ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5767
гр. София, 04.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ в закрито заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20211110128276 по описа за 2021 година
Към исковата молба и към отговора на исковата молба са приложени
писмени доказателства, които съдът намира за относими, необходими и
допустими за правилното решаване на настоящия правен спор, поради което
следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Относно доказателственото искане на ищеца за допускане на двама
свидетели в режим на довеждане и с оглед оспорванията на ответника, съдът
намира, че следва да укаже на ищеца да заяви за кои обстоятелства се искат
свидетелите, поради което намира, че следва да отложи произнасянето по
доказателственото искане след получаване на становището на ищеца, но не
по-късно от края на първото по делото съдебно заседание.
В отговора на исковата молба са оспорени като неистински по реда на чл.
193 ГПК представените по делото като доказателство от ищеца документи –
Договор за изработка от 18.09.2018 г. и приемо-предавателен протокол от
20.02.2020 г. Съдът намира, че доказателственото искане е допустимо,
относимо е към предмета на правния спор и е направено в срока по чл. 193,
ал. 1 ГПК, поради което следва да попита ищеца дали ще се ползва от
оспорените документи.
Направено е също така и искане по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен
ищеца да представи фактури, приходни касови ордери, извлечения от
1
банковата сметка и платежни документи, от които да е видно начинът на
плащане, датите на плащане и да се доказва заплащането на сумите от 52 600
лв. по процесния договор за изработка. Съдът намира доказателственото
искане на ответника за неотносимо към предмета на настоящия правен спор и
поради това същото се явява недопустимо и не следва да бъде допуснато.
Предмет на правния спор е дължимостта на сумата от 24 636 лв. незаплатено
възнаграждение по договор за изработка от общо дължима по договора сума
по договора в размер на 77 236 лв., като останалите 52 600 лв.
възнаграждение по договора, за които се изискват доказателства от ответната
страна, се твърди от ищеца да са заплатени и не са предмет на исковата
претенция. Поради същата причина без уважение следва да се остави
искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза в
частта относно въпрос 2.1.3. Относно въпрос 2.1.5. към поисканата съдебно-
техническа експертиза, доколкото се отнася към предмета на делото, съдът
намира, че поисканите въпроси не установяват изпълнението на договорните
задължения на ищеца по договора за изработка, доколкото счетоводните
записвания на движение на материални активи не доказват използването на
тези активи за изпълнение на договора за изработка. Поради това съдът
намира, че следва да допусне поисканата от ответника съдебно-счетоводната
експертиза в частта относно въпроси 2.1.1, 2.1.2 и 2.1.4., както и на въпрос,
поставен от съда – след справка в счетоводството на (ФИРМА) и (ФИРМА)
какви плащания и на каква стойност са осчетоводени от двете дружества, във
връзка с договор за изработка от 18.09.2018 г. с изпълнител (ФИРМА).
Относно доказателственото искане на ответника по чл. 192 ГПК съдът да
задължи трето неучастващо по делото лице – НАП, да представи документи
за счетоводна отчетност на заплатени от ответника 52 600 лв., съдът намира
искането за неотносимо към предмета на правния спор, недопустимо и
поради това намира, че искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Съдът намира исканията на ответника да задължи ищцовата страна да
уточни предмета на договора за изработка и какво е изпълнено по него за
основателни и относими към предмета на правния спор с оглед възраженията
на ответника за несъществуване на договорна връзка между страните,
респективно за привидност на договора за изработка. Съдът задължава ищеца
2
да уточни какви доставки на стоки, услуги са извършвани по договора и
техния вид и количество.
С оглед противоречиви твърдения на ответника във връзка с
възражението за подписване на договора за изработка от лице без
представителна власт съдът намира, че следва на укаже на ответника да
уточни дали към датата на подписване на договора за изработка – 18.09.2018
г. и към датата на подписване на приемо-предавателния протокол –
20.03.2020 г. лицето М.Е. е бил вписан в търговския регистър като управител
и съдружник в (ФИРМА) и дали според вътрешните актове на дружеството е
бил фактически заемащ тази длъжност към посочените дати, като следва да
укаже на ответника, че при непредставяне на уточнения съдът ще прецени
съответните обстоятелства с оглед всички факти по делото и на основание чл.
176, ал. 3 ГПК.
Следва да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. №
58127/2020 г. по описа на СРС.
Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да
бъде насрочено открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 23.11.2021 г. от 15:00 часа , за която дата и час
страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото –
представените от страните документи.
ПРИЛАГА към настоящото производство ч.гр.д. № 58127/2020 г. по
описа на СРС.
УКАЗВА на ищеца да уточни какви доставки на стоки, услуги са
извършвани по договора за изработка и техния вид и количество, като при
неизпълнение на указанието съдът ще прецени съответните обстоятелства, за
които ищецът не е представил отговор, с оглед останалите факти по делото и
може да приложи чл. 176, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца да уточни най-късно до края на първото по делото
съдебно заседание за доказването на кои обстоятелства се искат свидетелите,
като при неизпълнение съдът ще отхвърли доказателственото искане за
3
допускане на двама свидетели.
УКАЗВА на ответника да посочи в двуседмичен срок с оглед
направените оспорвания по на чл. 301 ТЗ във връзка с чл. 40 ЗЗД на
представителната власт на лицето М.Е., дали към датата на подписване на
договора 18.09.2018 г. и към датата на подписване на приемо-предавателен
протокол на 20.03.2020 г. е бил вписан в Търговския регистър като управител
и съдружник в (ФИРМА) и дали към 18.09.2018 г. и 20.03.2020 г. същият
фактически е бил управител и/или съдружник в (ФИРМА) според Устава и
приетите вътрешни актове на дружеството.
При НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА от страна на ответника
съдът ще прецени съответните обстоятелства, за които ответникът не е
представил отговор, с оглед останалите факти по делото и може да приложи
чл. 176, ал. 3 ГПК, като може да приеме за доказани фактите, за доказването
на които страната създава препятствия.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, даде отговор на
посочените в отговора на исковата молба въпроси 2.1.1, 1.1.2 и 2.1.4.,
както и на въпрос, поставен от съда – след справка в счетоводството на
(ФИРМА) и (ФИРМА) какви плащания и на каква стойност са осчетоводени
от двете дружества, във връзка с договор за изработка от 18.09.2018 г. с
изпълнител (ФИРМА), при депозит в размер на 400 лв., вносим от ответника
в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П..
УКАЗВА на страните по делото, че следва да окажат съдействие на
вещото лице за изпълнение на поставените й задача, а ако създадат пречки за
това, съдът ще приложи последиците на чл.161 ГПК, а на страните, създали
пречки на вещото лице ще наложи глоба на основание чл. 89, т.3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца да заяви най-късно до края на първото по делото
съдебно заседание дали желае да се ползва от представените като
доказателство документи – Договор за изработка от 18.09.2018 г. и приемо-
предавателен протокол от 20.03.2020 г.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на
страните проекта за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от (ФИРМА) срещу (ФИРМА)
4
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно признаването за установено по
отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземането, предмет
на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 21.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 58127/2020 г. по описа на СРС, в размер на 24636
лв., представляваща дължимо и незаплатено възнаграждение за извършената
от ищцовото дружество работа, включваща обзавеждане на жилищна сграда и
производствен цех в (НАС.МЯСТО), собственост на възложителя(ФИРМА).
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
вземанията произтичат от неизплатено възнаграждение за извършената от
ищцата работа. Посочва, че работата е приета без забележки и е одобрена с
приемо-предавателен протокол от 20.03.2020 г. Представя доказателства в
подкрепа на твърденията си – заверени копия на Договор за изработка от
18.09.2018г. и Приемо-предавателен протокол от 20.03.2021г. И щецът
също така навежда твърдения, че общата дължима сума от ответника и
възложител по договора за изработка е била в общ размер от 77 236 лв., като
от нея са изплатени 52 600 лв., като с настоящото производство ищецът иска
от съда да установи дължимостта от страна на ответното дружество на
незаплатения остатък от общо дължимата сума по договора в размер на
24 636 лв.
В законоустановения срок, от страна на ответното дружество постъпи
писмен отговор на исковата молба, с която предявения иск се оспорва като
недопустим, неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва предявения иск
като недопустим, твърди, че липсва яснота при формиране на цената на иска
и начинът на формиране на цената на иска. Според ответника е налице
нищожност на договора поради липса на съгласие, както и доколкото в
договора за изработка не бил определен предметът на договора, липсвало
пълно описание на предмета на поръчка, неговото количество и качество.
Релевира и нищожност на договора поради липса на предмет и привидност на
договора. Твърди, че лицето, подписало договора и приемо-предавателния
протокол е действало без представителна власт и не е упълномощавано от
управителя и прави възражение срещу действията му на основание чл. 301
във връзка с чл. 288 ТЗ във връзка с чл. 40 ЗЗД. Посочва, че такъв договор
въобще не е изпълняван и не е подписван от ответника. Твърди, че преди
5
завеждане на заповедното производство е предявена претенция за доставка на
ламиниран ПДЧ от (ФИРМА) на стойност 24 636 лв., като след отказа на
ответника да заплати сумата, е предявена претенция от друго лице за същата
сума по несъществуващ договор, който не е изпълняван от ищеца. Оспорва
твърдението на ищеца, че по договора са заплатени сумите от 52600 лв. и се
позовава на липса на представени каквито и да е документи от ищцовата
страна като фактури, платежни документи, разписки за заплащане на сумата
от страна на ответника. Оспорва представените от ищеца договор за
изработка и приемо-предавателен протокол като неистински и заявява
желание да бъде открито производство по реда на чл. 193-194 ГПК. Иска от
съда да отхвърли в цялост претенцията на ищеца като недопустима,
неоснователна, на основание нищожен и несъществуващ договор. Прави
доказателствени искания и претендира разноски.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
В предмета на настоящото дело няма служебно известни на съда по
смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови
презумпции или факти, които да се признават от страните (чл. 154, ал. 2
ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД е да установи валиден договор за изработка,
осъществяване на дължимата по договора работа и приемането от страна на
възложителя.
В тежест на ответника е да докаже всичките си възражения, в това
число за нищожност, за действия без липса на представителна власт и за
плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: съществуването и размера на главния дълг и
изпадането на ответниците в забава.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
6
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като
им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената
държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно
още в производството пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор,
могат да използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват
време и непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение,
без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им, като за целта
могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при Софийския районен съд,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена
всеки работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или
0889 515 423 и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр.
София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7