О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
град
Сливен, 15.07.2020 г.
Окръжен
съд Сливен, Гражданско
отделение, Въззивен
състав, в
закрито съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИEВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно
частно гражданско дело № 385 по описа на Окръжен съд
Сливен за 2020 г. взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 и сл. от ГПК вр.
с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх. № 9327 от 10.06.2020г., подадена от „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: град София, бул. „В.“ № 146 А,
представлявано от И.Ш. – управител, действащо чрез процесуален представител по
пълномощие срещу Разпореждане от 28.05.2020г., постановено по частно гражданско
дело № 1312 по описа на Районен съд Сливен за 2020 година в частта му, с която
е отхвърлено като неоснователно искането на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *******
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.Г.Х., ЕГН: **********
за следните суми: 48,75 лева, представляваща административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземането по договор за потребителски кредит, сумата
от 148, 55 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
26.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, 79,65 лева - договорна лихва
за периода от 11.04.2019г. до 10.12.2019г., 49,07 лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 11.05.2019г. до 04.03.2020г.
Частният
жалбоподател намира разпореждането в обжалваната му част за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Описват се параметрите на сключения между „Кредисимо“ ЕАД и И.Г.Х. договор за потребителски кредит.
Жалбоподателят твърди, че при кандидатстването си за кредит длъжникът сам е
избрал да обезпечи поетото договорно задължение чрез поръчителство от трето
одобрено от кредитора юридическо лице, като е имал възможността да сключи и
договор за потребителски кредит без обезпечение или да предостави банкова
гаранция. Посочва се още, че длъжникът предварително се е запознал с условията
на договора за предоставяне на поръчителство, включително и размера на
дължимото възнаграждение по него, след което е подписал договора.
Жалбоподателят твърди, че след сключване на така наречения договор за
предоставяне на поръчителство длъжникът е получил електронно съобщение с
обединен погасителен план по двата договора – този за потребителски кредит и
този за предоставяне на поръчителство. Оспорва се като неправилен извода на
първоинстанционния съд, че потребителят не е имал възможност да влияе върху уговорените
клаузи, както и извода, че разходите по договора за предоставяне на
поръчителство следва да бъдат включени в годишния процент на разходите (ГПР) по
договора за кредит, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство бил
страничен за правоотношението по договора за кредит. Релевират се подробни
доводи за валидност на задължението за заплащане на възнаграждение на
поръчителя, които се аргументират със свободата на договаряне.
Излага
съображения, че неправилно е отхвърлено и заявлението относно искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
На
следващо място жалбоподателят оспорва като неправилно отхвърлянето на искането
за присъждане на претендирани административни разноски с аргумента, че макар и
клаузата за административни разноски да е включена в договора за кредит, тя не
попада под обхвата на специалния Закон за потребителския кредит, а по отношение
на това вземане следва да се прилага Закона за задълженията и договорите.
Жалбоподателят твърди, че заявителят не претендира вземането за административни
разходи, както и останалите вземания, включени в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на основание договора за кредит, а на
основание суброгация в правата на първоначалния кредитор. Излагат се подробни
съображения в тази посока.
В
заключение се моли съдът да отмени разпореждането в обжалваната му част.
Претендира присъждане на разноски - държавна такса за настоящото производство.
Съдът, след
като се запозна с материалите по частно гражданско дело № 1312 по описа на
Районен съд Сливен за 2020г. и с наведените в частната жалба оплаквания, намира
за установено следното от фактическа страна:
Районен съд Сливен е сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *******
срещу И.Г.Х., ЕГН: ********** за заплащане на следните суми: 495,63 лева –
главница по договор за потребителски кредит № 1229863 от 11.02.2019г. ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 26.05.2020г.
до окончателното ѝ изплащане; 79, 65 лева - договорна лихва за периода от
11.04.2019г. до 10.12.2019г., 49,07 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.05.2019г. до 04.03.2020г.; 148,55 лева, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне
на поръчителство; 48,75 лева, представляваща административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземането по договор за потребителски кредит.
Към заявлението са приложени, както следва: Договор за
потребителски кредит № 1229863 от 11.02.2019г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и И.Г.Х.; приложение № 1 към договора за
потребителски кредит с включен погасителен план; Общи условия за предоставяне
на кредити на „Кредисимо“ ЕАД; Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити (приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит); договор за предоставяне на поръчителство от
11.02.2019г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и И.Г.Х.; Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство; Договор за поръчителство от
11.02.2019г., сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК относно претенциите за сумата
148,55 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; 48,75 лева, представляваща административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземането по договор за потребителски кредит; 79, 65
лева - договорна лихва за периода от 11.04.2019г. до 10.12.2019г., 49,07 лева обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 11.05.2019г. до
04.03.2020г. С
разпореждането е отхвърлена и претенцията за разноски над сумата от 75,00 лева
до пълния претендиран размер от 125,00 лева, като в тази част последното не се
обжалва.
Разпореждането е връчено на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД на
04.06.2020г. Частната жалба е подадена на 10.06.2020г. чрез куриер.
При така приетата фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице,
което има правен интерес от обжалването срещу акт на съда, който подлежи на
въззивна проверка, в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна по следните съображения:
Правилно районен съд Сливен е отказал да издаде заповед за изпълнение за
вземането за възнаграждение по така наречения от заявителя договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 148,55 лева. По своята същност това
възнаграждение представлява допълнителен разход по кредита, който не е описан
нито в договора за потребителски кредит, нито в приложение № 1 към същия, в
което приложение е включен погасителния план. Видно от приложение № 1 към
договора за предоставяне на поръчителство длъжникът е следвало да заплаща
възнаграждение на дружеството поръчител в размер на 44,99 лева месечно за
предоставеното обезпечение или общо 449,90 лева за срока на договора за кредит
- десет месеца. Заетата сума по договора за кредит е в размер на 600,00 лева,
тоест потребителят е задължен да заплаща възнаграждение за поръчителство общият
размер, на което е на стойност близка до размера на отпуснатия кредит и е сума
извън договорения годишен лихвен процент на възнаградителната лихва от 41,24 %.
Тази сума, респективно вноските по договора за предоставяне на поръчителство,
не са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. А съгласно чл. 22 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако е него не е описан годишния процент
на разходите. Безспорно е, че предвид легалната дефиниция на годишен процент на
разходите, дадена в чл. 19 ЗПК, процесната сума е разход по кредита.
Несъстоятелни са изложените в частната жалба доводи, че задължението по
договора за предоставяне на поръчителство не е обвързано с договора за
потребителски кредит. Това възнаграждение представлява пряк разход, свързан с
кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя
е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Недоказани, поради
което неоснователни се явяват и твърденията на частния жалбоподател, че след
подписване на договора за предоставяне на поръчителство, потребителят е получил
на електронно съобщение, не се уточнява какво точно съобщение, погасителен план, в който е включена и вноската по възнаграждението
за поръчителя. Дори и това твърдение да е вярно, то не би променило извода на
тази инстанция за недействителност на договора за потребителски кредит,
доколкото стойността на възнаграждението за поръчителя не е включена в годишния
процент на разходите по кредита, не е описана нито в договора, нито в
преддоговорната информация (стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит) в раздел „всеки друг разход, свързан с
договора за кредит“, а както се посочи по - горе същото представлява разход по
кредита.
Твърдението на частния жалбоподател, че потребителят по
собствена воля е избрал да обезпечи задължението си по потребителския кредит
чрез поръчителство, не променя извода на съда за недействителност на договора поради изложените вече съображения.
Действително от формулировката на клаузата на чл. 4, ал.
1 от договора за потребителски кредит следва, че потребителят избира сам дали
да предостави обезпечение по кредита и ако да, съгласно клаузата, може да
избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на
всички текстове на чл. 4, ал. 1 - ал. 3 от договора следва, че ако потребителят
е заявил обезпечение чрез поръчителство, то заявлението му за сключване на
договора за кредит се разглежда в рамките на 24 часа, а при липса на посочено
обезпечение заявлението за разглежда в 14 дневен срок от подаването му. Тоест
налице е неравнопоставено третиране на бъдещите клиенти на кредитора в оглед на
срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство. Прави впечатление също, че в чл. 4, ал. 2
от договора е предвидено задължение за потребителя, ако е избрал като
обезпечение поръчителство в срок 48 часа от подаване на заявлението да сключи
договор за предоставяне на обезпечение с избрано от кредитора юридическо лице.
Тези клаузи не сочат на доброволност при избора на обезпечение, а напротив
видно от формулировката им е, че потребителят е задължен в много кратък срок
след подаване на заявлението да подпише т.нар. договор за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице. Не се доказва и
твърдението на частния жалбоподател, че потребителят е запознат предварително
със съдържанието на договора за предоставяне на поръчителство.
Предвид извода на съда за недействителност на договора за
потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради
горното не следва заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се
уважава за претенцията за договорна (възнаградителна) лихва, за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, както и за претендираната сума за извършени
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането по кредита.
Неясно за настоящия състав е твърдението на частния жалбоподател, че сумата за
административни разходи не следва да се регулира от нормите на Закона за
потребителския кредит, а от тези на Закона за задълженията и договорите. Тази
сума представлява разход по кредита, който също не е описан в договора и в
преддоговорната информация.
От изложеното следва, че правилно Районен съд Сливен е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
възнаграждението на поръчителя, договорната лихва, обезщетението за забава в
размер на законната лихва и адмнинистративните разходи за извънсъдебно събиране
на вземането по кредита, като е приел че договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, следователно разпореждането в обжалваната
му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а
частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
Частният жалбоподател претендира присъждане на разноски
за тази инстанция – държавна такса, но предвид извода за неоснователност на
частната жалба, той не разполага с право на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 9327 от 10.06.2020г., подадена от
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: град София, бул.
„В.“ № 146 А, представлявано от И.Ш. – управител, действащо чрез процесуален
представител по пълномощие срещу Разпореждане от 28.05.2020г., постановено по
частно гражданско дело № 1312 по описа на Районен съд Сливен за 2020 година.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
от 28.05.2020г., постановено по частно гражданско дело № 1312 по описа на
Районен съд Сливен за 2020 година в
обжалваната му част, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: