Решение по дело №291/2018 на Окръжен съд - Плевен

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               гр.Плевен, 16.04.2019 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Търговско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети март  през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                       Председател:  ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА                                        

 

при секретаря    Кона Дочева, като разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева  т.д. № 291  по описа за  2018  година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Предявена е искова молба от „***“ ЕООД, със седалище гр. Монтана, ЕИК ***, срещу А. П.М., с ЕГН **********,***, в която се твърди, че между ищцовото дружество и ответника през 2017 г. са осъществени търговски отношения, при което дружеството е продало и доставило на ответника стоки – семена за посев на обща стойност 44 250 лв. За предадените на ответника стоки е била издадена фактурата, представена с исковата молба. Към фактурата е бил съставен приемо-предавателен протокол, също представен по делото с исковата молба. Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба задължението на ответника не е погасено. Твърди се още, че ищецът е депозирал пред Плевенски районен съд заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А.П.М., въз основа на което е било образувано ч.гр.д. № 7360/2018 г. По същото дело районният съд е издал заповед за изпълнение само за претендираните лихви със заявлението и частично за претендираните разноски, като в частта, касаеща главницата в размер на 44 250 лв. заявлението е отхвърлено и са дадени указания на заявителя да предяви осъдителен иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса, което е сторено с подадената пред окръжния съд искова молба.

             Правната квалификация на предявения иск е по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

             С исковата молба са представени писмени доказателства – фактура № ********** от 11.10.2017 г. за сумата 44 250 лв. Фактурата носи подпис за получател и като такъв е посочен А.М.. Представен е и приемо-предавателен протокол № 079521 от 11.10.2017 г. за доставка на описаните във фактурата стоки, в който се съдържа подпис за приелия доставката представител на купувача и като такъв е посочен А.М. /земеделски производител със седалище в с. ***/.

            Така представените документи са приети като писмени доказателства по делото с определение № 144 от 11.02.2019 г.

            В изпълнение на задълженията си по чл. 131 от ГПК съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника с указания по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК и книжата са били връчени надлежно на ответника по реда на чл. 46 от ГПК. В указания му двуседмичен срок ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

           Съдът намира, че в случая са налице законовите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а именно: ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба в срока за това, не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на 13.03.2019 г., като е бил редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие /чл. 238, ал. 1 от ГПК/. От страна на ищеца е направено искане в съдебното заседание, проведено на 13.03.2019 г., за постановяване на неприсъствено решение по делото. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК – на ответника са указани последиците от непредставянето на писмен отговор и от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният осъдителен иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца писмени доказателства.

           Съобразно гореизложеното и предвид разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 44 250 лв., представляваща главница по  фактура № ********** от 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане,  като съдът не следва да излага съображения по съществото на спора.

          С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1097,71 лв., от които 897,71 лв. държавни такси и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и непризнатите разноски по заповедното производство в размер на 877,29 лв.

              Така мотивиран и на основание чл. 239 от ГПК, Плевенският окръжен съд

 

                                        Р   Е  Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА на основание  чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК А.П.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул. „***“ № ***, ЕИК ***, сумата от 44 250 лв. /четиридесет и четири хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща главница по фактура № ********** от 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 21.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  А.П.М., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на „***“ ЕООД, със седалище гр. Монтана, ЕИК ***, сумата от 1097,71 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство, и сумата от 877,29 лв., представляваща непризнатите разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 7360/2018 г. по описа на Плевенски районен съд.

           Неприсъственото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК. 

           Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

 

                                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: