ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 349
11.05.2022г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа докладваното
от съдия Димитрова и. адм. дело № 329 по
описа на съда за 2022 година.
Производството е по реда на чл.256 във връзка с чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по повод подадена от П.Т.З.
*** искова молба, наименувана“жалба“, с вх. № 2235/12.04.2022г. при
АдмС-Хасково, с която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на Областен управител на Област Хасково, по задължението произтичащо от 21 от ЗДОИ.
В исковата молба се твърди, че към 12.04.2022г. на която дата ищецът
депозирал заявление до Областния управител на Област Хасково за предоставяне на
служебна информация, бил затруднен да посочи желаната форма за достъп до
търсената информация, т.к. на мястото където се подавали заявленията – Гише в
ляво от входа на Областна управа, липсвала обява за разходите по предоставяне на обществена информация. Така
ищецът бил възпрепятстван, тъй като не можел да си направи сметка за дължимите
разходи по желаните от него форми за предоставяне на информацията. Обява за
актуалната Наредба № Н-1/07.03.2022г. нямало, а вместо това, на стената в ляво
от гишето била обявена заблуждаваща и недостоверна информация за дължими нормативни разходи за предоставяне
на обществена информация по заповед №ЗМФ-1472 от 20211г. на МФ, която последния
бил отменил с негова заповед № ЗМФ-156 от 11.03.2022г.
По изложените съображения се моли за постановяване на съдебен акт, с който
се осъди административният орган да изпълни своето задължение , като обяви на мястото на подаване на заявления в
поверената му институция актуалните нормативни разходи определени с Наредба №
Н-1 от 07.03.2022г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по
предоставяне на обществена информация. Претендират се разноски, съгласно приложен
списък.
С допълнителна молба за установяване допустимостта на иска се представят
писмени документи и изготвен снимков материал .
Преписката е постъпила в съда на 18.04.2022г.,
а на 19.04.2022г. в отговор по жалбата,
депозиран чрез упълномощен представител,
Областният управител на Област Хасково е ангажирал становище за
недопустимост и неоснователност на оспорването. С молба от 21.04.2022г. административният
орган е представил и други относими към производството документи, а с молба от
27.04.2022г. е претендирал присъждане на разноски представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че подадената искова
молба следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено, по следните
съображения:
Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган е уредена
в разпоредбите на чл.256 от АПК.
Предметът на защитата касае дължими по силата на закона фактически
действия, които произтичат пряко от
правна норма, без извършването им да е опосредено от допълнително
волеизявление.
Нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействието на административния орган да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, предвид което приложение в случая намира и разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК, според която оспорването се оставя без разглеждане и образуваното производство се прекратява, когато оспорващия няма правен интерес.
Общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно която право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения, също намира приложение и в производството по оспорване на бездействия.
Производството по реда на Глава петнадесета, Раздел II от АПК дава възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт фактически действия. Процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и в двете хипотези на чл. 256 от АПК (съответно ал. 1 и ал. 2), е наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси на оспорващия, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.
Посоченото условие, като предпоставка за допустимост на оспорването, в случая не е налице.
Съгласно чл. 21 от ЗОДОИ, който според ищеца Областният управител на област Хасково бездейства да изпълни, субектите по чл. 3 са длъжни да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им.
В случая обаче не е спорно, че информация относно дължимите разходи по предоставяне на обществена информация е била обявена на мястото на което се подават заявленията в Областна администрация – Хасково още към датата на депозиране на исковата молба в съда. Т.е. не е налице бездействие свързано с необявяване на информация по смисъла на чл.21 от ЗДОИ. Дали така обявената информация е обективирала актуалните дължими разходи определени по реда на Наредба № Н-1/07.03.2022г. не може да бъде контролирано по реда на чл.256 от АПК . Последната норма визира случаи на пълно бездействие на органа да изпълни задължение произтичащо от нормативен акт, а не лошо или неточно изпълнение на такова задължение. При наличие на последните е налице друг ред на защита.
Отделно от това в исковата молба не се обоснова правен интерес от завеждане на иск по чл.256 от АПК. Според изложеното от оспорващия, засягането в правната му сфера се изразява в затруднение при избора на формата за достъп до информация по повод подадено Заявление за достъп до обществена информация от 12.04.2002г. Според настоящия състав подобно засягане в конкретния случай липсва.
Това е така, тъй като по делото не се установява ищеца да е подавал заявление от 12.04.2022г. по ЗДОИ до Областния управител на Област Хасково. Както вече се посочи, правният интерес при предявяване на иска по чл. 256 от АПК може да е наличен само при нарушаване или застрашаване на права, свободи или законни интереси и с целта на иска е това нарушение да бъде отстранено или да се извърши предписаното от закона фактическо действие. След като по делото не се установява на 12.04.2022г. ищецът да е подавал заявление за достъп до обществена информация по ЗДОИ, то няма как твърдяното бездействие на ответника за изпълни цитираното си задължение по чл.21 от ЗДОИ да го е затруднило при определяне на формата на предоставяне на исканата информация по несъществуващото заявление. Всъщност от материалите по преписката и от писмените документи представени от ищеца се установява, че заявления за достъп до обществена информация по ЗДОИ са подавани от ищеца до Областния управител на Област Хасково на 11.04.2022г.(с рег. №АСД-10-2)и на 13.04.2022г.(с рег. №АСД-10-2-/1/). В исковата молба не се обосновава правен интерес от завеждане на иска поради затруднения по заявлението от 11.04.2022г. При подаване на това от 11.04.2022г., което е предварително написано на компютър ясно и конкретно е посочена формата и начина за получаване на информацията, т. е при подаване на това заявление ищецът не е бил затруднен в това отношение. Едва във второто, депозирано до административният орган заявление на 13.04.2022г., се съдържа отбелязване, че ищцовата страна е била затруднена в избора на форма за достъп поради липса на надлежно обявяване в сградата на Областна управа Хасково на дължимите разходи. Това заявление и затрудненията по него не могат и няма как да са предмет на обосновка на правния интерес по исковата молба сезирала съда и дала началото на настоящото производство, доколкото то е депозирано до органа след подаване на иска до АдмС-Хасково на 12.04.2022г., на която дата е образувано и и.адм.дело № 329/2022г. по описа на АдмС-Хасково.
Предвид това исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. В този смисъл и практиката на ВАС изразена в Определение № 11109/17.08.2020г. по адм.дело № 8119/2020г. по сходен случай.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че и да би могло да се приеме, че по реда на чл.256 от АПК съдът е длъжен да контролира и точността на изпълнението на нормативните задълженията от органа и същевременно не следва да следи за надлежното обосноваване на правен интерес в исковата молба , то дори в този случай е налице основание за прекратяване на производството по делото. Това е така, тъй като видно от приложения към административната преписка снимков материал, информация за актуалните нормативи за разходите за предоставяне достъп до обществена информация дължими по Наредба № Н-1/07.03.2022г., е обявена на общодостъпно място в Областна администрация Хасково, където се подават заявленията за достъп до обществена информация и това е сторено още към 15.04.2020г., респ. към 18.04.2022г., за което ищеца е своевременно уведомен с писмо № АСД-10-2/2/ от 15.04.2022г. и писмо № АСД-10-2/5/ от 18.04.2022г. на административният орган. Обстоятелството, че актуалната информация за дължимите разходи по ЗДОИ по Наредба Н-1 от 2022г. към 18.04.2022г. е била вече обявена на информационното табло до гишето за подаване на документи в областна администрация - Хасково се признава и от ищеца в представената от него по делото с молба от 21.04.2022г., разпечатка от изпратено на 18.04.2022г. от електронната му поща писмо до областният управител на област Хасково. Т.е. към настоящия момент не е налице и бездействие от страна на административния орган да обяви по реда на чл.21 от ЗДОИ информация за актуалните нормативи за разходите определени с наредба № Н-1/2022г..Предвид което дори да би могло да се приеме, че първоначална допустимост на производството е била налице(макар по изложените по-горе съображения съдът да намира обратното), то правният интерес на ищеца от търсената защита по чл.256 от АПК дори в тази хипотеза, понастоящем следва да се приеме за отпаднал.
По изложените по-горе мотиви за депозиране на исковата молба при изначална липса на правен интерес, съдът намира че следва да остави исковата молба без разглеждане и прекрати производството по делото.
При този изход на спора основателна се явява единствено претенцията на Областен управител на Област Хасково за присъждане на разноски, в доказания по делото размер от 350.00 лева, представляващо действително заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощен представител съобразно договор за правна защита и съдействие от 18.04.2022г., извлечение от банкова сметка ***.04.2022г. и платежно нареждане от същата дата.
Водим от горното и на основание чл.256,ал.1, вр. с чл.159 т.4 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от П.Т.З. *** искова молба, с вх. № 2235/12.04.2022г. при АдмС-Хасково с
която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на Областен управител на
Област Хасково, по задължението
произтичащо от 21 от ЗДОИ .
ПРЕКРАТЯВА производството по и. адм. д. № 329/2022г. по описа на Административен съд
- Хасково.
ОСЪЖДА П.Т.З., с ЕГН **********
*** да заплати на Областна администрация, гр. Хасково сума в размер на 350.00
лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по
и.адм.дело № 329/2022г. по описа на АдмС-Хасково .
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: