Р Е Ш Е Н И Е
гр.К., 29.07.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия,
в публично заседание на 20.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 697 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 697/ 2020 г. по описа на Районен
съд – К. е образувано по предявени искове от „В.и К.“ ЕООД със седалище и адрес
на управление:***, ЕИК: *********, представлявано от Р.Т.Р. – управител, чрез
адв. А.С., със съдебен адрес:***,
против Я.Е.З.,
ЕГН **********, адрес *** с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че
ответникът е титуляр на партида в ЕООД “В.и к.” с № *** в ЕООД “В.и к.”***. С
ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и
потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се
задължава да доставя питейна вода до имота на абоната, а той се задължава да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния
ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Сочи, че ответника има неизплатени в срок
задължения към ищцовото дружество в размер на 5131, 55 /пет хиляди сто тридесет и един лева и
петдесет и пет стотинки/, произтичащи от доставка
на питейна вода и отведена канална вода за период от 14.07.2017г. до 03.12.2019г., както и лихви за забавено плащане в размер на 579, 22 /петстотин
седемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/ за период от 28.07.2018г. до
09.01.2020г.
За този период било извършвано ежемесечно отчитане
и начисляване на ползваните ВиК услуги в имота на потребителя, находящ се в с. С., общ. П., ул. „********”
№ 1.
Поради неплащане ищцовото дружество подало до РС – К., заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Я.Е.З.. Образувано било ч.гр.д. № ***/ 2020
год. по описа на РС – К. и издадена
заповед за изпълнение.
Срещу издадената заповед по ч.гр.д. № ***/ 2020 г.
било подадено в срок възражение от Я.Е.З., в което заявявал, че не дължи
изпълнение на вземането по нея,
поради което съдът дал указания на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си, предмет на заявлението.
Моли съда да признае за
установено, че Я.Е.З., ЕГН **********,*** дължи
да заплати на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя инж. Р.Т.Р. сумата 5131, 55 /пет хиляди сто тридесет и един лева и
петдесет и пет стотинки/, произтичащи от от предоставени и
незаплатени ВиК по партида № *** на негово
име за имот в с. С., общ. П., ул. „********” № 1, за периода от 14.07.2017г. до 03.12.2019г., както и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/ 2020г. по
описа на Районен съд – К. - 31.01.2020г. до окончателното й заплащане.
Моли съда да признае за установено, че Я.Е.З., ЕГН **********,***, дължи да заплати на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. сума в размер на 579, 22 /петстотин седемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.07.2018г. до 09.01.2020г.
Претендира за разноски, сторени в настоящото
съдебно производство, както и направените разноски в заповедното производство в
размер на 114,22 лева.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат А. С., която моли съда да уважи предявените искове.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него той твърди, че нямало как да изразходят тази питейна вода, били трима човека. Този имот бил
в ремонт и в него само спяли вечер той и жена му. Водопроводчикът му казал, че
всички водомери щели да бъдат сменени с електронни. Твърди, че къщата изгоряла
и в момента живеели във фургон. Сочи, че ходил при началника на ВиК, обянили
му, че трябва да регистрира партидата на негово име и да внесе 2 000 лева.
Той нямал толкова пари, искал да ги заплати на вноски.
Моли съда да се направи очна ставка,
нямал толкова пари и бил „спрян“.
В съдебно заседание ответникът Я.Е.З. не се явява
и не изразява становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото са представени и приети като доказателства:
Заверено копие на лихвен лист по
партида № ***; заверено копие на 8 бр. Квитанции/фактури; досие на абонатен номер 212389 и Заповед
№ 3-613/25.10.2017 г. на управителя на ВиК Стара Загора за въведено
ел.отчитане на изразходеното количество вода.
С исковата молба са предявени два обективно
съединени иска с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № ***/
2020 г. по описа на РС – К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по
депозирано от „В.и к.“ ЕООД *** срещу Я.Е.З., заявление за издаване на заповед
за изпълнение за неплатено задължение за консумирана питейна вода по партида 325,
за имот, находящ се в с. С., общ. П., ул. „********” № 1, за периода 14.07.2017г. до 03.12.2019г., съдът е издал
Заповед за изпълнение на 03.02.2020 г., съгласно която е разпоредил длъжникът Я.Е.З.
да заплати на кредитора главница 5 131, 55 /пет хиляди сто тридесет и един
лева и петдесет и пет стотинки/; 579, 22 /петстотин седемдесет и девет
лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.07.2018г. до 09.01.2020г.,
законна лихва върху главницата от 31.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането и разноски 114,22
лева.
Ответникът оспорва, че дължи претендираните суми
за консумирани количества питейна вода. Твърди, че нямало как да изразходи
такова количество вода, желае да заплати задължението си на вноски.
Съдържанието на спорното материално правоотношение
е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи / Наредба № 4 /
и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на “В
и К” ЕООД гр. Стара Загора / Общи условия /, одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4 В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл. 5 т. 6 от
Общите условия потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги
съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, т.е. в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за задължението за периода от 14.07.2017г. – 03.12.2019г.
са издадени 1 брой квитанция и 7 броя фактури на обща стойност 5 131, 55
лева. В счетоводството на ищеца липсват осчетоводени плащания, извършени от
ответникът по процесните квитанция и фактури. Съдът възприема експертното
заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите
доказателства по делото.
Ответникът не представи доказателства, от които да
е видно, че не дължи плащане на задължението или че е извършил такова. Същия
твърди, че нямало как да е изразходил такова количество вода, но не излага
аргументи и доказателства, в подкрепа на това свое становище. От друга страна
твърди, че желае да заплати задължението си на вноски, с което на практика
признава, че дължи. Същия не се яви при разглежадане на делото в открито
съдебно заседание.
С оглед на така събраните доказателства, съдът
намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника по
партида 325 в с. С., общ. П. в размер на
5 131, 55 лева. Експертното заключение по делото не е установило
нередовност на счетоводното записване на ищцовото дружество досежно дължимата
от ответника сума, поради което на основание чл. 182 ГПК това записване може да
се ползва като доказателство в полза на съставителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, към която
препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
дължимата лихва за периода 28.07.2018г.
до 09.01.2020г. е в размер на 579,22 лева. С оглед на това съдът намира за установено
наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на
лихва за забава в установения от експертизата размер.
Гореизложеното налага извода, че предявените
искове по чл. 422 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени, като се
признае за установено по отношение на ответника Я.Е.З. съществуването на
вземането на ищеца за сумата от 5 131, 55 /пет хиляди сто тридесет и един
лева и петдесет и пет стотинки/ за главница; /; сумата от 579, 22
/петстотин седемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на паричното
задължение за период от 28.07.2018г. до 09.01.2020г., законна лихва върху
главницата от 31.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № ***/ 2020 г. по описа на РС – К..
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. С т.11г от
Тълкователно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК
ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в
размер на 114.22 лева /сто и четиринадесет лева и двадесет и две стотинки/ и 575.00 лева /петстотин седемдесет и пет лева/
в настоящото съдебно производство.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Я.Е.З., ЕГН **********,***, съществуването на вземането на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
инж. Р.Т.Р. сума в размер на 5 131, 55 /пет хиляди сто тридесет и един лева
и петдесет и пет стотинки/, произтичащи от от предоставени и
незаплатени ВиК по партида № *** на негово
име за имот в с. С., общ. П., ул. „********”
№ 1, за периода от 14.07.2017г. до 03.12.2019г., както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/
2020г. по описа на Районен съд – К. - 31.01.2020г. до окончателното й
заплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Е.З., ЕГН **********,***, съществуването на вземането на ЕООД “В.и к.”***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя инж. Р.Т.Р. сума в размер на 579,22 /петстотин седемдесет и девет
лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за период от 28.07.2018г. до 09.01.2020г.
ОСЪЖДА Я.Е.З., ЕГН **********,*** да заплати на “В.и К.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *********
направените разноски в заповедното производство в размер 114.22 лева
/сто и четиринадесет лева и двадесет и две стотинки/ и 575.00 лева /петстотин седемдесет и пет лева/
в настоящото съдебно производство, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: