№ 505 / 19.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 19.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, четвърти наказателен състав, в публично съдебно заседание на 29 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия Николова АНД № 1703 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от А.Н.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 32 - 0000233 издадено на 09.09.2019г. от Началник ОО ,,АА” пир ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.12б, ал.10 от ЗАвтП.
В жалбата си до съда наказаното лице, чрез своя упълномощен защитник, оспорва законосъобразността на наказателното постановление като счита, че същото е било издадено при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложен материален закон. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят А.Б., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба от упълномощения защитник се заявява, че се поддържа жалбата и се моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник ОО ,,АА” – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна настоящата съдебна инстанция приема за безспорно установено следното:
На 16.08.2019г. около 08:55ч. на Път ІІ – 81 при Район на КПП Ломско шосе, служителите в ОО ,,АА” – гр.Монтана инспектор Л.К. и А.А. спрели специален автомобил ФУАН ФА 031 от категория N3G с рег.№ СА 21 09 НХ. При проверката същите констатирали, че МПС – то се управлява от жалбоподателя А.Б., който извършва превоз за собствена сметка по маршрут Враждебна – Протитовци, ведно с квитанция за платени пътни такси № 121012170096129/13.08.2019г. Водачът извършва превоз за собствена сметка между два пункта на територията на Р България с превозно средство, с допустима максимална маса над 12 тона, категория N3G, без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Вследствие на констатираното нарушение бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него възражения, относно неговата материално правна законосъобразност. Същото обаче не било уважено и въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена, тъй като същата не се оспорва от жалбоподателя и неговия упълномощен защитник, а и се подкрепя от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление, обаче не е била съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение, жалбоподателят А.Б. не е извършил вмененото му административно нарушение.
Възражението на защитата, свързано с наличието на компетентност за издаване на АУАН се явява неоснователно и оборено от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Към делото са приложени надлежна длъжностна характеристика и заповед, с които съответните длъжностни лица са били оправамощени да издават както АУАН, така и НП.
По отношение на неправилното приложение на материалния закон съдът намира, че същото за основателно.
В конкретния случай, е безспорно обстоятелство, че при проверката жалбоподателят е „извършвал превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Р България с превозно средство с допустима максимална маса над 12 тона, категория N3G, без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари”.
Контролният орган е счел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.12б, ал.10 от ЗАП, която предвижда, че „Превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари”.
Установеното с АУАН и процесното наказателно постановление не съставлява нарушение и административно-наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, и не е следвало да ангажира административно-наказателната отговорност на водача жалбоподател. Изводите на наказващия орган са неправилни.
Водачът не е извършвал превоз на товари, заради което и не му е бил нужен лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т.2 от Допълнителни разпоредби към Закона за автомобилните превози „превоз на товари” е „дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не”, т.е. законодателят предвижда, че когато едно лице извършва търговска дейност (търговец по смисъла на Търговския закон и с цел печалба) превози на товари, то тази дейност представлява превоз на товари.
„Булгарком кранова техника” ЕООД, работодател на водача на автокрана, е дружество, представител на производители на кранова техника, специализирано в отдаването под наем, поддръжката и обучение за работа с кулокранове и автокранове. Това е видно от справка в търговския регистър по партидата на дружеството, така и от неговата електронна страница www.bulgarcom.bg.
Автокранът, управляван от водача, е специализирана самоходна машина, представляваща самоходно шаси с монтирана подемна стрела и две кабини. Едната кабина е на въртяща се надстройка и служи за управление на крана, а другата - за шофиране. За изясняване на вида на машината, по делото е прието, като доказателство снимка, която визуализира за нуждите на съдебното производство какво представлява автокрана.
Автокранът не е конструиран и не е предвиден да пренася товари по смисъла на ЗАвПр. Кранът не представлява товар, а е неразривна част от моторното превозно средство. Шасито, на което кранът е поставен, не може да бъде разглеждано като самостоятелно превозно средство, което може да пренася различни товари, включително кранове. По своето естество автокранът представлява специализирана машина - кран, който може да се придвижва на собствен ход.
В т.5.7 на „Превозни средства със специално предназначение” от част А „Критерии за категоризация на превозните средства” от „Общи определения, критерии за категоризация на превозните средства, тип превозно средство и тип на каросерията” в Преходните и заключителните разпоредби към „Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета”, издадена от Министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 40 от 29.05.2009 г., е дадено легално определение на превозното средство със специално предназначение „автокран”, а именно: „Превозно средство от категория N3, което не е приспособено за превоз на товари, оборудвано е с кранова уредба, чийто повдигащ момент е по-голям или равен на 400 kNm”.
В този смисъл е и техническата информация в Свидетелство за регистрация Част I на автокрана - в раздел F3 от свидетелството за регистрация на автокрана няма посочени данни. Това е така, защото раздел F3 посочва допустимата максимална маса на състав от превозни средства, т.е. касае случаите, когато към превозното средство може да се прикачи ремарке. В случая не е указана такава максимална маса, тъй като не е възможно към автокрана да се закача ремарке или полуремарке. На базата на изложеното - както законодателната уредба, така и естеството на автокрана като вид подемна машина, която се придвижва на собствен ход, несъмнено сочат, че автокранът не извършва превоз на товари.
Автокранът не попада в обхвата на понятието „превозно средство” по смисъла на ЗАвПр, доколкото представлява специализирана машина - кран, която може да се придвижва на собствен ход.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т.4, б.а от Допълнителни разпоредби към Закона за автомобилните превози „превоз за собствена сметка” е „превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него.”
Понятието „превоз за собствена сметка” включва в понятието „превоз на товари”, но се извършва от и в полза на лицето, което извършва превоза за свои нужди без това да представлява негова основна дейност. За да е налице превоз за собствена сметка, е необходимо да се извършва превоз на товари. В процесния случай не се извършва какъвто и да било превоз, независимо дали е за собствена сметка или като основна търговска дейност.
Административно-наказващият орган неправилно е приел, че автокрана представлява превозно средство, което превозва товари и е приложил спрямо водача на автокрана изискванията на Закона за автомобилните превози.
Административно-наказващият орган не е отчел спецификата на автокрана, а именно, че той представлява специален автомобил и не е съобразил приложението на материалната норма.
В допълнение следва да се добави и санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, въз основа на която е определено наказанието на жалбоподателя. Съобразно нейния текст: „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:…”. Освен, че жалбоподателя не е извършвал превоз за собствена сметка на пътници и товари, той категорично не извършва „обществен превоз” – каквато е предпоставката на нормата за прилагане на санкцията.
Предвид изложените правни аргументи съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон, поради което и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 32 - 0000233 издадено на 09.09.2019г. от Началник ОО ,,АА” пир ОДМВР – гр.Монтана, с което на А.Н.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е било наложено наказание глоба в размер на 2 000.00 лева за извършено административно нарушение по чл.12б, ал.10 от ЗАвтП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: