Мотиви по НОХД № 624/2020г. по описа на РРС,, четвърти наказателен
състав
Районна прокуратура - Русе е обвинила подсъдимия М.Ц.А. в това,че на 21.09.2018 г. в гр. Русе, в условията на
опасен рецидив отнел чужда движима вещ – мобилен телефон Самсунг“
модел „J
7“, на стойност 330 лева от владението на Д.Я.С. без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.196, ал.
1, т. 1 вр. чл. 194 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на
подсъдимия.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, като изцяло отрича обвинението в кражба.
Производството по делото е по общия ред.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Ц.А. е
роден на ***г. в гр.Оряхово, български гражданин, с
начално образование, не работи, осъждан, ЕГН **********.
През
есента на 2018г. свид. Д.С.
работел като водач на
таксиметров автомобил. На 21.09.2018г. в 20.50 часа, той се отзовал на заявка за превоз, подадена по телефона от
мобилен номер **********, при което откарал клиент-
мъж, представил се с името „М.“*** до Автогара- юг- гр. Русе, който бил подсъдимия А..
След като заплатил сметката за превоза, докато слизал, обв. А. видял мобилнитя
телефон на свид. С. до скоростният лост, взел го и напуснал автомобила.
Непосредствено след като потеглил, свид. С. констатирал, че мобилният му телефон- марка “Samsung- J7“ с IMEI ***, липсва. Той веднага се
върнал до мястото, където обв.А. слязъл, но не го
открил. Тогава той веднага отишъл до офиса на таксиметровата компания, от
където позвънил от друго устройство
на своя номер. Първоначално му отговорила
жена, която говорела неразбрано за свидетеля, а веднага след това телефона се оказал изключен.
Няколко
часа по- късно- в 0.17 часа на 22.09.2018г., обв. А. поставил сим- картата,
която използвал от дълго време с номер за повиквания- ***. Тази сим- карта била
регистрирана на името на негов приятел- свид. Р., който я закупил и регистрирал
на свое име, но с цел да бъде използвана от обв. А..
По-
късно същата нощ, около 03 часа на 22.09.2018г., обв. А. се срещнал случайно
със свой приятел- свид. Д., но когото предложил да закупи откраднатия от свид. С.
мобилен телефон. Без да подозира за действителния произход на вещта, свид. Д.
закпил вещта и я използвал с няколко свои сим- карит през следващите няколко
месеца. На 15.02.2019г. свид. Д. заложил вещта в Заложна къща „Мовадо”- Русе, а
след настъпване на падежа и поради липса на плащане от негова страна, мобилният
телефон бил продаден на клиент, който било невъзможно да се установи.
Според
изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза, стойността на отнетата
вещ- мобилен телефон марка “Samsung- J7“ с IMEI ***, възлиза на сумата от 330 лева. До приключване на
разследването, същата не е върната или заместена с левовата й равностойност.
Така с деянието си,
обвиняемият М.Ц.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196 ал.1 т.1
вр. Чл. 194 ал.1 от НК, тъй като на 21.09.2018 г. в
гр.Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ- 1бр. мобилен
телефон марка “Samsung- J7“ с IMEI *** със сим-
карта,
на стойност 330 лева, от владението на Д.Я.С. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
С деянието си обв. М.А. е установил фактическия състав на посоченото по-
горе престъпление- кражба, извършена в условията на опасен рецидив, тъй като
същият е установил своя трайна фактическа власт върху чуждата движима вещ, с
намерението да я присвои по непозволен и престъпен начин, като добре е
съзнавал, че по този начин засяга имуществената сфера на собственика на вещта.
Деянието е
осъществено в условията на „опасен рецидив”, при наличие на предпоставките по
чл. 29 ал.1 б. „а“ от НК, тъй като с определение по ЧНД № 462/2014г. по описа
на РРС на подс. А. му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от повече от една година и същото не е отложено по чл.66
ал.1 от НК. При това деянието, предмет на настоящото производство е извършено преди да изтече предвидения в чл.
30 ал.1 от НК срок от изтърпяване на наказанието.
При осъществяване на деянието, обв. М.А. е действал с пряк умисъл. Същият добре съзнавал, че вещта не му принадлежи, но въпреки това, с
намерението да я присвои, той установил своя трайна фактическа власт спрямо
мобилният телефон, и още същата нощ се разпоредил с него.
Разпитан в
качеството му на подсъдим М.А. не се
признава за виновен и дава обяснения в
съдебно заседание, като изцяло отрича да е отнемал телефона.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на разпитаните
по делото свидетели, както и от приложените по
делото писмени доказателства и
доказателствени средства - справка от таксиметрова компания, справки от мобилни
оператори, копие на договор, трудови договори, писма, съдебно- икономическа
експертиза, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
Съдът не дава вяра на версията на подс.А.,
че не е осъществил изпълнителното деяние по следните съображения :
По делото няма никакъв спор, че именно подсъдимият е
пътникът ,който се е возил в таксито на св.Д.С.
на 21.09.2018г. вечерта. Това се доказва от показанията на пострадалия,
който в съдебно заседание посочва подсъдимия: „Клиента, който возих е това
лице“, разпознавайки подсъдимия в съдебно заседание на 28.07.2020г. На следващо
място при заявка на таксиметровата кола до диспечера на фирмата подсъдимият се
е представил с малкото си име „М.“ , а също и в рамките на комуникацията между
двамата при извършване на превоза. В тази връзка не може да бъде подминат и
фактът, че сам подсъдимият в обясненията в съдебно заседание не отрича по
никакъв начин да е наемал таксиметровия автомобил, управляван от пострадалия.
На следващо място св.С. е установил липсата на телефона си буквално веднага и
непосредствено след слизането от автомобила на подсъдимия – „Минута след
слизането на клиента установих, че телефона го няма“, показанията му на л.45 от
пр. за с.з. от 28.07.2020г. Съдът намира показанията на пострадалия в тази им част и в контекста
на всички събрани по делото доказателства, вкл. обясненията на подсъдимия
изключват вероятността телефонът да е откраднат от друг клиент,предходен или последващ на таксито
през процесната вечер или да е загубен. Всъщност тази
варианти категорично се изключват и от информацията, получена от мобилния
оператор, чийто фактически ползвател е
бил подс. А. с мобилен № 0895 829 421, като сим-картата му е била предоставена от св.Р.Р.. В показанията на този свидетел и анализа от
разпечатката на проведените телефонни разговори с откраднатия телефон в
най-пълна степен се съдържат доказателства за съпричастността на подсъдимия към
престъплението. В своите показания св.Р. изрично заявява, че
именно той е дал на подсъдимия сим-карта, като именно
последният я е ползвал и е плащал сметките за нея. От писмо на „Теленор България“ЕАД се установява, че именно св.Р.С.Р. е
бил абонат на моб. № 0985 829 421 за периода от
06.09.2018г. до 09.01.2019г., л.35 от дос.пр-во. Нещо повече от справката от мобилния оператор се
установява, че откраднатият от подс.А. телефон е
ползван и от св.К.Д., негов близък приятел, и то с две сим – карти; именно
св.Д. е залага телефона в заложна къща „Мовадо“ ЕООД
от който следва ,че същият му е предаден възмездно/безвъзмездно от подсъдимия.
В този смисъл съдът не кредитира
показанията на св.Д., че телефонът му е продаден от негов познат с който
е бил в затвора, но не се сещал за името му – очевидно същият лъжесвидетелствува с цел да разграничи от деянието
подсъдимия с който е в близки отношения, тъй като от разпечатките на
разговорите се установява, че същите поддържат интензивна комуникация. При това
положение съдът намира, че версията на подс.А. ,че не
е открадвал телефона се опровергава от всички събрани по делото доказателства ,
вкл. същата не намира опора и в показанията на допуснатия до разпит по негово
искане свидетел В.А.. Показанията на този свидетел също, подобно на показанията
на св.Д. не следва да се кредитират, тъй като същият дава лъжливи показания,
тъй като фактите изложени в тях се опровергават от другите събрани по делото
доказателства. Така на първо място съдът намира, че е изключително недостоверно житейски този
свидетел да възпроизведе събитията от вечерта на 21 срещу 22.09.2018г. почти
две години по –късно и то с такава задълбоченост, детайлност и хронична
последователност, още повече ,че не ясно с какво конкретно той свързва тази
дата за която по делото няма данни да се е случило някакво извънредно, форсмажорно
или друго рядко случващо се събитие. Също от показанията на този свидетел се
установява, че той се познава с подс.А. от 8 – 10
години и се виждат през 2 – 3 дни, т.е. е напълно необяснимо и нелогично той да
има такъв детайлен спомен и то –две години по –рано от разпита му. Показателно
в това отношение е отговорът този свидетел на въпроса, че напр. на произволно
избрани дати – 06.05.2019 г. и 06.05.2020г. (Гергьовден) той няма никакви конкретни спомени, а още по-малко и до такава степен
детайлни и то за времеви период много по-близък до провеждане на разпита. Отделно от това от писмото на „Абл Секюрити“ ЕООД, сочено за
негов работодател от св.А. се установява, че към процесната
дата – от 07.09.2018г. до 05.08.2020г. той е бил в самоотлъчка от което следва безусловния извод, че той
няма как да е бил в командировка в гр.Русе на 21.09.2018г. както твърди.
Разминаването в това съществено обстоятелство, касаещо
трудовоправния му статус – самоотлъчка при твърдения
за командировка - също по никакъв начин не съответства на изключителната
детайлност на спомените от процесната нощ. Предвид изложените обстоятелства съдът намира,
че показанията на св.А. по никакъв начин не следва да се ценят,вкл. и в полза
на подс.А., тъй като същият очевидно също (подобно на св.Д.) се стреми да го оневини и разграничи от деянието.
Отделно от всичко посочено, показанията на св.А. по никакъв начин не могат да
игнорират предоставените от мобилния оператор разпечатки, видно от които
откраднатият телефон е ползван със сим-картата на
подсъдимия часове след кражбата.
Въз основа на изложеното подс.А.
следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението и да му бъде
наложено наказание. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита, като отегчаващи
отговорността обстоятелствата предходните осъждания на дееца – същият е осъждан
три пъти за извършени престъпления от общ характер, което е показателно за
трайно установени престъпни навици и лоши характеристични данни. В този смисъл
очевидно предходните изтърпени наказания лишаване от свобода по никакъв начин
не са постигнали целите по чл.36 от НК и особено лична превенция. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчитат и липсата на
всякаква трудова дейност и социална реализация. Съдът не отчита никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия. Въз основа
на тези обстоятелства и изложените по-горе съображения съдът определи за подс.А. наказание
лишаване от свобода за срок от три години на основание чл.196 ал.1 т.1
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.36 и чл.54 от НК. С така определеното наказание съдът
намира, че на подс.А. ще бъде отнета възможността да
извършва нови престъпления.
Подсъдимият следва да заплати направените по делото
разноски.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия:
