Р Е Ш Е Н И Е
№
260375/2.11.2021г.
02.11.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести октомври през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С. М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 517 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.В.Я.-*** против „ВиК“ ЕООД – гр. Я. С исковата молба се твърди, че на 26.10.2020 г. на ищцата е било връчено съобщение от ЧСИ И.Х. с район на действие – ЯОС, от което разбрала, че срещу нея има образувано изпълнително дело по ИЛ от 20.10.2015 г., издаден въз основа на Заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС. Видно от ИЛ задължението на ищцата към ответника в размер на 2 078.83 лв. представлявала дължима сума за консумирана вода по 128 бр. фактури и лихва в размер на 546.07 лв. от 01.10.2009 г. до 15.09.2015 г. Поддържа се, че ищцата не дължи сумите по посочения ИЛ, като се релевира възражение за погасяване вземанията на ответника на кратката давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, евентуално и при условията на общата 5-годишна давност, като се излагат подборни съображения в тази насока. Претендира се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите по ИЛ от 20.10.2015 г., поради изтекла давност. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевират се възражения, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, като издадената заповед за изпълнение следва да се приравни на влязло в сила съдебно решение. На следващо място се поддържа, че от момента на влизане в сила на Заповедта за изпълнение, до исканите изпълнителни действия от страна ответника не е изтекла предвидената от закона погасителна давност.
В съдебно заседание за ищцата в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява ***. И. С. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява ***. Б. К.-Д., чрез когото в хода на делото по същество се иска отхвърляне на исковата претенция на съображенията изложени в отговора на исковата молба.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищцата е да установи, че срещу
нея е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че ответното дружество се е
легитимирало като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените
от нея положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е
изтекла предвидената в закона погасителна давност. В тежест на ответника е да
докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на
предвидения в закона давностен срок.
Между страните е
безспорно, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че
срещу ищцата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, в сила от 17.10.2015
год., въз основа на която е издаден изпълнителен лист на 20.10.2015 год. в
полза на ответното дружество, за сумите от: 2 078,83 лева, дължима за
консумирана вода по 128 бр. фактури съгласно Общите условия за предоставяне на
услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД гр.Я; 546,07 лева,
представляваща лихва за периода от 01.10.2009 год. до 15.09.2015 год., ведно
със законната лихва от 16.09.2015 год. да изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 270,95 лева. Не е спорно, а и това се установява от
събраните по делото доказателства, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изпълнително дело № *** год. по описа на ЧСИ И. Х. № *** с район на
действие ОС Я., въз основа писмена молба от ответника вх.№ *** год. по описа на
ЧСИ И. Х. № *** с район на действие ОС Я.. Видно от съдържанието на молбата
ответника, взискател по изпълнителното дело е поискал от ЧСИ да извърши пълно
имуществено проучване на длъжника, като и да наложи запор на всички открити
банкови сметки, трудови възнаграждения и възбрана на всички недвижими имоти,
собственост на длъжника-ответник.
Спорът по делото се
свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по
отношение на процесните вземания. Спорен в настоящото производство е и въпросът
– за вземанията, за които е издадена влязла в сила заповед за изпълнение,
приложима ли давността по чл.117, ал.2 ЗЗД или е приложима давността за самото
вземане. В случая за вземания за задължения на потребител на ВиК услуги и за
вземания за лихви е тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, а за
вземането за разноски общата пет годишна давност – чл.110 ЗЗД.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, като при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е
подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза
в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването
на вземането в този случай е установено със сила на присъдено нещо. Следва
да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок
/Съгласно действащата към него момент правна уредба/, заповедта влиза в сила,
като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като
единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК - при новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от
друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато
длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от
въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. В
действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение
против заповедта за изпълнение, се получава крайния ефект - именно на
окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в
законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК
(отм.). С оглед на това, съдебната практика по отношение на несъдебните
изпълнителни основания по отменения ГПК няма отношение към разглеждания случай,
към който намира приложение актуалната съдебна практика, постановена във връзка
с регламентираното в действащия процесуален закон заповедно производство. По
изложените съображения ЯРС намира, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на
възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
В случая заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 17.10.2015 год., доколкото липсват доказателства
ищцата да е подала възражение в установения двуседмичен срок по чл.414, ал.2 ГПК /преди измененията в ГПК/ или да е обжалвала разпореждането за издаване на
изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на
чл.416 ГПК и от този момент започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД,
която изтича на 17.10.2020 год. Респ. ако се приеме, че същата е прекъсната с
издаване на изпълнителния лист на 20.10.2020 год. давността по чл.117, ал.2 ЗЗД
изтича на 20.10.2020 год.
Съгласно чл.116,
б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Според задължителните разяснения по т.10
от ТР №***г. по т.д. №***г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, разсрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължения лица. Искането да бъде приложен изпълнителен способ също прекъсва
давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно ТР
№2/2015г. на ОСГТК на ВКС.
По делото се установява,
че на 04.09.2020 год. с молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ ЧСИ И.
Х. № *** с район на действие ОС Я., взискателят-ответник в настоящото
производство „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр.Я. е поискал да бъдат приложени
следните изпълнителни способи – запор на всички открити банкови сметки и
трудовите възнаграждения на ищцата-длъжник, както и възбрана на всички
недвижими имоти, собственост на длъжника. Поискал е и пълно имуществено
проучване на длъжника. Т.е. налице е възлагане по смисъла на чл.18 ЗЧСИ. Към него момент не е бил изтекъл пет годишния
давностен срок по 117, ал.2 ЗЗД, като с поисканите изпълнителни способи е
прекъснат давностният срок и пет годишната давност не е изтекла до датата на
предявяване на иска – 18.02.2021 год.
По изложените съображения
решаващият съд намира, че предявените отрицателни установителни искове по
чл.439 ГПК за вземания за главница, лихви и разноски в заповедното
производство, са неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото ответникът има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, а и не са представени доказателства за действително сторени такива, съдът не дължи произнасяне.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Я.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.В.Я.-К. с ЕГН **********, с адрес: *** против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.***, представлявана от ***.С. Р., искове да се признае на основание чл.439 ГПК за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Я., че Т.В.Я.-К. с ЕГН ********** не дължи сумите по изпълнителен лист от 20.10.2015 год. издаден въз основа на Заповед № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, а именно: задължение в размер на 2078,83 лева за дължима сума за консумирана вода по 128 бр. фактури съгласно Общите условия за предоставяне на услуги на потребителите на В и К оператор от ответника, 546,07 лева лихва от 01.10.2009 год. до 15.09.2015 год. и законна лихва от 16.09.2015 год. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 270,95 лева, поради изтекла давност, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: