Р Е Ш Е Н И Е № 4
гр. Варна, 03.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и осми ноември през
две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Ели Т.ова
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 442/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
Подадена e въззивнa жалбa от „Томи Билдинг“ ООД, чрез адв.
В.П., против решение № 436 от 04.06.2018 г., постановено по търг. дело №
315/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от
жалбоподателя за осъждане на А.Г.П. и О.А.П. да заплатят сумата от по 12 527.69
лева с ДДС, представляваща изпълнени СМР в секция „С“ по апартамент № 4,
находящ се в жилищна сграда „Палма Спрингс“, построена в УПИ № 648, кв. 31
/понастоящем УПИ № XXIII-648/ по плана на к. к.“Чайка“, гр. Варна, както и
сумата общо от по 2 545.57 лева
с ДДС, представляваща разноски, свързани с инфраструктурата около сградата,
дължими по договор от 28.07.2013 г., сключен между „Томи Билдинг“ ООД, А.Г.П., О.А.П.
и „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД, ведно със законна лихва за забава върху
сумите от предявяване на исковата молба /15.03.2017 г./ до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на
решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилни изводите на съда за наличие на заместване в дълг
по смисъла на чл. 102 от ЗЗД. В допълнение навежда, че изводите на съда са в противоречие с действителната воля
на страните по тристранното споразумение. Посочва, че тълкувайки волята на
страните следва да се приеме, че е постигнато съгласие за заместване само за
довършителните работи по обекта. Позовавайки се на писмо от 29.06.2015 г. за
водена кореспонденция между А.П. и управителя Т. Г. излага, че е видна
изразената воля за поетапно плащане, съобразно извършените СМР. Намира за
неправилен извода на съда относно отсъствието на сключен нов договор за
изработка между страните по настоящия спор. Съобразно възникването на сградата
в груб строеж посочва, че е изпълнено задължението на строителя, от където
извежда доводи за невъзможност за встъпване в несъществуващо задължение, респ.
субективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД. Посочва, че размерът на
задължението за довършителните СМР е следвало да бъде определен в друг подписан
между страните договор. С подписването на Акт образец № 15 намира, че насрещните страни са приели предмета
на изработката. Твърди, че заключенията по допуснатите СТЕ и ССчЕ са неправилни в частта относно разгърнатата застроена
площ и частта на извършените разходи за инфраструктура по отношение на всеки
един от обектите. Моли за отмяна на решението и уважаване исковете.
Доказателствените искания на страната са разгледани с определение № 543 от
05.09.2018 г., постановено по настоящото дело.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от въззиваемите А.Г.П. и О.А.П., чрез адв. М.Ц., в който се сочат аргументи за
неоснователността на жалбата. Счита, че постановеното първоинстанционно решение
е съобразено с материалния закон, съдебната практика и събраните по делото
доказателства. Навеждат се твърдения, че не са поемали задължение към
въззивника за заплащане на каквито и да е разноски, сторени от последния.
Излага, че е налице субективна новация на предварителния договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 24.09.2018 г., както и че тристранното
споразумение не представлява самостоятелен договор. В продължение на
твърденията за липсата на поемане на задължение за заплащане на СМР, посочва и
липсата на уговаряне на количество, стойност и цена на извършените довършителни
работи. Счита за неустановено наличието на сключен договор за изработка между
страните по спора. Моли за оставяне без уважение на доказателствените искания,
както и за потвърждаване на обжалваното решение. Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за отмяна на решението и
присъждане на съдебно-деловодни разноски. В писмените бележки излага подробни
доводи по същество на спора.
В откритото съдебно заседание,
процесуалният представител на въззиваемите навежда доводи за правилността на обжалваното
решение. Сочи, че не съществува задължение за въззиваемите за заплащане на
претендираната сума. Моли за потвърждаване на решението. Не претендира
присъждането на съдебно-деловодни разноски.
След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством, предявени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците - А.Г.П. и О.А.П. да заплатят на ищеца – „Томи Билдинг“ ООД сума от по 12
527.69 лева с ДДС за изпълнени СМР
в секция „С“ по апартамент № 4, находящ се в жилищна сграда „Палма Спрингс“,
както и сумата общо от по 2 545.57 лева
с ДДС за разноски, свързани с
инфраструктурата около сградата, дължими по договор от 28.07.2013 г., сключен
между „Томи Билдинг“ ООД, А.П., О.П. и „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД, ведно
със законна лихва за забава върху сумите от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се навеждат доводи
за наличие на сключен тристранен договор
от 28.07.2013 г. между „Томи Билдинг“ ООД, А.П., О.П. и „Болкан Инвестмънд Енд
Ланд“ ЕООД, по силата на който ищецът се е задължил да довърши строежа на
секция „С“ на жилищна сграда - „Палма Спрингс“, в която се намира и апартамент
С-4, придобит от ответниците, с обявяването на предварителен договор, сключен с
„Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД, за окончателен с решение № 1487 от
05.07.2013 г., постановено по гр. д. № 3137/2012 г. на Варненски окръжен съд.
Сочи, че в изпълнение на договора от 28.07.2013 г., ищецът е получил от „Болкан
Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД единствено сумата от 1080 евро /2112.30 лева/, след
което ответниците не са заплатили извършените СМР. Твърди, че за довършване на
сградата е реализирал разходи по кредита, както и за строителен надзор,
ръководство и инвеститорски контрол в размер на 563 985.40 лв. без ДДС.
Съобразно площта на апартамент С-4, намира за дължима от страна на ответниците
сумата от по 12 527.69 лв. с ДДС, както и по 2 545.57 лв. с ДДС – за
инфраструктура около сградата. Излага доводи за неполучаване на изпратената
покана за доброволно изпълнение до ответниците на задължението за заплащане на
СМР. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.
В депозирания
писмен отговор, ответниците оспорват предявените искове. Излагат доводи, че между страните
не е възникнало облигационно правоотношение по силата, на което да е възникнало
задължение за заплащане на претендираната сума. Тристранното споразумение от
28.07.2013 г. намират, че има характер на субективна новация, по силата на
която е сменен длъжникът по предварителния договор „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД с „Томи Билдинг“ ООД
в задължението му да изпълни довършителните СМР в сградата, без да се
прекратява правоотношението, породено от предварителния договор. Считат, че са
изпълнили всички свои задължения, поети по предварителния договор. Претендират
заплащането на разноски.
В законоустановения срок е депозирана допълнителна
искова молба, в която се доразвиват доводите, изложени в исковата молба.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на
допълнителната искова молба, в който се допълват вече изложените твърдения,
като се излагат и доводи за недействителността на тристранното споразумение от
28.07.2013 г., в случай, че не се възприеме, че същото има характер на
субективна новация.
Настоящата съдебна инстанция
съобразява следната фактическа
установеност:
Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на
събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства,
приема за безспорно установено, че между „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД и А.П. и О.П. на 24.09.2008 г. е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съчетан с елементи
на договор за изработка на обект, представляващ апартамент № С-4, находящ се в
жилищна сграда с търговско наименование „Палма Спрингс“. В чл. 5 от предварителния договор е посочено, че
сградата ще бъде издигната и завършена съобразно параметрите, закрепени в
Приложение № 1 към договора. В чл. 9 от същия страните са предвидили, че всяка
страна поема за своя сметка разходите, свързани с изпълнението на
организационния договор. В чл. 15 страните са уговорили, че всякакви промени
във връзка с предварителния договор следва да се извършват само чрез писмено
споразумение между страните.
Безспорно в
производството е обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на
недвижим имот за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с решение № 1487
от 05.07.2013 г., постановено по гр. д. № 3137/2012 г. на Варненския окръжен
съд. Със същото решение А.П. и О.П. са осъдени
да заплатят остатъчната сума, дължима като последна вноска по предварителния
договор в размер на 1080 евро /2112.30
лева/.
В производството е представен договор от 28.07.2013
г., сключен между 1. А.П. и О.П., 2. „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД и 3. „Томи Билдинг“ ООД, по силата на което „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД се съгласява
задължението му да довърши сградата, в която се намира и апартамент № С-4,
предмет на предварителния договор, да бъде извършено от „Томи Билдинг“ ООД срещу получаване на сумата в размер
на 1 080 евро, дадена като последна вноски от купувачите по предварителния
договор. В чл. 5 от тристранното споразумение е посочено, че горната сума ще
бъде използвана като частично плащане за довършване на СМР на секция „С“, както
и на апартамент № С-4, разположен в същата секция. В чл. 7 е предвидено, че „Томи Билдинг“ ООД се съгласява сумата от 1 080
евро да представлява частично плащане от първа вноска от А.П. и О.П. за довършване на СМР.
От заключението по допуснатата
по делото СТЕ, кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена и
неоспорена от страните се установява, че строителството на сградата е започнало съобразно
разрешението за строеж № 165 от 16.03.2007 г., издадено от главен архитект на
район „Приморски“, община Варна. На 30.03.2008 г. е съставен Акт образец № 14
за приемане на конструкцията. В съставения Акт образец № 10 от 16.12.2010 г. за
установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството, се
посочва, че сградата е в груб строеж с частично изпълнени довършителни работи,
като в процесния апартамент № С-4 е монтирана дограма, подът е с циментова
замазка, поставен е гипсокартон по стените, монтирана е ВиК и електроинсталация.
На 15.07.2013 г. е подписан Акт образец № 11 за установяване състоянието на
строежа при продължаване на строителството. В даденото заключение по СТЕ
подробно са посочени по пера и размер СМР, изпълнени от ищцовото дружество.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
По същество:
Съдът е сезиран посредством
предявени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната сума, представляваща изпълнени СМР по апартамент № 4 и разноски, свързани с инфраструктурата около сградата,
дължими по договор от 28.07.2013 г., сключен между страните по
спора и „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД,
ведно със законна лихва за забава върху сумите от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Въззивният
съдебен състав, съобрази разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, според която при
тълкуването на договорите, следва да се търси действителната воля на страните,
като отделните уговорки, следва да се тълкуват във връзка едни с други, с оглед
смисъла на целия договор, целта на същия, обичаите в практиката и
добросъвестността.
В чл. 3 от тристранното
споразумение, сключено между 1. А.П. и О.П., 2. „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД и 3. „Томи Билдинг“ ООД, „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД, признава,
че има задължение за довършване на СМР в Секция „С“, както и на апартамент №
С–4 по силата на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от
24.09.2008 г., обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с решение,
постановено по гр. д. № 3137/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд. Същата
уговорка е в съответствие и с чл. 5 от предварителния договор от 24.09.2008 г.,
в която е предвидено задължението на продавача да издигне сградата по метода на
масивното строителство, като процесния апартамент бъде изграден и предаден във
владение на купувачите в съответствие с одобрения архитектурен проект, в
състояние и степен на завършеност, описани в Приложение № 1, което е неразделна
част от организационния договор.
На следващо
място, в чл. 4 от тристранното споразумение, „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД се съгласява
горепосоченото му индивидуализирано задължение към А.П. и О.П. да бъде изпълнено от „Томи
Билдинг“ ООД. За изпълнението „Болкан
Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД се задължава да
преведе на „Томи Билдинг“ ООД сумата от 1 080 евро, платена от купувачите
като последна вноска по предварителния договор, която ще бъде използвана като
частично плащане на довършителните работи в сградата /така чл. 5 и чл. 6 от
договора/.
В съдебната
практика на касационната инстанция се приема, че новацията по чл. 107 от ЗЗД,
разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да
замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява,
предпоставя кумулативното проявление на три елемента – 1/. наличност на
предшестващо задължение, 2/. пораждане на действително ново задължение и 3/. воля
за подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен
начин /така Решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г., на ВКС, II
т. о., ТК/. Настоящият съдебен състав, съобрази и относимата съдебна практика, според която намерението за
новиране, т. е. целените последици да се погаси стария дълг и замести с нов,
различаващ се по предмет или страни, не следва да се предполага или извежда
по тълкувателен път, а да е безспорно
установимо от договора /така в Решение № 130 от 24.03.2009 г. по т. д. №
650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 138 от 22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012
г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г.,
ВКС, І т. о., Решение № 110 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1568/2014 г. на ВКС, I
т. о. и др./. Предвид отсъствието в
настоящия случай на третата кумулативна предпоставка, следва да се приеме, че
не е възникнал
нов дълг на мястото на стария, поради отсъствието на ясно изразено от страните,
новационно намерение /animus novandi/ по отношение на старото
задължение, от което да се заключи, че е прекратено старото
правоотношение, породено от предварителния договор, като на негово място да е
възникнало ново с променен субект, а именно нов длъжник - „Томи Билдинг“ ООД. Изводът за отсъствие на
прекратяване на действието на предходното правоотношение по предварителния
договор се подкрепя и от твърденията в отговора на исковата молба, писмените
бележки, депозирани от ищцовото дружество, както и от твърденията във
въззивната жалба и отговора към нея.
Доколкото се установи липса на изразена воля за
прекратяване на старото правоотношение, а тристранното споразумение индиректно препраща
към предварителния договор за неуредените въпроси, следва да се провери дали не
е налице хипотезата на заместването в дълг по
чл. 102 от ЗЗД. Заместването в дълг е
договор, по силата на който трето лице замества
досегашния длъжник, който се освобождава от дълга.
Страни по това споразумение са кредиторът и
третото лице, което желае да поеме задължението. Договорът може да бъде сключен
също и между стария длъжник и третото лице, но за да има действие по
отношение на кредитора, последният следва да го одобри. За да може длъжникът по
облигационен договор да се освободи от задължението си поради преминаването му
към новия длъжник и кредиторът да може да
претендира вземането си само срещу новия длъжник, е необходимо изричното
съгласие на кредитора. В конкретния
случай купувачите по предварителния договор А.П. и О.П. са се
съгласили задължението на стария длъжник /„Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД/ да бъде изпълнено от страна на новия длъжник „Томи
Билдинг“ ООД. Този извод се подкрепя от факта на тристранното подписване на
споразумението от страна на новия длъжник, стария длъжник и кредиторите по
предварителния договор, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Доколкото обаче твърденията на страните за начина на тълкуване на договорните
клаузи са за наличие на заместване на продавача по предварителния договор
единствено в задължението му да довърши СМР, предвид предшестващото частично
изпълнение на останалата част от задължението от страна на „Болкан Инвестмънд Енд Ланд“ ЕООД, следва да се приеме, че е налице заместване в дълг по
смисъла на чл. 102 от ЗЗД.
В чл. 7 от тристранното споразумение е предвидено, че „Томи Билдинг“ ООД се съгласява сумата от 1 080
евро да представлява частично плащане от първа вноска от А.П. и О.П. за довършване на СМР, без изрично да
се посочва размер или пера на СМР, претендирани като задължение в настоящото
производство. В производството отсъства представен договор за изработка или
друг договор между страните по спора, както и други доказателства, от които да
може да се заключи, че въззиваемите са поели задължение за заплащане на
довършителните СМР. Същите, доколкото са предмет на предварителния договор за
покупко-продажба, съчетан с договор за изработка са заплатени на продавача по
предварителния договор, чието задължение е да построи съобразно степента на
завършеност, описана в Приложение № 1, което е неразделна част от
организационния договор. От представената електронна кореспондения и
неподписания договор за поемане на задължение за довършване на сградата в
Секция „С“, не може да се изведе извод да наличие на поето задължение по
договор за изработка от страна на А.П. и
О.П.. Предвид горното, следва да се приеме, че по отношение въззиваемите не е
възникнало задължение за заплащане на претендираните суми, претендирани за
реално изпълнение на договор за изработка, по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
с чл. 266 от ЗЗД.
Доколкото във въззивното производство не се навеждат
доводи за наличие на солидарност в отношенията между въззиваемите, следва да се
приеме за правилна констатацията на първоинстанционния съд за наличие на
разделност в отношенията им.
Предвид
горното, съдът счита, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се
дължат в полза на въззиваемите. Процесуалният представител на същите в о. с. з.
изрично посочва, че не претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски и
не представя списък по чл. 80 от ГПК, поради което ако разноски са сторени остават
в тежест на страните.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 436 от 04.06.2018 г. на
Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 315/2017 г..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.