Решение по адм. дело №314/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на И. Д. И. от [населено място], к-с „[наименование]" [адрес], чрез адв.М. Б. от АК-[област], съдебен адрес [населено място], [улица], [кантора] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0261-000072/23.07.2025 г. на Началник група към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на И. Д. И. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, т.к. е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата имащи значение за случая по смисъла на чл.35 АПК, относно приложение на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, както и при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото на защита, поради което се претендира за отмяната й и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Б., като подържат жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски по доводи доразвити в пледоарията.

За ответната страна в съдебно заседание се явява юрискосулт А., която изразява становище за неоснователност на жалбата с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.07.2025 г. около 11:30 часа в [населено място] по път 3-5403 с посока на движение към входа на Автостопанство "[наименование]" служител на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР-Ямбол, РУ-Елхово е извършил проверка на жалбоподателя И. Д. И., при която е установил че управлява товарен автомобил [Марка] [модел] с peг. номер [рег. номер] собственост на „В. транс 10“ ЕООД с булстат [Булстат]и представляващ В. С. С., под въздействието на алкохол, концентрация на алкохол в кръвта 2.27 на хиляда в издишания от него въздух, като проба номер 4437 е извършена в 11:51 часа с техническо средство Дрегер 7510 с инвентарен номер ARPM-0847 и на водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0145555.

Посоченото се констатира по безспорен и категоричен начин от съставените писмени документи и от разпитания по делото свидетел В..

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0261-000072/23.07.2025 г. на Началник група към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на И. Д. И. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца..

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0261-000072/23.07.2025 г. на Началник група към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на И. Д. И. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от началник група към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол в рамките на неговата компетентност, поради което оспорения акт не е нищожен.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона, като не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона.

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.

Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение.

Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.

Съгласно чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

Посочената в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка и описана по-горе фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от приложените по делото писмени доказателства, които са събрани редовно в производството пред административния орган, поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.

Визираните предпоставки са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и временно да отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В тази връзка трябва да се посочи, че чл.171, ал.1 ЗДвП урежда ясно задължението да се прилагат посочените принудителни административни мерки при наличие на предвидените предпоставки, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят на административните нарушения.

Що се касае за резултатите от проверката с техническото средство, то те са отразени в талона за изследване и в АУАН, който на основание чл.189, ал.2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното и с които оспорващия е бил запознат.

Действително чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП посочва, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи, но нормата е приложима единствено и само при наличие на изследване и установени стойности, което понастоящем липсва.

Ето защо е неотносима съдебната практика обективирана в Решение № 7457/05.06.2018 г. по по адм. дело № 6432/2017 г. на ВАС, т.к. в разглеждания случай е имало резултати от кръвната проба, но те не са били предоставени на съда и органа не е можел да черпи права от своето противоправно поведение, които предпоставки не са осъществени понастоящем.

Същевременно посоченото в жалбата не съставлява основания за отмяна на оспорената заповед.

От една страна както беше посочено, евентуални пороци в производството по налагане на административно наказание не се отразяват на законосъобразността на издадения в настоящото акт.

От друга страна при извършване на проверката водача не е отрекъл, че е управлявал автомобила и е дал проба за алкохол, като в момента е заявил, че не е употребил такъв, но в даденото писмено сведение е записал, че с автомобила е отишъл до бензиностанцията да го зареди и се е върнал в базата, както и че е пил около 200 мл. домашна ракия предната вечер.

Посоченото ведно с отчетените от уреда показания са достатъчните предпоставки за издаване на оспорената заповед, като твърдяното впоследствие с жалбата се явява защитна теза, която не се подкрепя от никакви доказателства по делото.

Въпреки дадените на страната изрични указания за носената от нея доказателствена тежест, не бяха ангажирани доказателства, с които да се установят твърденията в жалбата или да се опровергае верността на събраните по делото писмени доказателства, за да се наложат различни правни изводи.

Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото оспорващия дължи да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконуслтско възнаграждение в размер 100 (сто) лева, като респективно се отхвърли искането му за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на И. Д. И. от [населено място], к-с „[наименование]" [адрес], чрез адв.М. Б. от АК-[област], съдебен адрес [населено място], [улица], [кантора] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0261-000072/23.07.2025 г. на Началник група към ОДМВР Ямбол, сектор Пътна полиция-Ямбол, с която на основание чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС на И. Д. И. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Д. И. от [населено място], к-с „[наименование]" [адрес] за присъждане на направените по делото разноски.

ОСЪЖДА И. Д. И. от [населено място], к-с „[наименование]" [адрес] да заплати на ОД на МВР-Ямбол направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер 100 (сто) лева.

Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на обжалване.