Присъда по дело №124/2013 на Окръжен съд - Силистра

 

М О Т И В И                                 НОХД №124/2013г. на СОС

 

Против подсъдимия Р.Ц.И.е предявено обвинение по чл.116, ал.1, т.4,5,6 и 11 от НК във вр.с чл.115 от НК във врс чл.20, ал.2 от НК за това, че на 19.10.2010г. и на 21.12.2010г. в гр.Силистра, в съучастие като извършител с Г.К.П. и П.П.Х., последните действали също като извършители, умишлено е умъртвил повече от едно лице-Н.Х.Н., С.А.С. починали на 19.10.2010г. и М.Р.Я., чиято смърт е настъпила на 21.12.2010г., като убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите, с особена жестокост и по хулигански подбуди.

Предявено е обвинение и срещу подсъдимия Г.К.П. по чл.116, ал.1, т.4,5,6 и 11 от НК във вр.с чл.115 от НК във врс чл.20, ал.2 от НК за това, че на 19.10.2010г. и на 21.12.2010г. в гр.Силистра, в съучастие като извършител с Р.Ц.И. и П.П.Х., последните действали също като извършители, умишлено е умъртвил повече от едно лице-Н.Х.Н., С.А.С., починали на 19.10.2010г. и М.Р.Я., чиято смърт е настъпила на 21.12.2010г., като убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите, с особена жестокост и по хулигански подбуди.

Обвинение е предявено и срещу П.П.Х. по чл.116, ал.1, т.4,5,6 и 11 от НК във врс чл.115 от НК във вр.с чл.20, ал.2 от НК за това, че на 19.10.2010г. и на 21.12.2010г. в гр.Силистра, в съучастие като извършител с Р.Ц.И. и Г.К.П., последните действали също като извършители, умишлено е умъртвил повече от едно лице-Н.Х.Н., С.А.С., починали на 19.10.2010г. и М.Р.Я., чиято смърт е настъпила на 21.12.2010г., като убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите, с особена жестокост и по хулигански подбуди.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра в съдебно заседание поддържа предявените обвинения, като намира, че същите са доказани от събраните по делото доказателства, установена е вината на всеки един от подсъдимите, които са действали в съучастие и е несъмнено, че те са осъществили всеки един квалифициращ елемент от предявеното обвинение. Според прокурорът, действията на подсъдимите не могат да се квалифицират като деяние по чл.124 НК предвид установените данни за начина им на извършване и тежестта и характера на получените увреждания. Предвид на това прокурорът предлага на съда, на подсъдимите да се наложи наказание съобразно предвидената първа хипотеза от състава на чл.116 НК, а именно: от 15 до 20 години лишаване от свобода. Размерът който се претендира е около средния от това наказание.

Процесуалния представител на подс.И. оспорва обвинението по чл.116 НК, като приема, че „Има причинно следствена връзка между поведението на моя подзащитен и тяхната смърт, но прочитът, който аз правя като негов защитник коментира друг състав на НК, а не този на който се е спряла прокуратурата”, като се претендира за извършено престъпление по чл.124 НК. В тази връзка адв.Р. пледира за налагане на наказание съобразно това обвинение в законопредвидения размер.

Подс.И. в последната си дума изразява съжаление за случилото се и споделя, че не е мислел, че пострадалите ще починат.

Процесуалният представител на подс.П. счита, че доказателствата по делото в своята съвкупност не налагат по несъмнен начин извода за виновност на П. по предявеното му обвинение, а са налице данни навеждащи на възможността за индивидуализиране на отговорността на всеки един от подсъдимите, предвид на което адв.Г. пледира преди всичко за оправдателна присъда, и алтернативно за налагане на наказание за извършено престъпление различно от предявеното от прокурора, като не уточнява какво точно.

Подс.П. изразява съжаление за случилото се в последната си дума.

Процесуалният представител на подс.Х. изразява виждане, че действително е нанесен побой, в резултат на него  спящите пострадали са получили множество телесни увреждания и причинно следствена връзка между тези увреждания и леталния изход е несъмнена, но събраните по делото доказателства не водят до извода за извършено престъпление по чл.116 от НК, а за деяние по чл.124 НК. Предвид на това, адв.К. пледира за налагане на наказание по това обвинение, като се съобрази възрастта на подсъдимия и характеристичните данни за него.

Подс.Х. в последната си дума изразява съжаление и заявява, че не е желал ничия смърт, като случилото се цял живот ще го преследва.

 Съдът като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП №719/2010г. по описа на РУП-Силистра, становището на прокуратурата, показанията на свидетелите, доказателствата от съдебното следствие, прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2010г. подсъдимите И. и П. посещават сградата на бившето „Детско отделение” в гр.Силистра, където търсили свой познат. Там те видел мъж-клошар да целува легнала жена, която им се сторила мъртва. Изчакали малко и след като мъжът излязъл се убедили, че жената действително е мъртва. Подсъдимите след това намерили подс.Х. и му казали какво са видели. Тримата отново се връщат в сградата за да се убеди и подс.Х.. На местото обаче между тях възникнал конфликт с намиращите се там клошари и подсъдимите били заплашени с побой ако не ги оставят при което тя били принудени да се тръгнат. Тази ситуация определено засегнала самочувствието им, което и провокирало и обаждане на подс.Х. до полицията, където съобщил за мъртвата жена.

На следващата вечер тримата се събрали в дома на подс.Х. след като се запасили с алкохол. На тази среща, повлияни емоционално и от изпития алкохол отново се стигнало до разговор относно случката в „Детско отделение”, при което подсъдимите са решили да възстановят нараненото си самочувствие, като „понашамарят малко клошарите”. Излезли и се отправили към сградата на бившето „Детско отделение” след 23.00ч на 18.10.2010г..Когато пристигнали там се качили на първия етаж където в различни помещение спели пострадалите С.С. и М.Я.. Насочили се най-напред към помещението на С., където предния ден са го видели с трупа на жената. Тримата започнали да му нанасят множество удари с крак по цялото тяло. След това се насочили към помещението с постр.Я. и по същият начин му нанесли и на него побой. Качили се на втория етаж където открили постр.Н. По същият начин, тримата подсъдими му нанесли множество удари с крак по гърдите и главата, докато пострадалия лежал на земята. Тези действия тримата подсъдими повторили няколко пъти, като слизали и се качвали на първия и втория етаж нанасяйки последователно побой над пострадалите- подс.И.: „Първия път обиколихме хората по два три пъти. Ритнахме първия човек, после се качихме горе, после долу и се качихме горе и после излязохме”.

След това тримата подсъдими напуснали сградата и се установили на съседна уличка. Там подсъдимите И. и Х. решили отново да се върнат и да продължат побоя, но подс.П. казал, че ще ги изчака на това място и няма да се връща. Подсъдимите И. и Х. и от пейка намираща се пред дом №8 изкъртили дъски с които се върнали отново в сградата с пострадалите. Там нанесли удари и с летвите, но дъската на подс.И. се счупила и той продължил да нанася удари с крак. След това двамата подсъдими излезли от сградата и се присъединили към подс.П., а след това се разделили и всеки се прибрал в дома си. Преди това те се уговорили да казват, че вечерта са били в дома на подс.Х. където са пили и не са излизали.

На 19.10.2010г. през деня, пострадалите са открити от св.С., който сигнализирал за тях в полицията.

Пострадалия Я. е открит в тежко състояние и не е контактен. Приет е същият ден в ОАРИЛ на МБАЛ Силистра, където му е извършена неврохирургична операция. В ХО Я. пролежава от 19.10.2010г до 25.11.2010г. когато е изписан и настанен в отделението за лежащо болни в ДСХ с.Айдемир. Въпреки приложеното адекватно лечение, както в болничното заведение така и в ДСХ, състоянието му не се подобрява и на 21.12.2010г. почива.

Според СМЕ, в резултат на нанесения му побой, Я. е получил черепно-мозъчна травма с изява на общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика, която представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Причинени му са и увреждания в гръдния кош с двустранно счупване на ребра 5,6,7,8 десни и 3,4 леви, което представлява трайно затруднение движенията на снагата. Останалите описани мекотъканни наранявания по главата и тялото обуславят наличието на временно разстройство на здравето не опасно за живота. Според вещото лице, е налице категорично причинно-следствена връзка между причинените вследствие нанесения на Я. побой увреждания и настъпилата смърт на 21.12.2010г.

При пострадалия Н.Х.Н., ТСМЕ е установила черепномозъчна травма, гръдна травма и генерализиран подкожен емфизем. Според експертизата причината за смъртта е комбинацията от контузия на мозъка и генерализиран подкожен емфизем, който се явява тежко усложнение на гръдната травма. И двете състояния с които се свързва смъртта (ЧМТ и гръдната травма) са в пряка причинна връзка с травматичните увреждания, установени по тялото.

Според ТСМЕ, смъртта на С.С. се дължи на контузия на мозъка, довела до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност от централен произход, която е и непосредствен механизъм за настъпването й. Според изразената от вещите лица позиция в с.з., е налице причинно-следствена връзка между получените от пострадалия С. увреждания и настъпилата смърт.

Тази фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, протоколи за оглед на местопроизшествието, ведно с придружаващите ги фотоалбуми, изготвените единични и тройни съдебномедицински експертизи, дактилоскопни експертизи, ДНК експертиза, СМЕ на веществени доказателства, трасологически експертизи, съдебно химическа, съдебнопсихиатрически експертизи, приобщените по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.4 НПК и чл.279, ал.1, т.4 НПК обяснения на подсъдимите, събраните данни за личността им, доказателствата за съдебното им минало.

Факта на нанесеният побой на пострадалите от подсъдимите не се оспорва както от последните, така и от процесуалните им представители. Основната линия на защита се свежда обаче до позицията, че действията на подсъдимите не съставляват престъпление по чл.116 НК, т.е. те не са желали причиняването на смъртта на пострадалите, а са целели единствено нанасянето на телесна повреда, като по непредпазливост е причинена тяхната смърт, т.е. налице е деяние по чл.124 НК.

Предвид данните по делото касаещи този факт на доказване, тази позиция не може да бъде споделена.

В подкрепа на това становище са единствено част от обясненията на подсъдимите, в които те заявяват, че целта им е била единствено да „понашамарят”, да „набият” пострадалите. Тези изявления обаче противоречат на всички останали данни по делото имащи значение за преценката на елементите очертаващи съставомерността на извършеното от подсъдимите деяние. Така например, значение в това отношение имат, както предхождащите деянието действия на подсъдимите, така и силата, броя, интензитета на нанесените удари, засегнатите органи, както и последващите им действия.

В случая, подсъдимите съвсем съзнателно са планирали саморазправа с пострадалите, провокирани от тяхното поведение предния ден, като те са се почувствали унизени от отношението към тях на хора от тази социална категория. За целта са стимулирали самочувствието си с необходимото количество алкохол, и са избрали част от денонощието да осъществят плана си, през който е най-вероятно пострадалите да спят, което гарантира изненадата в действията на подсъдимите.

От обективна страна тези действия несъмнено са насочени именно към лишаване от живот, а не към нанасяне на телесна повреда. Подсъдимите са действали със средства и по начин годни да лишат пострадалите от живот, като всичките им удари са насочени към области на жизненоважни органи и са били с достатъчна сила и интезитет за да предизвикат увреждания несъвместими с живота.

В подкрепа на този извод е и времетраенето на побоя, който е извършен в един продължителен период от време, тъй като подсъдимите не са нанесли еднократен побой на всеки един от пострадалите, а неколкократно са се връщали при всеки един от тях и наново са му нанасяли удари. Подс.И.: „Първият път обиколихме хората по два три пъти. Ритнахме първия човек, после се качихме горе, после долу, и се качихме горе и после излязохме” –обясненията приобщени на осн.чл.279, ал.1, т.4 от НПК.

Това не е било достатъчно на подсъдимите, тъй като след първото напускана на сградата, подс.Х. и И. се връщат отново, този път въоръжени с летви, изкъртени от пейка, намираща се по ул.”Йордан Йовков” и отново нанасят удари на пострадалите.

Значение за съставомерността на деянието на подсъдимите имат и последващите им действия, тъй като са оставили пострадалите в състояние, в което те не биха могли сами да потърсят помощ, а местото което са обитавали не е предполагало и своевременното им откриване.  Подсъдимите също не са сигнализирали под някаква форма за наличието на безпомощни лица, ако действително целта им не е била да причинят смърт.

Именно тези обстоятелства изключват възможността деянията да са съставомерни по чл.124 НК, тъй като действията на подсъдимите (обхващащи вида и средствата с които са нанесени ударите, броят им, силата и местата на нанасянето им) не са били от естество да причинят единствено увреждане на здравето на пострадалите, а смъртта е била неизбежна последица от тази съвкупност от обстоятелства.

Предвид на това, съдът прие, че в случая намерението на подсъдимите не е било за нанасяне на телесни повреди, а за умъртвяване. Именно поради това и обясненията им, че не са искали да убиват никого не могат да се приемат по никакъв друг начин, освен като защитна позиция.

С оглед на гореизложеното, съдът прие, че от обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл.116, ал.1 във вр.с чл.115 НК, като подсъдимите са умъртвили повече от едно лице, убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен за убитите начин, с особена жестокост и по хулигански подбуди.

По т.4. Действията на подсъдимите покриват безспорно последната хипотеза на този квалифициращ елемент, а именно: убийство на повече от едно лице. Чрез нанесеният побой, подсъдимите И., П. и Х. са лишили от живот Н.Х. Н., С.А.С. и М.Р.Я. Смъртта на първите двама е настъпила на 19.10.2010г. а на Я.- на 21.12.2010г. Според категоричното заключение на вещите лица по изготвените СМЕ е налице причинно-следствена връзка между нанесения от подсъдимите побой и настъпилата смърт на пострадалите.

По т.5.  Според ППВС №2/1957г. безпомощното състояние е такова състояние на жертвата, включително когато спи, поради което не може да окаже съпротива на дееца. Не случайно, подсъдимите в настоящият случай са предприели действията си в конкретния часови диапазон, тъй като тогава е най-вероятно жертвите да спят и няма да бъдат в състояние да окажат съпротива. Именно по този начин е извършено деянието, и на пострадалите е нанесен побой в момент, когато те са спели и не са могли по никакъв начин да противодействат на нападението. Допълнително от това, пострадалия С. приживе е бил болен, с висока температура, което допълнително е влошавало състоянието му и го е лишавало от адекватно противодействие.

По т.6.  Деянието е извършено от подсъдимите по особено мъчителен за жертвите начин. Според съда е налице и този квалифициращ елемент от състава на чл.116 НК предвид начина на извършване на деянието, от характера и тежестта на уврежданията. Нанасянето на множество удари в главата и тялото на пострадалите, в един сравнително продължителен период от време са причинили бавно и мъчително смъртта им. От заключението на назначените СМЕ и от обясненията на подсъдимите (приобщени на осн.чл.279 НПК) се установява, че по цялото тяло на всеки един от пострадалите са личали следи от нанесените множество удари с достатъчна сила и интезитет, както и това, че те са оставени в безпомощно състояние.

Действително вещите лица по ТСМЕ изразяват становище, че ЧМТ на пострадалия Н. е била достатъчно тежка непозволяваща той да изпитва усещане, т.е. той е изпаднал в кома. Според хронологията на събитията възприети вследствие на събраните по делото доказателства, обаче се установява, че предхождаща ЧМТ е нанесената гръдна такава. Според вещите лица, гръдната травма изразяваща се в двустранно счупване на ребрата е усложнена с развитието на подкожен емфизем, предизвикващ навлизане на въздух в подкожието и причиняващ изключително силни болки и мъчителна смърт. До нанасянето на ЧМТ, пострадалия Н. несъмнено е изпитвал тези болки, а това не е била краткотрайно, предвид продължителността на нанесения побой, неколкократното редуването на пострадалите, напускането на сградата, снабдяването с летви от съседна улица и повторното връщане при жертвите.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът не кредитира обясненията на подс.И. в частта, в която той заявява, че при повторното си завръщане в сградата, този път само двамата с подс.Х. и въоръжени с летви не са се качвали на вторият етаж, където се е намирал именно пострадалия Н., т.е. на него не му е нанесъл побой с летвите. На тези показания противостои заключението на СМЕ, в което вещите лица дават категоричното си становище, че именно по този пострадал се наблюдават характерни увреждания които могат  да са получени с предявените им веществени доказателства, а именно: откритите и иззети от местопроизшествието летви.

Пострадалия С. също е получил тежки, не толкова на брой увреждания, които са причинени с твърд тъп предмет, като според вещите лица това най-вероятно са били удари с крак. Според тях с такива увреждания, пострадалият би могъл да преживее продължителен период от време, а при оказана своевременна помощ, дори и да оживее. Ето защо съдът приема, че и пострадалия С. вследствие на нанесените му увреждания е изпитвал силни болки и страдания, които в края на краищата са довели до бавна и мъчителна смърт.

Пострадалия Я., според вещите лица е получил увреждания като локализация, като тежест и вид са идентични с тези на постр.Н. и са причинени от твърд тъп предмет. Гръдните увреждания биха могли да се получат и чрез скачане върху гърдите на Я.. До смъртта си пострадалия е изпитвал болки и страдания, като той не е бил в кома, а в състояние на степенно разстройство на съзнанието. Въпреки проведеното лечение не е настъпило подобрение на състоянието му до неговата смърт. Предвид на тези данни, съдът приема, че и постр.Я. е изживял тежки предсмъртни мъки, изпитвайки значителни болки и страдания в един продължителен период от време.

Подсъдимите са извършили убийствата и с особена жестокост, проявявайки изключителна ярост, ожесточение и отмъстителност, намерили израз в множеството нанесени удари, тяхната сила, интензитет, продължителност и пренебрежение към органите които се засягат. Тази жестокост още повече се подчертава от обстоятелството, че агресията си подсъдимите са проявили към спящи, беззащитни хора. Действията им се отличават с крайна омраза и изключителна безмилостност, които характеризират подсъдимите като жестоки хора. Подбудите които са водили подсъдимите при извършване на убийствата са крайно незначителни (създадената конфликтна ситуация предния ден), че не предполагат отключването на подобна агресия, довела до изключително тежък съставомерен резултат. Още повече, че подсъдимите са имали възможност в рамките на повече от 24 часа да преосмислят поведението си в спокойна обстановка, поради което не може да се приеме, че този инцидент е оказал изключително влияние върху съзнанието им за да ги провокира към подобно поведение. Напротив, те са използвали това време именно да организират и планират действията си за физическо въздействие върху пострадалите. Подсъдимите са проявили и пълно безразличие към живота на пострадалите изоставяйки ги в безпомощно състояние, на место, което не предполага бързото им откриване.

По т.11. Престъплението е извършено от подсъдимите и по хулигански подбуди. Безспорно е, че подсъдимите и пострадалите не са се познавали, а единственият им контакт преди инкриминираният момент е създалата се ситуация на 18.10.2010г., когато обитаващите сградата на бившето „Детско отделение” клошари са изгонили подсъдимите от там. Дори не е ясно дали лицата участвали в тази ситуация са едни и същи с пострадалите от престъпното деяние. В този случай липсва личен мотив провокирал извършеното убийство за да бъде изключен този квалифициращ елемент. Лишавайки от живот пострадалите, подсъдимите са целели да покажат явно неуважение към обществото, да демонстрират грубо незачитане на установените обществени и хуманни ценности. Особено опасен елемент от този квалифициращ елемент се явява обстоятелството, че агресията на подсъдимите е насочена към определена категория от хора, спрямо които подсъдимите  са целили да демонстрират превъзходство, дори и с цената на явно безразличие към техния живот. Неотличавайки се с впечатляващи физически данни, подсъдимите са избрали именно лица от тази уязвима част от обществото, чрез които биха могли безпроблемно да преодолеят някои свои личностови и физически комплекси. Това се подчертава много добре и от обстоятелството, че те не са се разпределили и не са нанесли побоите един срещу един, а тримата подсъдими са се разправяли с всеки от пострадалите поотделно, т.е. проличава тяхната несигурност по отношение на собствените им възможности. Подсъдимите са се чувствали сигурни единствено когато действат в група срещу по-слаб противник.

Ето защо, съдът приема за несъмнено наличието и на вменената им форма на съучастие, а именно по смисъла на чл.20, ал.2 НК-извършителство. За да е налице тази форма на съучастие между две или повече лица в извършването на едно престъпление-в случая убийство, е необходимо да съществува връзка между деянията на съучастниците както в обективно, така и в субективно отношение. В настоящият случай, всеки един от подсъдимите в обективно отношение е участвал в изпълнителното деяние, като не е имало разпределение на ролите кой от тях какво да извърши. И тримата едновременно са нанасяли удари на всеки един от пострадалите, като не са се съобразявали в коя зона ще попаднат ударите. СМЕ категорично удостоверяват, че ударите получени и от тримата пострадали са многобройни и са локализирани основно в областта на главата и гръдния кош. С изключение на пострадалия Николов, (по отношение на който се идентифицират удари в областта на главата нанесени с предмети сходни с летвите иззети от местопроизшествието) не могат да се индивидуализират ударите с какви предмети са направени, а вещите лица изразяват становище, че това е станало с твърд тъп предмет, който може да е удар с юмрук или крак. По отношение на гръдните травми, вещите лица допускат и да са причинени чрез скачане с крака върху гърдите на пострадалите.

В обясненията на подсъдимите (независимо, че всеки един от тях се опитва да омаловажи своето участие) също се съдържа доказателствена информация относно тяхната общност на умисъла и съпричастността на всеки един от тях за реализиране на общата цел.

В случая е без значение кой от подсъдимите какви удари е нанесъл, с каква сила и насоченост и с какво оръжие за осъществени, същественото е, че и тримата са подчинили действията си към осъществяване на общия престъпен резултат, а именно: умъртвяването на пострадалите.

В тази връзка, съдът не приема позицията изразена от процесуалния представител на подс.П., че той няма участие в постигането на този резултат, предвид на това, че не е участвал в побоя извършен с летвите, при повторното влизане в сградата на Детското отделение. Действително, в този случай подс.П. е останал навън и не е взел участие при извършване на последващите действия от страна на подсъдимите И. и Х., но и без това повторно връщане, според съда общественоопасните последици биха настъпили. Този извод се потвърждава категорично от заключенията на СМЕ-и. Единствено при пострадалия Н. се индивидуализират удари нанесени с твърд тъп предмет с изразен прав ъгъл, като според вещите лица е възможно те да са нанесени с дъските открити и иззети от местопроизшествието. При пострадалите С. и Я. не са индивидуализирани подобни удари, като становището на вещите лица е, че те са нанесени с твърд, тъп предмет, като най-вероятно това са удари с юмрук и крак. По делото е безспорно установено, че в нанасянето на ударите с крак, скачането върху гърдите на пострадалите са участвали и тримата подсъдими, и именно тези им действия са причинили уврежданията, които довели до съставомерните последици. ЧМТ на постр.Николов действително е причинена най-вероятно от удари с дъска, за нанасянето на които не може да се търси отговорност от подс.П., но гръдната травма сама по себе си също води до същият резултат, а именно: смъртта на Н. Според вещите лица, гръдната травма би довела до една изключително мъчителна смърт, която е неизбежна. Още повече, че гръдната травма е причинена значително преди ЧМТ, т.е. и без причиняване на последната изхода за Николов е щял да бъде един и същ-смърт, за която безспорно е допринесъл и подс.П. с активните си действия.

Предвид на това, съдът приема за безспорно, че в случая   подсъдимите И., П. и Х. в еднаква степен са допринесли за постигането на общественоопасния резултат, като са съзнавали, че всеки един от тях не действа самостоятелно и изолирано от останалите участници в изпълнителното деяние.

Ето защо, Окръжния съд приема, че съвкупната преценка на всички доказателства по делото обосновава по несъмнен начин така установената фактическа обстановка и приетата квалификация на деянието осъществено от подсъдимите И., П. и Х..

От обективна страна, подс.И. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.4,5,6 и 11 във вр.с чл.115 НК във вр.с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 19.10.2010г. в гр.Силистра, в съучастие като съизвършител с Г.К.П. и П.П.Х., умишлено е умъртвил повече от едно лице-Н.Х.Н., С.А.С., починали на 19.10.2010г. и М.Р.Я., чиято смърт е настъпила на 21.12.2010г., като убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите, с особена жестокост и по хулигански подбуди.

От обективна страна, подс.П. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.4,5,6 и 11 във вр.с чл.115 НК във вр.с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 19.10.2010г. в гр.Силистра, в съучастие като съизвършител с Р.Ц.И. и П.П.Х., умишлено е умъртвил повече от едно лице-Н.Х.Н., С.А.С., починали на 19.10.2010г. и М.Р.Я., чиято смърт е настъпила на 21.12.2010г., като убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите, с особена жестокост и по хулигански подбуди.

От обективна страна, подс.Х. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.4,5,6 и 11 във вр.с чл.115 НК във вр.с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 19.10.2010г. в гр.Силистра, в съучастие като съизвършител с Р.Ц.И. и Г.К.П., умишлено е умъртвил повече от едно лице-Н.Х.Н., С.А.С., починали на 19.10.2010г. и М.Р.Я., чиято смърт е настъпила на 21.12.2010г., като убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите, с особена жестокост и по хулигански подбуди.

 Относно формата на вината:

В пледоарията си, прокурорът застъпва позиция, че от действията на подсъдимите може да се заключи, че те са допускали настъпването на този смъртоносен резултат, т.е. очевидно прокурорът приема, че подсъдимите са действали в условията на евентуален умисъл.

Съдът не споделя тази позиция, а предвид установената фактическа и правна обстановка, приема, че подсъдимите са извършили деянието виновно, при пряк умисъл.

Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали настъпването им. Този извод се налага предвид броя, силата, насочеността и интезинзитета на нанесените удари. Подсъдимите са насочили агресията си предимно към уязвими части от тялото на пострадалите, като главата и гръдния кош и нанасяйки побоя не може да не са съзнавали, че той ще предизвика смъртта на пострадалите. За съдържанието на умисъла не е от значение единствено изявлението на подсъдимите, че те не са искали смъртта на пострадалите, а следва да се преценят посочените по-горе обстоятелства характеризиращи тежестта на побоя. Както бе посочено, подсъдимите не са се задоволили да нанесат на пострадалите побой еднократно за да се приеме твърдението им че са искали само да ги „понашамарят”, а са се връщали три пъти при всеки един от тях, като са нанасяли нови удари. Дори и това им се е сторило недостатъчно, след като подсъдимите И. и Х. се връщат отново, този път въоръжени и с дъски и отново нанасят побой на жертвите. При тези данни, да се приеме, че подсъдимите само са допускали настъпването на смъртта на пострадалите е несериозно. Съществено значение за приемането на този извод има и последващото поведение на подсъдимите, които са изоставили пострадалите в безпомощно състояние, без да предприемат действия за оказването на помощ, пък било то и чрез подаване на анонимен сигнал до компетентен орган. В тази насока е и установената съдебна практика, която приема, че винаги, когато деецът действа със значителна сила, в продължителен период от време, нанасяйки многобройни удари в жизненоважни зони, със средства и по начин, които са годни да причинят смъртта на жертвата, умисълът е пряк.

При определяне вида и наказанието на подсъдимите И., П. и Х. за осъщественото деяние по чл.116, ал.1, т.4,5,6 и 11, във вр.с чл.115 във вр.с чл.20, ал.2 НК, съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимите П. и Х., изразеното съжаление от тримата подсъдими, младата им възраст, недоброто семейно и материално състояние, а като отегчаващи-съдебното минало на подс.И., високата степен на обществена опасност на деянието, подбудите и мотивите провокирали действията на подсъдимите, насочени именно към тази категория хора.

Ето защо, установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание на подсъдимите при предпоставките на чл.54 НК, по вид лишаване от свобода, както следва: За подс.И. за срок от двадесет години, за подс.П. за срок от шестнадесет години и за подс. Х. за срок от двадесет години.

В предходното разглеждане на делото, първоинстанционният съд е определил за подсъдимите И. и Х. по-леки наказания, а подс.П. е оправдал, но с оглед депозирания от прокуратурата протест пред апелативния съд, настоящият съдебен състав намира, че е налице процесуалната възможност за определяне на по-високи наказания на подсъдимите И. и Х., и осъждането на подс.П.. Независимо, че представителят на апелативна прокуратура гр.Варна не е поддържал протеста в частта му касаеща наказанията на подсъдимите И. и Х. (тяхното увеличение), прилагайки по аналогия разпоредбата на чл.293 НПК, настъпящият съдебен състав определи по-тежки наказания на И. и Х. от наложените им в предходното първостепенно разглеждане на делото.

Съдът определи за подс.П. по-ниско наказание от това на останалите двама подсъдими, заради неучастието му при нанесения повторно побой над пострадалите, като го отчита единствено като смекчаващо вината обстоятелство.

По отношение на подс.И. са налице предпоставките за приложение на чл.68, ал.1 НК, предвид наличието на влязло в сила споразумение №306/19.05.2010г. по НОХД №348/2010г., с което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, отложено за изтърпяване за срок от три години, поради което и съдът приведе в изпълнение наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Предвид вида и срока на наложените наказания, липсват предпоставките за прилагане на института на условното осъждане, поради което същите следва да се изтърпят при първоначален строг режим в затвор.

На основание чл.59, ал.1 НК приспадна времето през което подсъдимите И. и Х. са били задържани с мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 23.10.2010г. до влизане на присъдата в сила, и за подс.П. времето през което е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 23.10.2010г. до 12.10.2012г.

С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимите И., П. и Х. на осн.чл.189, ал.3 НПК да заплатят сумата от по 2 727,27 лева, представляваща направените по делото разноски.

Съдът връща веществените доказателства принадлежащи на подсъдимите, а останалите следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че наложените на подсъдимите наказания в този им вид и размер ще изиграят своята превантивна, възпитателна, поправителна и възпираща роля.

Водим от тези си съображения съдът постанови своята присъда.