№ 230
гр. ХХХ, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХХХ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20221630100235 по описа за 2022 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени осъдителни с
правно основание чл. 128, т.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищeцът ХХХ ХХХ А., ЕГН ********** с адрес:гр.ХХХ, ул.,,Д-р
ХХХ ХХХ‘‘ № 21, ет.3, ап.7 е предявил срещу ,,ХХХ‘‘ ЕООД, ЕИК:
ХХХ, със седалище и адрес на управление:гр.ХХХ, ж.к.,,ХХХ‘‘ бл.46, вх.Г,
ап.7 обективно съединени осъдителни искове със следния петитум:
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищецът сумите,
както следва: дължимото трудово възнаграждение за периода от 27.07.2021
г. до 01.09.2021 г., а именно 650,00 лв. съгласно трудов договор № 052/2021
г., сключен между страните, както и договорената сума от 3 350,00 лв.
или общо дължима сума-4 000,00 лв.; 171,11 лв.-мораторна лихва върху
главницата, считано от датата на пораждане на задължението, а именно от
01.09.2021 г. до 01.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда/02.02.2022 г. / до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира деловодни разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищецът работил при ответника на длъжност: шофьор на товарен
автомобил-международен транспорт с код по НКПД: ХХХ на осем часов
работен ден, съгласно сключен Трудов договор № 052/26.07.2021 г. Съгласно
клаузите на трудовия договор за положения труд ищецът е следвало да
получи от ответника основно трудово възнаграждение в размер на
1
минималната работна заплата за страната-650,00 лв. по цитирания
договор, както и сумата от 3 350,00 лв. на ръка от работодателя, с
който имали уговорка, че ще заплаща на ищеца всеки месец пълната сума от
4 000,00 лв. при завършен курс до 25-то число на следващ месец.
На 27.07.2021 г. ищецът А. подписал протокол за постъпване на
работа към трудов договор от 26.07.2021 г. и му била връчена
длъжностна характеристика с което официално бил назначен вече на
работа и това бил първият му работен ден.
На 14.08.2021 г. както била уговорката ищецът тръгнал за ХХХ,
заедно с приятелката си ХХХ, която била на граждански договор при същия
работодател. Всичко протичало нормално по пътя, докато не ги спрели в
ХХХ за проверка. Властите поискали договор и на приятелката на ищеца,
който договор работодателят не им бил дал, но на по-късен етап им изпратил
екземпляр, който да представят пред органите на властта. Били спрени от
движение и им съставили акт, който бил заплатен веднага на място.
Ищецът се обадил на работодателя, но той дори не му подсигурил,
както му бил обещал престоя за времето пред което бил задържан камиона,
дори нямал средства да отседне никъде. Наложило се ищецът да извика
родителите на неговата приятелка, за да ги приберат от ХХХ. Там
дошъл друг колега, който бил изпратен от работодателя да прибере
камиона. На 15.09.2021 г. ищецът А. получил по пощата заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 01.09.2021 г.,
както и заповед за имуществена отговорност с изх. № 01 от 10.09.2021
г., която заповед се явявала незаконосъобразна, защото по това време
ищецът вече не е бил служител на тази фирма. Многократно се опитвал да
се свърже с работодателя си, за да разбере какво се случва, като
междувременно подал възражение за издадената заповед.
След получаването на това възражение, вече бившият му работодател
му се обадил по телефона и заплашил ищеца, че не само няма да види
заплата, но и ще се погрижи да му вземе всичкото имущество. На 23.11.2021
г. ищецът изпратил до бившия си работодател покана за доброволно плащане
за дължимото и неизплатено трудово възнаграждение, както и договорената
към него сума, при което отново получил само заплахи от негова страна.
Ищецът твърди, че до момента работодателя не му е изплатил
трудовото възнаграждение при приключване на трудовото
правоотношение, както е по закон, като исковата сума ведно с
мораторна лихва останали непогасени.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК. В законния
едномесечен срок, от ответника ,, ХХХ‘‘ЕООД е подаден отговор, в
който исковете се оспорват като процесуално недопустими, както и като
неоснователни.
2
На първо място, главният иск за сумата от 4 000,00 лв. бил недопустим,
тъй като е нередовно предявен, неиндивидуализиран по своя предмет, за
периода и месечния размер на трудовото възнаграждение, искът не бил
конкретизиран по периоди.
На следващо място исковете се оспорват както по основание, така и по
размер.
Ответникът не оспорва, че с Трудов договор № 052/26.07.2021 г. ищецът
ХХХ ХХХ А. от гр.ХХХ е бил назначен в дружеството-ответник и е
заемал длъжността,, Шофьор товарен автомобил‘‘. Тр. договор бил сключен
на осн. чл. 67, ал.1, т.1, вр. с чл. 70 от КТ.
Съгласно чл. 5 от ТД уговореното трудово възнаграждение било в
размер на 650,00 лв. месечно.
Никъде в тр. договор не било договорено възнаграждение от 4
000,00 лв.
Работодателят разяснил на ищеца, че има право и на командировъчни,
когато е на път, които ще бъдат допълнителни доходи към трудовото
възнаграждение.
Ищецът постъпил на работа на 27.07.2021 г. и подписал протокол
за постъпване на работа.
На ищеца бил връчен екземпляр от тр. договор и Справка по чл. 62, ал.5
от КТ.
Ищецът бил освободен със Заповед за прекратяване № 40/01.09.2021 г.
на осн. чл. 71 от КТ. Заповедта за прекратяване му била връчена на 15.09.2021
г., за което обстоятелство страните не спорят.
За периода от 27.07.2021 г. до 01.09.2021 г. ищецът бил два пъти
в командировка: - от 29.07.2021 г. до 08.08.2021 г. за 11 дни, съгласно
Заповед за командировка № 569/29.07.2021 г. За тази командировка
авансово получил сумата от 30 евро. На ищеца бил предоставен товарен
автомобил, с който извършил превоз за 11 дни;
-от 13.08.2021 г. до 27.08.2021 г. за 15 дни, съгласно Заповед за
командировка № 578 от 13.08.2021 г. За тази командировка авансово получил
сумата от 50 евро. Следвало да извърши превоза за 15 дни.
В двете заповеди бил определен размерът на командировъчните-27 евро
на ден.
Първата командировка преминала без никакви проблеми.
На 10.08.2021 г. работодателят превел по банковата сметка на
ищеца сумата от 91,71 лв., представляваща трудово възнаграждение за юли
2021 г., съгласно ведомост за заплати за м. 07.2021 г.
На същата дата-10.08.2021 г. ответникът превел по банковата сметка на
ищеца сумата от 240,59 лв., представляваща част от командировъчните за м.
юли 2021 г.
3
На 24.08.2021 г. ответникът превел по банковата сметка на ищеца
сумата от 240,59 лв., представляваща остатъкът от командировъчните за
м. юли 2021 г.
На 14.08.2021 г. ищецът заминал на втората си командировка за
ХХХ.
По време на втората командировка-на 25.08.2021 г. в района на
Гориция, ХХХ, товарният автомобил на ищеца бил спрян за проверка от
италианската полиция.
Италианската полиция констатирала множество нарушения на
водача Т. М. АС. и му написала актове за нарушенията. Тъй като било
установено, че заедно с ищеца било превозвано и второ
лице/приятелката на ищеца/, неработещо за работодателя товарният
автомобил бил задържан на наказателен паркинг заедно с полуремаркето за
период от един месец в очакване на решение от италианските власти.
Били наложени глоби в общ размер от 757,43 евро.
Освен това на ответника се наложило да изпрати лек автомобил
за ХХХ, който да закара друг шофьор, както и да претовари стоката от
задържания товарен автомобил на друг такъв, нает от дружеството, който да
превози товарите до България, за да се спази срокът на доставка.
