Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Пазарджик, 05.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Мария Кузева , като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.
дело №3926 по описа за 2016г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си срещу И.С.Б. с ЕГН **********
и В.М.Б. с ЕГН ********** *** ищците А.С.Б. с ЕГН ********** и А. Мария Лор Б.
с ЕГН ********** *** твърдят, че с ответниците са в спор относно
разпределението и ползването на избените помещения под триетажна жилищна сграда
с идентификатор 55155.503.625.1 със застроена площ от 127 кв.м. в поземлен имот с идентификатор
55155.503.625, находящ се в град Пазарджик, ул.“Дойран“№17. Твърдят, че са
собственици на третия жилище етаж, а ответниците са собственици на останалите два жилищни етажа. Твърдят, че са
били обособени три избени помещения като двете от южната страна на сградата са
с отделен самостоятелен вход и ответниците направили една обща изба, която
частично е обзаведена, а третата, която е от северната страна на сградата също
с отделен самостоятелен вход, е ползвана от ищците преди делбата. Твърдят, че
дворът и третия етаж от сградата след
съдебната делба между И.С.Б., А.С.Б. и наследници на Димо С.Б. – Райна
Никифорова Б. и Спиридон Димов Б. били изнесени на публична продан и били
закупени в режим на СИО от ищците. Ищецът А.Б. твърди, че по изпълнително дело
№ 1086/2013г. по описа на ДСИ при РС-Пазарджик
бил въведен като купувач от
съдебния изпълнител като собственик на
третия жилищен етаж на сградата , ведно с 1/3 ид.част от тавана и избените
помещения съгласно гр.д.№251/1993г.Твърдят, че
ответниците ползват всички изби, въпреки че ищците следвало да ползват
избеното помещение от северната част на
сградата , след като вещото лице в изпълнителното производство замерило техния
дял в размер на 41 кв.м. от избените помещения, въпреки че избата е 39 кв.м. и
са съгласно с по-малкото. Въводът им бил извършен в присъствие на полиция, тъй
като ответникът И.Б. не се съгласявал и буйствал. Твърдят, че след като купили
имота ответниците започнали да ползват и
избеното помещение, което било предназначено за ищеца преди завеждането на
делото за делба и което помещение следвало да получи при въвода. Твърди, че
ответникът сложил в това помещение дърва за огрев и други дървени материали,
които пречат на ищеца да ползва избата. Твърди, че ответникът отглежда и кучето
си в тяхната изба. Моли се съда да постанови решение, с което да се определи
начин на реално ползване на избените помещения в съсобствената между страните
жилищна сграда като ползването бъде определено по начин, страните на нямат
контакти по повод полването. В подкрепа на твърденията си ангажират доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва иска. Поддържа се , че не
отговаря на истината твърдението, че избените помещения са общо три на брой –
две в южната половина и едно в северната половина. Поддържат, че в южната
половина има три помещения, а в северната- две помещения- едното западно с площ
от 21.60 кв.м., което никога не се е ползвано и което е най-голямо. Другото
източно помещение е с площ от 18.60 кв.м.
и през него е входът от двора от тридесет години и в това помещение складират
дърва за огрев и отглеждат куче. Оспорват твърдението, че преди делбата ищецът е ползвал северната
половина на избата . Твърдят, че ищецът А.Б. не е стъпвал в имота, тъй като
отношенията ми са крайно влошени и ищецът от двадесет години живее на друго
място. Твърдят, че след въвода ищецът А.Б.
циментирал западното помещение и
прекарал електрически ток. Според
ответниците при въвода във владение станали разправиите, тъй като ищецът искал
да ползва цялата северна половина от избата , която е 60.50 кв.м., при условие,
че правата на ищците са 1/3 ид.ч. Твърдят, че цялата изба е с площ от 121.90
кв.м., тоест около 40 кв.м. е площта, която съответства на правата на ищците.
Твърдят, че са взели решение за разпределение на
ползването на избения етаж като са предвидили ищецът да ползва 24.30 кв.м. от
избените помещения, приблизително колкото са правата му и начина за достъп и преминаване до тях , поради което
предявеният иск се явява процесуално недопустим, а по съществото си
неоснователен. Към отговора са приложени писмени доказателства.
С
в срока по чл.131 от ГПК с допълнителна молба вх.№26883/14.12.2016г ответникът И.Б.,
чрез пълномощника си адв.К., допълва отговора като заявява, че не е спорно
обстоятелството , че ищците притежават 1/3 ид.ч., а ответниците 2/3 ид.части от
процесния избен етаж. Поддържа се, че въпросът за разпределение на ползването е
част от управлението на общата вещ и е включен в правомощията на
мнозинството в съсобствеността по чл.32, ал.1 от ЗС. В случая ответниците
като съсобственици с 2/3 ид.части ,тоест
с мнозинство в съсобствеността са взели решение за начина на реално ползване на
процесния имот, което предхожда завеждането на исковата молба. Наличието на такова
решение съставлява пречка да се определи друг начин на реално ползване до промяна на обстоятелствата . С тази молба
са ангажирали писмени доказателства, а именно протоколно решение от 10.10.2016г
за определяне реалното ползване на процесния избен етаж.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск.
Изразяват становище по писмения отговор като заявяват, че решението на
мнозинството за определяне начина на реално ползване на процесните избени
помещения накърнява правата им в съсобствеността. Твърди се, че ищците не са
уведомени за това решение на
мнозинството и не е сведен до знанието им протокола от 10.10.2016г, обективиращ
това решение.
В
съдебно заседание ответникът И.Б., чрез пълномощника си , поддържа писмения
отговор. Допълва, че представеното
решение на мнозинството не е вредно за управлението на общата вещ и следва да
бъде съобразено от съда в хипотезата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното:
Между страните няма спор досежно наличие на
съсобственост между тях по отношение на процесния имот. Няма спор и досежно
правата им . Страните не спорят, че южната част на избата
се ползва от ответници. Не спорят, че северната част на избата се състои от
общо три помещения. Не спорят също така, че
от момента на въвода им във владение, осъществен на основание
постановление за възлагане на недвижим
имот от 16.11.2015г по изп.д.№1086/2013г
по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, ищците не ползват северната част от избата.Ето
защо с определение по чл.146, ал.1 от ГПК
съдът обяви като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните права и
обстоятелства, а именно: 1/ищците са собственици на трети жилищен етаж от
триетажна жилищна сграда с идентификатор
55155.503.625.1 със застроена площ от 127 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор 55155.503.625, находящ се в град Пазарджик, ул.“Дойран“№1, 2/
ответниците са собственици на първи и втори жилищен етаж на посочената жилищна сграда, 3/ правата на
ищците по отношение на процесните избени помещения са 183 ид.части,
а правата на ответниците – 2/3 идеални части.ото избеното помещение на в тази
съсобственост на 1/ 3 ид.части, правата на
Ответниците
признаха факта, че ползват както южната част от избените помещения, така и
северната част, като в северната част складират дървени материали и отглеждат
куче.
С
писмения си отговор ответниците са представили протоколно решение от
10.10.2016г, с което са обективирали решение на мнозинството са разпределяне
ползването на избения етаж, а именно: ищците да ползват съвместно две
помещения, изградени в северната половина на избата с площи от 21.60 кв.м. и
2.70 кв.м. или общи 24.30 кв.м., ефективна площ
чрез общо ползване на съществуващия от изток вход и право на преминаване през източното помещение – оцветени в жълто
на приложената протоколното решение окомерна скица, ответниците да ползват
съвместно останалите помещения в избения
етаж с обща светла площ от 51.90 кв.м. по приложената окомерна скица.
За
изясняване на делото от фактическа страна е изслушана съдебно-техническа
експертиза, по която са изготвени и
представени основно и допълнително
заключения. Според основното заключение,
депозирано на 19.05.2017 г. , при извършения оглед и измерване на място вещото
лице е установило, че под жилищните помещения
са оформени избено-складови помещения,обособени на две половини както
следва:1/ северна половина с външен самостоятелен вход от двукрила метална
врата и състоящ се от: преходно
помещение с полезна площ / измерена по вътрешните конструктивни очертания / от
19.28 кв.м., тъмно помещение от 2.73 кв.м. и избено помещение с полезна площ от
20.81 кв.м. и 2/ южна половина с вход от коридора на общата стълбищна клетна , обслужваща самостоятелните обекти в сградата и състояща
се от стълбище с п.п. от 1.26 кв.м.,
преходно помещение с мивка с полезна площ от 14.07 кв.м. и стая, устроена за
живеене с полезна площ от 11.14 кв.м. , стая с полезна площ от 10.97. кв.м. и
санитарно помещение с полезна площ от 2.07 кв.м. Вещото лице уточнява, че
общата полезна площ на избените помещения е общо 82.33 кв.м. като 27.44
кв.м. съответстват на 1/3 идеални части, ,а 54.89 кв.м. на 2/3 идеални части.
С основното заключение вещото лице е дало
два варианта за реално ползване, обективирани
в два броя скици. Според вариант първи/
скица- проект, съдържаща се на лист 99 от досието на делото : ищците да ползват северната
половина на избата, с площ от 42.82 кв.м., оцветена в червено. Входът към тази
част е самостоятелен. При този вариант ищците ще ползват площ с 15.38 кв.м.
повече от площта, съответстваща на
квотата им в съсобствеността. Ответниците да ползват южната половина на избата
, с площ от 39.51 кв.м., оцветена в синьо. При този вариант ответниците ще
ползват площ с 15.38 кв.м. по-малко
от площта, съответстваща на квотата им в
съсобствеността.Според втория вариант съгласно скица-проект, съдържаща се на
лист 100 от досието на делото, ищците да ползват площ от 23.54 кв.м., оцветена
в червено, ответниците да ползват площ,
от 39.51 кв.м., оцветена в синьо и за общо ползване площ от
19.28 кв.м., оцветена в жълто. Пир този начин на разпределение ищците ще ползват площ с 5.74 кв.м. в повече от площта,
съответстваща на правата и, а ответниците ще ползват площ с площ 5.74 кв.м. по-малко от площта, съответстваща на правата
им. В съдебно заседание вещото лице разясни, че на двете скици белите площи,
обозначени с по два черни диагонала , не за избени помещения, а представляват
затворена площ, затрупани са, зазидани са, до тях няма достъп/ няма врата/ и няма как да се включат като избени
помещения за ползване. В съдебно заседание , проведено на 12.09.2017г. вещото
лице обясни, че сегашното положение на избените помещения съответства на
проекта и на строителните книжа. Белите площи, обозначени с по два черни
диагонала са основите на сградата, които затварят негодни за ползване помещения
като това не се е отразило на площта на избени етаж. Площта му е такава каквато
е по проекта. Вещото лице уточни, че при
изготвяне на двата варианта е съобрази фактическото положение, такова което е
установил при огледа, като измерванията,
отразени в скиците са полезните площи. Вещото лице допълни, измерванията
на полезните са правени по всички чупки
на вътрешните конструктивни очертанията на помещенията като в момента на измерването са присъствали и двете
страни.
С
допълнителното заключение вещото лице дава трети вариант за ползване на
избените помещения, обективиран в скица-проект, съдържащ се на лист 111 от
досието на делото. При изготвянето на този вариант експертът се е ръководил и от обсъденото по-горе решението на
мнозинството, взето с протокол от
10.10.2016г. Вещото лице е предложило ищците да ползват площ от 23.54 кв.м.,
оцветена в червено, ответниците да ползват площ от 48.79 кв.м.,а оцветена в жълто площ от 10 кв.м. да се
ползва общо от всички съсобственици.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Производството по чл.32, ал.2 от ЗС/ каквото е
настоящото/ не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на
гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и
управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда,
което замества липсващото решение на мнозинството по чл.32, ал.1 от ЗС или
такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Разпоредбата на чл.32,
ал.2 от ЗС изрично установява процесуалната възможност „ по искане на който и
да е от съсобствениците“ районният съд да реши въпроса за разпределение на
ползването на съсобствената вещ и в двете визирани в разпоредбата хипотези: „
ако не може да се образува мнозинство „ или ако решението на мнозинството е
вредно за общата вещ“.Невъзможността да се образува мнозинство по смисъла на
чл.32, ал.2 от ЗС е налице както , когато изобщо няма решение на мнозинството
по чл.32, ал.1 от ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на
мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта
и така излиза извън правомощията на мнозинството , поради което такова решение
няма правно действие / аргумент от чл.31, ал.1 от ЗС.
В
контекста на горните разсъждения,
почерпени изцяло от мотивите на ТР
№13/10.04.2013г. на ОСГК по т.д.№13/2012г на ВКС, съдът съобразявайки
обстоятелството ,че е налице решение на мнозинството за ползване на общата
процесна вещ / избени помещения в триетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 55155.503.625.1 със застроена площ от 127 кв.м., находяща се в
поземлен имот с идентификатор 55155.503.625 по КККР на град Пазарджик/, както и
оспорването от страна на малцинството от съсобствениците му с оплакване за накърняване на правата им, счита за
неоснователно възражението на ответниците, че исковата претенция е недопустима.
