№ 250
гр. Ямбол, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500129 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по образувано по
въззивна жалба на Я. С. Л. с ЕГН ********** и Л. Г. Л. с ЕГН **********, двамата чрез
пълномощника адв.Ж. К. от ЯАК против Решение №9/10.01.2022 г., постановено по гр.д.
№2181/2021 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение ЯРС постановил следното:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 ГПК и чл.108 ЗС по отношение на
Я. С. Л., ЕГН ********** и Л. Г. Л., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес
гр.*********, чрез адв.К.-ЯАК, че С. И. Б., ЕГН **********, Я. И. Б., ЕГН **********, С.
И. Б., ЕГН **********, И. Д. С., ЕГН **********, М. С. Б., ЕГН ********** и С. С. Б., ЕГН
**********, всичките със съдебен адрес в гр.********, чрез адв.Р.-ЯАК, са собственици на
7/12 ид.ч. (по 1/12 ид.ч. за С. И. Б., Я. И. Б., С. И. Б. и И. Д. С. и по 1/8 ид. ч. за М. С. Б. и С.
С. Б.) на основание наследствено правоприемство от С.Б.Р., б.ж. на с.****, върху следния
недвижими имоти, находящ се в с.****, обю.****, обл.*****, именно: Дворно място цялото
от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ №484 в кв.21, при граници на ПИ: изток-улица, запад-
улица, север УПИ IX-425; УПИ- VI-423; юг-ниви, заедно с построените в този имот
жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство №40, том 3, рег.№3025, дело №393/25.09.2020 г. на
нотариус с рег.№765 по регистъра на НК и с район на действие-ЯРС, на основание
постановление от 25.09.2020 г., издадено въз основа на обстоятелствена проверка,
извършена по нотариално дело №393/2020 г. и съгласно чл.587 ГПК, в частта за 7/12 ид.ч., с
който признава Я. С. Л. за собственик по давностно владение и наследство от С.Б.Р., б.ж. на
с.****, на следния недвижим имот, находящ се в с.****, общ.*****, обл.******, именно:
Дворно място цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ №484 в кв.21, при граници на ПИ:
1
изток-улица, запад-улица, север УПИ IX-425; УПИ- VI-423; юг-ниви, заедно в построените в
този имот жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м., на осн. 537, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС, М. Е. Х. ЕГН ********** от гр.Ямбол да
предаде на С. И. Б., ЕГН **********, Я. И. Б., ЕГН **********, С. И. Б., ЕГН **********,
И. Д. С., ЕГН **********, М. С. Б., ЕГН ********** и С. С. Б., ЕГН **********, всичките
със съдебен адрес в гр.********, чрез адв.Р.-ЯАК владението върху 7/12 идеални части (по
1/12 ид.ч. за С. И. Б., Я. И. Б., С. И. Б. и И. Д. С. и по 1/8 ид. ч. за М. С. Б.- Х. и С. С. Б.) от
следния недвижим имот, находящ се в с.****, общ.*****, обл.******, именно: Дворно място
цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ № 484 в кв.21, при граници на ПИ: изток-улица,
запад-улица, север УПИ IX-425; УПИ VI-423; юг-ниви, заедно в построените в този имот
жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.
ОСЪЖДА Я. С. Л., ЕГН **********, Л. Г. Л., ЕГН ********** и М. Е. Х., ЕГН
********** да заплатят на С. И. Б., ЕГН **********, Я. И. Б., ЕГН **********, С. И. Б.,
ЕГН **********, И. Д. С., ЕГН **********, М. С. Б., ЕГН ********** и С. С. Б., ЕГН
**********, сумата от 850,79 лв., представляваща направени разноски за настоящата
инстанция.
С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло с твърдения,
че е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано. За неправилни са посочени изводите на първостепенния съд за основателност
на предявения иск, в частност, че ответника Я. Л. не е придобила имота по давност,
установявайки владение върху ид.ч. на останалите наследници. Твърди се, че ЯРС не е
обсъдил нито едно от направените оспорвания от фактическа страна, в т.ч. и възражението
относно наличието на предварителна уговорка с наследодателите за предаване на
владението, с оглед която е установена фактическата власт върху имота, с което е
осъществен фактическия състав на придобивната давност. Жалбоподателите сочат, че ЯРС
не е обсъдил всяко едно от ангажираните пред него доказателства поотделно, както и не е
направил преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, като по този начин не е
установил правилна фактическа обстановка, респ. не е могъл да изведе правилни правни
изводи. Изложено е становище, че трайно и непротиворечиво в практиката на ВКС се
приема, че когато владението върху недвижим имот е установено чрез предаване от
предишния собственик или владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа
презумпцията на чл.69 и чл.68 ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си. Посочено е, че
жалбоподателите са провели пълно доказване на твърденията и възраженията си, изложени
в отговора на исковата молба, респ. оспорване на фактическите твърдения на ищците, сега
въззиваеми. Сочи се още, че ищците на са провели пълно и главно доказване по отношение
на твърденията си, че са собственици и притежават претендираните идеални части по
наследство от С.Б.Р. б.ж. на с.****, Ямболска област, починал на 14.11.1986 г. Изложени са
оплаквания, че ЯРС не е анализирал показанията на нито един свидетел , не е направил
преценка дали те са относими и допустими за установяване на спорните факти по делото, не
ги е ценил с оглед тяхната заинтересованост или предубеденост според правилата на чл.172
от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Сочи се, че съдът е следвало
да прецени показанията на свидетелите на ответната страна като непротиворечиви,
последователни и логични, добре свързани като изложение и не на последно място като
достоверни. Жалбоподателите са въвели оплаквания, че ЯРС не е обсъдил писмените
доказателства, представените платежни нареждания за заплатени данъци и такси за
процесния имот от Я. Л. за периода от 2007 г. и до настоящият момент, а представените с
исковата молба вноски бележки са неотносими към спора, тъй като касаят период след като
процесният имот вече е бил придобит по давност от Я. Л., преди повече 25 години.
Въззивниците са изложили съображения, че е безспорно установено по делото, че С. и С. Р.и
2
приживе са изразили воля да предадат владението на имота на своята дъщеря - ответницата
Я. С. Л., която от момента на предаване на владението, е осъществявала самостоятелна
фактическа власт върху имота с намерение за придобИ.е на собствеността върху него само
за себе си и в нейна полза е изтекла придобивна давност, която е започнала да тече от
момента, в който С.Р. приживе й е предала собствеността на процесния имот. Предвид
изложените съображения въззивниците молят ЯОС да отмени атакуваното решение като
неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли като неоснователни предявените искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
По повод жалбата и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор от С.
И. Б., Я. И. Б., С. И. Б., И. Д. С., М. С. Б. и С. С. Б. чрез пълномощника им адв. Т. Р., в който
е заявено становище за неоснователност на жалбата. Посочено е, че атакуваното решение е
постановено в съответствие със закона и съдебната практика, като изводите на съда са
изградени след подробен анализ на представените по делото доказателства. Изложени са
съображения в подкрепа на твърдението за правилно възприемане от страна на съда на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и верността на направените въз основа
на тях правни изводи. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното
решение – потвърдено, тъй като не страда от пороци. Заявена е претенция за присъждане на
разноски. Ответниците молят ЯОС да отхвърли искането на въззивната страна за заплащане
на направените по делото разноски и за двете инстанции тъй като адвокатския хонорар по
делото е прекомерно завишен и ако бъде присъден такъв като разноски би следвало да
отговаря на минималния по тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.
В о.с.з. въззивниците не се явяват, но чрез пълномощника им адв.Ж. К. подържат
въззивната жалба, като молят за уважаването й. Подържат и претенцията за присъждане на
сторените по делото разноски за двете инстанции.
В о.с.з. въззиваемите не се явяват, но чрез пълномощника им адв.Т. Р. подържат
съображенията, изложени в писмения отговор. Молят за потвърждаване на атакуваното
решение. Подържат и претенцията за присъждане на сторените за въззивната инстанция
разноски.
След като направи преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за наследници №39/09.03.2020 г. общия на страните
наследодател С.Б.Р. е починал на 14.11.1986 г., като е оставил за свои наследници преживяла
съпруга С.И.Р. починала на 10.04.2002 г. и четири деца: 1. С. С. Б. - син, поч. на 28.10.1980
г., наследен от сина си С. С. Б. и дъщеря си М. С. Б. - Х.; 2. Д.С.Б. - син, поч. на 25.11.2018
г., наследен от преживялата си съпруга - М.Ж.Б., дъщеря си С. Д.а С. и син си И. Д. С.; 3. И.
С. Б. - син, поч. на 02.02.2020 г., наследен от дъщеря си С. И. Б., сина си С. И. Б. и дъщеря
си Я. И. Б. и 4. Я. С. Л. - дъщеря.
Страните не спорят, а и от представения договор за покупко - продажба на
недвижим имот от 08.03.1965 г. се установява, че наследодателя на страните С.Б.Р. е
придобил чрез покупко-продажба дворно място с намиращите се в него къща, салма и навес
от около 3000 кв. м., намиращо се в парцел VIII-215 в кв.62 по регулационния план на
с.****, обю.****, обл.*****.
Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение и наследство №40, том 3, рег.№3025, дело №393/25.09.2020 г. на
нотариус С.М. с рег.№765, с район на действие Районен съд- гр. Ямбол, Я. С. Л. е призната
за собственик по давностно владение и наследство от С.Б.Р., б.ж. на с.****, върху следните
недвижими имоти, находящи се в строителните граници на с.****, обю.****, обл.*****, а
именно: дворно място цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ №484 в кв.21, при
граници на ПИ: изток-улица, запад-улица, север УПИ IX-425; УПИ VI-423; юг-ниви, заедно
3
в построените в този имот жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м. Три
дни по-късно, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №46, том 3, рег.
№3065, дело №397/28.09.2020 г., на нотариус С.М. с рег.№765, с район на действие Районен
съд- гр. Ямбол, Я. С. Л. и Л. Г. Л. продали на М. Е. Х., гореописания недвижим имот.
По делото са представени приходни квитанции, установяващи плащане на данък и
такса битови отпадъци за процесния имот от всеки от сънаследниците на процесния имот, в
т.ч. ищците и ответницата Л.. Представена е и служебна бележка от „ВиК“- Ямбол
удостоверяваща, че С.И.Р. е била регистрирана като абонат на дружеството с партида
№366/300 в с.**** и няма задължения за вода, като последния отчет на водомера по
партидата бил от 12.08.1999 г. до показание демонтиран водомер;
От представените препис извлечение от акт за смърт №5/11.04.2002 г. за С.И.Р. и
препис-извлечение от акт за смърт №14/14.11.1986 г. на С.Б.Р. се установява, че и двамата са
били с поС.ен и настоящ адрес: с.****, обю.****, обл.*****, ул.******** и всеки от тях е
починал в дома си, на посочения адрес.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. В показанията си
свидетеля С. С. С. сочи, че имота на страните бил наследствен, с площ 4 дка и се намирал в
края на селото, в посока с.******, в двора имало къща, която в последствие паднала. В
последните 10 години за двора се грижел И. - бащата на С., имал сята люцерна, а след като
починал преди около година, в двора останал С., който работел половината двор - оградил
го с мрежа, имал засети овошки, имал и няколко кошера пчели. Другата половина от двора
била празна и никой не го работил. Когато М. купила двора развалили оградата, с която бил
ограден и го взели целия, изгонили С.. Свидетелства, че не е виждал Я. да работи в този
двор. Свидетелката П.А.А. също посочва, че познава страните и знае точното място на
процесния имот - в края на с.**** и че същия е общ на страните, бил ограден с мрежа, къща
нямало. Свидетелства, че първоначално имота го обработвал бащата на С., а после Я.,
сестрата на С., като бил засят с люцерна. Свидетелства, че С. преди две години засял овошки
в имота, искал лозе да си прави. Не била чувала баща му на С. и сестра му Я. да са казвали,
че този имот е техен. Мисли, че едната част от имота била продадена, след което не е
виждала С. в имота. Заявява, че баба С. когато починала не живеела в този имот, а сина й И.
започнал да ползва имота след нейната смърт. В показанията си свидетеля Х.Г.Б. сочи, че
познава страните и имота, който бил наследствен, като целия имот го работел дядо И., сял
люцерна. Имота бил ограден с мрежа, постройка нямало. След като преди три години И.
починал, за имота се грижел сина му С.. С. обработвал половината двор, която била
отделена с колове и мрежа. В имота имало сята люцерна, С. засадил овощни дръвчета, имал
и пчели, направил капково напояване, но не работело. След това С. му казал, че имота са го
купили други хора и го помолили да излезе от там. Свидетеля Г.Д.Б. сочи, че имота бил
около 3,5 - 4 дка и в момента бил ограден. Преди това не бил ограден, а постройка в него
нямало от около 30 год. Първоначално в имота имало къща, но след като починал дядо С.,
там останали да живеят сина му И. с жена си и баба С.. В последствие И. си купил друга
къща, а баба С. отишла да живее при дъщеря си Я.. Къщата започнала да се руши и паднала.
Бабата и дядото докато били живи, те работели двора, после един от синовете им, но това
било преди около 25 год. От две години виждал, че в имота нещо се работи, овошки били
засети, имало направено осветление. Заявява, че преди около 20-25 г. искал да купи имота от
М.и И., синовете на дядо С., но те му казали, че имота го били оставили изцяло на Я. и тя се
занимавала с него, защото така били казали дядо С. или баба С., но не знаел кой от тях.
Говорил с Я. да купи имота, но тя не го продавала, защото и бил завещан от баща и майка й,
считала себе си за собственик. Помнел дядо С. и баба С., като първи починал дядо С., който
починал в този имот. След това бабата се преместила при дъщеря си Я., като двора останал
пустеещ. С. и сестра му Я. не бил виждал в имота, а за баща им И. не знае да е сял люцерна
там. В имота имало малки овошки, но не знае кой ги е сял, кошери не е обръщал внимание
да има, може и да е имало, но може и да е нямало. М., която купила имота преди около 1-1.5
4
г., била внучка на Д.. Не я бил виждал точно да сее овошките, но видял момчета да фрезоват,
които казали, че М. ги пратила. Свидетелката С.Д.Г.а заявява, че е снаха на Я. Л. и живяла
в с.**** около 20 год., до преди около три години. Имота бил на баба С. и дядо С., по пътя
за с.******, бил около 4 дка дворно място, когато ходила със свекърва си - в него имало
овошки, но никой не живеел там. Помнела баба С., дядото не го помнела, защото бил
починал. Първоначално баба С. живеела в собствената си къща в процесния имот, после три
години живяла при свидетелката, а след това отишла да живее при Я. Л., където и починала.
Този двор не се ползвал от никой. Знаела от баба С., че който я гледа на него щял да остане
имота. Свидетелства, че Я. Л. считала имота за свой, а братята й не са имали претенции за
имота, нито са го обработвали. Сочи, че през 2016 г. били заедно с Я. в гр. **** и тя платила
данъците за имота за всичките години, защото знаела, че ще става собственичка. Миналата
година продала имота на М., като не знае до тогава някой да е имал претенции. Знае, че
майката на Я. е казала тя да наследи имота - който я гледа, той да наследи имота.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и
отговаря на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес
от обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
е правилно. Съображенията са следните:
В производството пред първоинстанционния съд ищците, понастоящем въззиваеми,
са поискали постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника Я. Л., че ищците са собственици на общо 7/12 ид.ч. (по 1/12 ид.ч. за С. И. Б., Я. И.
Б., С. И. Б. и И. Д. С. и по 1/8 ид. ч. за М. С. Б. и С. С. Б.) на основание наследство от С.Б.Р.,
б.ж. на с.****, върху следния недвижими имоти, находящ се в с.****, обю.****, обл.*****,
именно: дворно място цялото от 4050 кв.м., за което е отреден ПИ №484 в кв.21, при
граници на ПИ: изток-улица, запад-улица, север УПИ IX-425; УПИ- VI-423; юг-ниви, заедно
с построените в този имот жилищна сграда с площ от 28 кв.м. и навес с площ 15 кв.м.
Поискали са да бъде отменен, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт №40, том 3, рег.
№3025, дело №393/25.09.2020 г. на нотариус с рег.№765 по регистъра на НК и с район на
действие-ЯРС, с който ответницата Я. С. Л. е призната за собственик по давностно владение
и наследство на процесния имот за частта от 7/12 ид.ч. от него. Поискали са на основание
чл.108 ЗС ответника М. Е. Х. да бъде осъдена да предаде на ищците владението върху общо
7/12 идеални части от процесния имот.
Първия от предявените искове е положителен установителен по своя характер и
намира правното си основание в нормата на чл.124, ал.1 от ГПК, съгласно която всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
установителните искове е наличието на интерес от търсената защита. В конкретния случай
въззивния съд намира, че за ищците е налице правен интерес от предявения положителен
установителен иск и той произтича от възникналия между тях и ответниците спор за правата
на собственост на страните в процесния имот. Прекия интерес от установяването произтича
от извънсъдебното оспорване на правата на ищците, което ответницата Л. е осъществила,
снабдявайки се с констативен нотариален акт, съгласно който е призната за собственик по
наследство и давностно владение по отношение на процесния имот. (в т.см. Р.№1942/2002 г.
по гр.д.№298/2001 г. на ВКС, ІV-то г.о.).
5
Мотивиран от изложеното до тук, въззивния съд прецени предявения иск за
допустим. Разгледан по същество, искът е основателен.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците са посочили, че заедно с
ответницата Я. Л. са наследници на общия наследодател С.Б.Р., поч. на 14.11.1986 г., който
след смъртта си оставил за свои наследници преживяла съпруга С.И.Р. починала на
10.04.2002 г. и четири деца: 1. С. С. Б. - син, поч. на 28.10.1980 г., наследен от сина си С. С.
Б. и дъщеря си М. С. Б. - Х.; 2. Д.С.Б. - син, поч. на 25.11.2018 г., наследен от преживялата
си съпруга - М.Ж.Б., дъщеря си С. Д.а С. и син си И. Д. С.; 3. И. С. Б. - син, поч. на
02.02.2020 г., наследен от дъщеря си С. И. Б., сина си С. И. Б. и дъщеря си Я. И. Б. и 4. Я. С.
Л. - дъщеря. Общия наследодател оставил в наследство процесния недвижим имот, в който
ищците и първата ответница са съсобственици при различни квоти, като ищците притежават
общо 7/12 ид.ч. (по 1/12 ид.ч. за С. И. Б., Я. И. Б., С. И. Б. и И. Д. С. и по 1/8 ид. ч. за М. С. Б.
и С. С. Б.), а ответника Я. Л. - 1/4 ид.ч. През м.февруари 2021 г., при посещение в имота
узнали, че ответника Я. Л. се снабдила с нотариален акт за собственост върху целия имот, в
т.ч. и за техните идеални части, като придобит по наследство и давност. Тъй като считат, че
по отношение на нея не са налице предпоставки да придобие целия имот по давност,
претендират да се приеме за установено, че ответницата Я. Л. не е собственик на 7/12 ид.ч.
от процесния имот и като последица от това да бъде отменен констативния й нотариален акт
до размера на частта им от общо 7/12 ид.ч. от имота.
Защитавайки се против така предявения иск, ответницата Л. противопоставила
възражение за придобИ.е на процесния недвижим имот по давност, с твърдение, че
владението върху него било установено след предаването му от предишния собственик,
поради наличие на предварителна уговорка между нея и родителите й къщата и парцела да
останат за нея. За начален момент на предаване на владението върху имота е посочила 1986
г., след смъртта на наследодателя С. Р., като това предаване било извършено от нейната
майка С.И.Р. поч. на ***** Посочила е още, че никой от наследниците на общия
наследодател С. С. и неговата съпруга С.Р. не бил оспорил правото на собственост на
ответницата върху посочените имоти и не бил демонстрирал под каквато и да било форма да
счита имотите за свои собствени и нямало данни някой от тях да е отнемал фактическата
власт от ответницата Я. Л..
За да изведе извод за основателност на предявения установителен иск и да го уважи
ЯРС приел, че по делото не е доказано ответника Я. Л. да е владяла процесния имот
непрекъснато, трайно, необезпокоявано от никого и безпрепятствено за периода от 1986 г. до
2020 г., поради което да го е придобила въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност. Приел е още за недоказано твърдението на ответницата Л., че владението върху
имота е придобила след предаването му от предишните собственици - нейни родители.
Приел е, че по делото няма данни да е демонстрирала пред останалите съсобственици, че
владее процесния имот за себе си и че е променила фактическата власт върху него от
държане във владение. За да достигне до тези изводи ЯРС се е позовал на показанията на
разпитаните по делото свидетели и на писмените доказателства.
Въззивния съд споделя така формираните изводи на ЯРС.
По принцип правото на собственост, след като веднъж е възникнало, не може да
бъде изгубено от неговия титуляр, освен ако друго лице не го придобие по първичен или
оригинерен способ. Придобивната давност, като оригинерен способ за придобИ.е право на
собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение и
определен срок от време. Владението, съгл. чл.68, ал.1 от ЗС, представлява упражняване на
фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да произведе действието на
придобивната давност, то трябва да бъде поС.но, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и
с намерение да се държи веща като своя собствена.
Когато един имот е съсобствен поради придобИ.ето му по наследство, за да бъде
6
придобита по давност наследствената част на другите сънаследници, не е достатъчно само
целият имот да се владее от единия сънаследник. Сам по себе си фактът на осъществяване
на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение,
като основание за придобИ.е по давност на идеалните части на останалите сънаследници.
Приема се, че такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец
на целия имот и да придобие собственост върху целия имот по силата на давност, този
сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници,
т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че
отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно
отношение към вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността
следва да се установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на
законоустановения срок от време, но също така и фактът, че намерението му да го държи за
себе си е било изрично демонстрирано пред останалите сънаследници. Промяната в
намерението следва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия,
които да станат доС.ие на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който
упражнява фактическа власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си.
Действията, изразяващи се в обработване на имота, прибиране на плодове от същия, грижа
за поддържането му според трайната съдебна практика не са действие на своене и
манифестиране на отношение към имота като свой, а са действия на обикновено управление.
В конкретния случай ответницата Л. е заявила твърдение, че владението върху
процесния имот установила след предаването му от предишния собственик, поради наличие
на предварителна уговорка между нея и родителите й къщата и парцела да останат за нея,
като за начален момент на предаване на владението върху имота е посочила 1986 г. -
годината на смъртта на наследодателя С. Р., като предаване било извършено от нейната
майка С.И.Р. поч. на ***** Тези твърдения на въззивницата Л. останаха недоказани в
процеса.
Действително константна е практиката на ВКС, че когато владението върху
недвижим имот е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма
данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на чл.69 и чл.68 ЗС и се
приема, че имотът се владее за себе си, като при извършването на преценка дали един от
наследниците е установил самостоятелна власт върху притежаван от общ наследодател
недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка
приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е
изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има
качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване
на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобИ.е на
собствеността (Решение №60/07.06.2018 г. по гр.д.№2420/2017 г. на Първо ГО на ВКС;
Решение №32/08.02.2016 г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4591/2015 г.; Решение
№3/25.02.2016г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3973/2015 г.).
От събраните по делото доказателства, в частност гласни такива, твърдението на Л.
за наличие на предварителна уговорка с наследодателите и предаване на владението върху
процесния имот от тях на нея не се установи по категоричен и несъмнен начин. На първо
място по делото липсват каквито и да било доказателства наследодателя С. Р. да е изразявал
воля процесния имот да остане на дъщеря му Я. Л., както и такива той да е предал
владението на последната. Липсват категорични доказателства и наследодателката С.Р. да е
предала владението върху имота на ответницата Л.. Само в показанията на св. С.Д.Г.а (снаха
на Я. Л.) се съдържа твърдение, че приживе баба С. заявявала, че който я гледа на него щял
да остане имота, но показанията в тази част са изолирани от останалите доказателства по
делото, а и следва да бъдат ценени при усл. на чл.172 ГПК съответно с близката родствена
връзка на свидетелката с ответницата Л. и възможната й заинтересованост. Освен това в
7
показанията на тази свидетелка не се съдържа изявление за предаване на имота от С.Р. на
дъщеря й, а само за намерение за това. Същевременно всички свидетели еднопосочно
твърдят, че много години процесния имот не се е ползвал от никого, а в последните няколко
години една част от него е била използвана от И. С. - син на общия наследодател, а след
неговата смърт - от сина му С., който един от ищците. Липсват по делото доказателства в
някакъв период след 1986 г., когато е починал С. Р., Я. Л. да е осъществявала фактическа
власт върху имота, да е живяла в същия или да го е обработвала. Напротив - свидетелите
безпротиворечиво заявяват, че от преди повече от 20 - 25 години в имота няма постройки,
къщата е паднала. Категорично намерение за своене на имота от страна на Л. се съдържа
единствено в действията й по снабдяване с нотариален акт, но това е станало чак през 2020
г.
В ТР №1/2012 г. по тълк.д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че в
отношенията между съсобственици презумпцията на чл.69 ЗС, а именно, че владелеца
владее веща като своя, намира приложение на общо основание, но се счита оборена, ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху веща, показва
съвладение. Тогава съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, е длъжен да
докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да завладее и техните идеални част. Сънаследник може да придобие по давност
останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от
десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници, съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС. При сънаследствени имоти, се приема, че упражнявайки
фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи
частите на останалите сънаследници. За да се приеме, че владее целият имот изключително
за себе си е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето
намерение за това. Владението на невладеещия собственик се счита отблъснато, когато с
действията си владеещият собственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си на
собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия
него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено
властта върху вещта.
При анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
приема, че съсобствеността върху процесния имот не е погасена поради придобивна
давност, изтекла в полза на ответницата Л., т.к. не е доказано нито намерението й да свои
целия наследствен имот, нито да е отблъснала владението на останалите съсобственици или
да е отричала правата им. Напротив, както вече се посочи - налице са доказателства, че част
от имота е владяна и обработвана от сина на общия наследодател И., а след неговата смърт -
от сина му С., който е един от ищците, които са оградили тази част и са извършили
подобрения в нея, като изрично достъпа до имота е ограничен и преустановен от
ответницата Х., след като тя е придобила имота през 2020 г. От друга страна самото
неползване на имота от всички съсобственици, доколкото по делото е установено, че
ищците (с изключение на И. Б. и С. И. Б.) не са ползвали процесния имот поС.но, не е
отричане от права, както се приема в ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Снабдяването с нотариален акт за собственост по давностно владение през 2020 г.
действително обективира у ответницата Л. намерение за своене. В случая обаче от момента
на снабдяването й с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка до
предявяването на исковата молба не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС 10-годишна
придобивна давност. И това е така, тъй като снабдяването с нотариален акт по
обстоятелствена проверка не е елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС.
Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност на вече настъпила правна
последица и формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като се
снабди с документ за правото си.
8
При изложеното до тук, въззивния съд приема за недоказано, твърдението на
въззивницата Л., че е придобила процесния имот по давност, въз основа на владение,
предадено й от предишните собственици, както и след завладяване на частите на останалите
съсобственици, поради което предявения положителен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици общо на 7/12 идеални части от процесния недвижим имот,
разпределени между тях, както следва: по 1/12 ид.ч. за С. И. Б., Я. И. Б., С. И. Б. и И. Д. С. и
по 1/8 ид. ч. за М. С. Б. и С. С. Б.. Предвид това и на основание чл.537, ал.2 ГПК, следва да
бъде отменен Нотариален акт №40, том 3, рег.№3025, дело №393/25.09.2020 г. на нотариус с
рег.№765 по регистъра на НК и с район на действие-ЯРС в частта за 7/12 ид.ч. от имота.
Ищците са предявили и иск по чл.108 от ЗС против ответницата М. Х., като са
поискали същата да бъде осъдена да им предаде владението върху техните общо 7/12 ид.ч.
от процесния имот.
Така предявения иск въззивният съд намира за основателен, както правилно е
преценил и първоинстанционния съд. За да бъде уважен един ревандикационен иск, ищеца е
необходимо да докаже кумулативното наличие на следните три предпоставки: че е
собственик на процесния имот, че същия се владее или държи от ответника и че това
владение или държание е без правно основание, като липсата само на една от изброените
предпоставки е достатъчно основание за отхвърляне на предявеният иск.
В конкретния случай, с оглед изложеното по-горе и предвид основателността на
иска по чл.124, ал.1 ГПК, ответника Я. С. Л. не е придобила правото на собственост върху
7/12 идеална част от процесния имот, поради което и не е могла да прехвърли собствеността
върху тях на ответника М. Е. Х. при сключването на договора за покупко-продажба. Не е
налице спор между страните по делото, че процесния имот се намира във владение на
ответника Х., но т.к. тя не е придобила собствеността върху процесните 7/12 ид.ч.,
купувайки ги от несобственик, то владението й е без основание. Ето защо М. Е. Х. следва да
бъде осъдена да предаде владението върху тези 7/12 идеални части от процесния недвижим
имот на ищците, т.е. предявения иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен и следва да
бъде уважен.
В атакуваното решение ЯРС е достигнал до същия краен резултат, поради което
решението му е правилно, не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото, предвид наличието на надлежно искане и на
доказателства за сторени разноски, на въззиваемите следва да се присъдят направените по
делото разноски за настоящата инстанция в размер на 750 лв.
Мотивиран от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №9/10.01.2022 г., постановено по гр.д.№2181/2021 г. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Я. С. Л., ЕГН ********** и Л. Г. Л., ЕГН ********** да заплатят на С.
И. Б. с ЕГН **********, Я. И. Б. с ЕГН **********, С. И. Б. с ЕГН **********, И. Д. С. с
ЕГН **********, М. С. Б.- Х. с ЕГН ********** и С. С. Б. с ЕГН **********, сумата 750
лв., представляваща направени разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10