение № 4 жалбоподателят – „Банка ДСК“ ЕАД
не оспорва реда на привилегията, която следва да съществува за вземането на Б.Г.,
не се оспорва и неговия размер, а единството посочва, че привилегията за
вземането на Б.Г. към момента на извършване на разпределението вече е била
погасена и заделената сума за разноски в полза на банката е в по-нисък размер.
На основание чл. 61, ал. 1
от КТК правото на предпочтително удовлетворение от стойността на кораба или
товара се прекратява с разпределението на сумите от продажбата. На основание
ал. 2 от цитираната разпоредба привилегията се прекратява и след изтичането на
едногодишен срок за вземанията, посочени в чл. 54 и 56, а привилегиите за
вземанията по чл. 54, буква „д“ и чл. 56, буква „в“ се прекратяват след
изтичането на 6-месечен срок. Действително посочената правна норма не съдържа
указание относно момента, от който следва да се брои посочения едногодишен срок.
В съдебната практика съществуват противоречия относно разглеждането на този
срок като давностен или преклузивен. С оглед на това, че привилегията е
призната от закона облага на едно вземане при принудително изпълнение срещу
длъжника, настоящият съдебен състав намира, че едногодишният срок започва да
тече от момента, в който кредиторът е получил защита с влязло в сила съдебно
решение.
Безспорно е, че в конкретния
случай, жалбоподателят е поискал да бъде присъединен като взискател по
изпълнителното производство с молба от 19.11.2013г. въз основа на издадена Обезпечителна
заповед № 134/18.11.2013г., постановено по ч. гр. дело № 2207/2013г. по описа
на БОС за обезпечаване на бъдещи искове на Б.Г. срещу „Старуей Ейджънси“ Л.П.П.
за суми, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения. Впоследствие –
полза на Б.Г. е издаден и Изпълнителен лист от 06.06.2014г. по Решение № 915/30.04.2014г.,
постановено по гр. дело № 10497/2013г. на Районен съд – Бургас. При положение,
че Б.Г. е заявил своята претенция в изпълнителното производство, то настоящият
състав намира, че следва да се приеме, че при наличие на принудителни действия,
насочени с цел да бъде удовлетворено това вземане давност не следва да тече.
Мотивиран от изложеното, съдът намира направеното възражение на жалбоподателя
„Банка ДСК“ ЕАД за погасяване по давност на предоставена от КТК привилегия на
вземането на Б.Г. за неоснователно.
По отношение на направеното
възражение в жалбата, че неправилно е определен размера на присъдените разноски
в полза на „Банка ДСК“ ЕАД съдът намира следното:
По делото е представено копие
от Изпълнителен лист от 13.09.2016г., от който е видно, че по силата на
търговско дело № 697/2013г. по описа на Окръжен съд – Бургас са осъдени „МВ
Ойл“ ЕООД и „Старуей Ейджанси“ ЛЛП да заплатят на „Банка ДСК“ УАД сума в размер
на 57 094, лева, представляваща направените по делото разноски.
Безспорно е, че не е налице
солидарно осъждане на двамата длъжници, поради което и следва да се приеме, че
всеки един от тях дължи половината от сумата (при липса на друго уточнение в
издадения изпълнителен лист), тоест – сума в размер на от по 28 547, 04
лева, дължима от всеки един от длъжниците.
С Постановление от
27.09.2017г. за присъединяване на взискател, съдебният изпълнител е присъединил
„Банка ДСК“ ЕАД за сума против длъжника „Старуей Ейджанси“ ЛЛП в размер на
28 547, 04 лева (половината от присъдената сума за разноски по търговско
дело № 697/2013г. по описа на Окръжен съд – Бургас от 57 094, 08 лева.)
Видно от представена
Подробна сметка за дълга към 27.09.2017г. присъдените разноски в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД са посочени като неолихвяема сума в размер на 28 547, 04
лева.
По делото няма данни каквато
и да е част от тази сума да е изплатена на „Банка ДСК“ ЕАД, за да се приеме, че
вземането е частично погасено и е следвало да бъде включено в извършеното
разпределение в по-малък размер както се посочва в представените от съдебния
изпълнител мотиви.
Действително – по делото има
данни за наложен Запор от 27.09.2017г. за дължима сума в размер на 28 547,
04 лева, но по сметки не на длъжника по настоящото дело - „Старуей Ейджанси“
ЛЛП, а по сметки на другия длъжник на „Банка ДСК“ ЕАД – „МВ Ойл“ ЕООД (и то по
друго изпълнително дело – 475/2017г.) и дори и да са налице плащания вследствие
на наложения запор те не погасяват размера на дължимите от другия длъжник
разноски - „Старуей Ейджанси“ ЛЛП.
В този смисъл и като взе
предвид, че по делото няма данни за частично погасяване на присъдените в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД разноски, дължими от „Старуей Ейджанси“ ЛЛП в размер на
28 547, 04 лева и не може да се приеме, че вземането за разноски е в
размер на определения от съдебния изпълнител – 25 323, 26 лева. Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че неправилно в извършеното
разпределение № 4 с изх. № 1458/15.01.2018г., съдебният изпълнител е включил
вземане на „Банка ДСК“ ЕАД, което вземане е със занижен размер (от 25 323,
26 лева) и само на това основание следва да се приеме, че депозираната жалба
против извършеното разпределение е основателна и то следва да бъде отменено, а
делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ извършеното на 15.01.2018г. Разпределение № 4 по
изпълнително дело № 885/2013г. с изх. № 1458 от 15.01.2018г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Делян Николов.
ВРЪЩА делото на Частен съдебен изпълнител Делян Николов за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Апелативен съд- Бургас.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.