С оглед задължителните за съдилищата разяснения,
дадени в ТР №13/10.04.2013г. на ВКС
настоящият съдебен състав намира предявеният иск по чл.32, ал.2 от ЗС за
допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество. Следва да се
отбележи, че допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е свързана с
несъгласието на единия от съсобствениците с установения до момента начин на
ползване на общата вещ, което обуславя необходимостта от съдебна намеса за
разрешаване на възникналия спор.
По
същество съдът намира следното:
Безспорно
се установи, че страните са
съсобственици на избените
помещения на триетажна жилищна сграда с идентификатор 55155.503.625.1
със застроена площ от 127 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 55155.503.625,
находящ се в гр.Пазарджик, ул.“Дойран“№17. Безспорно е, че правата им в тази
съсобственост са както следва : 1/3 идеални части за ищците и 2/3 идеални части
– за ответниците. От кредитираните с доверие две експертни заключения/ основно
и допълнително/ като компетентно и обосновано изготвени/ се установи, че под жилищните етажи на посочената жилищна
сграда са оформени избени помещения , обособени в две половини северна и южна половина като всяка от тях е със самостоятелен вход.
Установи се, че общата полезна площ на избените помещения е 82.33 кв.м., като
от тази площ 27.44 кв.м. съответстват на правата на ищците, а 54.89
кв.м. съответстват на ответниците. Ответниците признаха факта, че преди завеждане
на настоящия иск само те ползват двете половини на избените помещения,
като в северната половина , освен че е
складирал дърва , отглежда и куче . Факт е също така, че мнозинството
от съсобствениците – настоящите ответници- са взели решение за
разпределяне ползването на избения етаж, което е обективирано в обсъдения
по-горе протокол от 10.10.2016г. Вещото лице разработи и онагледи в скици три варианта
на реално ползване на избените помещения. В предложения първи вариант
ползването е разпределено по начин, че страните да ползват самостоятелно двете
половини на избените помещения, а именно ищците да ползват северната половина ,
а ответниците да ползват южната половина. При този вариант вещото лице е
съобразило фактическото състояние на част от избените помещения в южната
половина, които според констатациите му на място са пригодени в стаи за живеене, като едно от
помещенията с площ от 2.07 кв.м. е обособено в санитарно помещение. Тази
промени са извършени от ответниците. При този вариант експертизата заключава, че ищцище реално ще
ползват площ с 15.38 кв.м. повече от площта, която съответства на правата им в
съсобствеността.
Според
останалите два варианта ползването на избените помещения е разпределено така,
че ответниците да ползват самостоятелно
южната половина. Що се отнася до северната половина според вариант втори вещото лице е предложило за
общо ползване помещение/ оцветено в жълто на скицата към вариант две/ с площ от
19.28 кв.м. и съответно за ищците
отделно да ползват две помещения в северната половина/ оцветени в червено/.
При втория вариант ищците реално ще
ползват площ с 5.74 кв.м. повече от площта, която съответства на правата им.
База
за изготвяне на третия вариант за ползване е решението на мнозинството, взето
на 10.10.2016г. Според този вариант южната половина на избения етаж е предвидена за самостоятелно ползване от ответниците
/оцветеното в синьо на скицата на вещото лице, обективираща вариант три /. Що се отнася до северната половина
според вариант три определеното в предходния вариант за общо
ползване помещение всъщност е обособено така , че част от него с площ от 10
кв.м. да се ползва общо от съсобствениците / оцветеното в жълто/ и друга
по-малка част / оцветена в синьо да се ползва от ответниците. При този трети
вариант ищците отново реално ще ползват площ с 5.74 кв.м. повече от площта, която
съответства на правата им.
Предвид
изложеното съдът намира, че най-целесъобразния вариант за разпределяне на
ползването е предложения от вещото лице първи вариант. За да стигне до този извод
настоящият съдебен състав съобрази
фактическото състояния, според което избените помещения са обособени в две
половини – южна и северна, Съобрази, че ответникът
И.Б. е извършил преустройства в част от
помещенията в южната половина, приспособявайки ги в стаи са живеене,
обслужвани от направено от него санитарно помещение в тази
част на избения етаж. Южната и северната половина на избените помещения имат
самостоятелен вход и така на практика ще
се елиминира възможността на съсобствениците да използват общи входове, за да
стигнат до помещенията си. Опора за тези
фактически изводи съдът намира в категоричният факт на крайното влошените
отношения между страните по делото.
Същите са в съдебни спорове от 23 години. Това обстоятелство няма как да не
бъде отчетено, тъй като администрирайки
правоотношенията им по повод ползването и управлението на общата вещ освен от обема на правата в
съсобствеността, фактическото състояние, съдът следва да съобрази и взаимоотношенията между съсобствениците с цел да се осигури
възможност за спокойно , безконфликтно служене с общата вещ. Такава
възможност обезпечава единствено предложения първи вариант за реално ползване.
Останалите два варианта, даващи площ за
общо ползване, според съда са неудачни,
тъй като в действителност реализацията им е невъзможна поради
непримиримостта в междуличностните отношения между съсобствениците, намерила
обективна проявна форма в съдебни спорове от десетилетия. По същите съображения
неудачно в смисъл- вредно- е и решението на мнозинството , взето с протокол от
10.10.2016г, което налага и настоящата
съдебната намеса в правоотношенията
между страните по делото.
Факт
е, че съгласно първи вариант за реално ползване ищците ще ползват площ с 15.38
кв.м. в повече от площта, съответстваща на правата им в съсобствеността. Ответниците разполагат с правна възможност за
искат присъждане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 от ЗС.
Предвид изложеното съдът счита, че следва да определи начин на
реално ползване на процесните избени помещения
под триетажна жилищна сграда с идентификатор 55155.503.625.1 със застроена площ от 127 кв.м. в поземлен имот
с идентификатор 55155.503.625, находящ се в град Пазарджик, ул.“Дойран №17 по вариант първи на заключението на вещото лице , именно ищците да ползват северната половина
от избените помещения с площ от 42.82 кв.м./ оцветена в червено по скицата на вещото
лице/, ответниците да ползват южната половина от избените помещения с площ от
39.51 кв.м./ оцветени в синьо по скицата на вещото лице/.
По
разноските:
Двете
страни са направили разноски по делото и ги претендират. В производството по
разпределяне на ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските , включваща
заплатени такси , възнаграждения за експертиза, съответстваща на размера на
деля им в съсобствеността, а относно заплатеното от страните адвокатско
възнаграждение , разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който
са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32,
ал.2 от ЗС, което е спорна съдебна администрация. Съдебното решение ползва и
двете страни затова и в първоинстанционното производство същите ще понесат
разноските за адвокатско възнаграждение така както са направени , а разноските
за такси и експертни заключения се разпределят според правата им в
съсобствеността. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- решение №275
от 30.10.2012г по гр.д.№444/2012г на второ г.о./. В тази връзка ищците са
направили разноски за държавна такса в размер на 80 лв., за съдебно
удостоверение- 5 лв. и за вещо лице 150 лв. или общо 235 лв. Ответниците са
направили разноски за вещо лице в размер на 100 лв. Общия размер на сторените в
това производство разноски е 335 лв. ,поради което ответниците следва да
заплатят на ищците сумата от 123.32 лв. съобразно притежавания от тях дял и
общата стойност на разноските.
Воден
от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
По иска на А.С.Б. с ЕГН ********** и А. Мария Лор Б. с
ЕГН ********** *** срещу И.С.Б. с ЕГН **********
и В.М.Б. с ЕГН ********** *** ОПРЕДЕЛЯ
НАЧИН НА РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ на избени помещения под триетажна жилищна сграда с
идентификатор 55155.503.625.1 със застроена площ от 127 кв.м. в поземлен имот с
идентификатор 55155.503.625, находящ се в град Пазарджик, ул.“Дойран“№17 по
вариант първи от заключението на вещото лице, обективиран в скица- проект,
съдържаща се на лист 99 от досието на
делото и съставляваща неразделна част от настоящото съдебно решение , а
именно - А.С.Б. с ЕГН ********** и А.
Мария Лор Б. с ЕГН ********** да
ползват северната половина с площ от
42.82 кв.м, оцветена в червено на скицата, а И.С.Б. с ЕГН ********** и В.М.Б. с
ЕГН ********** да ползват южната половина с площ от 39.51 кв.м., оцветена в
синьо на скицата.
ОСЪЖДА И.С.Б. с ЕГН ********** и В.М.Б. с ЕГН **********
*** да заплатят на А.С.Б. с ЕГН **********
и А. Мария Лор Б. с ЕГН ********** ***
сторени съдебно- деловодни разноски в размер на 123.32 лв.
Решението
подрежи на обжалване с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: