№ 1238
гр. Пазарджик, 01.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220100430 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:50 часа се явиха:
Ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочените вземания“
АД – редовно призовани чрез процесуалния си представител, не изпраща
законов или процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 17493/19.06.2025 г. от юрк. Г. Б.,
пълномощник на ищеца, с която изразяват становище по хода на делото.
Поддържат ИМ и писмените документи към нея. Изразява становище по
депозирания ОИМ и по съществото на спора. Към молбата е приложен
Списък на разноските по чл. 80 от ГПК и пълномощно. Молят да им бъде
изпратен протокол от проведеното о.с.з. на посочения електронен адрес в
молбата.
Ответницата Е. И. М. – редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Постъпила е молба с вх. № 18441/30.06.2025 г. от адв. Н. Р.,
пълномощник на ответницата, с която изразява становище по хода на делото.
Няма възражение по изготвения доклад. Няма въпроси към изготвената ССчЕ
и моли същата да бъде приета. Няма да сочи нови доказателства. Излага
становище по хода на делото.Претендира разноски. Към молбата е приложен
Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършено
плащане.
Вещото лице Б. С. Д. – редовно призована, се явява лично.
1
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищецът е подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения едномесечен срок Е.
И. М. е възразил/а срещу същата, поради което на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК депозирам настоящия установителен иск.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед
за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 5893297 от 21 януари
2023 г. между „Б. К.“ ООД като Заемодател и Е. И. М. като Заемател, сключен
при спазване на разпоредбите на от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договарянето между страните е осъществено
чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт/, като
договора за заем е сключен във формата на електронен документ и
отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона
за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за
електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са
описани в Общите условия приложими към договора за предоставяне на
финансова услуга от разстояние. Подписвайки договора за заем Заемателят
удостоверява, че е запознат предварително от Заемодателя с Преддоговорна
информация, предоставена под формата на Стандартен Европейски формуляр
и Общи условия, приложими към договор за паричен заем, който има за
предмет предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на
договора Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната
сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно
получена сума.
Твърди се, че при сключването на договора за кредит, Заемателят е
2
подписал декларация, посредством която е потвърдил, че въведената от него
парола има силата на саморъчен електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 1 от
ЗЕДЕП, който в отношенията му с „Б. К.“ ООД има действие на саморъчен
подпис. Съгласил се е, че всяко изявление, направено от него, след което е
въведена уговорената между страните парола, имаща действие на саморъчен
електронен подпис, е обвързващо за него. Задължил се е да пази в тайна
паролата за достъп до своя акаунт при „Б. К.“ ООД, като вземе всички
необходими мерки срещу узнаването й от трети лица. Съгласил се е и се е
задължил да подписва със своята парола за достъп (електронен подпис) всички
документи, изпратени до него от „Б. К.“ ООД на посочения него e-mail.
Заемателят е длъжен да запази всички документи, изпратени му от
Заемодателя по електронната поща, посочена в договора на хард диска на
компютъра си, на CD или друг траен носител, както и да съхранява същите до
приключване изпълнението на договора.
Всички документи, изпратени към Заемателя са във формат, не
позволяващ промяна/корекция и т.н. по документите, като същите са
предоставени на Заемателя в PDF формат.
Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 05 март 2024 г. г. между „В. К.“ ООД, ЕИК ****
и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *****, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД (правоприемник на което е „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК ****, считано от 25.11.2022 г.),
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Към настоящата искова молба прилагат препис извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия, в което фигурират само данните на
ответника, доколкото личните данни на останалите длъжници са защитени
съгласно Закона за защита на личните данни и доколкото книжата по делото не
се предоставят единствено на съда.
Твърди се, че „В. К.“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, в качеството си на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да
3
уведоми длъжниците за извършената цесия. В тази връзка на 08.03.2024г.
представляваното от мен дружество е изпратило Уведомително писмо за
извършената цесия до Е. И. М., като същото е получено от ответника.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 3000 лева, под формата на паричен
заем, който се усвоява в търговски обект от кленовата мрежа на „И.“ АД. С
подписването на договора, Е. И. М. удостоверява, че е получил от Заемодателя
заемната сума от 3000,00 лева, като договорът има силата на разписка за
предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати
сума в размер на 3774,60 лева, ведно с договорната лихва на 30 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 125,82 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва). Следва да се има предвид следното - ако
Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите
погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички
позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя
страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите
суми от Заемателя.
Размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен в съответствие с
изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1
към ЗПК и включва единствено договорената между страните
възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че
при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени
на Кредитополучателя по негово искане. Следва заключението, че
законодателят е предвидил възможността за начисляването на такива разходи,
като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита.
Твърди се, че по договора за паричен заем, Е. И. М. е извършвала
плащания в общ размер на 928.30 лв.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 2675.35 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем № 5893297 от 21 януари 2023 г. между страните, ответникът
4
дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, а именно 774,60 лева. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 595.97 лева за
периода от 04 февруари 2023 г. - датата на първата вноска до 16 март 2024 г. -
датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 16 март
2024 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да
не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за
забава върху непогасената главница в размер на 296.04 лева от 17 март 2024 г.
- датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем
до датата на подаване на заявлението - 26.11.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Моли се съдът да постанови съдебно решение, с което да приемете за
установено в отношенията между страните, че ответникът Е. И. М. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД (правоприемник на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД) следните суми:
2675.35 лв., представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем
№5893297 сключен на 21.01.2023г.; 595.97 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 04 февруари 2023 г. - дата на първа погасителна вноска до
16 март 2024 г.-дата на последна погасителна вноска; 296.04 лева,
представляваща лихва за забава върху непогасената главница от 17 март 2024
г. -датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем
до 26.11.2024г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който не се оспорва, че между „В. К.“ ООД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 5893297/21.01.2023г. по смисъла на който
дружеството-кредитор е предоставило кредит на ответника в размер на 3000
5
лв. Процесният договор за кредит е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по смисъла на чл. 22
от ЗПК поради следното:
Договорът е сключен при следните параметри: Срок на кредита - 60
седмици, размер на годишен лихвен процент на кредита - 40.32 %,
Годишен процент на разходите (ГПР) е 49.37 %, Такса експресно
отпускане на заема: 1887лв. Общата сума по кредита, дължима от потребителя
към момента на сключване на договора: 5661.60 лева., с включена такса
експресно разглеждане на документите. Съгласно чл. 4, т.1 от договора,
заемателя се задължава да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения:
Поръчител, физическо лице при условия и с изисквания подробно
описани в договора ИЛИ
Б. гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем.
Твърди се, че съгласно чл. 4 т. 2 от договора, страните се уговарят, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
заемателят дължи НЕУСТОЙКА, в размер на 1257.90лв. Страните се уговарят
неустойката да се разсрочи и да се плаща на равни части, ведно с
погасителната вноска. По този начин, общото задължение по договора става:
6919.50 лв.
Така сключеният между страните договор е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК. В нарушение на императивните правни
норми Годишният процент на разходите (ГПР) е посочен единствено като
процент, а именно 49.37%., при което формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , доколкото така отразен този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК
Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при не
предоставяне на обезпечение. В процесния случай неустойката е предвидена
за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури
обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното
задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между
страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора
6
за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а
евентуални такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
Б. гаранция. Чрез неустоечната клауза от Договора се цели санкциониране на
кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума.
От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не
настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено
като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е
индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи
размера на разходите по кредита, т. е. "неустойката" се явява разход по
кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10
от ЗПК не е включен в ГПР. Въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му - 3-дневен от сключване на
договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая
е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на
договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем
към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне
на условията по същия.
Твърди се, че кредиторът не включва неустойката по договора за
поръчителство към ГПР, но неустойката е начислена към всяка месечна
вноска в погасителния план на договора. Става ясно, че стремежът на
заемателя е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
7
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер па предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи но
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Предвид изложеното,
то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Вземайки предвид всичко гореизложено и на основание чл. 23 от ЗПК,
ищецът дължи на ответника - цесионер само чистата стойност на кредита
(главницата) Отчитайки обаче направеното признание в исковата молба за
извършени частични плащания по договора за кредит, в размер общо на
928.30лв., то моля същите да се вземат предвид от съда при калкулиране на
сумите.
Моли се съдът да постави решение, с което да отхвърли предявения от
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД иск за сумата над
2071.70 лв. (3000 лв. - 928.30 лв.), като неоснователен.
Претендира разноски. Направени са доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
8
правата си.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
СЪДЪТ докладва депозирано допълнително заключение от в.л. Б. Д. с
вх. № 16958/13.06.2025 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА ДОПЪЛНИТЕНА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д. – на 54 години, българка, българска гражданка, омъжена, висше
образование, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам повече въпроси. Да се приеме
експертизата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвената от вещото лице Б. С. Д. допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза.
На вещото лице Б. С. Д. да се изплати възнаграждение в размер на 400
лв., съгласно предоставената справка-декларация по внесения депозит по
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
9
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12:00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10