М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 3832 по описа
за 2010 год. на
Варненски районен съд – ХХХVІІІ наказателен състав
На 20.07.2010 год. във Варненски
районен съд е внесен обвинителен акт от Варненски районен прокурор, по
който е образувано производство пред първа инстанция срещу Ю.С.М. за извършено от него престъпление, наказуемо по чл.195 ал.1 т.3 от НК затова, че на 03.08.2000
г. в гр.Варна, местност „Дилбер чешма” № 65, чрез разрушаване на прегради
здраво направени за защита на имот (счупване на прозорец), отнел чужди движими
вещи – газова бутилка 15
литра, елекрическа фурна и два броя медни лозопръскачки
на обща стойност 205,60 лева от владението на Д.Т.Х., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Пострадалият от престъплението Д.Т.Х. заяви в съдебно заседание, че няма да
предявява граждански
иск за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за
признаване на подсъдимия М. за виновен и моли съдът след като вземе в предвид това, че
подсъдимият признава фактическата обстановка така, както е описана в
обвинителния акт и предвид производството по глава ХХVІІ от НПК, разпоредбите
на която се прилагат в конкретния случай, да определи наказанието лишаване от
свобода при условията на чл.55 от НК.
При разпитите на
предварителното производство и в съдебно заседание подсъдимият М. се признава за виновен,
прави пълни самопризнания, като изразява критично отношение към деянието.
В съдебно заседание
подсъдимият М. чрез служебния му защитник направи искане за провеждане на съкратено съдебно следствие
по реда на глава ХХVІІ от НПК, като призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, като установи, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства,
с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползват
самопризнанията, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът на
подс.М. пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението по
безспорен начин.
В последната си
дума подс.М. заявява, че не желае да се върне в затвора.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс.Ю.С.М. през лятото
на 2000 година работел на строителни обекти във вилната зона на гр.Варна, а
когато не работел на обект събирал в района метални отпадъци и ги предавал в
пунктовете за изкупуване на вторични суровини.
На 03.08.2000
г. подс.М. вечерта минал покрай вилата на св.Д.Т.Х.,***. Решил да проникне във
вилата и да извърши кражба на вещи, които в последствие да продаде. Подс.М.
счупил стъклото на прозореца, след което го отворил и влязъл в постройката. От
там взел газова бутилка с вместимост 15 литра и електрическа фурна, а от близкия
сайвант – две медни лозопръскачки. Подс.М. скрил вещите под дървета в близост
до пътя.
На 04.08.2000
г. сутринта подс.М. помолил св.М.Х.Х. да превозят негови вещи до гр.Варна с микробуса на
св.Х. марка
„Фолксваген” с рег.№ СО 9327 НА. Св.Х. се съгласил, отишли до мястото, където подс.М.
оставил откраднатите вещи, той ги натоварил и ги оставили в неустановена в хода
на разследването къща в гр.Варна.
На 04.08.2000
г. св.Х. отишъл на вилата си и установил кражбата. Тъжил се в Пето РУП гр.Варна
и било образувано досъдебно производство № 438/2000 г. по описа на Пето РУП.
Бил извършен
оглед на местопроизшествието, при който са иззети три броя дактилоскопни следи
– от парче стъкло встрани от прозореца, от външната страна на прозореца и от
външната страна на счупеното стъкло.
От заключението на
дактилоскопна експертиза по Протокол № 96/23.03.2001 г., изготвена от експерт С.З.С.
при Пето РУП на МВР е видно, че иззетата дактилоскопна следа е оставена от ляв
малък пръст на подс.Ю.М..
От заключението на
съдебно-оценителната експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи възлиза
на 205,60 лева .
Гореописаната фактическа
обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно – протоколи за разпит на обвиняем, протоколи за разпит
на свидетел, протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за очна ставка,
справка за собственост на автомобил, изготвени в хода на досъдебното
производство, приетите по делото съдебно-оценителна и дактилоскопна експертизи,
свидетелство за съдимост, както и другите писмени доказателства, приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
След преценка на всички
доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Ю. Селяхин М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.195 ал.1 т.3 от НК затова, че на 03.08.2000 г. в
гр.Варна, м-ст „Дилбер чешма” № 65, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот (счупване на прозорец), отнел чужди движими вещи –
газова бутилка 15 литра,
ел.фурна и два броя медни лозопръскачки на обща стойност 205,60 лева от
владението на Д.Т.Х., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
Квалификацията по чл.195
ал.1 т.3 пр.1 от НК се обуславя от факта, че подсъдимият за да проникне във вилата е разрушил прегради здраво
направени за защита на имот – счупване на стъклото на прозорец, чрез който се изключва достъпа на
външни лица до вещите.
Обект на престъпно
посегателство са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
нормално упражняване на правото на собственост и на имуществени права, свързани
с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна
страна - изпълнителното
деяние по чл.195 ал.1 т.3 от НК се изразява в отнемането от подсъдимия на инкриминираните вещи от владението на св.Х.. Изпълнителното деяние е
довършено - подсъдимият е
прекъснал фактическата власт на св.Х. върху процесните вещи и е установил своя такава. Установената фактическа
власт върху инкриминираните вещи в конкретния случай от подсъдимия е трайна, същият са е разпоредил с тях.
Субект на престъплението
е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита направеното самопризнание
на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, критично
отношение към деянието, изтеклия дълъг период от извършване на деянието до
реализиране наказателната репресия.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства – предходна съдимост, невлияеща на квалификацията.
Причините за извършеното
престъпление са стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Съдът, като прецени въз
основа на чл.54 от НК степента на обществена опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за извършване
на деянието, за
да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, взе предвид следните
обстоятелства:
Степента на
обществената опасност на деянието е сравнително висока – засегнато е
конституционно гарантирано право на собственост.
По отношение на
личността на подсъдимия съдът установи следното:
Подсъдимият Ю.М.
към момента на извършване на деянието е бил осъждан.
В този смисъл и
с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.55
ал.1 т.1 от НК, призна подсъдимия Ю.М. за виновен в извършване на деянието по чл.195 ал.1 т.3 от НК и му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
С оглед
наличието на предишни осъждания за престъпления по чл.194 и чл.195 от НК, които
не са дали резултат, съдът счита, че за осъществяване на целите на наказанието,
същото следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като и не са налице
материално-правните предпоставки за прилагане на чл.66 от НК.
Съдът възложи направените
по делото разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: