МОТИВИ:
Подсъдимият К.К., ЕГН ********** е
предаден на съд за престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК, затова че на 25.05.2015
г. в 15.17 часа в гр. Т., област Ловешка на ул. *****, пред магазин „Дидо” на
банкомат АТМ с идентификационен номер AFIB, собственост на „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София,
използвал платежен инструмент – дебитна карта
№ *****, издадена от „Общинска банка” АД гр. София, с титуляр Г.М.Г.,
бивш жител *** и данни за платежния инструмент – ПИН- код, за да изтегли сумата
от 400 лева, без съгласието на титуляра на картата, като деянието не съставлява
тежко престъпление.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата подържа обвинението така, както е предявено на досъдебното
производство и с обвинителния акт. Счита, че същото е изяснено от фактическа
страна в цялост. Сочи, че по време на съдебното следствие се е установила
фактическа обстановка, такава, каквато е било установена на досъдебното
производство. Намира, че изводите, които
могат да бъдат направени от нея е, че безспорно от събраните по делото писмени
доказателства – снимките от камерите на двата банкомата – се установява, че
подсъдимия К. е изтеглил едната сума и е направил опит да изтегли втора
сума. Приема, че не се подкрепя от
събраните по делото доказателства версията на подсъдимия К., изложена в съдебно
заседание, че е бил помолен от пострадалия Г. да изтегли тези пари. В тази
връзка посочва показанията на неговите роднини, племеникът му и неговата
братовчедка, които сочат, че за няколкото дни през които майката на К. е ходила
да полага грижи за Г., той по никакъв повод не е предоставял или давал карата
на К., както и извършения разпит на пострадалия на досъдебното производство,
който съдът не приобщи като доказателство по делото. Сочи, че ако едно лице на
когото е дадена карта да изтегли определена сума пари, след като при втория
опит не успее да го стори и са му се появили проблеми ще уведоми собственика на
картата. Изтъква, че наблюдаващия прокурор е бил търсен три пъти за сключване
на споразумение. Намира, че шест месеца по-късно след като си е сменил адвокат
са се появили нови обстоятелства, с разпита на свидетеля П.М., който си е
„позволил лукса …….да съчинява една версия”. Изтъква, че свидетелите Г.Ц. и М.Г. са били категорични, че пострадалия Г. никога
и по никакъв повод не е коментирал разговори с подсъдимия К. или да му предава
нещо. Намира, че фактите опровергават показанията на свидетеля М., който е
съден няколко пъти и се явява една година по-късно, за да дава показания.
Изтъква, че всички действия които подсъдимият К. описва да отиде да купи цигари на пострадалия, да
изтегли пари от единия банкомат, след това да отиде до другия, където се е
опитал да изтегли втори път пари и да се
върне, при положение, че няма лек автомобил не могат да бъдат извършени за 20
минути, които според свидетеля М. е отсъствал. При горните съображения моли
настоящата инстанция да признае подсъдимия К. за виновен и да му наложи
наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, като сочи, че по
отношение на него са налице и други висящи наказателни производство.
Защитникът на К. в съдебно заседание сочи,
че по делото няма нито едно доказателство, което да обосновава обвинителната
теза, че подзащитният му е използвал платежния документ, собственост на Г. без
негово съгласие. Сочи, че подсъдимият К. никога не е отричал, че е изтеглил
сумата от 400 лева от картата на Г. и е
направил опит да изтегли още 400 лева, но посочва, че няма оплакване от страна Г.,
че някой му е взел без негово съгласие картата и е теглил пари от сметката .
Сочи, че в тази връзка интерпретации прави само свидетелят Ц., племенник на Г..
По отношение на протокола, в който К. си бил признал посочва, че това е
написано от неговия предишен адвокат З.В. и му е занесен в ТПО „Атлант”, където
К. е търпял присъда, която впоследствие е била отменена. Сочи, че подзащитният
му никога не е търпял наказание „лишаване от свобода” както твърди
прокуратурата, а е бил с такава мярка по посоченото по-горе дело. Намира, че
показанията на майката на К. и на свидетеля М. безспорно установяват, че
пострадалия Г. е дал доброволно на подзащитният му картата, за да изтегли пари.
Счита, че показанията на свидетеля В.П. са непоследователни, неточни и постоянно
променящи се. Изтъква, че очната ставка не е допринесла за изясняване на
противоречията. Сочи, че свидетелката Г., братовчедка на пострадалия Г./починал/
в показанията си е категорична, че той никога не се е оплаквал, че е бил обект
на престъпни посегателства. Счита, че по делото не са събрали доказателства,
които по несъмнен начин да доказват престъплението. С оглед на това моли
настоящата инстанция да признае подсъдимия К. за невиновен и да го оправдае по
повдигнатото му обвинение.
К. в съдебно заседание моли да бъде
оправдан.
От събраните по време на досъдебното и
съдебно производство гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.Ц., М.Г.,
П.М., А.М. и В.П. и писмени такива, огласени по съответния ред, настоящата
инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.К. ***, заедно с майка
си, свидетелката А.М.. Последната работела в гр. Т. в кафене, като от 2000 г. се занимавала и с обгрижване на стари хора.
Пострадалият Г. Г./починал в хода на
досъдебното производство/ живеел в помещение, намиращо се във фирмата на лицето
Х. В., която се намирала на разстояние
от около два километра от гр. Т.. Същият бил получил втори инсулт, в резултат на което му бил
увреден крака и имал „говорен дефект”, не можел да се движи „пълноценно”, когато
бил изписан от болницата в гр. Т. на 21.05.2015 г.
Свидетелката М.Г., първа братовчедка на
пострадалия Г., която се грижела за него, нямала обективна възможност да полага
постоянни грижи за него, поради което по препоръка на Х. В., потърсила
свидетелката А.М., за да се уговори с нея да полага грижи за пострадалия Г.
срещу заплащане. Свидетелката М. се съгласила и посещавала пострадалия. В
грижите за него й помагал и синът й, подсъдимият К.. Пострадалият Г. имал
дебитна карта № *****, издадена от „Общинска банка” АД гр.
София, която държал в плик, с пин кода и сума пари, която държал под завивките
си.
На 25.05.2015 г. след обяд подсъдимият К.
посетил пострадалия Г.. Последният извадил плика в който държал и дебитната
карта, за да му даде пари да му купи цигари. Извадил 20 лева, при което
подсъдимият К. взел освен тях и намиращата се в пликчето дебитна карта с
посочения по-горе номер и с ПИН кода, като сложил пред очите на пострадалия
„книга или вестник”/така, приетото от съда не води до нарушаване правото на
защита на подсъдимия К., тъй като тези доказателства са събрани в съдебно
заседание в негово присъствие и в присъствието на това на защитника му и същите
са имали процесуалната възможност да се защитават срещу тях/. След това отишъл,
купил цигари и от банкомат, намиращ се до магазин „Дидо”, находящ се на ул. *****
изтеглил сумата от 400 лева, след което отишъл до друг банкомат, намиращ се до
кафе „Тифани” също в гр. Т., на улица *****, където отново опитал да изтегли
400 лева, но картата блокирала и останал в автомата. След това се върнал при
пострадалия Г. и му дал цигарите и рестото.
Същият ден около 16.30 часа, свидетелят
Ц., син на свидетелката Г., първа
братовчедка на пострадалия, пристигнал в гр. Т. и отишъл да види пострадалия Г..
Намерил го в безпомощно състояние до леглото. Той, плачейки му обяснил, че му е
открадната карата и пари. Свидетелят Ц. го попитал кой е взел картата, при
което Г. му отговорил „К.”. С оглед на това свидетелят Ц. се обадил на
„Бансервиз”, които го уведомили, че на същия ден е теглена сума от карата. На
01.06.2015 г. /видно от приложената към досъдебното производство жалба на
стр.26, а не както е посочено в обвинителния акт на 24.07.2015 г./ свидетелят Ц.
подал жалба до полицията.
Видно от приложения към делото запис от
камерата на банкомата на Първа инвестиционна банка, находящ се в гр. Т., на
улица ***** до магазин „Дидо” на 25.05.2015 г. за времето от 15,15 часа – 15,20
часа от АТМ - устройство AFIB5603 е извършена транзакция от дебитна карта № *****. От представените
записи на камерите от АТМ устройството,
1бр. компактдиск „Асме” с № 3150102 МА, съдържащ 30 броя снимки, както и
свалените от диска снимки на хартиен носител е видно, че тегленето е извършено от посочената по-горе карта, собственост на
пострадалия Г., от подсъдимия К.. Това
се установява и от извлечението издадено от „Общинска банка” АД – гр.София. От
него е видно, че на 25.05.2015 г. е извършена транзакция от дебитна карта № *****,
издадена към разплащателна сметка в лева
№ *****.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият К. е осъществил
обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 249 ал. 1
от НК, като на на 25.05.2015 г. в 15.17
часа в гр. Т., област Ловешка на ул. *****, пред магазин „Дидо” на банкомат АТМ
с идентификационен номер AFIB,
собственост на „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София, използвал платежен
инструмент – дебитна карта № *****,
издадена от „Общинска банка” АД гр. София, с титуляр Г.М.Г., бивш жител *** и
данни за платежния инструмент – ПИН- код, за да изтегли сумата от 400 лева, без
съгласието на титуляра на картата, като деянието не съставлява тежко
престъпление.
От обективна страна подсъдимият К. е
осъществил изпълнителното деяние като на 25.05.2015 г. след обяд е взел от
пострадалия Г. дебитната му карта № *****, издадена от „Общинска банка” АД гр.
София, без негово съгласие и е изтеглил в 15.17 часа от банкомат АТМ с идентификационен номер AFIB, собственост на „Първа инвестиционна
банка” АД, гр. София, находящ се в гр. Т., област Ловешка на ул. *****, пред
магазин „Дидо” сумата от 400 лева. По
делото няма спор, а и не се отрича от подсъдимия К., че е изтеглил посочената
сума, което се установява и от приложените към делото писмени доказателства –
предоставените с писмо от Първа инвестиционна банка снимков материал за дата
25.05.2015 г. за посочения по-горе банкомат на л. 17 от досъдебното
производство, приложената към делото дебитна карта, приложените снимки на л. 32
до л.39, справки за извършените транзакции от посочената дебитна карта и
времето на извършване, приложени на л. 46 и 47 от досъдебното производство.
Безспорен е и факта, че дебитната карта представлява платежен инструмент по
смисъла на чл. 93 т. 24 от НК.
Възраженията, които се правят по делото
се заключават в твърдението, че подсъдимият К. е изтеглил сумата от 400 лева със
съгласието на пострадалия и не отговаря на обективната истина по делото
посоченото в обвинителния акт - липсата на такова съгласие. Това сочи в
обясненията си пред съда подсъдимия К., а именно, че пострадалия Г. му е дал
дебитната си карта, за да му изтегли сумата от 800 лева, защото ще умира. В
тяхна подкрепа относно този факт са показанията на свидетелите А.М., негова
майка и свидетеля М.. Анализирайки тези доказателства в цялост и логическа
последователност, съдът констатира противоречия между обясненията на подсъдимия
К. и показанията на свидетелите М. и М.,
относно действията на подсъдимия при тегленото на паричната сума и
взаимоотношенията му с пострадалия Г., във връзка с това. Безпротиворечиво и
тримата в показанията си посочват, че пострадалия Г. е дал дебитната карта на
подсъдимия К., за да му изтегли пари. В
същото време съдът констатира противоречия между обясненията на подсъдимия К. и
свидетелите М. и М. в тази насока,
относно това колко пъти е ходил подсъдимия К. да изтегли сумите, както и
относно факта за закупуването на цигари. В обясненията си, които освен защитна
теза, представляват и доказателство по делото, подсъдимият К. твърди, че първо
пострадалият Г. му дал сумата от 20 лева, за да му купи цигари, след което като
се върнал и дебитната си карта, за да му изтегли 800 лева, при което отишъл
изтеглил само 400 лева, върнал се и ги дал на пострадалия. Последният му обяснил, че иска 800 лева, поради което
подсъдимият отново се върнал и при втория опит да изтегли 400 лева картата
блокирала. Свидетелят М. посочва, че пострадалият Г. дал на подсъдимия К. сумата от 20 лева и картата, за да изтегли
сумата от 800 лева., след което подсъдимият отишъл, върнал се след известно
време, дал сумата от 400 лева на
пострадалия и рестото, като му обяснил, какво е станало с картата. В тази
връзка са и показанията на майката на
подсъдимия К., свидетелката М.. Както е видно, показанията на тези двама
свидетели в тази им част са в противоречие с тези на подсъдимия К., относно
тези обстоятелства, независимо от обстоятелството, че същите са се намирали в
един и същ момент на едно и също място. Налице са и други противоречия, които
са относими към главния факт, предмет на обвинението и които де отнасят се до
това в кой момент и от кого е бил обгрижен пострадалия Г. на 25.05.2015 г. след
обяд. Посъдимият К. в обясненията си посочва „Пробвахме се с П. в уречения ден
да го доведем до тоалетната, да го измием , да го обръснем, но той не можа да
стигне до тоалетната”, свидетелят М. –„….К. беше там и В. беше там. Помагаха на
Г. да ходи до тоалетната”, свидетелката М. – „Имаше един човек, който аз не го
познавам, но разбрах, че се казва В.……….И го хванаха и го заведоха до
тоалетната, трудно, но го сложили там………….След това дойде един приятел на К.……..П.
каза, че се познават с Г. и се изненада до къде е стигнал”. Освен това
свидетелят М. в показанията си посочва, че всички действия извършени от
подсъдимия К., да се погрижи за пострадалия Г., да вземе парите и дебитната карта,
да отиде да изтегли пари от посочения по-горе банкомат, да опита да изтегли от
друг банкомат, при което картата блокирала и да се върне обратно са продължили
в рамките на 20 минути. Обективно невъзможно е с оглед на отдалечеността на
мястото, където е живеел пострадалия Г. до банкоматите от които подсъдимия К. е изтеглил сумата и се е
опитал да изтегли такава в гр. Т., да ги е извършил в рамките на 20 минути. В
тази връзка са показанията на свидетелката М., че мястото, където живеел пострадалия
Г. - „То е далече от центъра”. При горните съображения съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели М. и М. в
частта им относно факта, че пострадалият Г. е дал дебитната си карта на подсъдимия
К., за да изтегли сумата от 400 лева и това е станало с негово съгласие, както
и в частта относно действията описани по-горе. Освен това налице са
противоречия относно обстоятелството, присъствал ли е свидетеля П. в момента, в
който пострадалия Г. е дал дебитната карта на подсъдимия, за да му изтегли
посочената сума. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П., че не е
присъствал, тъй като в обясненията си подсъдимият
К. / в тази част съда им дава вяра/ след като е взел дебитната карта, отишъл е
до гр. Т., купил е цигари, изтеглил е сумата от 400 лева от един банкомат,
отишъл е при друг банкомат, опитал се от там да изтегли друга сума в размер на
400 лева, дебитната карта е блокирала, върнал се е дал е парите, цигарите и
рестото на пострадалия Г., казал му е какво е станало и след това посочва „Не
остана никой при него, когато му оставих парите. И тримата си тръгнахме”./ако е
присъствал и свидетеля П. следва да са били четирима/.
Съдът дава изцяло вяра на показанията
на свидетеля Ц., роднина на свидетеля Г. , тъй като те се подкрепят от
показанията на неговата майка М.Г. и свидетеля В.П.. В показанията си
свидетелят Ц., преразказва какво му е казал пострадалия Г., когато е отишъл до
го види на 25.05.2015 г. след обяд/съдът не приобщи протокола за разпит на
пострадалия Г., като доказателство по делото, чрез прочитането му, тъй като
прие, че не е изготвен при условията на НПК, поради липса на подписи на поемни
лица, каквито са изискванията на закона/.
В тази връзка е и факта, че свидетелят Ц. веднага се е свързал със
съответната институция, за да бъде спряна картата. Това действие на свидетеля Ц.,
оборва показанията на свидетелите М. и М., както и обясненията на подсъдимия К.,
че върнал парите на пострадалия и му обяснил, какво е станало с картата му. Ако
това се е случило, както твърдят те, то тогава не е била налице необходимостта
от действията на свидетеля Ц. по повод на дебитната карта. Последният няколко
дни по-късно е подал и жалба до полицията, а именно на 01.06.2015 г. , а не
както е прието в обвинителния акт на 24.07.2015 г./промяната на този факт не
води до нарушаване правото на защита на подсъдимия К., тъй като не е елемент от
състава на престъплението, а освен това същата се съдържа в материалите по
досъдебното производство и е предявена на подсъдимия по съответния ред/ .В тази
връзка са й показанията на свидетелката М., която посочва, че синът й, след
като е ходил при пострадалия да го види и се е върнал и обяснил, че „там , на
тази която го гледа сина й му е взел картата и сигурно ще тегли пари. Освен
това същата посочва – „100% съм сигурна , че Г. не му е дал карата, тъй като не
е имал нужда от пари”, като посочва, че това са нейни съждения, с оглед на
обстоятелството, че пострадалия не е имал нужда от пари, като посочва в тази
връзка, че не говорила с него по този въпрос и той не се е оплаквал. Настоящата
инстанция приема, че последното не оборва извода на съда, че подсъдимия К. е
взел дебитната карта на пострадалия Г., без негово съгласие и е изтеглил
посочената по-горе сума от 400 лева. Затова свидетелства в показанията си и
свидетеля П., който посочва, че от свидетеля Ц. е разбрал, че на пострадалия са
му изчезнали пари, като по този повод не са разговаряли с последния.Съдът
приема, че факта, че пострадалия Г. не е споделил факти, относно дебитната му
карта със свидетелите М. и П. не оборват извода на съда за осъществен състав на
престъплението по чл. 249 ал. 1 от НК. Приема, че анализа на показанията на
свидетелите Ц., Г. и П., води до
несъмнения извод, посочен по-горе, а именно, че посъдимият К. е взел
дебитната карта на пострадалия Г., без негово съгласие. Съдът дава вяра на
показанията на тези свидетели, тъй като не са противоречиви и взаимно се
допълват, като в тяхна подкрепа са и писмените доказателства по делото.
По делото бяха събрани доказателства,
от които се установява,че пострадалия Г. е бил в тежко здравословно състояние,
като е говорил трудно, но не са налице доказателства и не бяха установени
такива, които да сочат, че същият е имал проблеми с психиката си. В тази връзка
свидетелката М., посочва, че пострадалия не е имал проблеми със съзнанието, тъй
като е бил адекватен когато са разговаряли и е обичал живота/показанията на
свидетеля Ц./, не е имал нагласа, че си отива/показанията на свидетелката Г./.
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички посочени по-горе
доказателства.
При горните съображения настоящата
инстанция не споделя възраженията направени от защитника на подсъдимия К..
При определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К., съдът взе под внимание
високата обществена опасност на деянието, с оглед начина му на извършване и
състоянието на пострадалия Г., високата такава на самия деец, с оглед на
миналите му осъждания, лошите характеристични данни за него, видно от
характеристичната справка, приложена на л. 8 от досъдебното производство,
мотивите и подбудите за извършване на престъплението. Преценявайки всички тези
обстоятелства съдът му наложи наказание от две години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип и глоба в размер на 800 лева .
Настоящата инстанция приема, че така
наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на
деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
При горните съображения съдът постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: