Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 19.10.2020 г.
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на тридесети септември
, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Николинка Попова
при секретаря Д. Буюклиева
, като разгледа докладваното от съдия Попова гр. д. N 216 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов „ № 37 чрез юрисконсулт Р.С. – Ч. против З.К.Л. – Г. ЕГН ********** с адрес ***4
. В исковата молба се твърди, че по заявление на ищеца било образувано частно гражданско дело №
4029/19 г. по описа на РС- Пазарджик, по което дело в определения
срок не било постъпило възражение от длъжника, но тъй като същият бил призован
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, била подадена настоящата искова молба. Твърди
се от ищеца ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, че в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
бил продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, както и, че действащите общи условия през процесния период били Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и били
влезли в сила на 27.06.2008г. Твърди се още, че съгласно чл. 35, ал. 1 от
Общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
бъде необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, и че Общите
условия били публикувани на сайта на дружеството. Излагат се твърдения, че по
силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия ищцовото дружество било поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на
ответника, находящ гр. Пазарджик, ул. ***, като обектът на потребление се бил
водил на името на М.В.Г.. Твърди се, че на 28.01.2019 г. ищцовото дружество
било изпратило писмо изх. № 802223-1 до отвтетницата З.Л.-Г., с
което била уведомена , че има неплатени задължения, както и че по справка от
Имотен регистър било установено, че от 01.10.2010 г. тя била собственик на
процесния имот, като се твърди, че същата е била собственик до 02.07.2019 г., когато имотът бил придобит чрез постановление за
възлагане от друго лице. Твърди се, че за името на ответницата З.К.Л.-Г. бил
открит клиентски номер **********, поради което тя от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от
общите условия, се била задължила да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по общите
условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД било доставило на обекта, обитаван
от З.К.Л.-Г. за периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г. електроенергия на
обща стойност 197,28 лв., която до този момент не била заплатена от ответницата и поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия
ответницата дължала законна лихва в общ размер от 30,97 лв. за периода
07.03.2018 г. до 08.10.2019 г., като законната лихва за забава се била дължала за
периода от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на
настоящото производство, както следва:
За период на доставка 19.01.2018 - 15.02.2018, с Падеж 06.03.2018,
вид – Главница, номер на документ ФЕ **********, Сума – 91.61, за периода от
07.03.2018 - 08.10.2019 Лихва 14.78 лв. За период на
доставка 16.02.2018 - 15.03.2018, с Падеж 04.04.2018, вид – Главница, номер на
документ ФЕ **********, Сума – 104.27, за периода 05.04.2018 - 08.10.2019 Лихва
15.99 лв. За
период на доставка 16.03.2018- 15.04.2018, с Падеж 04.05.2018, вид – Главница,
номер на документ ФЕ **********, Сума – 1.40, за периода от 05.05.2018- 08.10.2019 Лихва 0.20 лв.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае съществуването
на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към З.К.Л.-Г., както
следва: 197,28
лв. / сто деветдесет и седем лева и двадесет и
осем ст./ , представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г., обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 07.03.2018 г.
- 08.10.2019 г. в размер на 30,97
/ тридесет лева
и деветдесет и седем ст./, законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
09.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.Претендира се в
тежест на ответницата да бъдат присъдени направените по делото
разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
направените по ЧГД № 4029/19г. по описа на РС-Пазарджик разноски в размер на 75,00 лв. Сочат се доказателства.
Правят се доказателствени искания.
В законно установения срок по чл. 131 от ГПК
от процесуалния представител на
ответника З.К. К., постоянен адрес ***, ЕГН **********, адв. И.Ц. ***,
със съдебен адрес *** е постъпил отговор, в който от името на доверителката си
заявява, че оспорва иска, по следните съображения. На първо място се твърди, че
ответницата нямала сключен договор с ищцовото дружество. На второ място се
твърди, че същата не е била изключителен собственик на имота от 01.10.2010 г.,
както се било твърдяло в исковата молба, а тя била един от наследниците на М.В.Г.
и наистина била имала завещание в нейна полза, във връзка с което обаче другият
наследник С.М.Г. С) бил възстановил запазената си част с влязло в сила решение
на Районен съд - Пазарджик по гр. д. № 1073/2010 г. Изразява се становище, че
ответницата нямала представа дали С.Г. бил сключил договор с ищеца, но съдейки
от твърденията в исковата молба, по всяка вероятност това не било сторено. На
трето място се посочва в отговора, че лицето В.С., майка на С.Г., самоуправно
била установила владение върху имота на 08.04.2017 г. и е била във владение на
имота до извършването на публичната продан през 2019 г. по изп. дело № на ЧСИ
Мария Ангелова, като се твърди, че за това си деяние В.С. била осъдена с влязла
в сила присъда по НОХД № 1889/2018 г. на Районен съд - Пазарджик. Твърди се
още, че ответницата не била получавала писмото приложено към исковата молба,
тъй като през януари 2019 г. е била лишена от ползването на апартамента
поради самоуправните действия на майката на другия наследник както и, че
съгласно цитираните от ищеца Общи условия към процесния период ответницата не е
била клиент потребител на електроенергия. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по намира за установено следното:
Видно
от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 4029/ 2019 г. по описа на РС-Пазарджик, ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумата от 197,28 лв. – главница за заплащане
стойност на доставена електрическа енергия за периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018
г. , 30,97 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главница за периода от 07.03.2018 г. до 08.10.2019 г. и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за
разноските по заповедното производство.
Издадената
заповед е съобщена на длъжника при
условията на чл. 47 ал.5 ГПК .В срока по чл.415, ал.1 ГПК „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД е предявило срещу ответника настоящите искове за
установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
Предявеният иск е допустим.
По същество. От приетите като писмени доказателства по
делото копия на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД,
публикувани във вестник „Дневник“ от 27.05.2008 г., се установява, че ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия.
Съгласно чл.91, ал.1 във
връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия
могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни
и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар
на електрическа енергия, като
страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или
небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от
обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за
обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б на ДР на Закона за
енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия
или природен газ.
От приетите като писмени доказателства: справка по
лице в СВ при ПРС , уведомително писмо
относно смяна на клиентски данни / без
доказателства за връчване на адресат , удостоверение за наследници изх . №
000676/ 12.02.2020 г. , Решение от 09.06.2015 г. по гр.д. № 1073 / 2010 г. , се установява безспорно, че ответницата З.Л.
–Г., е заявила самостоятелни права
върху процесния имот в гр. Пазарджик,
ул.“ *** въз основа на извършено в нейна полза завещание, но с влязло в сила
съдебно решение по гр. Д. № 1073/2010 г. по описа на ПРС са признати правата в
съобствеността и на лицето СМ.ов .Г. /С. / при следните квоти : 1/ 3 ид.ч. за С.Г.
и 2/ 3 ид.ч. за ответницата З.Л. -Г. . Не е спорно и се установява, че двамата са наследници на М.В.Г. почнал на 26.12.2009
г.
Установява се безспорно , че М.В.Г. е бил собственик на имота, който е снабдяван с
електрическа енергия от ищеца с ИТН №
3108574. Съгласно чл.1, т.4 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД /одобрени с Решение на
ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице
/какъвто е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия за
битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД
съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за
домакинството си. На името на това лице са издадени и представените по
делото три броя данъчни фактури за
потребена електроенергия за периода 19.08.2018 г. до 15.04.2018 г. на обща
стойност от 197,28 лв. с ДДС.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Г.Л., които изцяло се подкрепят от представени по делото писмени
доказателства - тъжба до РП –
гр. Пазарджик, вх. № 1175/ 12.04.2017 г. , копие от писъда по НОХД № 1889 /
2018 г. по описа на ПРС , както и два
приемо- предавателни протокала по изп.д. № 139 / 2019 г. по описа на ЧСИ Мария
Ангелова безспорно се установява , че на 08.04.2017 г. в имота в гр. Пазарджик
се е самонастанило трето лице / майката на съсобственика на ответницата / ,
която е продължила да го обитава самостоятелно въпреки противопоставянето на ответницата и
против нейната воля. В тази връзка самонастанилата се В. Г. С. е била призната за виновна и осъдена за това , че на 08.04.2017 г. самоволно , не по установения от закона ред
е осъществила чрез разбиването на патронника на бравата на входната
метална брава , подмяната му с нов и самонастаняване в недвижимия имот - апартамент находящ се в гр. Пазарджик, ул.
„Мария Луиза „ № 103, ап.24 . Безспорно се установява , че от
самонастаняването до изваждането от имота съгласно приемо- предавателен
протокол по изп. Д. № 139 /2019 г. на 04.06.2019 г. / предайваки доброволно
ключовете на жилището от В.С. / жилището
не е било обитавано от ответницата и същата е била лишена от ползването му, като
освен това тя се е установила трайно да живее в Германия.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
За да установи съществуването на съдебно предявеното вземане,
ищецът на първо място следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е доставил до имота,
находящ се в гр.
Пазарджик, ул. „Мария Луиза „ № 103, ап.24,
количество електрическа енергия, както и стойността на тази доставена и
консумирана в обекта на потребление електрическа енергия и че тя е в
претендирания размер.
Този въпрос не е спорен в настоящото производство, а и
според съда такова доказване е проведено
посредством представените от ищеца писмени доказателства – издадени фактури в
рамките на процесния период, ведно със справка за количеството на доставената ел. енергия в
електроснабдения обект / детайнлна информация по съответната
фактура /.
Безспорно по делото е
установено, че както към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към датата на предявяване на
настоящия установителен иск е
съществувало задължение към ищеца за заплащане на електрическа енергия и
предоставените мрежови услуги през периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г. за посочения по-горе обект , както и че за потребената ел. енергия и ползваните мрежови
услуги са издадени три броя фактури общо за сумата от 197,28 лв.
с включен ДДС и чиято изискуемост е била настъпила към подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
За облигационните отношения
между страните относно доставката на ел. енергия приложим е Закона за
енергетиката (ЗЕ) (обн., ДВ, бр.107/09.12.2003г.). С изменение на Закона за
енергетиката в сила от 17.07.2012г. е отменена разпоредбата на § 1, т.42 от ДР
на ЗЕ, съгласно която потребител на енергия или природен газ за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот. До посоченото изменение на
нормативната уредба, облигационната връзка между потребителя и
електроснабдителното дружество възниква по силата на закона. Съгласно
действащата към процесния период законова рамка, страни по сделките с
електрическа енергия са крайният снабдител и крайният клиент. Нормата на § 1,
т.27г от ДР на ЗЕ предвижда, че краен клиент е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. По делото не са
ангажирани доказателства, че титулярът на
обекта – наследодател на ответницата З.К.Л. – Г. -
е направил искане за откриване на партида след изменение на нормативната
уредба, поради което следва да се приеме, че облигационната връзка е възникнала
по отменения ред.
С оглед приетото, че ответницата е била съсобственик на процесния имот за процесния
период , същата има
качеството на потребител на електрическа енергия. Относно отговорността на
ответницата за заплащане
на фактурираната ел. енергия, потребена в имота, следва да се вземе предвид, че този имот през процесния
период е представлявал съсобствена вещ между ответницата и другия наследник на починалия титуляр – С.Г., като
правати им в съсобствеността са установени с влязло в сила съдебно
решение. Предвид
на това ответницата би следвало да отговаря за заплащане стойността на консумираната
в съсобствения имот ел. енергия наред и заедно с другия съсобственик в имота
при условията на разделност и съответно дела им в съсобствеността – в случая за 2/ 3 от тези задължения.
Съгласно чл.13, ал.7 от Общите
условия „Когато в един обект има няколко лица с право да бъдат Клиенти,
заявлението за присъединяване се подава при условията на чл.6, ал.3“, а
съгласно чл.6, ал.3 „В случаите, когато правата на Клиента се притежават от
няколко лица, то те се упражняват от всички тях заедно или чрез пълномощник“. В
чл.6, ал.2 от Общите условия пък са уредени хипотези, при които собственик или
ползвател носят солидарна отговорност за заплащане на задълженията към ЕВН ЕС,
но настоящата не попада под обсега на разпоредбата, тъй като ответницата и другият наследник са били съсобственици на жилището, в което е
доставена ел. енергия през претендирания период. Следователно те отговарят
разделно за заплащане на задълженията, съразмерно на притежаваната от тях
идеална част от имота.
Обстоятелството, че ответницата е била
лишена от правото си да ползва имота пред този период – обстоятелство, което
съдът приема за безспорно установено от представените по делото писмени
доказателства и събраните гласни , не освобождава ответницата от отговорността
за заплащане на консумирата в обекта ел. енергия. По
делото не са ангажирани доказателства другият
съсобственик е поел задължение да
заплаща всички дължими за съсобствения имот консумативни разходи, поради което
съобразно общите правила, уреждащи договора за продажба на електрическа
енергия, ответницата
като съсобственик има качеството на краен клиент
и е в договорна връзка с електроснабдителното дружество. Съгласно разпоредбата
на чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно на притежаваната от него част от съсобствеността. Разходите за
заплащане на доставена електрическа енергия представляват тежест по смисъла на
чл.30, ал.3 от ЗС.
Не без сначение е , че ответницата не е изпълнила своите
задължения по чл. 11 т.3 ОУ
, а именно – да уведоми писмено ищцовото дружество в срок от тридесет дни за
всяка промяна - в случая за наложените временни ограничения за
позването на обекта. Твърдения и доказателства за такова уведомяване от страна
на ответницата липста. Освен това при
твърдения за самонастаняване на трето лице /
майката на другия съсобственик / , ответницата като титуляр на партидата
на обекта е могла да реализира дори
права по чл. 33 от ОУ , като твърдения и доказателства също липсват по делото.
При това прожение , съдът следва да приложи посочените по-горе разпоредби на
ЗС и да ангажира отговорността на
ответницата за заплаща на съответната част от консумираната ел. енергия , а
лишаването й от палзването на имота ще бъде от значение при уреждане на вътрешните отношения между
съсобствениците на плоскостта на неоснователното обогавянане в хода евентуално на друг правен спор.
При предявен от кредитора
срещу един от съсобствениците облигационен иск за задължение за консумативни
разходи, свързани с ползването на съсобствения имот /какъвто е и в случая
установителният иск за задължение за доставена електроенергия за битови нужди/, останалите съсобственици не са
необходими другари в процеса. Това е така, защото материалноправното положение
на съсобствениците в тези случаи не е еднакво – съгласно чл.30, ал.3 от ЗС,
всеки от тях отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в
съсобствеността.
Следователно ответницата в качеството си на потребител на
ел. енергия е длъжник по вземане на ищеца за цена на предоставена в рамките на
периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г. ел. енергия за сумата в
размер на 131,52 лв. / 2/ 3 от 197,28 лв./ В тежест на ответницата е да установи извършването на погасяване чрез плащане или друг способ на така
възникналия дълг, чийто адресат е тя. Такива доказателства не са ангажирани по делото.
Предвид изложеното главният
иск е частично основателен за сумата в
размер на 131,52
лева и като такъв следва да се уважи, а
за разликата до пълния му предявен размер от 197,28 лева с оглед неговата недоказаност следва да се отхвърли.
Частичната основателност на
главния иск повлича частична основателност и на акцесорната претенция за заплащане
на обезщетение за забавеното плащане на главницата, с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 27 ОУ . Покана или нарочно уведомяване от
кредитора по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД не е необходима, защото задължението
е срочно / чл. 18 ал.2 от ОУ / . Размерът на тази лихва на основание чл. 162 ГПК съдът определя въз основа на електронна изчислителна система /
calculator.bg/ на сумата в размер на 21,15
лв.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че
предявеният установителен иск е частично
основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения по-горе размер.
При
проверка на данните по делото съдът констатира, че в подадената искова молба
ответницата е индивидуализирана с имената З.К.Л. – Г. , но в представени по
делото официални документи / Справка от
НБД и / и представено пълномощно, ответницата е записана с имената З.К. К. , поради което
съдът счита, че тези актуални данни следва да бъдат отразени в съдебното
решение, тъй като видно от другите данни по делото / ЕГН / се касае за един и
същ правен субект.
При
този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
съдебно- деловодни разноски в общ размер от
50,00лв. , както и разноските в настоящото производство – съгласно
представения списъкт и направено в него искане- 116,66 лв. – съразмерно с
уважанета част от исковите претенции / при дължимо според съда възнаграждение
на юрискунсулт при пълно уважаване не претенциите от 100,00 лв. /. Ответницата
също има правото на разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК , като тези разноски
съразмерно на отхвърлената част от претенцията следва да бъдат в размер на 100,00
лв.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.К. К. ЕГН **********
*** и съдебен адрес *** , чрез адв. И.Ц.
, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37 представлявано от юрисконсулт Р.С. – Ч. сумата в
размер на 131,52 лв. за потребена ел. енергия
за периода от 19.01.2018 г. до 15.04.2018 г. на обект с ИТН 3108574, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „*** по фактури
№ № **********, ********** и ********** на обща стойност от 197,28 лв. с
ДДС, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от 09.10.2019 г. до
окончателното й изплащане и
сумата в размер на 21,15 лв. представляваща общ размер на мораторната лихва върху дължимата
главница,считано от 07.03.2018 г. до 08.10.2019 , за които суми е издадена Заповед № 2277/ 11.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 4029/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неснователни за разликата над уважения до пълния претендиран размер на
главницата от 197,28
лева и за разликата над уважения до пълния претендиран размер на мораторната
лихва от 30,97
лева.
ОСЪЖДА З.К. К. ЕГН **********
*** и съдебен адрес *** , чрез адв. И.Ц. да заплати на „ ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37 представлявано от юрисконсулт Р.С. – Ч. да заплати сторените в заповедното
производство разноски в размер на 50,00 лв. както и тези в настоящото исково
производство в размер на 116,66 лв.
ОСЪЖДА „ ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов „ № 37 представлявано
от юрисконсулт Р.С. – Ч. да заплати на З.К. К. ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** , чрез адв. И.Ц. сторените по делото разноски
в размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: