Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 19.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на шести
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 10312 по описа за 2017г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 118319/12.05.2017г.. по гр.д.№ 80620 по описа за 2015г. на Софийски районен
съд, 138 състав „Г.ж.”ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на И.Б.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес Адвокатско дружество „В., У.и партньори”, гр. София, ул. „*****на
основание на чл. 238 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм.) и чл.
86 от ЗЗД сумата от 15 000лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 28.12.2015г., до
изплащането й, представляващи обезщетение
по застраховка „трайна нетрудоспособност” по сключен застрахователен договор №
16013346/14.08.2008г по групова застраховка „Живот” на кредитополучатели-големи
кредити ; на основание на чл. 78, ал. 1
от ГПК вр.с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „Г.ж.”ЕАД
е осъдено да заплати на адв. Катя Динчева възнаграждение от 980лв., на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 6 от ГПК „Г.ж.”ЕАД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 600лв. разноски за държавна такса по делото.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5088003/08.06.2017г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 07.06.2017г. от ответника по исковете - „Г.ж.”ЕАД, ЕИК ***** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочил е, че събраните доказателства не установяват
валидно възникнало и изискуемо задължение на ответника към ищеца за
заплащане на сумите. По делото било
установено, че е настъпил застрахователния риск. Уговорения такъв бил за пълна
нетрудоспособност, което означавала пълна невъзможност да се полага труд.
Ищцата била с трайно намалена трудоспособност, но можела да полага труд, тоест
макар и в намален обем била запазила трудоспособността си, поради което и не
било настъпило застрахователно събитие. Целта било да се обезпечат последиците от
вероятна постоянност на загуба на доход, а ищцата продължила да работи по
трудовия си договор, защото условията на работата съответствали на допустими за
състоянието й условия. В случая застраховката обезпечавала интереса на
кредитора по договора за банков кредит, този интерес бил обоснован с риска от
невъзможност на ищеца да изпълнява задълженията си по договора за кредит, тоест
релевантно било изпадане на ищеца в състояние, което препятства обслужването на
задълженията. Отделно не било установено и че кредитът е бил погасен към дата на ЕР на ТЕЛК. Претендирал
е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на процесуалния представител
на ищеца за възнаграждение.
Въззиваемият- ищец И.Б.Д., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил жалбата като неоснователна.
Навела е твърдения, че по делото било установено настъпването на
застрахователния риск, поради което и правилно районния съд уважил иска.
Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 26388/28.12.2015г. на И.Б.Д., ЕГН ********** срещу „Г.ж.”ЕАД,
ЕИК *****, с която е поискала от съда на основание на чл. 242 вр. с чл. 231 и чл. 238
от КЗ(в сила от 01.01.2006г., отм) и чл. 86 от ЗЗД да осъди
ответника да й заплати сумата от 15 000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по
Групов договор за застраховка „Живот“ на кредитополучатели-големи кредити на „Банка
ДСК”ЕАД по полица 16013346/14.08.2008г. Навела е твърдения, че сключила договор за кредит с
Банка ДСК”ЕАД, за обезпечаване на задълженията по кредита сключила и договор за
застраховка „живот“ по групова застраховка на кредитополучатели на ДСК“ЕАД с
ЖЗК”ДСК Гаранция”, правоприемник на който бил ответника, която покривала рисковете „трайна
нетрудоспособност” при застрахователна сума от 15 000лв., рискът настъпил
и към този момент задълженията по договора за кредит били в размер на 15 000лв.
и ищецът имал право да ги получи от ответника. Посочила е, че
в хода на действие на договора за застраховка с ЕР на ТЕЛК от 21.09.2011г.
й била определена 91% ТНР , а с Решение на ТЕЛК от 17.11.2014г. ТНР била
определена на 100% със срок на същата до 01.11.2016г. и това е настъпил
застрахователен риск. Претендирал е разноски, процесуалният й представител е
претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът „Г.ж.”ЕАД, ЕИК ***** в предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че действително
с ищцата е включена в групата застраховани лица
по групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели на
Банка ДСК”ЕАД, но в случая не бил настъпил застрахователен риск.
Последният изисквал пълна невъзможност на ищеца да полага труд и така да
получава доходи, а ищцата и след установяването на намалената трудоспособност
продължила да работи по трудовия договор, сключен преди заболяването. Причината
в договора да се посочи, че покрит риск е ТНР от 70% до 100% било обстоятелство, че и при 71% ТНР , ако е
необходима чужда помощ, това лице не би могло да полага труд и така да си
осигурява доходи. Само при такава хипотеза – невъзможност да се полата труд
имало настъпване на застрахователно събитие, а случая не бил такъв. Към дата на
ЕР на ТЕЛК задължения по кредит не били погасени, поради което и на това
основание иск бил неоснователен. Претендирал е разноски.
С определение от
о.с.з. от 06.12.2016г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за застраховка
„Живот” сертификат № 1601346/14.08.2008г. с уговорена застрахователна сума от
15 000лв. и покрити рискове „смърт” и „пълна трайна нетрудоспособност” по
който е платена застрахователната премия, че с ЕР на ТЕЛК от 21.09.2011г. на
ищеца е призната ТНР от 91%, такава е определена и с последващо такова от
07.11.2012г. , а с Решение на ТЕЛК от
17.11.2016г. е определена 100% ТНР.
По делото е приет
неоспорен от страните сертификат № 16013346/14.08.2008г., носещ подпис за
страните по делото, съгласно който
ищцата е застраховано лице по
групов договор за застраховка „Живот” на кредитополучатели на Банка
ДСК”ЕАД по големи кредити по заемна
сметка № 16013346 при Общи условия, Общи условия, застраховател по който е
ЖЗК”ДСК Гаранция”АД, а застраховащ е Банка ДСК”ЕАД, покрити рискове са „смърт в
резултат на застрахователно събитие” и „пълна трайна нетрудоспособност в
резултат на застрахователно събитие, настъпила със застрахованото лице през
срока на индивидуалното застрахователно покритие”, тоест от усвояване на
кредита до изтичане на първоначалния му срок,
при застрахователна сума в размер на разрешения кредит, като ползващо се
лице е Банка ДСК”ЕАД за остатъка от кредита към дата на издаването на първото
решение на ТЕЛК, установяващо трайната нетрудоспособност, но не повече от
застрахователната сума, а за разликата нужда застрахователна сума и остатък по
кредита – застрахованото лице.
По делото са приети
неоспорени от страните Общи условия по застраховка „Живот” на
кредитополучатели”, съгласно чл. 1, т.20 от които „пълна трайна
нетрудоспособност” е медицински удостоверима, вероятно постоянна неспособност
на лицето да упражнява каквато и да е била дейност чрез полагане на личен труд
за осигуряване на доход, настъпила през време на срока на индивидуалното
застрахователно покритие като пряк резултат от застрахователно събитие. Посочено
е, че тя се установява въз основа на
решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо ТНР
от 71% до 100% и при установяване от застрахователя на пълна трайна
нетрудоспособност за дата на настъпването й се счита дата на издаване на първо
решение на ТЕЛК/НЕЛК, сочещо ТНР от 715 до 100% във връзка със същото
застрахователно събитие.
Съгласно чл. 1.18
от ОУ заболяване” е съвкупност от клинични прояви, представляващи болестно
състояние, които са диагностицирани в лечебно заведение и регистрирани в
официален медицински документ.
По делото са приети
неоспорени от страните епикризи, издадени от V-та МБАЛ София на 25.01.2011г.,
от УМБАЛ „Царица Йоанна” ЕАД на 16.06.2011г., от СБАЛАГ„Майчин дом” на
06.11.2014г. и от 15.06.2015г., от СБАЛОЗ”ЕООД от 17.04.2015г., на съгласно
които ищцата е била хоспитализирана на 04.01.2011г. с диагноза „туморно
образувание на входа на вагината с хистологичен резултат-аденокарцином”,
оперираната е, на 13.06.2011г. е била
хоспитализирана и поставена диагноза „папилиферен аденокарцином”, на 27.10.2014г.
е била хоспитализирана с диагноза „злокачествено новообразувание на яйчника,
рецидив” и е оперирана, на 16.04.2015г. и на 08.06.2015г. е постъпила в болница
с диагноза „пореден рецидив, аденокарцином.
По делото е прието
ЕР на ТЕЛК № 1570/21.09.2011г. с което на ищцата е определена 91% трайна
неработоспособност без чужда помощ за
срок от 1 година поради заболяване с водеща диагноза „злокачествено
новообразувание на яйчника”. Посочени са противопоказания за труд: тежък
физически труд, нервно-психическо напрежение, контакт с токсични вещества,
работа в йонизираща среда. Посочено е, че ищцата може да се самообслужва в
бита, може да изпълнява задълженията си като медицински лаборант при спазване
на противопоказаните условия на труд. Посочено е, че краткия срок се дава
поради динамично експертно наблюдение.
По делото е прието
ЕР на ТЕЛК № 1997/07.11.2012г. с което на ищцата е определена 91% трайна
неработоспособност без чужда помощ за
срок от 1 година поради заболяване с водеща диагноза „злокачествено
новообразувание на яйчника”. Посочени са противопоказания за труд: тежък
физически труд, нервно-психическо напрежение, контакт с токсични вещества,
работа в йонизираща среда. Посочено е , че ищцата може да се самообслужва в
бита, може да изпълнява задълженията си като медицински лаборант при спазване
на противопоказаните условия на труд. Посочено е, че краткия срок се дава
поради динамично експертно наблюдение.
По делото е прието
ЕР на ТЕЛК № 2345/17.11.2014г. с което на ищцата е определена 100% трайна
неработоспособност без чужда помощ за
срок от 2 години поради заболяване с водеща диагноза „злокачествено
новообразувание на яйчника”. Посочени са противопоказания за труд: тежък
физически труд, нервно-психическо напрежение, контакт с токсични вещества, работа
в йонизираща среда. Посочено е , че ищцата може да се самообслужва в бита, може
да изпълнява задълженията си като медицински лаборант при спазване на
противопоказаните условия на труд. Посочено е, че краткия срок се дава поради
динамично експертно наблюдение.
По делото е прието
ЕР на ТЕЛК № 2197/04.11.2016г., с което на ищцата е определена 100% трайна
неработоспособност без чужда помощ за
срок от 1 година поради заболяване с водеща диагноза „злокачествено
новообразувание на яйчника”. Посочени са противопоказания за труд: тежък
физически труд, нервно-психическо напрежение, контакт с токсични вещества,
работа в йонизираща среда. Посочено е , че ищцата може да се самообслужва в
бита, може да изпълнява задълженията си като медицински лаборант при спазване
на противопоказаните условия на труд. Посочено е, че краткия срок се дава
поради динамично експертно наблюдение.
По делото са приети
неоспорени от страните писмо от УМБАЛ „Александровска”ЕАД, трудов договор от
01.06.1995г., допълнителни споразумения
от 29.06.2007г., от 27.05.2013г., носещи подписи за страните по тях, съгласно
които ищцата от 08.05.1995г. и до момента работи по трудов договор в УМБАЛ
„Александровска”ЕАД като медицински лаборант, считано от 2007г. е на 6-часов
работен ден.
По делото е прието
писмо от ответника до ищеца , с което е отказал да изплати на ищеца обезщетение
по искането й от 17.05.2013г. поради това, че ТНР не е пълна, може да полага труд и продължава да го прави
по трудовия си договор.
С прието по делото
неоспорено от страните заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото
лице след запознаване с документите по делото е направило извод, че ищцата е
била диагностицирана с карцином на
яйчника през 2011г., проведени са няколко операции и курса на лечение с
химиотерапия , намаленото й работно време на 6 часа е от 2007г. и е съобразно
мястото й на работа и вида на работата й – медицински лаборант, а не е с оглед
на заболяването й, установено през 2011г., нямало данни за трудоустрояването й
от работодателя. Посочило е, че няма пречки ищцата да продължи да работи на
тази длъжност, ако се спазват противопоказанията за труд, посочени в ЕР на
ТЕЛК, но това щяло да бъде свързано с много отсъствия поради агресивността на
заболяването, рецидивите на заболяването и често провежданите химиотерапии със страничните им ефекти,
свързани с гадене, повръщане, отвращение към храна, запек или разстройство,
стоматити, възпаления на хранопровода, срив на имунитета.
С прието по делото
неоспорено от страните основно и допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при Банка ДСК”ЕАД е посочило, че на 14.08.2008г. ищцата е
сключила договор за банков кредит с Банка ДСК”ЕАД № 16013346 по която е предоставена сумата от
15 000лв. със задължение на ищеца да я върне и заплати договорна
лихва на 120 анюитетни месечни вноски ,
първите три от които в размер на по 189,61лв. а останалите – по 200,78лв.,
ищцата погасила всички задължения до 21.09.2011г. в размер на общо 7396,67лв.
Посочило е, че към 21.09.2011г. неизплатена част от
задълженията по кредита били в размер на общо
11831,02лв. главница и 4835,54лв.
договорна лихва с краен падеж на вноски 14.08.2018г, тоест общо 16 666,56лв. Тази сума била погасена чрез плащане , последното
от които от 18.07.2018г. Плащанията били направени ежемесечно в периода от 25.09.2011г. до 18.07.2018г. ,
като платена възнаградителна лихва била 4846,51лв., платена главница от
11831,02лв. Платена била и лихва за
забава от 9,97лв. Лихвата за забава върху платена главница и договорна лихва от момента на плащането на съответната част от тях до 07.02.2019г. била в размер на общо 6 687,90лв.,
като вещото лице е посочило лихвата за забава върху всяко едно плащане.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Доколкото договора за застраховка
е от 2008г., а нетрудоспособността на ищеца е настъпила
през 2011г., то съдът приема, че
приложимият закон е Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 242
от КЗ (в сила от 01.01.2006г. , отм.) когато договора за застраховка „живот” или „злополука” е бил сключен в полза на
кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск
срещу застрахователя, ако е платило задължението при настъпване на
застрахователното събитие дори да не е било страна по договора за застраховка,
с това право разполага и всяко трето лице платило задължението по кредита на
законно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 231
от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм.) с
един договор за застраховка „живот” могат да се застраховат две или повече
лица, чийто брой е определен или определяем, не е нужно те да са посочени с
имена и адреси, ако са определени по друг недвусмислен начин, включително и
чрез посочване на определено тяхно качество.
С договора за застраховка „живот” и „злополука” застрахователят се задължава да поеме застрахователна
закрила на живота, здравето и телесната цялост на застрахования или на трето
лице срещу събития, свързани с увреждане на здравето или смърт, като при
настъпването им се задължава да заплати уговорена застрахователна сума или част от нея на застрахования, съответно на негови
наследници или на трето ползващо се лице. Тя е с предмет лично, неимуществено благо. Застрахователната
сума при застраховките „живот” и „злополука” е
първоначално уговорена и не зависи от размера на вредите. Тази сума не е предназначена
да покрие вреди и няма обезщетителен характер, за разлика от имуществените
застраховки.
Предявените искове са с правно
основание чл. 242 вр. с чл. 231 вр. с чл. 238 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За да се уважи така предявения иск по делото
следва да се установи от ищеца при условията на пълно и главно доказване:
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „живот“/“злополука“,
сключено за обезпечение на изпълнение задължението на ищеца по валиден договор
за банков кредит, настъпване на застрахователно събитие - пълна трайна
нетрудоспособност, размер на дължима към дата на събитие сума по договора за
кредит, плащане на същата от ищеца на банката.
В тежест на ответника при така
депозирания отговор е да установи, че волята на страните при сключването на
договора е било трайна нетрудоспособност над 70%, която не изисква чужда помощ
да не е застрахователен риск.
Съдът приема, че от приетите по делото сертификат, заключение по съдебно-счетоводна експертиза,
по делото е установено, че на 14.08.2008г. ищцата и Банка ДСК”ЕАД са сключили
договор за кредит, съгласно който на ищцата е предоставена сума от
15 000лв. срещу задължение да я върне и да заплати възнаградителни лихви
на 120 месечни анюитетни вноски, към 21.09.2011г. непогасена част от
задълженията по договора за кредит са били в размер на общо 16 666,56лв., от които 11831,02лв.
главница и 4835,54лв. договора лихва и тези суми са били погасени чрез ежемесечни
плащания последното от 18.07.2018г.
Съдът приема че от приетите по
делото сертификат и общи условия по делото е установено, че между страните на 14.08.2008г.
е възникнало валидно правоотношение по договор за групова застраховка
„Кредит „живот и трайна пълна
нетрудоспособност“ за обезпечение на задължения по кредити, съгласно което при настъпване на покритите рискове, включително и
пълна трайна пълна неработоспособност в следствие на заболяване, то ответникът следва да изплати на кредитодателя остатъка от
задълженията по кредита към дата на ТЕЛК, сочещо ТНР над 71 %, но до размера на
застрахователната сума от 15 000лв, а в хипотеза, в която неплатени
задължения по договор за кредит са в размер, който е по-малък от са по - от
застрахователната сума, то на застрахования следва да се изплати разликата
между тях.
По делото се установи, че към
21.09.2011г. задължения по договора за кредит са над 15 000лв. Ответникът
не твърди и не е доказал плащане на
сумата от 15 000лв. на Банка ДСК” АД за погасяване на неплатени към
21.09.2011г. задължения на ищеца по договора за кредит от 14.08.2008г. По
делото се установи от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, че тези задължения са платени на банката от ищеца, поради което и
съдът приема за установено това обстоятелство. Оспорването на ответника с
писмената защита, че не било установено плащането да е направено от ищеца не е
основателно. Плащанията са били ежемесечни и съобразно погасителния план, не е
установено и не се твърди ответникът да е направил тези погашения, поради което
и съдът приема, че тези плащания са направени за сметка на ищеца. Следва да се
посочи, че за делото е ирелевантно дали към 21.09.2011г. задълженията по
кредита са били погасени изцяло. За да се уважи иска е достатъчно по делото да
се установи какъв е бил размер на задълженията към този момент, както и че те са били погасени от ищеца, без да е
нужно това погасяване да е осъществено към дата на настъпване на
застрахователно събитие.
Спорен въпрос по
делото е дали е настъпило застрахователно събитие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1,т.20 от ОУ, част от застрахователния договор, с които
ищцата е положила подпис, че е запозната и приема, пълна трайна
нетрудоспособност” е медицински удостоверима, вероятно постоянна неспособност
на лицето да упражнява каквато и да е била дейност чрез полагане на личен труд
за осигуряване на доход, настъпила през време на срока на индивидуалното
застрахователно покритие като пряк резултат от застрахователно събитие. Тя се
установява въз основа на решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо ТНР от 71% до 100% и при установяване от
застрахователя на пълна трайна нетрудоспособност за дата на настъпването й се
счита дата на издаване на първо решение на ТЕЛК/НЕЛК, сочещо ТНР от 715 до 100%
във връзка със същото застрахователно събитие.
Съдът приема за
установено по делото, че на 21.09.2011г.
е настъпила пълна трайна нетрудоспосбност
на ищеца по смисъла на чл. 1, т. 20 от ОУ. Приетите по делото неоспорени от
страните ЕР на ТЕЛК установяват, че в хода на развитието на правоотношението по
договора за застраховка ищцата е заболяла от онкологично заболяване - „карцином
на яйчника”, което е довело до 91 %
трайна нетрудоспособност считано от 21.09.2011г. това й състояние е продължило
до 2014г., когато е определена 100% трайна нетрудоспособност поради същото
заболяване със срок до 01.11.2017г. Тези решения на ТЕЛК установяват по начина,
посочен от застрахователя в т.20 на чл. 1 от ОУ настъпилата пълна трайна
нетрудоспособност на ищеца. Краткият срок на нетрудоспособността, посочена във
всяко решение на ТЕЛК , не е от естество
да обоснове извод, че нетрудоспособността не е вероятно постоянно състояние.
Този срок е обоснован от ТЕЛК със динамичното проследяване на състоянието на
ищеца от експерти, като последователното
определяне на трайна нетрудоспособност за
периода от септември 2011г. до ноември 2017г. обосновават извод, че
състоянието е трайно. В подкрепа на извода на съда е и заключението на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, посочило, че заболяването при ищеца
регулярно се проявява и лечението продължава.
Съдът приема, че
обстоятелството, че с ЕР на ТЕЛК за
ищеца е посочено, че може да продължава да работи като „медицински лаборант”,
ако се спазват противопоказнията за труд, както и че трудовия договор на ищеца
от 1995г. за тази длъжност не е прекратен и към момента, не могат да обосноват извод,
че не е настъпил застрахователния риск „пълна трайна нетрудоспособност”. С
чл.1, т.20 от ОУ условия страните изрично са се съгласили, че пълна нетрудоспособност
е тази, която е над 70% . Страните не са поставили допълнителни условия, за
които са наведени твърдения от ответника по делото, а именно, че същата е следвало да е
съпроводена с необходимост от „чужда помощ”. Такъв извод не може да се обоснове
при тълкуване на волята на страните по договора, включително и с оглед на
останалите разпоредби от договора и от Общите условия. Посочването в ОУ, че и
71% ТНР попада в хипотеза на пълна нетрудоспособност обосновава извод, че този
процент ТНР е достатъчен за страните, за да се приеме, че е налице настъпил
застрахователен риск „пълна” нетрудоспособност. Следва да се посочи, че
определянето на необходимост от „чужда помощ” не е свързано с възможността за
полагането на труд, а с възможността на лицето да се обслужва в бита - аргумент от чл. 68 от Наредбата за
медицинската експертиза ( ДВ, бр. 36/2010г., отм. с ПМС 120/2017г.), приложима
в случая. Това е допълнителен довод за неоснователност на съображенията на
ответника, че само при нужда от чужда помощ ТНР над 70% би означавало, че е
пълна. В подкрепа на извода на съда е обстоятелството, че запазена възможност
за полагането на труд при определени условия съществува и при 100% ТНР –
аргумент от чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза (ДВ, бр. 36/2010г.,
отм. с ПМС 120/2017г.), приложима в случая. Обстоятелството, че страните са се
съгласили, че ТНР над 70% по смисъла на договора е пълна нетрудоспособност,
означава, че страните са приели, че независимо от запазените възможности за
полагане на труд застрахователен риск е настъпил, тоест пълна нетрудоспособност
е настъпила въпреки че има възможност за полагане на труд. При тълкуване на
волята на страните по договора съдът приема, че следва да съобрази интереса,
обосновал сключването на договора за застраховка. Това е интереса от прехвърляне
на риска от неизпълнение на задължения по договора за кредит поради
нетрудоспособност на кредитополучателя, препятстваща възможността му да си
осигурява дохода, който е съобразен от банката при сключването на договора за кредит.
Значителното намаляване на трудоспособността – над 70%, значително намалява
възможностите за осигуряване на доход , поради което и съдът приема, че за да
се приеме, че е налице застрахователен риск в случая е достатъчно да се
установи, че кредитополучателя е с ТНР над 70%.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в случая съдът приема, че ищецът реално не
може да полага труд, независимо, че в ЕР на ТЕЛК се сочи такава възможност и че
трудовия договор на ищеца като медицински лаборант и към момента не е
прекратен. По делото е установено от заключението по съдебно-медицинската експертиза,
което съдът изцяло кредитира като неопровергано от другите доказателства по
делото, неоспорено от страните, че заболяването на ищеца е агресивно и ще е
свързано с много отсъствия поради агресивността на заболяването, рецидивите на
заболяването и често провежданите
химиотерапии със страничните им ефекти, свързани с гадене, повръщане,
отвращение към храна, запек или разстройство, стоматити, възпаления на
хранопровода, срив на имунитета. Така установеното здравословно състояние на
ищеца съдът приема, че обосновава извод, че посочването на възможността за
полагане на труд в решенията на ТЕЛК е само теоретична възможност, която при ищцата
реално не може да се реализира. Приетите по делото множество епикризи
установяват регулярно хоспитализиране на ищцата поради заболяването в периода
от 2011г. до 2015г., многократно провеждане на лечение, включително и с
химиотерапия. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е установило, че
заболяването при ищеца е агресивно и за в бъдеще се очаква лечението да
продължи и да стане причина за много отсъствия на ищеца от работа. При така
установеното съдът приема, че по делото е установено, че макар и теоретично за
ищеца да не е отречена възможността при определени условия да полага труд,
реално за ищеца е невъзможно да осъществява трудовите си функции.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че по делото са установени всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника към ищеца за заплащане на процесната
сума, поради което и доколкото не е установено погасяване на това задължение,
то решението на районния съд, с което е уважил иска за главница следва да се потвърди.
Решението на СРС в
частта, в която е присъдил лихва за забава върху цялата главница от подаване на
исковата молба до изплащането й е частично неправилно. Това е така, защото по
делото се установи, че към подаване на исковата молба е била платена само част
от процесните главница и договорна лихва. В забава ответникът може да изпадне в
момент, в който вземането е възникнало, а същото е възникнало след плащането на
сумите. Претенцията за лихва е от подаване на исковата молба- 28.12.2015г. и следва да се съобрази
искането на ищеца. Следва да се съобрази и че претенцията е за 15 000лв., а платена главница и
договорна лихва по договора е в по-голям
размер. Вещото лице е изчислило лихвата от момента на на плащането, която за
част от сумите е по-ранна от подаване на иснковата молба. Вещото лице е
изчислило лихвата и върху по-голява сума от тази, която се претнедира, поради
което съдът не кредитира изцяло заключението в тази част. Платените вноски до
подаването на исковата молба са били в размер на 10 278лв. Лихвата върху
тази сума се претендира от подаване на исковата молба. Тази лихва се дължи и
съдът я определя на основание на чл. 162 от ГПК за периода от подаване на
исковата молба до 07.02.2019г. в размер на 3249,45лв.
Лихвата върху останалите вноски за периода от плащането им до 07.02.2019г.
съдът определя на основание на ч. 162 от ГПК и при събразяване на заключението
на вещото лице в размер на 1155,45лв. Така
дължима лихва върху главницата при съобразяване на плащането й от ищеца на
банката, но и при съобразяване на диспозитивното начало, тоест за периода от
28.12.2015г. до 07.02.2019г. е в размер на общо 4404,99лв. Районният съд е присъдил лихва върху цялата главница от
подаване на исковата молба до плащането й, тоест за периода от 28.12.2015г. до
07.02.2019г. той е присъдил сумата от 4742,47лв. и решението на СРС следва да
се отмени за сумата от 337,48лв. ,
като част от лихва за периода от 28.12.2015г. до 07.02.2019г. Датата
07.02.2019г. като посочен по-горе
краен момент на изчисляване на лихвата е съобразен с изчисленията на вещото
лице, задача на което е било да
посочи лихвата към конкретен момент. Това не е крайния момент на периода , за
който се дължи лихва. Крайният момент за който се дължи лихвата е плащане на
сумата от ответника на ищеца. За да се определят задълженията, обаче, в
абсолютни суми към определен момент задача на вещо лице е било да посочи дължима лихва към определен момент и същото
следва да бъде съобразено при постановяване на решението. Така следва да се
присъди лихва върху главницата от 07.02.2019г. до изплащането й, отделно
решението на СРС в частта, в която е присъдил лихва от 4404,99лв. за периода от
28.12.2015г. до 07.02.2019г. (посочена от СРС в определяем размер) следва да се
потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 340лв., както и възнаграждение за особения представител на ищеца за
въззивното производство в размер на 980лв.
Частичната отмяна на решението не се отразява на отговорността за разноски, защото
тази отмяна е за лихва след подаване на исковата молба.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 118319/12.05.2017г.. по гр.д.№ 80620 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 138
състав в частта, с която „Г.ж.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:*** е осъдено да заплати на И.Б.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес Адвокатско дружество „В., У.и партньори”, гр.
София, ул. „*****на основание чл. 86 от ЗЗД
сумата от 337,48лв.,
представляващи част от лихва за забава за периода от 28.12.2015г.,
до 07.02.2019г. на плащането на главницата от 15 000лв., която главница
представлява обезщетение по застраховка „трайна нетрудоспособност” по сключен
застрахователен договор № 16013346/14.08.2008г по групова застраховка „Живот”
на кредитополучатели-големи кредити, и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен с искова
молба вх. № 26388/28.12.2015г. на И.Б.Д.,
ЕГН ********** срещу „Г.ж.”ЕАД, ЕИК *****
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 337,48лв.,
представляващи част от лихва за забава за периода от 28.12.2015г.,
до 07.02.2019г. на плащането на главницата от 15 000лв., която главница
представлява обезщетение по застраховка „трайна нетрудоспособност” по сключен
застрахователен договор № 16013346/14.08.2008г по групова застраховка „Живот”
на кредитополучатели-големи кредити
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118319/12.05.2017г.. по гр.д.№ 80620 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 138
състав в частта, с която „Г.ж.”ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено да заплати на И.Б.Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес Адвокатско дружество „В., У.и партньори”, гр. София, ул. „*****на
основание на чл. 238 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 15 000лв., ведно със законната лихва от
07.02.2019г. до изплащането й, представляващи
обезщетение по застраховка „трайна нетрудоспособност” по сключен застрахователен
договор № 16013346/14.08.2008г по групова застраховка „Живот” на
кредитополучатели-големи кредити ; сумата от
4404,99лв., представляващи лихва за забава за плащането на сумата от
15 000лв. за периода от подаване на исковата молба 28.12.2015г. до 07.02.2019г.;
на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр.с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „Г.ж.”ЕАД е
осъдено да заплати на адв. Катя Динчева възнаграждение от 980лв., на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 6 от ГПК „Г.ж.”ЕАД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 600лв. разноски за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Г.ж.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на И.Б.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес Адвокатско дружество „В., У.и партньори”, гр.
София, ул. „*****на основание на чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 340лв. (
триста и четиридесет лева), представляващи разноски за възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА Г.ж.”ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на адвокат
К.А.Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от
980лв. (деветстотин и осемдесет лева), представляващи възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца за производство пред СГС.
Решението е окончателно – аргумент по чл. 280, ал.3, т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.