Работодателят заплатил 802,00 евро за наем на кран и мотокар за
претоварване на стоката в другия камион и 2 000,00 евро без ДДС за превоз на
другия камион, който да достави стоката на няколко адреса в България.
Освен това била заплатена сумата от 50,00 евро за наказателния
паркинг на камиона.
Платени били и разходи- пътни и квартирни на двама шофьори и пътни
такси на двата товарни автомобила.
Вредите, които ищецът бил нанесъл с действията си на
работодателя възлизат към момента на 4 792,45 евро, за които
ответникът има всички документи.
Поради това със Заповед за имуществена отговорност № 01/10.09.2021
г. връчена на ищеца заедно със заповедта за уволнение-на 15.09.2021 г.
на ХХХ ХХХ А. била наложена ограничена имуществена отговорност за
нанесените на дружеството имуществени вреди в размер на 2 686,70 евро,
които били към 10.09.2021 г.
Заповедта била оспорена от ищеца с отговор-възражение.
Предстояло завеждане на дело срещу ищеца за осъществяване на пълна
имуществена отговорност.
Оспорва се и иска за мораторна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
поради неоснователност на главния иск.
Съдът, на осн.чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, въз основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
4
следното от фактическа и правна страна:
Разгледани по същество, съдът намира исковете за частично
основателни.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключението
на вещото лице по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза,
както и е изслушана като свидетел ХХХ-във фактическо съжителство с
ищеца.
Не е спорно и видно от приложен на л.5 от делото Трудов договор №
052/26.07.2021 г., че ищецът е работил в ответното дружество като шофьор
на товарен автомобил-международен транспорт с код по НКПД: ХХХ на
осем часов работен ден. Съгласно клаузите на трудовия договор за
положения труд ищецът е следвало да получи от ответника основно
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната-650,00 лв. по цитирания договор. Респективно не е спорно, че
между страните е било налице валидно трудово правоотношение.
Не е спорно, че: На 27.07.2021 г. ищецът А. подписал протокол за
постъпване на работа към трудов договор от 26.07.2021 г. и му била
връчена длъжностна характеристика, с което официално бил назначен
вече на работа и това бил първият му работен ден.
На 14.08.2021 г. както била уговорката ищецът тръгнал за ХХХ,
заедно с приятелката си ХХХ, която била на граждански договор при същия
работодател. Всичко протичало нормално по пътя, докато не ги спрели в
ХХХ за проверка. Властите поискали договор и на приятелката на ищеца,
който договор работодателят не им бил дал, но на по-късен етап им изпратил
екземпляр, който да представят пред органите на властта. Били спрени от
движение и им съставили акт. Наложило се родителите на приятелката на
ищеца да дойдат да ги приберат от ХХХ, като впоследствие на място дошъл
друг колега, който да прибере камиона.
На 15.09.2021 г. ищецът А. получил по пощата заповед за прекратяване
на трудовото му правоотношение, считано от 01.09.2021 г., както и
заповед за имуществена отговорност с изх. № 01 от 10.09.2021 г.
В случая горепосочената заповед за имуществена отговорност, както и
споменатите от ответника в отговора на исковата молба суми за
командировъчни, стоят извън предмета на настоящото гражданско дело,
поради което съдът не следва да ги обсъжда.
Спорният въпрос е дължи ли се неизплатено от ответното дружество на
ищеца трудово възнаграждение и ако да, в какъв размер.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-
икономическа експертиза по делото- ИВ. П., което съдът изцяло кредитира,
като обективно и компетентно изготвено, както и като неоспорено от
страните:1./ размерът на дължимото и незаплатено трудово възнаграждение
5
от назначаването на 27.07.2021 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение на 01.09.2021 г. е в размер на 504,39 лв.; 2./ размерът на
мораторната лихва за периода от 26.09.2021 г. до 02.02.2022 г. е в размер на
18,21 лв.
Що се касае до показанията на свидетелката ХХХ, че е имало уговорка,
че ищецът ще получава по 4 000,00 лв. на месец, то съдът не ги кредитира,
поради следното: 1./ тази свидетелка е лице, което живее на семейни начала и
попада в кръга на заинтересованите свидетели по чл. 172 от ГПК; 2./
показанията на тази свидетелка не са подкрепени от никакви други
доказателства и противоречат на останалата доказателствена съвкупност, на
която съдът дава вяра.
Водим от горното, съдът намира, че главният осъдителен иск с правно
основание чл. 128, т.1 от КТ следва да се уважи до размер от 504,39 лв., а в
останалата му част, да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Акцесорният иск за мораторна лихва по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е обусловен от
главният иск, поради което следва да се уважи до посочения размер от 18,21
лв., а в останалата му част, над уважения размер до предявения, да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право
да му се присъдят направените от него деловодни разноски, съгласно
уважената част на исковете. От друга страна, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,
ответникът има право на деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, тъй като ищецът е бил освободен от
заплащане на държавни такси и разноски в производството, съгласно чл. 83,
ал.1, т.1 от ГПК, то ответникът следва да заплати дължимите такси и
разноски, от които ищецът е бил освободен, пропорционално с уважената
част от исковете.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. чл. 128, т.1
от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,ХХХ‘‘ ЕООД, ЕИК: ХХХ, със седалище и адрес на
управление:гр.ХХХ, ж.к.,,ХХХ‘‘ бл.46, вх.Г, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на ХХХ
ХХХ А., ЕГН ********** с адрес:гр.ХХХ, ул.,,Д-р ХХХ ХХХ‘‘ № 21,
ет.3, ап.7 сумата от 504,39 лв.- дължимото трудово възнаграждение за
периода от 27.07.2021 г. до 01.09.2021 г., съгласно трудов договор № 052/2021
г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда/02.02.2022 г./ до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част, над уважения до предявения размер от 4 000,00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
6
ОСЪЖДА ,,ХХХ‘‘ ЕООД, ЕИК: ХХХ, със седалище и адрес на
управление:гр.ХХХ, ж.к.,,ХХХ‘‘ бл.46, вх.Г, ап.7 ДА ЗАПЛАТИ на ХХХ
ХХХ А., ЕГН ********** с адрес:гр.ХХХ, ул.,,Д-р ХХХ ХХХ‘‘ № 21,
ет.3, ап.7 сумата от 18,21 лв.-мораторна лихва за периода от 26.09.2021 г. до
02.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, над уважения до
предявения размер от 171,11 лв. мораторна лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ,,ХХХ‘‘ ЕООД, ЕИК: ХХХ, със
седалище и адрес на управление:гр.ХХХ, ж.к.,,ХХХ‘‘ бл.46, вх.Г, ап.7 ДА
ЗАПЛАТИ на ХХХ ХХХ А., ЕГН ********** с адрес:гр.ХХХ, ул.,,Д-р
ХХХ ХХХ‘‘ № 21, ет.3, ап.7 сумата от 81,44 лв. деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ХХХ ХХХ А., ЕГН
********** с адрес:гр.ХХХ, ул.,,Д-р ХХХ ХХХ‘‘ № 21, ет.3, ап.7 ДА
ЗАПЛАТИ на ,,ХХХ‘‘ ЕООД, ЕИК: ХХХ, със седалище и адрес на
управление:гр.ХХХ, ж.к.,,ХХХ‘‘ бл.46, вх.Г, ап.7 сумата от 524,81 лв.-
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ХХХ‘‘ ЕООД, ЕИК: ХХХ, със
седалище и адрес на управление:гр.ХХХ, ж.к.,,ХХХ‘‘ бл.46, вх.Г, ап.7 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Районен съд-ХХХ сумата от 39,70 лв.-
съразмерно с уважената част от исковете, за държавна такса и депозит за
вещото лице, от които ищецът е бил освободеб,
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
ХХХ в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ХХХ: _______________________
7