РЕШЕНИЕ
№ 100
гр.Перник, 29.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито
заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 192 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл.
436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6,
предл. 2-ро от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 403/14.03.2019 г. (п.к. 13.03.2019 г.) на
длъжника А.В.Т., с ЕГН: **********, срещу действията на държавен съдебен
изпълнител (ДСИ) Д. Д. по изпълнително дело № 149/2016 г. по описа на Съдебно
изпълнителната служба (СИС) към Р.районен съд.
С подадената жалба се оспорва изричният
отказ на съдебния изпълнител, обективиран в негово Разпореждане от 25.02.2019
г., да прекрати посоченото изпълнително дело.
В тази връзка жалбоподателят посочва, че изп.д. № 149/2016 г. по описа
на СИС към Р. РС е образувано на 21.12.2016 г. като след образуването му на
длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на
05.01.2017 г. На следващо място се твърди, че след това взискателят по
изпълнителното дело е бездействал като не е депозирал никакви молби съответно в
производството не са били извършвани никакви изпълнителни действия. По тези
съображения жалбоподателят счита, че изпълнителното дело следва да се счита за
прекратено поради настъпила перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК –
на 21.12.2018 г. Допълва, че това прекратяване настъпва по силата на закона
като не е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител в този смисъл.
На следващо място твърди, че въпреки настъпилото прекратяване на изпълнителното
производство, на 14.02.2019 г. е депозирана молба от взискателя К.И., с която
същият е поискал проучване на имущественото състояние на длъжника, като въз
основа на тази молба ДСИ е предприел съответните действия. Посочва се, че в
тази връзка жалбоподателят е депозирал молба с вх. № 336/25.02.2019 г., с която
е поискал от съдебния изпълнител издаване на постановление за прекратяване на
изпълнителното дело. Уточнява, че именно въз основа на тази молба е било
постановено и обжалваното разпореждане, с което изрично е отказано
прекратяването на производството по принудително изпълнение. Излагат се
подробни съображения, че е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК като в тази връзка са цитирани
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. С тези аргументи се иска обжалваният отказ на ДСИ да бъде
отменен, като на съдебния изпълнител да бъде указано да издаде постановление за
прекратяване на изпълнителното дело.
Прави се и нарочно искане за спиране на
изпълнителното производство до произнасянето на окръжния съд по депозираната
жалба.
В законоустановения срок по чл. 436, ал.
3 от ГПК от взискателя по изпълнителното производство не са постъпили писмени
възражения.
С оглед разпоредбата на чл. 436, ал.
3 ГПК от ДСИ Д. Д. са постъпили мотиви по обжалвания отказ. Посочено е че не е
налице основанието за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото
въз основа на молба на взискателя от 14.02.2019 г., още на 15.02.2019 г. ДСИ е
разпоредил извършване на поисканите в последната справки. В тази връзка се
прави извод, че по делото вече имало извършени изпълнителни действия.
Към настоящото дело е приложен
препис от изп. д. № 149/2016 г. по описа на съдебно изпълнителната служба към Р.
РС.
Пернишкият
окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело № 149/2016 г. е
образувано при ДСИ Д. Д. с нейно нарочно разпореждане от 21.12.2016 г. по молба
с вх. № 1528/20.12.2016 г. на К.И. и във връзка с изпълнителен лист № 1365 от ***
г., издаден на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК по гр.д. №
1013/2014 г. по описа на РС – гр. Р.. По така образуваното изпълнително дело на
21.12.2016 г. до длъжника А.В.Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение,
получена от последния на 05.01.2017 г. Въз основа на нова молба от взискателя с
вх. № 270/14.02.2019 г. на 15.02.2019 г. ДСИ е разпоредил предприемане на
действия по проучване имущественото състояние на длъжника. В тази връзка
съдебният изпълнител се е снабдил със справка за банковите му сметки от
Регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ, с два броя удостоверения от ТД
на НАП С. и удостоверение от Агенцията по вписванията. Поради така извършените
справки от ДСИ длъжникът е депозирал пред същия молба с вх. № 336/25.02.2019
г., с която е поискал издаване на нарочно постановление за прекратяване на
изпълнителното производство като е изложил доводи, че е налице основанието по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и същото следва да се счита за прекратено на
21.12.2018 г. По постъпилата молба съдебният изпълнител се е произнесъл с
нарочно разпореждане като е постановил изричен отказ изпълнителното дело да
бъде прекратено, доколкото към момента на депозиране на молбата от длъжника
вече били предприети изпълнителни действия. Посоченото разпореждане е връчено
на упълномощен от длъжника представител на 06.03.2019 г.
Изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимна страна – длъжник в изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване. Депозирана е в
законоустановения едноседмичен срок и е насочена срещу действие на съдебен
изпълнител, което подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК,
като за образуване на настоящото производство са заплатени всички дължими
такси, поради което жалбата е редовна и допустима.
По същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Относими към посочената
разпоредба са и разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, представляващи
задължителна за съдилищата съдебна практика. Съгласно цитираното тълкувателно
решение изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на 2 години. Прекратяването на това основание или т. нар.
„перемпция” настъпва по силата на закона като съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. В тази връзка изрично е
посочено, че е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, доколкото
това прекратяване става по право. По тези съображения прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на съответния правно релевантен факт – изтичането на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Освен това съгласно същото тълкувателно
решение не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и др.
В настоящия случай длъжникът е поискал
изрично от съдебния изпълнител да постанови прекратяване на изпълнителното
производство, поради настъпване на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По така депозираната молба ДСИ се е произнесъл с нарочно разпореждане като е
отказ да прекрати изпълнителното производство, доколкото е счел, че не е налице
посоченото основание. Постановеният отказ обаче настоящият съдебен състав
намира за неправилен, доколкото счита, че предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК са осъществени. Посоченият извод следва от обстоятелството, че след образуване
на изпълнителното дело – на 21.12.2016 г. взискателят не е предприел никакви
действия във връзка със същото – не е депозирал никакви молби, искания или
други документи, още по-малко е поискал извършването на изпълнителни действия.
От материалите, съдържащи се в приложения препис на изпълнителното дело, е
видно, че извън молбата за образуване на производството по принудително
изпълнение взискателят е депозирал само още една молба с вх. № 270/14.02.2019
г. като със същата е поискал извършване на три броя справки относими към
имущественото състояние на длъжника. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че производството по изп. д. № 149/2016 г. е било прекратено на
21.12.2018 г., доколкото тогава е изтекъл законоустановеният двугодишен период
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като това прекратяване е настъпило по силата на
закона.
С оглед гореизложените доводи следва
изрично да се отбележи, че като начален момент на периода по чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК следва да се счита датата на образуване на изпълнителното
производство, а именно 21.12.2016 г. Обстоятелството, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 05.01.2018 г. не може да обуслови различен
извод, доколкото съгласно цитирането тълкувателно решение изпращането и връчването
на ПДИ не е изпълнително действие.
Посоченият извод се отнася в последна
сметка и за поисканите от взискателя и извършени ДСИ справки относно
имуществото на длъжника. Последните, освен че са извършени след прекратяването
на изпълнителното производство по право на 21.12.2018 г., също не представляват
изпълнителни действия, както е изрично посочено в тълкувателното решение.
По тези съображения депозираната от А.Т.
жалба е основателна и следва да бъде уважена, а постановеният отказ за прекратяване
на изп.д. № 149/2016 г. по описа на СИС към Р. РС е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен като ДСИ следва да вземе предвид обстоятелството, че
изпълнителното производство е прекратено, като това прекратяване е настъпило по
право. Не е налице необходимост от даване на изрични указания на съдебния
изпълнител за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело,
тъй като, както вече се посочи и по-горе, е без правно значение дали същият ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това,
доколкото това прекратяване е настъпило по право.
Предвид извода, че изп.д. № 149/2016 г.
по описа на СИС към Р. РС е прекратено по право на 21.12.2018 г. липсва
основание за уважаване на направеното искане за неговото спиране, още повече и
с оглед бързото произнасяне по същество на постъпилата жалба.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с
вх. № 403/14.03.2019 г. на длъжника А.В.Т., с ЕГН: **********, разпореждане от
25.02.2019 г., издадено от ДСИ Д. Д. по изп.д. № 149/2016 г. по описа на
Съдебно изпълнителната служба към Р. РС, с което по молба на длъжника А.В.Т. е
постановен отказ да бъде прекратено производството по изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изп.д. № 149/2016 г. по описа на СИС към Р. РС,
обективирано в жалба с вх. № 403/14.03.2019 г. на длъжника А.В.Т., доколкото
прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.